Решение по дело №509/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна (Дирекция ИТ – Варна), подадена чрез юриск. Г. А., срещу Решение № 118 от 31.01.2024 г. по АНД № 4109/2023 г. на Районен съд – Варна (РС – Варна), с което е отменено Наказателно постановление (НП) № 03-2200588 от 06.07.2022 г., издадено от Директора на Дирекция ИТ, с което за нарушение по чл. 62, ал. 1, във вр. с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда КТ), на основание чл. 414, ал. 3 КТ, на „Дедал строй“ ООД е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева.

С касационната жалба се настоява, че решението на РС – Варна е постановено в нарушение на чл. 348, ал. 1, т. 1 и ал. 2 НПК – при неправилно приложение на закона. Изложени са доводи за съставомерност на деянието . Сочи се, че не става ясно кое мотивира съда да не кредитира свидетелските показанията на актосъставителя и свидетеля по съставяне на акта. Изтъква се, че неправилно са ценени показанията на свидетеля Г. Д., без да се вземе предвид евентуалната му заинтересованост от изхода на спора, както и без да се отчете, че призовката до санкционираното дружество за явяване и представяне на документи и трудови договори на лицата, установени в апартамента, е била оставена именно на свидетеля Г. Д. и същата е предадена на управителя на дружеството-касатор, от което е видно, че двамата се познават. На следващо място се поддържа, че данните от декларацията, попълнена от установеното в обекта лице, съответстват на установеното при проверката, поради което липсва основание същата да не бъде зачетена и кредитирана от съда. Според касатора доказателствата по делото обуславят извод за наличие на трудова връзка между санкционираното дружество и Д.. Отправя се искане за отмяна на въззивното решение, като вместо него се постанови друго, с което да се потвърди НП. Претендира се и присъждане в полза на касатора на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. В хода по същество, касаторът, представляван от юриск. Н. Т. поддържа изложените в жалбата доводи и направените искания.

Ответникът - „Дедал строй“ ООД, [ЕИК], с писмен отговор по касационната жалба изразява становище за неоснователност, необоснованост и недоказаност на жалбата. Настоява се, че решението на РС – Варна е правилно и законосъобразно, в съответствие със съдопроизводствените правила и кореспондиращо с доказателствения материал. Според ответника доказателствата сочат към изпълнение на дейност съгласно граждански договор между собственика на жилището и Г. Д., като Д. е нает за извършване ремонтни дейности в апартамента, а собственичката на апартамента е имала договор с „Дедал строй“ ООД само за банята и поставянето на фаянс се извършвало само от С. Ю. (собственик на фирмата). Искането е да се остави в сила въззивното решение.

Участващият по делото прокурор дава заключение за неоснователност на жалбата и пледира за оставяне в сила на обжалваното решение на РС – Варна като правилно и законосъобразно. Сочи се, че установените по делото факти и събраните доказателства не обосновават категоричен извод за извършено нарушение по чл. 62, ал. 1 КТ.

Административният съд, като взе предвид доводите на страните, обсъди фактите, изведени от РС - Варна от събраните по делото доказателства, мотивите на обжалвания съдебен акт и заключението на участващия по делото прокурор, в рамките на наведените от касационни основания и в обхвата на касационната проверка, очертан в разпоредбата чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е редовна и допустима - подадена е от страна, участвала във въззивното съдебно производство и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.

Производството пред Районен съд - Варна е образувано след отмяната на Решение № 609 от 24.04.2023 г. по АНД № 582/2023 г. на РС – Варна и връщането на делото за ново разглеждане на жалбата от „Дедал строй“ ООД срещу НП № 03-2200588 от 06.07.2022 г., издадено от Директора на Дирекция ИТ – Варна.

С обжалваното пред РС – Варна НП, на основание чл. 416, ал. 5, вр. с чл. 414, ал. 3 КТ, на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева. Нарушението, според НП, се състои в следното: „Дедал строй“ ООД в качеството му на работодател е допуснал до работа Г. И. Д. да престира труд в полза на дружеството, с определено работно време от 09:30 часа до 17:00 часа, с уговорено месечно трудово възнаграждение в размер на 710 лева, с определено работно място: „строително-ремонтна дейност в апартамент“, находящ се в гр. Варна, [жк] [адрес], изпълнявайки трудови функции на „работник, строителство“, без да е сключен трудов договор в писмена форма между страните по трудовото правоотношение, като работникът е установен да помага при изпълнението на строително и ремонтни дейности, като полага плочки в кухнята и на терасата на апартамента. В НП е посочено, че нарушението е извършено на 15.06.2022 г. на строителния обект – визирания по-горе апартамент. Като доказателства са посочени декларация от Г. И. Д. от 15.06.2022 г., призовка от 15.06.2022 г., Протокол от 20.06.2022 г., Договор за строителство № 12/19.05.2022 г., обяснение от Б. Г. – собственик от 17.06.2022 г., обяснение от С. Ю. от 20.06.2022 г., обяснение от А. П. от 20.06.2022 г.

При повторното произнасяне районният съд приема, че са спазени формалните изисквания за съдържание на АУАН и НП, сроковете по чл. 34 ЗАНН и не се установяват съществени нарушения на процесуалните правила в хода на административнонаказателното производство.

За да отмени НП, въззивният съд стига до извод, че липсват безспорни и категорични доказателства, които да установяват, че към 15.06.2022 г. между Г. Д. и въззивното дружество е имало възникнали трудови правоотношения. Позовавайки се основно на показанията на свидетелите Д. и Г., районният съд установява, че Г. лично е наела Д. да извърши ремонтни работи в апартамента й, като Д. не е работел там по силата на сключения между Г. и въззивното дружество договор за извършване на ремонтни дейности в банята. Прието е, че доказателствата сочат на наличието на граждански договор – договор за изработка. Въззивният съд обосновава некредитирането на декларацията, попълнена от Д. в момента на проверката със съдържанието й по предварително подготвен образец, както и с опровергаването й от останалите писмени и гласни доказателства. Така мотивиран РС – Варна заключава, че НП е издадено в нарушение на материалния закон и следва да бъде отменено. С решението в полза на санкционираното дружество е присъдена сумата в размер на 350 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и постановено в съответствие с приложимия материален закон. От страна на въззивния съд е извършена цялостна проверка на НП, съгласно задължението по чл. 313 и чл. 314 от НПК, приложим по препращане от чл. 84 от ЗАНН. Не са допуснати нарушения на процесуалните правила относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства. Обсъдени са всички доводи на страните, като е направено подробно изложение в мотивите на съдебния акт на установените от събраните по делото фактически обстоятелства и на следващите от тях правни изводи.

Изводите на районния съд се основават на обективно изследване на всички обстоятелства по делото, които се установяват от приобщените по делото доказателства, разгледани поотделно и в съвкупност. Въззивният съд е извел правилно фактите, установяващи се от доказателствата по делото и правилно ги е отнесъл към приложимите правни норми. В съответствие със закона са изводите на съда за липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в административнонаказателното производство, но за недоказаност на съставомерността на деянието, респ. за неправилно ангажиране на административнонаказателната отговорност на санкционираното дружество.

Не са налице сочените от касатора основания по чл. 348 НПК за отмяна на обжалваното решение на РС – Варна. Касационната инстанция напълно споделя мотивите на въззивната инстанция, които мотиви са изчерпателни и задълбочени, и препраща към тях по аргумент на чл. 221, ал. 2 АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН.

Неоснователно касаторът поддържа, че въззивният съд неправилно не е взел предвид заинтересоваността на свидетеля Г. Д.. Показанията на свидетеля са преценени от РС – Варна както поотделно, така и в съвкупност с извеждащите се релевантни за спора факти от останалите писмени доказателства и свидетелски показания. Обстоятелството, че лицето, установено да извършва строителни дейности в обекта – апартамент, собственост на свидетелката Г., познава управителя на „Дедал строй“ ООД, както и че е предало връчената на Д. призовка, адресирана до въпросното дружество, не обуславя извод за наличие на трудово правоотношение между Г. и санкционираното дружество.

Правилно районният съд не е кредитирал декларацията, попълнена от Г. Д. по време на проверката в строителния обект-апартамент. Действително, както и въззивният съд посочва, процесната декларация представлява предварително подготвен образец, съдържащ елементите на трудовото правоотношение, а и същата не представлява сама по себе си достатъчно доказателство, въз основа на което да се направи обоснован извод за съществуването на трудово правоотношение. Правилно районният съд, анализирайки извеждащите се от доказателствата факти, приема, че съдържанието на декларацията се опровергава от останалите доказателства – показанията на свидетелите Д., Г., писмените обяснения от Д. и от С. Ю.. Логично е и обяснението, дадено от Д. при разпита му от съда по отношение вписаното от него в процесната декларация, че работи за „Дедал строй“ ООД – поради страх да не бъде наказан е преписал от седящ до него колега посочваните от колегата данни във визираната по-горе декларация.

От обективна страна, за съставомерността на деянието, изразяващо се в нарушение на чл. 62, ал. 1 КТ е необходимо да се установи липсата на сключен трудов договор в писмена форма. Изискваната от законодателя форма на трудовия договор е предпоставена от наличието на трудово правоотношение, което да изисква сключването на договора в писмена форма. За да се обоснове съставомерността на деянието, изразяващо се в нарушение на чл. 62, ал. 1 КТ, следва безспорно да се докаже наличието на трудово правоотношение, т.е., че работникът полага труд за работодателя и са налице елементите на трудово правоотношение - работно място, уговорено трудово възнаграждение, работно време, като процесното трудово правоотношение не е закрепено с писмена форма на трудовия договор.

Обосновано районният съд приема, че в случая са налице елементите на граждански договор между Г. Д. и собственика на апартамента, но не и трудов договор със санкционираното дружество.

При извършената служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, за което касационната инстанция е задължена, съдът намира, че решението не страда от пороци, които да са основания за отмяната, обезсилването или обявяването на нищожност му.

Следва решението на РС - Варна да бъде оставено в сила.

Липсва искане от ответника по касационната жалба за присъждане в негова полза на съдебни разноски, а предвид изхода на спора на касатора такива не следва да се присъждат.

На основание чл. 221, ал. 2 АПК, във вр. чл. 63в ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 118 от 31.01.2024 г. по АНД № 4109/2023 г. на Районен съд – Варна.

Решението не подлежи на обжалване.