РЕШЕНИЕ
№ 1820
гр. Плевен, 26.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Дияна Ат. Николова
при участието на секретаря Румяна Илк. Конова
като разгледа докладваното от Дияна Ат. Николова Гражданско дело №
20254430100181 по описа за 2025 година
Делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от П. Д. А.,
ЕГН **********, с постоянен адрес в ***, чрез адв. В. Б. Б. от ***,
преупълномощен от ***, Съдебен адрес за получаване на призовки,
съобщения и уведомления: *** против „НЕТКРЕДИТ" ООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление в *** в която се твърди следното : на *** г.
между „НЕТКРЕДИТ" ООД, ЕИК *** -Заемодател, от една страна, и П. Д. А. -
Заемател, от друга, е подписан Договор за потребителски кредит № *** (по-
долу за краткост Договора). Страните постигнали споразумение Заемодателят
да предостави паричен заем в размер на 600.00лв. Определен е размер на
годишен лихвен процент съгласно чл.11, ал.1, а именно 40.05 %. Срокът за
издължаване на кредита е 6 месеца, с крайна дата 27.07.2021 г. В чл. 11, ал. 4 е
посочен годишният процент на разходите, който е в размер на 48.28 %.
При сключването на договора, в чл. 4, ал. 3, във връзка с чл. 6 от договора
и чл. 3.2. от Общите условия към договора е предвидено условието за
обезпечаване на договора за паричен заем с предоставяне на гаранция по
кредита, която да отговаря на предвидените условия в чл.4, ал.3 договора и
чл.3.2. от Общите условия към договора. При непредоставяне на
предвидените гаранции в срок до края на следващия ден от подписване на
договора, в чл. 6, ал. 1 е предвидено начисляването на неустойка в размер на
366.00 лв.
В изпълнение на задълженията, поети със сключения договор за паричен
заем, ищецът заплатил всички суми, дължими по Договора за паричен заем,
ведно с възнаградителната лихва и начислената неустойка за непредоставено
1
обезпечение.
Заявява се, че страните са сключили валидно облигационно отношение по
договор за паричен заем. Заемателят, П. А., е физическо лице, което при
сключването на договора за паричен заем е действал извън рамките на своята
професионална или търговска дейност. Ето защо, процесният договор за заем
има характеристиките на договор за потребителски кредит съгласно дадената
в чл. 9, ал. 1 от ЗПК легална дефиниция, а заемателят има качеството
потребител по смисъла на пар. 13, т.1 от ДР на ЗЗП. Следователно, същите
следва да бъдат съобразени изцяло с изискванията на ЗПК и ЗЗП.
Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен.
Излага се, че съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК в договора за заем следва
да се съдържа годишният процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя. В процесния договор е посочен годишен процент на
разходите, но не е ясно нито какво включва, нито как е формиран - изрично е
уговорен само годишен лихвен процент от 40.05 % и годишен процент на
разходите от 48.28 %. В ГПР се включват освен дължимата възнаградителна
лихва, така и всички допълнителни разходи. В случая обаче, тези суми не са
включени в ГПР. В случай че те бяха включени в ГПР, то той би надхвърлял
многократно предвидения размер съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК, който не
следва да надвишава пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения, определена с постановление на Министерски съвет на РБ.
В случая получаването на кредита при предлаганите условия предполага
предоставянето на обезпечение. Дължимото в тази връзка обезщетение, е
разход по кредита, който следва да бъде включен в ГПР. Липсата на изрично
отбелязване в договора за кредит, че този разход се включва в ГПР, както и
изобщо кои разходи са взети предвид при определянето му, е в противоречие с
императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, водещо до
недействителност на договора на основание чл. 22 от ЗПК. Също така, ГПР
има единствено цифрово изражение, което е незаконосъобразно, без да се
посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение №1 към закона
начин. Несъобразяването на договора с изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от
ЗПК представлява самостоятелно основание по чл. 22 от ЗПК за неговата
недействителност.
Прочитът на клаузите на в чл. 4, ал. 3, във връзка с чл. 6 от договора и чл.
3.2. от Общите условия към Договора, налага разбирането, че по своето
същество неустойката представлява скрито възнаграждение за кредитора.
Изискванията, които посочените клаузи въвеждат за потребителя, са на
практика неосъществими за него, особено предвид обстоятелството, че
последният търси паричен кредит в сравнително нисък размер.
