№ 247
гр. Русе , 29.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на първи април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Десислава Н. Великова
при участието на секретаря Василена В. Жекова
като разгледа докладваното от Десислава Н. Великова Гражданско дело №
20214520100118 по описа за 2021 година
Ищцата Д. Й. И. твърди, че е собственик на апартамент, находящ се в
гр. Русе на ул. ********, който бил присъединен към топлоснабдителната
мрежа и получавал топлинна енергия от ответното дружество. През м.
октомври 2020 г. при проверка чрез интернет страницата на „Топлофикация
Русе“ АД, установила че, дължи сумата от 502,19 лева. Потърсила топлинния
счетоводител „Топлоснабдяване“ АД по телефона и служители на
дружеството и обяснили, че сумата била такава, поради неплащане на
дължимата към тях такса за топлинно отчитане, като и дали съвет да се
обърне към Топлофикация. Подала жалба към ответника на 12.10.2020 с
искане за повторно изчисляване на изравнителната сметка, която била
разгледана на 12.11.2020 г., като получила отказ само по телефона. За
подадената жалба, „Топлоснабдяване“ АД дало становище, че изравнителната
сметка, била изготвена на базата на пълна мощност на отоплителните тела,
тъй като не била осигурила достъп за отчитане в някои месец през сезона,
както и достъп за последното отчитане през сезон 2019/2020 г., извършено
през м. май 2020 г., а също така не била изпълнила задължението си към
топлинното счетоводство за година и половина. Счита, че не дължи
1
претендираната от ответното дружество сума от 502,19 лева, тъй като не била
получила изравнителна сметка за отоплителен сезон 2019-2020 г. От
фактурите било видно, че всеки месец имало извършвани реални отчети на
уредите за дялово разпределение, като в нито една от тях не била начислявана
топлина енергия на „пълна мощност“. Ответникът спрял топлоснабдяването в
периода 19-22 април 2020 г., като на 28.04.2020 г., било последното
действително показание на уредите. През м. май, когато било извършено
последното отчитане бил осигурен достъп до апартамента, като зет й поискал
документ, с който да се удостовери, че сумата била платена, но инкасаторката
отговорила, че не може предостави такъв документ и си тръгнала. Към
момента на подаване на исковата молба таксите били погасени.
Иска да бъде признато за установено, че не дължа сумата в размер на
502,19 лв. с ДДС за „годишно изравняване – изравнителна сума“ на ответното
дружество, „Топлофикация Русе“ АД.
Ответникът Топлофикация – Русе АД счита предявения иск за
неоснователен и недоказан.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства,
прие за установено от фактическа страна следното:
По делото не се спори, че ищцата е собственик на недвижим имот,
находящ се в гр. Русе на ул. ********, с абонатен № 13031120790. От
представената фактура № **********/08.10.2020 г. е видно, че за периода от
31.08.2020 г. до 24.09.2020 г. ответникът начислил на ищцата сумата от
502,19 лв. с ДДС за „годишно изравняване – изравнителна сума“.
Ищцата подала жалба до ответника на 12.10.2020 с искане за повторно
изчисляване на изравнителната сметка .
С писмо Топлоснабдяване АД уведомило ответника, че
изравнителната сметка на ищцата била изготвена на базата на пълна мощност
на отоплителните тела, тъй като не била осигурила достъп за отчитане в
някои месец през сезона, както и достъп за последното отчитане през сезон
2019/2020 г., било през м. май 2020 г., а също така ищцата не била изпълнила
задължението си към топлинното счетоводство за година и половина, за което
било многократно уведомявана.
2
Предвид становището на Топлоснабдяване АД с писмо от 20.11.2020 г.
ответникът уведомил ищцата, че поради неосигурен достъп, на основание чл.
70, ал. 4 от Наредба Е-РД-04-1 от 12 март 2020 г. и била начислена
процесната сума.
Съгласно Удостоверение на Тип-Топ Куриер АД писмата на ответника
до ищцата са били доставени на 15.07.2020 г. и на 21.09.2020 г. в пощенската
и кутия.
Разпитания по делото свидетел Р.Г.И., зет на ищцата изнася данни, че
живее в кв............ от четири години, заедно със съпругата си и дъщеря им. По
принцип имали парно и топла вода, но не ги ползвали. Последно през април
месец миналата година минала инкасаторката. Бил с детето в тях и с един
приятел, когато на вратата се позвънило била инкасаторката , която искала да
отчете топломерите. Поканил я да влезе, тя му отговорила, че дължала
някакви такси, той пожелал да ги заплати, но тя не можела да му издаде
документ за плащането. Фактурите от „Топлофикация“ получавали хартия в
плик и по Интернет. Нямали обозначени пощенски кутии във входа.
Обикновено пликовете с фактури от „Топлофикация“ били хвърлени или във
входа, или на пейката пред входа.
Свидетелят Г.И.Г., приятел на зетя на ищцата, изнася данни, че бил на
гости в свидетеля Радостин миналата година през м.април. На вратата се
звъннало и чул, че една жена му казала, че дължал такси за отоплението. Той
поискал да ги плати веднага, но тя казала, че не можела да му издаде
документ.
Според заключението на назначената по делото съдебно-техническа
експертиза, при спазване правилата за дялово разпределение съобразно
3акона за енергетиката, Наредбата за топлоснабдяването и Методиката за
дялово разпределение за процесния имот с административен адрес Русе, ул.
**********, присъединен чрез сградна инсталация към топлопреносната
мрежа на Топлофикация Русе ЕАД под абонатен Nº 13031120790, за
процесния период 26.10.2019 г. - 28.04.2020 г., изчислявано по отделни
отчетни периоди, следвало да се разпредели 2,5237 MWh топлинна енергия на
стойност 260,16 лв с ДДС, а с отчитане на таксата за услуга „Дялово
разпределение на топлинна енергия за БГВ (6 месеца по 1,08 лв. с ДДС)
3
изчислената от експертизата дължима сума възлизала на 266,64 лв. с ДДС.
Изравнителната сметка за отопление в имот с адрес Русе, ул. **********,
присъединен чрез сградна инсталация към топлопреносната мрежа на
Топлофикация Русе ЕАД под абонатен № 13031120790, за процесния период
26.10.2019 г. - 28.04.2020 г., следвало да бъде в размер на 502,16 лв. с ДДС -
представляващи разликата между дължимата съгласно сезонната
изравнителна справка за 2019/2020 г. сума и начислените помесечно суми
през този отоплителен сезон.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
Предявен е отрицателен установителен иск, като за ищеца е налице
интерес да установи със сила на присъдено нещо по отношение на ответника,
че не им дължи визираната по исковата молба сума за топлинна енергия.
По делото не се спори, че ищецът е собственик на недвижим имот,
находящ се в гр. Русе на ул. ********, с абонатен № 13031120790, и който
съгласно представените по делото писмени доказателства имало сключен
договор с ответника за доставка и потребление на топлинна енергия.
Съгласно разпоредбите на чл.70, ал.2 и ал.4 от Наредба № Е-РД-04-1 от
12.03.2020 г. за топлоснабдяването, всички клиенти са длъжни да осигурят
достъп до отоплителните тела и изводите за гореща вода в имота си на
представителите на топлопреносното предприятие и/или лицето по чл. 139б
ЗЕ за отчитане на показанията на уредите и водомерите за гореща вода и/или
осъществяване на визуален оглед на контролните приспособления към тях,
като на клиентите, неосигурили достъп за отчет на индивидуалните уреди за
дялово разпределение, за всички отоплителни тела в имота се начислява
енергия по реда на т. 6.5 от приложението по чл. 61, ал. 1 като отоплителни
тела без уреди, а топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване се
начислява по реда на чл. 69, ал. 2, т. 2.
Според събраните по делото гласни доказателства, а и от писмото на
„Топлоснабдяване“ АД, се установява, че ищцата е осигурила достъп в имота
си в края на м. април 2020 г., поради което следва да се приложат посочените
по-горе законови разпоредби. Съгласно заключението на назначената по
делото експертиза, което съдът кредитира, предвид специалните знания на
4
вещото лице, правилно е било изчислен размера на процесната сума.
По изложените съображения съдът приема, че предявената претенция
се явява неоснователна и следва да се отхвърли.
Предвид изхода на спора съгласно разпоредбата на чл.78, ал.3 от ГПК
разноските по делото в размер на 300 лв., направени от ответника са в тежест
на ищеца.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. Й. И., ЕГН ********** от гр. Русе, ул.
********** иск срещу „Топлофикация Русе” АД, ЕИК117005106, със
седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. „ТЕЦ Изток”, с който се иска да
се признае за установено, че не дължи сумата от 502,19 лв. с ДДС по фактура
№ **********/08.10.2020 г.
ОСЪЖДА Д. Й. И., ЕГН ********** от гр. Русе, ул. ********** да
заплати на „Топлофикация Русе” АД, ЕИК117005106, със седалище и адрес на
управление гр. Русе, ул. „ТЕЦ Изток” сумата от 300 лв. разноски за
производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Русенски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от решението до
страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5