Решение по дело №51/2022 на Административен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 231/5.4.2022г. 

гр. Пазарджик,

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Административен съд – Пазарджик – VІІІ – административен състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети март, две хиляди и двадесет и втора  година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	СВЕТОМИР БАБАКОВ

 

при секретар	Янка Вукева	и с участието
на прокурора	Пенев	изслуша докладваното
от съдия	СВЕТОМИР БАБАКОВ
по адм. дело № 51 по описа на съда за 2022 г.

                                                  

Производство е по реда на чл. 284 и сл. от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/ във връзка с чл. 203 от АПК и е образувано по исковата молба на Й.А.А., ЕГН ********** ***/  чрез адв. В.С. ***, против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София, с искане ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 25 000 лева обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в периода 19.12.2019-01.08.2021 г., както и сумата от 25 000 лева обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в периода 16.11.2021 до 09.02.2022 г., ведно със законните лихви върху двете суми, считано от 09.02.2022 до окончателното им изплащане.

В исковата молба се твърди, че ищецът е претърпял неимуществени вреди в резултат на пребиваването му в Затвора Пазарджик. Посочено е, че в килиите е бил настанен при условията на пренаселеност, хигиената е лоша, има гризаци, дървеници и хлебарки. Твърди се, че от тавана има течове, по стените- мухъл. На лишения от свобода не се осигурявал санитарен възел и течаща вода, по нужда ходел в кофи. От 30.12.2021 г. нямало кабелна телевизия в килията, а на 09.01.2022 г. била правено претърсване в килията му, при което бил демонстративно обиждан от надзирателите, както била унищожена  негова храна. От тези условия в Затвора Пазарджик и Ареста, на ищеца са причинени неимущестени вреди- обида, възмущение, стрес, притеснение, психологичен дискомфорт.

В съдебно заседание, ищецът Й.А.  – редовно призован, се явява лично и се представлява от адв. С..

Ответникът по иска - ГД “Изпълнение на наказанията” гр. София - редовно уведомена, се представлява от юрк. Р., който оспорва жалбата. Счита се, че ответникът е изпълнил своите задължения и няма налице незаконосъобразни действия насочени към ищеца. Моли се да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик изразява становище, че искът е неоснователен и недоказан. Административен съд гр. Пазарджик като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и становищата на страните, намира за установена следната фактическа обстановка:

Видно от представената по делото справка с вх. № 1740/22.02.2022 г. ищецът изтърпявал наказание лишаване от свобода в затвора Пазарджик през периода 03.05.2019 до 10.03.2020 г., както и през периода 16.04.2020 г. до 16.08.2021 г., когато наказанието му било прекъснато. След прекъсването, ищецът отново търпял наказание лишаване от свобода в Затвора Пазарджик считано от 16.11.2021 до момента.

Всички помещения са разположени обновен коридор след основен ремонт.

Всичко спални помещения имат достъп до санитарен възел.Освен това всяко отделение разполагало с голям санитарен възел със течеща студена и топла вода, който се ползвал през светлата част на деня. Къпането се осъществявало два пъти седмично по утвърден график. Обзавеждането на спалните помещения било съгласно изискванията за минимум обзавеждане. Двойни вишки с размери 70/190 см., шкафчета, маса с размери 100/50 с. и 2 стола. За всеки лишен от свобода е предназначено едно легло, едно шкафче, като във всяка килия има маса с табуретки. Спалните помещения имат прозорци, осигуряващи достъп до естествена светлина и проветряване. Няма счупени прозорци на територията на затвора Пазарджик. Ищецът е бил настанен в следните помещения:

От 19.12.2019 г.  е бил настанен в 806-то спално помещение с чиста площ 28.30 кв. м. Към  19.12.2019 г. в спалното помещение са пребивавали 6 лишени от свобода, през януари 2020 са били 5, от 01.02.2020 до 06.02.2020 са били 6 души, от 07.02.2020 до 17.02.2020 г. са били 8 лишени от свобода, от 17.02.2020 до освобождаването му на  10.03.2020 г. са били 8 л.св.

От  13.05.2020- 11.06.2020 г., ищецът е бил настанен отново в спално помещение 806, като до 14.05.20 г. в килията е имало 6 л.св, а от 15.05.20-11.06.20 г.- 5 л.св.

От 11.06.2020 ищецът е бил настанен в спално помещение 810 с чиста жилищна площ от 13,80 кв.м. От настаняването му  до 15.09.2020 г. в помещението са пребивавали  3 лишени от свобода, от 16.09.20 до 30.09.20 г. са били двама лосв., от 01.10.2020-11.03.21 г.- трима лсв.