Неустойката по своя характер притежава санкционна функция, но не
зависи от вредите от това неизпълнение, а цели да се кумулира със
задължението, което се отклонява от обезпечителната и обезщетителната си
2
функция, което противоречи на принципа на добросъвестността. Начислената
неустойка е типичен пример за неустойка, която накърнява добрите нрави,
целяща единствено постигане на неоснователно обогатяване (в този смисъл т.
3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ВКС).
Неустойката не цели обезпечаване на кредита, а представлява скрито
възнаграждение, без да е включено в ГПР, с което на самостоятелно основание
заобикаля закона с оглед чл. 19, ал. 4 ЗПК вр. пар. 1 ДР ЗПК, както е посочено
в изложението по-горе.
Нещо повече, така предвидената неустойка в размер на 366.00 лева,
задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати
необосновано високо обезщетение или неустойка, което съгласно чл.143, ал.2,
т.5 от ЗЗП води до извод за неравноправност на клаузата.
Противоречието на процесния договор на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК дава
основание за признаване на целия договор за недействителен съгласно чл. 22
ЗПК. Нормите на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1 и 2 и чл. 22 ЗПК са императивни и
възможност за отклонение от тях не е предвидено. Съгласно разпоредбата на
чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща чистата стойност на кредита, без да
дължи лихва или други разходи по кредита. Ето защо, в случая заемателят
дължи връщане по договора само на получената сума от 600 лева, които вече
са заплатени на заемодателя. Всичко над чистата стойност на получената сума
(главницата) от 600 лева е платено при изначална липса на основание с оглед
недействителността на договора, поради което подлежи на връщане.
Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което да признае
сключения между „НЕТКРЕДИТ" ООД и П. Д. А. Договор за потребителски
кредит № *** от *** г. за недействителен, на основание чл.22 от ЗПК във
връзка с чл.11, ал.1, т.10 и чл.19 от ЗПК; да осъди на основание чл.55 ал.1,
предл. 1-во от ЗЗД ответника да заплати на ищеца сумата от 34лв. -
договорна/ възнаградителна лихва по чл.11 от Договор за потребителски
кредит № *** от *** г., за периода от 27.02.2021 г. до 27.07.2021 г.; Законната
лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане.
• В хода на администриране на делото, посредством подадени молби,
приложени на л.63 и л.69 от делото, ищецът е заявил, че предявява само един
иск на основание чл.55 от ЗЗД, вместо първоначалните два, както и че променя
размера му, като претендира чрез намаляване по-малка сума, а именно вместо
72лв. – 34лв. Първоначалният докладчик е приел изявлението като характер на
изменение на иска, като е заявено от страна на ищеца и е налице произнасяне
на съда. С Определение на съда № 2741/ 29.05.2025год./преди постановяване
на акт по реда на чл.140 от ГПК/ съдът е допуснал изменение на предявения от
П. Д. А. иск с правно основание чл.55 от ЗЗД, чрез неговото намаляване от
„първоначално претендираната сума в размер на 438 лв. до 34 лв.“. Прекратил
е производството по гр.д. №181/2025г. по описа на ПлРС по предявения иск с
правно основание чл. 55 от ЗЗД за горницата над 34лв., поради частично
оттегляне. Това определение е влязло в сила. С Определение №
2980/12.06.2025год. съдът е допълнил на основание чл.248 ал.1 от ГПК,
3
Определение №2741/29.05.2025г. по гр.д. № 181/2025г. на ПлРС, в частта за
разноските, като е осъдил ищеца П. Д. А. да заплати на ответника сумата от
27,37лв., представляваща сторените от ответника разноски за юрисконсултско
възнаграждение за прекратената част от производството.Това определение е
отменено от въззивния съд с Определение №1423/01.10.2025год. по в.ч.гр.д. №
***/20***год. по описа на ***.
С отговора исковете се оспорват, като ответната страна не оспорва
фактите : на сключване на процесния договор за кредит и размера на
предоставения кредит – 600лв.; невключването на неустойката в размера на
ГПР; получаване на сумата в размер 634лв. Направено е възражение досежно
размера на уговорения адвокатски хонорар на пълномощника на ищеца.
В о.с.з. ищецът се представлява от адв.И.И., преупълномощена от адв.Б..
В о.с.з. ответната страна не изпраща представител.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, доказателствата по
делото и разпоредбите на закона, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Безспорно е, че на ***год. между страните е сключен договор за кредит
***, по силата на който ответникът, в качеството на заемодател, е предоставил
на ищеца, в качеството на заемател, сумата от 600лв., с посочен ГПР – 48,28%.
Не се спори, че ищецът е върнал/изплатил/ на ответника заетата сума в размер
600лв., както и възнаградителна лихва в размер 34лв.
По иска с правно основание чл.26 ал.1, пр.1-во от ЗЗД:
Основателни са възраженията на ищеца, касаещи клаузата, сочеща
Годишния процент на разходите по процесния договор.
Съгласно чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит
трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита, както и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора. От представения договор за заем е видно, че годишният процент на
разходите /ГПР/ е посочен в размер на 49,63%. Посоченият размер на ГПР не
съответства на действителния. Съгласно разпоредбата на §1 т.1 от ДР на ЗПК
„общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия, а в т.2 от същата
разпоредба е указано, че "обща сума, дължима от потребителя" е сборът от
общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя.
Съгласно чл.19 ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
4
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. Съгласно чл.19 ал.4 от ЗПК годишният процент на разходите по
кредита не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения. Ако при изчислението на ГПР по процесния договор
за заем се включи и неустойката, то ГПР ще надвиши максимално
регламентирания в закона. Съгласно чл.21 ал.1 ЗПК всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията
на този закон, е нищожна. В този смисъл, като не е включил задължението за
заплащане на неустойка в ГПР и в общата сума, дължима от потребителя,
кредиторът е заобиколил изискванията на закона за точно посочване на
финансовата тежест на кредита за длъжника, поради което и клаузите от
договора, отнасящи се до общата сума за погасяване и годишния процент на
разходите, са нищожни.
От горното следва, че в случая не е спазено изискването на чл.11 ал.1 т.10
ЗПК, поради което и договорът за потребителски кредит е недействителен
съгласно чл.22 от ЗПК. Съгласно разпоредбата на чл.23 от ЗПК когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита.
По отношение исковете с правно основание чл.55 ал.1 от ЗЗД :
Няма спор между страните, че освен главницата по предоставения кредит,
ищецът е заплатил възнаградителна лихва в размер 34лв., която се явява
недължимо платена предвид недействителността на договора за кредит.
Претенцията за заплащане на сумата е основателна и следва да се уважи, като
се присъди и законната лихва.
По отношение разноските по делото : в полза на ищеца следва да се
присъди дължимата държавна такса в размер 100лв., съотносима към
броя на исковете, с които съдът е сезиран и предвид произнасянето на
съда, прекратявайки частично производството по делото.
По отношение разноските за адвокат е направено възражение за
прекомерност от страна на ответника, което възражение съдът приема за
основателно – с оглед конкретния предмет на делото, проведеното едно
о.с.з. При това положение заплатеното от ищеца адвокатско
възнаграждение следва да бъде намалено от 1800лв. – на 800лв. Съдът
приема, че следва да се определи възнаграждение в размер 400лв. за
всеки от предявените искове.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА на основание чл.22 вр. чл.11 т.10 и чл.19 от ЗПК вр. чл.26
от ЗЗД НИЩОЖНОСТТА на договор за паричен заем № *** от ***год.,
сключен между П. Д. А., ЕГН **********, с постоянен адрес в *** и
„НЕТКРЕДИТ" ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в ***.
5
ОСЪЖДА на основание чл.55 ал.1, предл.1-во от ЗЗД „НЕТКРЕДИТ"
ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в ***, ДА ЗАПЛАТИ на
П. Д. А., ЕГН **********, с постоянен адрес в ***, сумата 34лв. – договорна/
възнаградителна/ лихва по чл.11 от Договор за потребителски кредит № *** от
*** г., за периода от 27.02.2021 г. до 27.07.2021 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба в съда – 09.01.2025год., до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК „НЕТКРЕДИТ" ООД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление в ***, ДА ЗАПЛАТИ на П. Д. А.,
ЕГН **********, с постоянен адрес в ***, разноски по делото в размер 100лв.
за внесена държавна такса и 800лв. разноски за един адвокат.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му чрез Плевенски районен съд пред Плевенския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6