Р Е Ш Е Н И Е
№ ……
гр. София, 17.06.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРГИНИЯ МИЧЕВА-РУСЕВА
ЧЛЕНОВЕ : АЛЕКСАНДЪР АНГЕЛОВ ИЛИАНА СТАНКОВА
като разгледа докладваното от
съдия Станкова ч.гр.д. № 4119 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК.
Образувано е по подадена от Г.Г.Т.,
длъжник по изпълнението по изпълнително дело № 20209240400985, на ЧСИ Г.К., рег. № 924 при КЧСИ, с район на действие СГС частна жалба
срещу разпореждане на ЧСИ от 01.03.2021 г., с което е оставена без уважение
молбата на длъжника по чл. 248 ГПК. В жалбата се твърди, че размерът на
разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя е прекомерен и се иска
същият да бъде намален до минималния по Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения от 200,00 лева, както и преизчисляване
на дължимата такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
Взискателят „Б.И.Г.“ ЕООД, оспорва жалбата.
Твърди, че претендираният и заплатен от него размер на адвокатското
възнаграждение е в размер на минималния такъв по Наредба № 1/2004 г. за
образуване на изпълнителното дело - в размер на 200,00 лева и за процесуално
представителство, защита и съдействия в изпълнителното производство с оглед
размера на вземането – също в размер на 200,00 лева.
В мотиви си ЧСИ Г.К. сочи, че разноските за адвокатско
възнаграждение на взискателя не надвишават размера на адвокатското
възнаграждение за образуване на изпълнителното дело по чл. 10 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения и това за процесуално
представителство, защита и съдействие при извършване на действия с цел
удовлетворяване на вземанията.
Съдът, след като взе предвид до водите на
жалбоподателя и прецени представените доказателства,
намира следното:
Съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК длъжникът може да обжалва
постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което
смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ
или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за
изпълнението, както и постановлението за разноски.
Настоящата жалба, като подадена срещу постановление срещу
разноските по изпълнението, подадена е в срок, поради което е допустима.
Разгледана по същество е основателна.
От представените материали по изп.д. 20209240400985, на ЧСИ Г.К., рег. № 924 при КЧСИ, е видно, че е образувано по молба от 06.11.2020 г. на взискателя „Б.И.Г. 1“
ЕООД, чрез адв. И.Л.срещу длъжника Г.Г.Т. за събиране
на сумата от 59,04 лева – главница, 62,92 лева – лихва за забава и 75,00 лева –
разноски по изпълнителен лист от 01.09.2017 г., издаден по гр.д. № 4393/2017
г. по описа на СРС, 142-ри състав и разноските в изпълнителното производство,
като в молбата е направено искане за налагане на запор на последната банкова
сметка ***овори и пенсия. Към молбата е представен
Договор за правни услуги с предмет за образуване и процесуално
представителство, защита и съдействие на страната по изпълнително дело срещу Г.Г.Т. и възнаграждение 200,00 лева за образуване и 200,00
лева – за представителство, платено в брой при подписване на договора.
С постановление от 11.12.2020 г. на ЧСИ са приети разноски
в изпълнителното производство за адвокатско възнаграждение в размер на 400,00
лева и на пропорционална такса в размер на 74,41 лева с ДДС, при интерес 620,20
лева и на същата дата е отправено запорно съобщение
до „Банка ДСК“ АД, като на същата дата е
изпратено единствено съобщение на длъжника за извършена цесия на вземане от „Б.
15“ ЕООД на „Б.И.Г.“ ЕООД, както и че е наложен запор върху банковата сметка на
длъжника за сумата от общо 766,88 лева, като същия е уведомен и за размера на
приетите разноски в изпълнителното производство. Поканата за доброволно
изпълнение не се установява да е връчвана на длъжника.
В
настоящия случай процесуалният представител на взискателя е извършил едно
действие по изпълнителното дело – подаването на молба за образуването му.
Предвид обстоятелството,
че преди да започне да тече срокът за доброволно изпълнение по изпълнителното
дело е получена сумата по наложения запор, съдът приема, че в случая не се
дължат разноски на взискателя във връзка с неговата адвокатска защита по
изпълнителното дело с оглед предприемането на изпълнителни действия, а разноски
за адвокатско възнаграждение следва да се дължат само за образуването на
изпълнителното производство, макар в представения договор за правна защита и
съдействие да е посочено, че възнаграждението е заплатено както за образуване
на изпълнителното дело, така и за воденето му. С оглед на това разноските за
адвокатско възнаграждение на взискателя следва да се заплатят от длъжника само
за действието по образуване на изпълнителното производство, за което според чл.
10, т. 1 от Наредба № 7/09.07.2014 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения в размер на 200 лв., определен по чл. чл. 10, т. 1 от
Наредбата. Изпълнителното делото предвид малкия размер на събираното вземане и
посоченото по-горе удовлетворяване от приложения първи изпълнителен способ не
се характеризира с фактическа и правна сложност.