На 11.03.21 г., ищецът е настанен в 903-то спално помещение с площ от 20,67 кв. м./площта на помещението се установява от справка вх. № 2464/16.03.22 г./ От 11.03.21 до 28.03.21 г., в помещението е имало 5 лсв, от 29.03.21 до 15.04.21 г.- 4 лсв, от 16.04.21 до 26.05.21- 5 лсв., 27.05.21-30.05.21г.- 4 лсв.,

На 31.05.21 г. е преместен в 907 спално помещение с чиста площ 21,33 кв. м., като до 27.07.21 в килията е имало 4 лсв., от 10.08.21 г. до 25.10.21 г. е имало 5 лсв., от 07.12.21 г. до момента на изготвяне на справката- 4 лсв.

Хигиенизирането, почистването и проветряването на помещенията е задължение на настанените там лишени от свобода във всяко помещение има санитарен възел. На осъдения не му е изземвана и унищожавана храна.

Съгласно договор от 13.11.2018 г. между ГД „ИН“ и „ДДД-1“ЕООД  през съответния период са извършвани мероприятия по дезинфекция, дезинсекция и дератизация в затвора Пазарджик по утвърден график. Същото се установява и от договор от 20.01.21 г., сключен с ДЗЗД „Фаворит Мениджмънт“. Договорите са приложени по делото.

Със справка вх. № 2206/09.03.22 г. по делото са постъпили текущи доклади касаещи свидетелите И.С. и Г.Г..

От справка вх. 0 2284/11.03.22 г. се установяват дисциплинарните наказания, налагани на ищеца през периода на престой в Затвора Пазарджик.

От справка вх. № 1567/17.03.22 г. се установява, че в Затвора Пазарджик е извършен ремонт, приключил 2020 г.

В качеството на свидетели са разпитани св. И.С. и Г.Г.. От показанията им се установява, че двамата са в приятелски отношения с ищеца. Кабелната телевизия спирала. Около Коледа в килията на ищеца бил извършен обиск и всичко било намачкано. В килиите имало гризачи, дървеници и хлебарки. Двамата свидетели и ищеца били наказвани заради употреба на алкохол. Варили ракия в затвора.

Съдът не кредитира показанията на свидетелите, тъй като констатира, че същите се намират в приятелски отношения с ищеца, респективно са заинтересовани да изтъкват благоприятни за него факти. Освен това, показанията на свидетелите, досежно редица правнорелевантни факти противоречат на представени по делото официални справки.

 

Въз основа на тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл. 284 от ЗИНЗС, който регламентира отговорността на държавата за вреди, причинени на лишени от свобода или задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията за нарушения на чл. 3. За да бъде приета основателност на иска за вреди, следва кумулативно да бъдат доказани следните предпоставки: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3 от ЗИНЗС и настъпила, в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната сфера на ищеца. Последната се предполага до доказване на противното по силата на въведената оборима презумпция с разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС.

Предвид очертания от ищеца предмет на иска се претендират неимуществени вреди, причинени от лошите хигиенно - битови условия, с които са му причинени вреди, тъй като е бил подложен на жестоко, нечовешко и унизително отношение. Посочено е, че вредите произтичат от нечовешките условия на пребиваване, а именно пренаселеност в килиите, недостатъчно пространство, гарантирано за всеки затворник, и липсата на санитарно-хигиенни условия.

Така предявения иск съдът счита за частично основателен и доказан.

Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания на жестоко и нечовешко отношение. Съгласно чл. 3, ал. 2, т. 2 и т. 3 от същия закон за изтезания, жестоко и нечовешко отношение се смятат: 2. умишлено поставяне в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието, изразяващи се в лишаване от достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможности за човешко общуване и други виновно извършени действия или бездействия, които могат да причинят увреждане на здравето; 3. унизително отношение, което уронва човешкото достойнство на осъдения, принуждава го да върши или да приеме действия против волята си, поражда чувство на страх, незащитеност или малоценност.

Според чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС, количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения се определят с правилника за прилагане на закона, като в чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения.

Както е видно от събраните по делото писмени доказателства, за част от първия спорен период- 07.02.2020- 10.03.2020 г.  ищецът е живял при условията на пренаселеност, като е пребивавал на по- малко от 4 кв. м. жилищна площ.

За периода 16.04.2020-13.05.2020 г., затворническата  администрация не е представила данни за помещението в което е бил настанен ищеца, площта му  и броя на лицата с които е пребивавал, а безспорно е установено, че в този период ищецът се е намирал в Затвора Пазарджик /справка вх. № 1740/22.02.22 г., вх. № 2284/11.03.22 г. и др./. Съдът изрично е предупредил ответника с определението си насрочване, че на основание чл. 243 ал.3 от ЗИНЗС, при неизпълнение на задължението на специализираните органи за да предоставят информация от значение за правилното установяване на фактите по делото, може да приеме за доказани тези факти.  При това положение следва да се приеме, че в посочения период, ищецът е живял при условията на пренаселеност.

Аналогични изводи следват и за периода-27.07.21-01.08.21 г., за който също не са представени никакви доказателства за броя лица, с които ищецът е бил настанен в 907-мо помещение.

За периода 10.03.20-16.04.20 г. се установи, че ищецът не се е намирал на територията на Затвора Пазарджик

За останалия исков период, на ищеца са осигурени  изискуемите 4 кв. м. площ.

За втория исков период не се установи ищецът да е пребивавал в пренаселени килии.

Не се установи нарушение на чл. 20 ал.3 от ППЗИНЗС, тъй като за периода, в който е пребивавал в Затвора Пазарджик, в килиите е имало изграден санитарен възел и течаща вода. Не се установиха други нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС. Помещенията са били със сменена дограма, осветени и проветрени. От приобщените по делото справки се установи, че помещенията в Затвора Пазарджик са ремонтирани и твърденията за мухъл по стените и течове останаха недоказани. В Затвора Пазарджик, редовно се извършвали мероприятия по дезинфекция, дератизиция и дезинсекция, като за целта се ползвали услугите на специализирани в тази дейност дружества, като в тази връзка справката, представена от ответника оборва показанията на св. Г. и св. С..

Не съществува задължение за затворническата администрация да осигурява кабелна телевизия на лишените от свобода.

Не се събраха и доказателства за това, че при извършения обиск в килията на ищеца му е унищожена храна, както и че е обиждан и псуван от надзирателите. Следва да се посочи и че ищецът не е подал оплакване в посочения смисъл.

 

Отчитайки Доклада за стандарти на Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание, съгласно който относно жилищната площ на задържан в затворническите институции, от нетната площ се изключва единствено площта на санитарния възел, се стига до извода, че лишеният от свобода в период от  97 дни по времето на първия спорен период /19.12.2019-01.08.2021 г./. е живял в условия на пренаселеност. Площта, която може да обитава един човек в тези помещения е по-малка от минимално допустимата в размер на 4 кв. м., а видно от обсъдените по-горе писмени доказателства, лишеният от свобода е пребивавал на площ под 4 кв. м. Този факт, сам по себе си е достатъчен, за да се направи извод, че ответникът, чрез неговите служители не е изпълнил своите задължения и не е осигурил на затворниците и в частност на ищеца минимална свободна жилищна площ, която да съответства на човешките представи за необходимо на едно лице свободно пространство, което да обитава, извършвайки своите елементарни, необходими за самото му съществуване нужди като спане, преобличане и хранене. В случая не се касае за необходимост от жилищна площ, надминаваща изискванията за ограниченията, които самото наказание поставя, а се касае за изисквания, които биологичното съществуване на човек предполага.

Отчитайки посочените по-горе обстоятелства и периода, за който по делото са събрани доказателства, на търпене на вредите (времето, през което ищецът е бил поставен в условия, унижаващи човешкото достойнство), характера и интензитета на породените страдания и негативни преживявания и с оглед разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и критериите за справедливост при определяне на дължимото обезщетение, искът следва да бъде уважен в размер на 776 лв.  за периода 19.12.2019-01.08.2021 г./- по осем лева за един ден. Дължи се и  законната лихва върху уважения размер на иска за периода 19.12.2019-01.08.2021 г., считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. В този размер следва да бъде уважен, а в останалата част  следва да се отхвърли.    Искът за неимуществени вреди за периода 16.11.2021 до 09.02.2022 г. следва да се отхвърли изцяло

С оглед на изложеното, на основание чл. 284 от ЗИНЗС, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОСЪЖДА Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. София да заплати на на Й.А.А., ЕГН ********** ***/, обезщетение за причинени от незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица на същата  неимуществени вреди  за периода 19.12.2019-01.08.2021  в размер на 776 /седемстотин седемдесет и шест/ лева, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 09.02.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за останалата част над сумата от 776 лв. до пълно предявения размер от 25 000 лв. като неоснователен и недоказан.

ОТХВЪРЛЯ иска  на Й.А.А., ЕГН ********** ***/  против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" за сумата от 25 000 лв  обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода 16.11.2021 до 09.02.2022 г. като неоснователен.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред тричленен състав на Административен съд гр. Пазарджик в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

 

 

                  СЪДИЯ: /п/