№ 24227
гр. София, 19.09.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело
№ 20221110116098 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.248 ГПК.
В срока за обжалване на постановено по делото решение, по делото е постъпила
молба с вх.№ 143712/11.07.2022 г. от ответното дружество, с която се иска изменение
на решението в частта му за разноските. Излагат се съображения за неправилно
приложение на разпоредбата на чл.2, ал.5 от Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
В срока по чл.248, ал.2 ГПК по делото е постъпило становище от ищеца чрез
пълномощника му, в което се излагат доводи за неоснователност на искането.
Посочена е съдебна практика.
Съдът, като взе предвид постъпилата молба и извърши преценка на данните по
делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Молбата е процесуално допустима, като подадена от активно легитимирано лице
и в срока по чл.248, ал.1 ГПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните
съображения:
В постановеното по делото решение съдът е изложил подробни мотиви относно
начина на определяне на възнаграждението на пълномощника на ищеца, като към
настоящия момент не са налице основания за преразглеждане на изложените в
решението мотиви. В конкретния случай се касае за два неоценяеми иска, поради което
доводите на ответника относно размера на възнаграждението и цената на иска са
неотносими. Съдебната практика /решение № 76/15.07.2016 г. по т.д.№ 888/2015 г., I
т.о. на ВКС, определение № 449/29.07.2015 г. по т.д.№ 1596/2015 г., I т.о. на ВКС/ е
категорична, че когато съдържанието на договорната клауза,чиято нищожност се
претендира, не касае основанието на вземането /престацията/ и длъжникът не отрича
наличието на действително правно основание за претенцията на кредитора, а
единствено реда и начина за определяне на вземането му или други уреждащи
1
правоотношението елементи, част от несъщественото съдържание на договора, искът
за прогласяване нищожността на тази клауза следва да се счита неоценяем. Касае се за
хипотези в които от преценката за действителността на атакуваната договорна клауза
за кредитора не се заличава възможността да претендира вземането си от длъжника. Не
са налице основания за преразглеждане мотивите относно приложението на чл.2, ал.5
от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Предвид гореизложеното, искането на ответното дружество за изменение на
решението в частта му за разноските следва да бъде отхвърлено.
Така мотивиран и на основание чл.248, ал.3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ молба с вх.№ 143712/11.07.2022 г. от ответника "***" ООД, за
изменение на решение № 6686/17.06.2022г., постановено по гр.д.№ 16098/2022 г. по
описа на СРС в частта му за разноските.
Определението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2