О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№……… 07.04.2022 г.
Варненският административен съд-,
ХХХІІІ състав, в закрито заседание в състав:
Председател: Мария Ганева
при
секретаря и в
присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията адм. дело №2049 по описа за 2021 год., за да се произнесе, взе
предвид:
Производството
пред първоинстанционния съд е по чл.56, ал.2 АПК и е приключило с определение №
3157/08.12.2021г., с което е отхвърлена жалба на Н.Н. срещу решение № ППН-01-26/27.08.2021г. на
КЗЗЛД.
Н. е подал
частна жалба срещу цитиранато съдебно
определение, придружена от искане за освобождаване от задължение за плащане на такса от 30 лв. .
Първостепенният
съд е оставил частната жалба без разглеждане
и това произнасяне е отменено от ВАС ,
като е постановено произнасяне по молбата за освобождаване от плащане на държ. такса.
Съдът ,
по повод искането за освобождаване от държавна такса, прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
Подателят
на молбата не декларира изменение на обстоятелствата , въз основа на които съдът е постановил определение №
2445/30.09.2021 г. / л. 70-71 от делото/. В тази връзка се констатира, че Н. е
несемеен, безработен , притежава лек
автомобил „Рено Меган Сценик „ с рег. *** и е получил през м. август 2021
г. социална помощ и финансова подкрепа в
общ размер от 148 лв.
Н. няма
декларирани недвижими имоти . За периода от 01.01.2021г. до 31.08.2021 г. е получил
социални помощи в общ размер от 1507.77 лв. според постъпили данни от
дирекция „ Социално подпомагане „-Варна. Същият е с 80 % намалена
трудоспособност предвид издадено му експертно решение от ТЕЛК.
Получена
информация от Агенция по вписванията свидетелства за достоверност за липса на
притежавана недвижимост от Н..
Подателят
на молбата няма активна трудова заетост според данни от ТД на НАП гр. Варна. В
НБД „ Население “ Н.Н. е регистриран като несемеен и с постоянен адрес ***
.
Изложената
фактическа установеност налага следните правни изводи:
Молителят
иска освобождаване от заплащането на държавна такса от 30 лв.
Съгласно
правилото на чл. 83, ал.2 от ГПК във вр
.с чл. 144 от АПК такси и разноски по производството не се внасят от физически
лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят.
По молбата за освобождаване съдът взема предвид:
1.
доходите на лицето и на неговото семейство;
2.
имущественото състояние, удостоверено с декларация;
3.
семейното положение;
4.
здравословното състояние;
5.
трудовата заетост;
6.
възрастта;
7.
други констатирани обстоятелства.
Анализът
на събраните данни по повод подадената молба налага извод, че Н. не разполага с достатъчно средства , за да
плати дължимата държавна такса и следва да
бъде освободен от задължение за тяхното внасяне.
В
контекста на гореизложеното съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
Освобождава
Н.А.Н. от задължение за внасяне на държавна такса от 30 лв.
Съдебното
определение подлежи на обжалване пред ВАС с частна жалба в 7-дневен срок от
уведомяването.
Препис
от същото да се изпрати на молителя .
Съдия: