№ 1846
гр. София, 08.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20221110139861 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „Топлофикация София” ЕАД, чрез юрк. К.,
срещу П. П. П., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни
установителни искове с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
ЗЗД за признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 1198,89
лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
1.7.2017 г. до 30.4.2020 г., ведно със законната лихва от 04.10.2021 г. до изплащане на
вземането; 207,23 лв. - мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от
01.12.2018 г. до 27.09.2021 г.; 24,75 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.09.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от
04.10.2021 г. до изплащане на вземането; 7,62 лв. - мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение за периода от 31.10.2018 г. до 27.09.2021 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 18.10.2021 г. по ч.гр.д. №
57121/2021 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че е налице
облигационно отношение, възникнало по силата на сключен с П. П. П. договор за продажба
на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителя без да е необходимо изричното им приемане, като в изпълнение на този
договор е доставил за периода 01.07.2017 г. – 30.04.2020 г. на ответника топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се в АДРЕС, която потребителят не заплатил в 45-дневен срок
от датата на публикуването на месечните фактури на интернет страницата на дружеството,
поради което изпаднал в забава. Ето защо моли съда да уважи предявените искове.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения му особен представител, е подал
отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Оспорва приложените от
ищеца писмени доказателства. Релевира възражение за настъпила погасителна давност.
Моли съда да отхвърли предявените искове.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
1
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно
съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79,
ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
За уважаването на предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно
основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, ищецът трябва да установи по реда на
пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки: възникването,
съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е.
наличието на правоотношение между топлопреносното предприятие и ответника като
потребител за продажба на топлинна енергия през процесния период; използването от
ответника на претендираното количество топлинна енергия; стойността на топлинната
енергия и изискуемостта на вземането.
Съобразно действащата през исковия период нормативна уредба - чл. 153, ал. 1 от ЗЕ,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост,
присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
потребители на топлинна енергия. Следователно качеството потребител се свързва с
принадлежност на вещното право на собственост или с ползването на имота.
Същевременно, обаче, не е изключено наличието на облигационно правоотношение по
повод доставяне на топлинна енергия до имот и между ищцовото дружество и лица, което
не са собственици или носители на ограничено вещно право на ползване върху недвижимия
имот, тъй като изброяването в чл. 153, ал. 1 не е изчерпателно и по силата на чл. 9 ЗЗД,
предвиждащ свобода на договарянето, на волята на правните субекти е предоставено
създаването на облигационна връзка с конкретно съдържание. Това положение е посочено в
ТР 2/2017 от 17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, в т. 1 от което е
изяснено, че клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни
субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото
ползващо лице придобИ. качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. За доказване наличието на такова правоотношение важат общите правила,
като установяването на това обстоятелство може да стане например посредством
представяне на декларация за открИ.не на индивидуална партида на ползвателя при
топлопреносното дружество. В тълкувателното решение е посочено още, че облигационното
отношение между третото ползващо лице и топлопреносното предприятие не се презумира с
установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот.
От представените по делото доказателства се установява, че процесният имот е бил
топлофициран, както и че сградата – етажна собственост, в която се намира този имот, е
била присъединена към топлопреносната мрежа.
От представената по делото спогодба от 21.09.2012 г., се установява, че на посочената
дата Столична община, в качеството на собственик на ап. 342, находящ се в АДРЕС“, и П.
П. П., в качеството на ползвател, се спогодили считано от 21.09.2012 г. ползвателят да
заплаща месечно финансово обезщетение за ползване на имота в размер на 60 лв. Съгласно
чл. 3 от спогодбата, ползвателят заплаща всички разходи, свързани с поддържането и
издръжката на жилището – ел. енергия, топлоенергия, вода и др., като се задължава в
едномесечен срок от подписване на спогодбата да открие партиди на свое име. По делото не
са налице доказателства за сключване на спогодба с друго лице относно процесния имот
преди или по време на исковия период. На следващо място, от представеното от ищеца
2
заявление-декларация за открИ.не на партида, подадено от П. П. П., с изричното съгласие на
кмета на Столична община – район „Люлин“, се установява, че ответникът е отправил
искане до ищеца за открИ.не на партида на негово име за процесния имот, като е
декларирал, че ще го използва за жилищни нужди, както и че домакинството му се състои от
3 члена. Това изявление представлява предложение за сключване на договор за доставка на
топлинна енергия - арг. чл. 13 ЗЗД. След като ищецът, като доставчик на топлинна енергия
за битови нужди, е приел отправеното към него предложение от П. П. П., входирал го е,
продължил е да доставя топлинна енергия до процесния апартамент и да издава фактури на
посочения в заявлението абонатен номер, то следва да се приеме, че е сключен с ответника
облигационен договор при Общи условия за ползване на топлинна енергия за жилището.
Това договорно правоотношение е продължило да съществува и за исковия период, поради
липсата на доказателства, че тази облигационна връзка е била прекъсната по-рано. При това
положение, въз основа на доказателствата по делото следва да се приеме, че ответникът П.
П. П. e потребител на топлинна енергия по договорно правоотношение с ищеца за исковия
период. В този смисъл доказано е основанието (източниците) на вземанията, предмет на
предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват
най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите – чл. 150, ал. 2 от закона. В случая е
несъмнено, че Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били
публикувани. По делото не са релевирани твърдения, нито има данни, че ответникът е
упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
Поради изложеното, настоящият съдебен състав приема, че между ищеца и ответника П. П.
П. са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди
с включените в него права и задължения.
Относно сумата за услугата дялово разпределение на топлинна енергия следва да се
отбележи, че същата е отделно посочена като дължима главница в заявлениетопо чл. 410 от
ГПК, като всички дейности и обществени отношения, свързани с топлоснабдяването, са
регулирани от секторното законодателство в областта на енергетиката, което обуславя и
особеностите на възникването и осъществяването на услугата по дялово разпределение на
топлинната енергия. Разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ (редакция, изм., ДВ, бр. 74 от 2006 г.,
бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) възлага отговорността за извършването на дялово
разпределение на топлинна енергия само на топлопреносните предприятия, като те могат да
извършват дейностите по дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на
търговците, вписани в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на определяне на цената
за услугата "дялово разпределение на топлинната енергия" е точно определен в ЗЕ –
съгласно чл. 139в, когато топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна
енергия не са регистрирани по реда на чл. 139а, те сключват писмен договор за извършване
на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б (при
Общи условия), в който се уреждат цените за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинна енергия, които се заплащат от страна на потребителите към топлопреносното
предприятие, а след това – от топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ
дялово разпределение на топлинна енергия. От представените по доказателства се
установява вземането за цена на услугата дялово разпределение, която е извършена за
процесния период, видно от представените по делото документи.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на
3
общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ), като според
чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
Установено е въз основа заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в
настоящото производство съдебно-техническа експертиза, което при преценката му по реда
на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, че: в процесната сграда по решение на ЕС не
били поставени ИРРО, като разпределението на постъпилата ТЕ в абонатната станция за
отопление се разпределяло от „Топлофикация София“ ЕАД на база отопляеми обеми на
отделните имоти съгласно констативен протокол, приложен по делото; за процесния имот е
изчислена ТЕ за отопление от сградна инсталация на пълен отопляем обем 51 куб.м. и за ТЕ
за отопление на имот на отопляем обем 51 куб.м.; през исковия период ТЕ за отопление,
отдадена от сградна инсталация, е изчислена по съответната формула съобразно
приложимата наредба; за исковия период няма изчислена ТЕ за отопление на общи части; в
процесния имот е монтиран един брой водомер за топла вода, който е отчетен на 28.04.2018
г., 28.05.2019 г. и 31.05.2020 г., като отчетите с подпис на потребител са представени на
вещото лице и същите фигурират в изравнителните сметки; за отчетни периоди 2017/2018 г.,
2018/2019 г. и 2019/2020 г. отчетеното количество топла вода е коригирано спрямо
показанието на общия водомер в абонатната станция: намалено с -1.196 куб.м. за 2017/2018
г., намалено с -4.21 куб.м. и увеличено с +1.125 куб.м. за 2019/2020 г.; изчисленията,
извършени от ФДР, са в съответствие с действащата наредба; топломерите са преминали на
метрологична проверка през 2 годишен период и при проверките не са констатирани
отклонения извън допустимите стойности; технологичните разходи били извадени от
общото количество ТЕ, влязло в АС, като същите били за сметка на топлофикационното
дружество.
Установено е въз основа заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в
настоящото производство съдебно-счетоводна експертиза, което при преценката му по реда
на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, че сумите за топлинна енергия и дялово
разпределение, касаещи процесния период не са били погасявани.
По отношение на общия размер на действително потребеното количество топлинна
енергия за процесния период настоящият съдебен състав кредитира заключението на вещото
лице по допуснатата СТЕ, съгласно което дължимата от ответника главница за ТЕ за
процесния период (01.07.2017 г. – 30.04.2020 г.) възлиза в размер на 1703,60 лв., както и
сумата от 24,75 лв., представляваща главница за дялово разпределение за периода 01.09.2018
г. – 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на
заявлението по чл. 410 ГПК – 04.10.2021 г. до окончателното изплащане на сумите.
При положение, че претендираните от ищеца вземания са установени в горепосочените
размери, следва да бъде разгледано наведеното от процесуалния представител на ответника
правопогасяващо възражение за изтекла погасителна давност, по което съдът намира
следното:
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
3/18.05.2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на
потребителите на предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за
изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт -
договор, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с
еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен
давностен срок - арг. чл. 111, б. "в" ЗЗД, както и лихвите за забава. Срокът в настоящия
случай е бил прекъснат с подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК на 04.10.2021 г., от която дата установителният иск се счита предявен - арг. чл.
4
422, ал. 1 ГПК и чл. 116, б. "б" ЗЗД.
За процесния период са приложими Общите условия, одобрени с решение № ОУ-
01/27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 2 от тези ОУ клиентите са длъжни да
заплащат месечните вноски в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Следователно, към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 04.10.2021 г. се
явяват погасени по давност вземанията за периода от 01.07.2017 г. до 31.07.2018 г.
включително. Вземането за цена на доставена топлинна енергия за м.08.2018 г. е възникнало
45 дни след изтичане на периода, за който се отнася, т.е. на 15.10.2018 г., поради което
предвид датата на подаване на заявлението – 04.10.2021 г. давността за него не е изтекла.
Ето защо, в настоящия случай извън погасителната давност е вземането за цена на
доставена топлинна енергия за периода м.08.2018 г. – 30.04.2020 г. От съвкупната преценка
на заключенията на вещите лица по допуснатите експертизи се установява, че дължимата от
ответника сума за доставена и незаплатена топлинна енергия за периода м.08.2018 г. –
30.04.2020 г. възлиза в общ размер на 927,07 лв., поради което до този размер предявеният
иск за главница за топлинна енергия е основателен, а за разликата до пълния претендиран
размер от 1198,89 лв. следва да бъде отхвърлен. На следващо място, въз основа на
съвкупната преценка на писмените доказателства по делото е доказано предоставянето на
услугата дялово разпределение, както и че нейната стойност за периода 01.09.2018 г. –
30.04.2020 г. възлиза в общ размер на 24,75 лв.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
За процесния период са приложими Общите условия, одобрени с решение № ОУ-
01/27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 2 от тези ОУ клиентите са длъжни да
заплащат месечните вноски в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Следователно при действието на горепосочените Общи условия задълженията за заплащане
на стойността на доставената топлинна енергия възникват като срочни - 84, ал. 1 ЗЗД (т.е. не
е нужно кредиторът да отправя покана за изпълнение до длъжника).
Съгласно разпоредбата на чл. 119 ЗЗД, с погасяването на главното вземане се
погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е
изтекла.
Лихвата за забава върху главното вземане за топлинна енергия в установения общ
размер от 1103,05 лв., определена от съда по реда на чл. 162 ГПК, възлиза в размер на
159,50 лв. за периода 01.12.2018 г. – 27.09.2021 г., до която сума предявеният иск по чл. 86,
ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважен, а за разликата до пълния предявен размер от 207,23 лв.
следва да бъде отхвърлен.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена и получена от ответниците покана за плащане на това задължение от дата,
предхождаща подаването на исковата молба, поради което акцесорните претенции в тази
част се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По отношение на разноските:
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат
присъдени своевременно поисканите разноски в исковото и заповедното производство
(предвид т. 12 от ТР 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да се постанови осъдителен
диспозитив за разноските в заповедното производство). Ищецът е сторил разноски, както
следва: 78,77 лева – за държавна такса и възнаграждение за юрисконсулт в заповедното
производство, 171,23 лева – държавна такса в исковото производство, 350 лева – депозит за
СТЕ, 350 лева – депозит за ССчЕ, 340 лв. – депозит за особен представител, като претендира
и възнаграждение за юрисконсулт в исковото производство, което съдът определя в размер
5
на 100 лв., т.е. общо 1390 лева за заповедното и исковото производство. Намалени
съразмерно с уважената част от исковете на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да
бъдат присъдени разноски в общ размер на 1073,85 лв.
Ответникът е бил представляван от особен представител, поради което разноски не му
се следват.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79,
ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че П. П. П., ЕГН **********, с адрес: АДРЕС“, ет. 3, ап.
342, дължи на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: АДРЕС, следните суми: 927,07 лв. - главница, представляваща стойност на
доставена топлинна енергия за периода от 01.08.2018 г. до 30.04.2020 г. в имот с абонатен №
432549, находящ се в АДРЕС“, ет. 3, ап. 342; 24,75 лв. – главница, представляваща цена на
извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.09.2018 г. до 30.04.2020 г., както и
159,50 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода от 01.12.2018 г. – 27.09.2021 г., ведно със законната лихва върху всяка от
главниците от датата на заявлението – 04.10.2021 г., до окончателното изплащане на сумите,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
18.10.2021 г. по ч.гр.д. № 57121/2021 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав, като ОТХВЪРЛЯ
исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД за установяване на
вземане за главница, представляваща цена на топлинна енергия за разликата над уважения
размер от 927,07 лв. до пълния предявен размер от 1198,89 лв., както и ОТХВЪРЛЯ
исковете по чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД за установяване на вземания за мораторна лихва
върху задължението за доставена топлинна енергия за разликата над уважения размер от
159,50 лв. до пълния предявен размер от 207,23 лв. и върху задължението за предоставяне на
услуга дялово разпределение за сумата от 7,62 лв. за периода от 31.10.2018 г. до 27.09.2021
г.
ОСЪЖДА П. П. П., ЕГН **********, с адрес: АДРЕС“, ет. 3, ап. 342, да заплати на
„Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: АДРЕС,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 1073,85 лв. – разноски в исковото и заповедното
производство, съразмерно с уважената част от исковете.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6