Решение по дело №285/2019 на Административен съд - Разград

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер: 7                                                  29.01.2020                                               Град Разград

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд гр. Разград,  в публичното заседание на  двадесети януари две хиляди и двадесета  година, в  състав:

 

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИН МАРИНОВ

 

при секретаря Ралица Вълчева, с участието на прокурора Сезгин Османов, като разгледа докладваното от съдията Марин Маринов  административно дело № 285 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 203 и сл. от Административно - процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Образувано е по искова молба на „АРОН ЛОГИСТИК” ООД с ЕИК *********, представлявано от управителя Д. Т. В., със седалище и адрес на управление гр. Разград, ул. „Н.Й.Вапцаров” № 17, офис 2, чрез адв. В. Д. А. от АК - Варна, с която иска съдът да осъди Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” – София,  да му заплати сумата от 880 лв., представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди, изразяващи се в заплатени разноски за адвокатско възнаграждение във връзка с обжалване на НП № 37-0000284 от 16.05.2018 год., ведно с обезщетение в размер на законната лихва за забава върху главницата, считано от 10.04.2019 год. – датата на влизане в сила на Решение № 71 от 11.03.2019 год., постановено по АНД № 884/2019 год. по описа на РС – Разград.

Ищецът посочва, че с НП № 37-0000284 от 16.05.2018 год., издадено от началника на „Областен отдел” „Автомобилна администрация” гр. Разград на ищеца е наложена имуществена санкция от 3000 лв. на основание чл. 96г, ал. 1, предл. 2 от Закона за автомобилните превози за нарушение на чл. 7б, ал. 1, изр. 1, предл. 2 от същия закон. Ищецът е обжалвал наказателното постановление пред Разградския районен съд, за което е образувано АНД № 425/2018 год.  По делото е постановено Решение № 297 от 15.08.2018 год., с което наказателното постановление е било отменено като незаконосъобразно. Решението на районния съд е обжалвано пред Административен съд Разград във връзка с което е  било образувано КАНД № 142/2018 год. С решение № 144 от 03.12.2018 год.,  касационната инстанция отменя въззивното решение и връща делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Образувано е АНД № 884/2018 год., по което е постановено Решение № 71 от 11.03.2019 год., с което наказателното постановление отново е отменено. Решението на районния съд не е обжалвано и е влязло в сила на 10.04.2019 год.

Във връзка с обжалване на НП № 37-0000284 от 16.05.2018 год. ищецът е бил представляван и защитаван от адв. А. А. от АК – Варна, за което дружеството му е заплатило възнаграждение в размер на 880 лв., които включват 440 лв., съгласно договор за правна защита и съдействие № 415 от 16.07.2018 год. бл. № 331174, серия Б   и 440 лв., съгласно договор за правна защита и съдействие № 436 от 20.11.2018 год., бланков № 331196, серия Б.

Според ищеца така заплатеното адвокатско възнаграждение се явява за него пряка и непосредствена  имуществена вреда, причинена му във връзка с обжалване на издаденото срещу него наказателно постановление. Позовавайки се на чл. 4 от ЗОДОВ ищецът твърди, че на обезщетяване подлежат всички имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, в случая  от отмененото наказателно постановление. Ищецът претендира лихва за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от 10.04.2019 год. – датата на влизане в сила на решението на районния съд, до окончателното заплащане на главницата, като се позовава на т. 4 от ТР № 3 от 22.04.2005 год. на ВКС   по т.гр.д. № 3/2004 год. на ОСГК. Претендира за присъждане на разноските по настоящото дело.

Ответникът по делото –  Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” – София, чрез процесуалния си представител – главен юрисконсулт С. Н., в писмен отговор излага становище, че ако в цитираните наказателни дела са приложени договори за правна защита с  договорено възнаграждение  в посочените размери, за които е отбелязано че са платени, то  не възразява срещу претендираната сума. В условията на алтернативност, ако няма отбелязване, че договорената сума е платена, то искът е неоснователен и моли същият да бъде отхвърлен. По отношение на претендираните по настоящото дело разноски, ако същите надвишават минималния по тарифата размер на адвокатско възнаграждение,  прави възражение за прекомерност.

Прокурорът от Окръжна прокуратура Разград счита, че предявеният иск е основателен и доказан и ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца претендираната сума и разноските по настоящото дело.

Съдът, като обсъди и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

С Наказателно постановление  № 37-0000284 от 16.05.2018 год., издадено от началника на Областен отдел „Автомобилна администрация” гр. Разград на ищеца е наложена имуществена санкция от 3000 лв. на основание чл. 96г, ал. 1, предл. 2 от Закона за автомобилните превози за нарушение на чл. 7б, ал. 1, изр. 1, предл. 2 от същия закон.

Ищецът е обжалвал това наказателно постановление пред Разградския районен съд, който с Решение № 297 от 15.08.2018 год. по АНД № 425 по описа за 2018 год. го е отменил изцяло като незаконосъобразно. В производството пред районния съд дружеството – ищец, е било защитавано от адв. А. Д. А. от АК – Варна, съгласно сключен договор за правна защита и съдействие № 415 от 16.07.2018 год./л. 32 от АНД № 425/2018 год. на РзРС/, за което ищецът му е заплатил в брой възнаграждение в размер на 440 лв.

Решението на районния съд е било обжалвано с касационна жалба от Изпълнителна агенция  „Автомобилна администрация”, чрез административно-наказващия орган пред Административен съд Разград, който с Решение № 144 от 03.12.2018 год. по КАНД № 142/2018 год. е отменил решението на районния съд и върнал делото  за ново разглеждане от друг състав на същия съд. В производството пред касационната инстанция ищецът е бил защитаван от адв. А. Д. А. от АК – Варна, съгласно сключен договор за правна защита и съдействие 436 от 20.11.2018 год./л. 15 от КАНД № 142/2018 год. на  АС - Разград/, за което ищецът му е заплатил в брой възнаграждение в размер на   440 лв.

След връщане на делото в Районен съд Разград е било образувано АНД № 884/2018 год., който с Решение № 71 от 11.03.2019 год.  е отменил наказателното постановление. Решението е влязло в сила на 10.04.2019 г. като необжалвано.

Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Исковата молба е допустима. Ищецът е предявил срещу ответника   иск с правно основание  чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ, съгласно който държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. В конкретния случай ищецът твърди, че от незаконосъобразно наказателно постановление, издадено от длъжностно лице  на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” - София отменено с влязло в сила съдебно решение, му е причинена имуществена вреда  в размер на 880 лв., съставляваща заплатено възнаграждение за процесуално представителство на защитавалия го по делото адвокат. Съгласно т. 1 от  ТП № 2  от  19 май 2015 год.  по тълкувателно дело № 2/ 2014 г. по описа на ВКС, Общото събрание на Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, задължително за съда на основание чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт, делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в производството по обжалване, са подсъдни на административните съдилища.

Съгласно чл. 2, ал. 1 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция  „Автомобилна администрация” агенцията е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София и областни отдели във всички областни градове.  Според чл. 17 от Правилника Главна дирекция "Автомобилна инспекция", в структурата на която се включват 27 областни отдела "Автомобилна администрация" – по един отдел във всеки областен град на страната е част от специализираната администрация на агенцията. Отмененото наказателно постановление, с което ищецът обосновава исковите си претенции е издадено от Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация” – Разград - длъжностно лице в структурата на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” София. Следователно като юридическо лице тя е процесуално легитимирана, съгласно разпоредбата на чл. 205 от АПК, да отговаря за вредите, причинени на гражданите и организациите от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на своите органи и длъжностни лица. 

Основателността на иска с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предполага установяването на кумулативното наличие на следните предпоставки: преди всичко незаконосъобразен административен акт, постановен при или по повод изпълнение на административна дейност, който да е отменен по съответния ред; 2. -  причинена реална и непосредствена вреда   и  3. - причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт и настъпилата вреда. При липса на някой от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по посочения ред. Наличието на тези  предпоставки следва да бъде доказано от ищеца, с оглед разпределението на доказателствената тежест. Доколкото отговорността по ЗОДОВ е обективна, то въпросът за вината е без значение.

Процесното наказателно постановление е издадено на основание Закона за автомобилните превози. Според чл. 91, ал. 2 във вр. с ал.1, от ЗАвтП Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията съвместно с министъра на вътрешните работи ръководи и осъществява контрола по прилагането на закона при извършването на превози на пътници и товари с моторни превозни средства с българска или чуждестранна регистрация чрез Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”. Съгласно чл. 92, ал. 2 от ЗАвтП наказателните постановления се издават от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията или от определени от него длъжностни лица, с изключение на наказателните постановления по чл. 93а и чл. 96, ал. 4, които се издават от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или от определени от него длъжностни лица, и наказателните постановления за установени нарушения от лицата по чл. 91, ал. 11, които се издават от кмета на съответната община или от оправомощени от него лица.. В конкретния случай длъжностното лице, издало процесното наказателно постановление, е упълномощено със Заповед №  РД-08-249 от 15.05.2015 год. на Министъра на транспорта, информационните технологии. Предвид горепосочените правни норми, съдът приема, че издаването на процесното наказателно постановление е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения и  упражнена административно наказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. В случая не е спорно, че това конкретно наказателно постановление  е отменено по съдебен ред от Разградския районен съд с влязло в сила съдебно решение като незаконосъобразно. Ето защо, съдът намира за доказана първата от визираните по-горе предпоставки за отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - отменен като незаконосъобразен административен акт - наказателно постановление.

Съдът намира, че и втората предпоставка е доказана. Налице е плащане в брой на възнаграждение за адвокат, осъществил процесуално представителство и защита в административнонаказателно производство, отразено изрично в приложените договори за правна защита и съдействие на ищеца по образуваното пред Разградския районен съд  АНД № 425/2018 год. и образуваното пред Административен съд Разград КАНД 142/2018 год., което е достатъчно доказателство за това, че разходът е сторен, съгласно т. 1 от ТР № 6/ 06.11. 2013 г. по т.д. № 6/2012 год. на ОС на ГК и ТП на ВКС.  В производството по Закона за административните нарушения и наказания по обжалване на наказателни постановления до промяната му с ДВ бр. 94 от 29.11.2019 г. липсваше процесуална възможност да се упражни претенцията за разноски в административно-наказателното производство от лицето, санкционирано неоправдано с административно наказание (в този смисъл ТР № 2/03.06.2009 г. по т.д. № 7/2008 год. на ОСС от I и II колегии на ВАС), поради което плащането за защита в това производство представлява намаление на имуществото му и за него то се явява имуществена вреда. „

На следващо място съдът счита, че посочената по-горе имуществена вреда, настъпила за ищеца, е пряка и непосредствена последица от  отмененото незаконосъбразно наказателно постановление. В този смисъл е постановеното Тълкувателно Решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд по Тълкувателно дело № 2 от 2016 г., което приема, че при предявени пред административните съдилища искове по  чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон.

По изложените съображения съдът  счита, че са доказани всички предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника на основание чл. 1 от ЗОДОВ за обезщетяване на претърпените от ищеца имуществени вреди в размер на 880 лева, представляващи платените от него разноски за адвокат по административнонаказателното производство, в което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление  № 37-0000284 от 16.05.2018 год., издадено от началника на Областен отдел „Автомобилна администрация” гр. Разград.

Основателна е ѝ претенцията  за присъждане на законната лихва върху уважения главен иск. В т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК е прието, че при незаконни актове на администрацията началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, както и началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане, е влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове, при нищожните – това е моментът на тяхното издаване, а за незаконни действия или бездействия на административните органи – от момента на преустановяването им. Съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. Ето защо претенцията на ищеца за заплащане на законната лихва  върху уважения размер на главницата от 10.04.2019 год. - датата на влизане на съдебното решение, с което е отменено незаконосъобразното наказателно постановление, е основателна и следва да бъде присъдена.

С оглед изхода на делото, искането на ищеца за присъждане на направените по делото разноски, като своевременно направено, е основателно и доказано в размер на 325 лв., от които 25 лв. заплатена държавна такса /л.22/ и 300 лв. платено в брой адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна помощ /л.45/.

Мотивиран така, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” със седалище  гр. София,  да заплати на „АРОН ЛОГИСТИК” ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Разград, ул. „Н.Й.Вапцаров” № 17, офис 2 сумата от 880 лв. /осемстотин и осемдесет лева/, представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди, изразяващи се в заплатени разноски за адвокатско възнаграждение по обжалване на  Наказателно постановление  № 37-0000284 от 16.05.2018 год., издадено от началника на Областен отдел „Автомобилна администрация” гр. Разград, отменено с влязло в сила на 10.04.2019 год. Решение № 71 от 11.03.2019 год., постановено по АНД № 884/2019 год. по описа на Районен съд Разград, ведно със законната лихва считано от 10.04.2019   год. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА  Изпълнителна Агенция „Автомобилна администрация” със седалище гр. София, да заплати на „АРОН ЛОГИСТИК” ООД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр. Разград, ул. „Н.Й.Вапцаров” № 17, офис 2  сумата от 325 лв. / триста двадесет и пет лева/ разноски по адм.д. № 285/2019 год. на АС - Разград

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд чрез Административен съд Разград  в 14-дневен срок от съобщаването  му  на страните.

 

Съдия: /п/