От смисловото тълкуване на
разпоредбата на т. 26 от ТТРЗЧСИ, че пропорционалната такса се изчислява върху
събраната сума, както и от това на чл. 83, ал.1 ЗЧСИ, който предвижда, че
пропорционалните такси се събират върху материалния интерес следва, че
използването на тези по-широки понятия предполага включването на всички
вземания на взискателя, които са събрани в изпълнителното дело, а не само тези,
за които е представен изпълнителен лист.
С оглед на горното следва да бъде изменен размерът и на
таксата, начислена по т. 26 ТТРЗЧСИ, чието заплащане е за сметка на длъжника. Тя
се определя от размера на паричното вземане, което подлежи на събиране, като от
него се изключват авансово платените такси, т.е. в случая върху вземане в размер
на лв. / 220,43 лв. – присъдено вземане съгласно изпълнителен лист и 200 лв. –
разноски за адвокатско възнаграждение/. С оглед на това размерът на таксата по
т. 26, б. „в” ТТРЗЧСИ възлиза на 50,44 лв. с ДДС, която сума е равна на
максималния й допустим размер по чл. 27а от Тарифата. Общият размер на таксите
по изпълнението не надхвърля този по чл. 73 а ГПК.
Следователно разпореждането от 01.03.2021 г. на съдебен изпълнител ЧСИ Г.К., рег. № 924 при КЧСИ, следва да
бъде отменено, като разноските за адвокатско възнаграждение бъдат изменени на 200,00
лв., а таксата т. 26 от ТТРЗЧСИ в размер на 50,44 лева.
Така мотивиран съдът
РЕШИ
ОТМЕНЯ по частна
жалба, подадена от Г.Г.Т. постановление от 01.03.2021 г. на
съдебен изпълнител ЧСИ
Г.К., рег. № 924 при
КЧСИ, по изпълнително дело № 20209240400985, в частта на разноските за дължимо адвокатско
възнаграждение на взискателя и пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, посочени в поканата за доброволно
изпълнение, като ИЗМЕНЯ същите в размер на 200,00 лв. – адвокатско възнаграждение и в размер на 50,44
лева - такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
Решението не подлежи на
обжалване на основание чл. 437, ал. 4 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.
Особено мнение на съдия
Мичева във връзка с изчисляване на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ.
Не съм съгласна с мнозинството на
състава, че в материалния интерес, върху който се изчислява таксата по т.26 от
Тарифата се включва и адвокатското възнаграждение, прието в изпълнителното
производство. Действително е налице противоречива практика по този въпрос както
сред съдебните изпълнители, които прилагат т.26 от ТТРЗЧСИ, така и сред
окръжните съдилища в страната, пред които тези действия на съдебните изпълнители
се обжалват. Тя обаче следва да се преодолее по пътя на задължителната
тълкувателна дейност на ВКС или с изрични нормативни изменения. Дотогава всеки
съд следва да тълкува нормите съобразно общите правила на чл.46 от ЗНА. Общият
текст на т.26 от Тарифата, ползващ термина „събраната сума“, улеснява
разбирането , че окончателната такса се изчислява върху цялата събрана от
съдебния изпълнител сума, вкл. и разноските по изпълнението. Т.4 от забележките към т.26 обаче поясняват ,
че в тази сума не се включват авансовите такси, а и използваното понятие за
база за изчисление на тази такса е вече „парично вземане“. Авансовите такси са
разноски по изпълнението и те изрично са изключени от сумата, върху която се
изчислява окончателната такса по т.26. Адвокатското възнаграждение е също
разноски по изпълнението. Фактът , че те не са изрично посочени в забележките
към т.26 от Тарифата не променя този им характер, нито означава, че по аргумент
на противното те трябва да се включат в сумата, върху която съдебния изпълнител
събира окончателната такса. Паричното
вземане е това, което е посочено в изпълнителния лист. Разноските по
изпълнението не се включват в него. Принципа за законност не позволява обратно
тълкуване. Не би могло да се позволи на съдебния изпълнител да формира крайното
си възнаграждение от приключил изпълнителен процес, каквато е по същността си
таксата по т.26 от Тарифата, на базата на сума, която да се определя от самия
съдебен изпълнител. Адвокатското възнаграждение се приема от съдебния изпълнител,
той има правомощие да го намали или да откаже намаляване, като така размерът му
зависи от преценката на съдебния изпълнител. Ако тази сума се включва в общата
сума, върху която се изчислява крайната сума за възнаграждение на съдебния
изпълнител, то е налице открит конфликт на интереси, който нито основните
начала на правото по см. на чл.46 от ЗНА, нито законодателя, нито съда биха
допуснали.
Съдия: