Решение по дело №1326/2023 на Административен съд - Бургас

Производството по чл. 63в от ЗАНН във връзка с глава дванадесета от АПК.

Образувано е по касационна жалба от Н.Д.К. с ЕГН ********** против решение № 63/23.05.2023 година по н.а.х.д. № 40/2023 година на Районен съд – Айтос (РС), с което е потвърдено наказателно постановление № 21-0237-000174/13.10.2021 година, издадено от началник на РУ - Айтос при ОД – Бургас на МВР (НП).

С НП, на касатора, за нарушение на чл. 103 от Закона за движението по пътищата ЗДвП), на основание чл. 175 ал. 1 т. 3 от ЗДвП, са наложени административни наказания “глоба” в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за 6 месеца.

Касаторът оспорва решението като неправилно, необосновано и поставено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Сочи, че в решението липсват мотиви по направеното възражение за несъответствие между словесно описаното нарушение в обстоятелствената част на НП и посочената като нарушена норма. Иска отмяна на решението и на издаденото НП.

Ответникът не изразява становище по жалбата.

Прокурорът пледира неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

С НП К. е наказан за това, че на 11.08.2021 година, около 00:05 часа, в град Айтос на улица „Хаджи Димитър“ с посока на движение към бензиностанция „ВМ петролиеум“, в района на бензиностанцията управлява лек автомобил марка „Сеат“, модел „Ибиза“ с регистрационен № А 3649 НТ като отказва да предаде документите си и осуетява извършването на полицейска проверка от служител на МВР за установяване на правоспособността на водача.

За да постанови решението си, съдът е приел, че нарушението е надлежно описано. Обосновал е извод за съставомерност на констатираното деяние и правилно ангажиране на административнонаказателната отговорност на лицето, на соченото основание, с налагане на наказанието, предвидено в съответната санкционна разпоредба.

Съгласно чл. 63в от ЗАНН, решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Според чл. 218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Възраженията на касатора са неоснователни.

Не е допуснато съществено нарушение на приложимото процесуално право, както в административнонаказателното производство, така и при оспорването на НП пред РС.

РС е установил релевантните факти, обсъдил е всички относими доказателства по делото, изложил е ясни и непротиворечиви мотиви защо приема, че нарушението е доказано, и е постановил диспозитив в тази насока.

Съгласно разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП, при подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания.

Не е налице разминаване в описанието на нарушението, възпроизведено в съставения АУАН и издаденото впоследствие НП – „отказва да предаде документите си и осуетява извършването на полицейска проверка от служител на МВР за неговата правоспособност“ и сочената правна квалификация по чл. 103, вр. чл. 175, ал. 1, т. 3 от ЗДвП. От събраните по делото доказателства – докладна записка и показанията на разпитаните свидетели Михов и Дянков се установява, че Н.К. не е предал документите си и е потеглил, въпреки направеното от страна на служителя разпореждане да изгаси двигателя на автомобила. С оглед на това, РС законосъобразно е приел, че административнонаказващият орган е изяснил изцяло фактическата обстановка, свързана с това нарушение, и е достигнал до правилния извод, че К. е извършил нарушение по чл. 103 от ЗДвП, за което е санкционирал по чл. 175 ал. 1 т. 3 от ЗДвП, тъй като именно с непредставянето на документите и потеглянето с автомобила е осуетил извършването на проверка от контролните органи.

Решението на РС следва да се остави в сила.

С оглед изложеното и на основание чл. 221 ал. 2 изр. първо от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 63/23.05.2023 година по н.а.х.д. № 40/2023 година на Районен съд – Айтос, с което е потвърдено наказателно постановление № 21-0237-000174/13.10.2021 година, издадено от началник на РУ - Айтос при ОД – Бургас на МВР.

Решението е окончателно.

	Председател:
	Членове: