ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 782
гр. Перник, 29.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и девети септември, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
Камелия Г. Ненкова
като разгледа докладваното от Камелия Г. Ненкова Въззивно частно
гражданско дело № 20211700500555 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.248, ал.3 от ТПК.
Образувано е по частна жалба, с peг. № 275400 при ПРС от 20.08.2021 г. подадена от
Я. И. Д., ЕГН ********** с адрес *** чрез адв. К.П. срещу определение № 262301 /
27.7.2021г. по гр.д. № 501/2021 г. на Районен съд - Перник, постановено по реда на чл.248
от ГПК, е което е оставена без уважение молба с вх. № 273703 ОТ 01.07.2021 Г. на Я. Д. И.
за изменение на решението, постановено по делото в частта за разноските като
неоснователна.
В частната жалба са изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на
обжалваното определение, като се поддържа, че неправилно районният съд е приел наличие
на предпоставките по чл.78. ал.2 от ГПК. Твърди, че по делото безспорно било установено
наличие на задължение от ищеца към ответното дружество, за което бил издаден
изпълнителен лист опо реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 2892/2011 г. по описа на Районен
съд Перник и ищецът имал правен интерес от постановяване на съдебно решение в негова
полза, че не дължи плащане на ответника поради погасяване на задължението по давност. В
тази връзка поддържа, че наличието на изпълнителен титул обективиращ непогасено чрез
плащане задължение на ищеца е достатъчна причина, за да се приеме, че ответника е дал
повод за завеждане на делото, като поддържа и неналичие на втората предпоставка по чл.78,
ал.2 от ГПК. а именно признание на иска. Счита, че ответника не е признал иска, тъй като с
отговора на исковата молба е направил възражения за неговата неоснователност, които
поддържал.
1
По изложените в частната жалба доводи и аргументи се иска обжалваното
определение да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно и му се присъдят
сторените разноски пред първата инстанция.
Ответника по частната жалба - „Водоснабдяване и канализация“ ООД оспорва
същата, като поддържа, че първоинстанционният съд правилно се е произнесъл в частта за
разноските съгласно чл.78, ал.2 от ГПК, поради което моли обжалваното определение да
бъде потвърдено.
Пернишкият окръжен съд, след като обсъди доводите на страните и материалите
по делото, намира за установено следното:
По допустимостта на частната жалба:
Частната жалба е допустима, подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от
процесуално легитимирана страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което е и процесуално допустима.
По същество на частната жалба:
Първоинстанционното производство пред PC - Перник е образувано по предявен от
Я. И. Д. иск срещу „Водоснабдяване и канализация“ ООД, гр. Перник. Ищецът твърдял, че в
полза на ответника е издадена изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 2892/2011 г., по описа на
Районен съд Перник, по силата на която той е осъден да заплати на „Водоснабдяване и
канализация“ ООД, гр. Перник суми в размер на 4064,73 лева - главница за доставка на
питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води за периода 24.01.2008 г. –
06.04.2011 г.; 733,16 лева - законна лихва за забава за периода от 04.04.2008 г. до 05.05.2011
г., както и 95,96 лева разноски по делото. Твърди, че на 02.09.2011 г., въз основа на
издадения изпълнителен лист е образувано и.д.№ 1411/2011 г. по описа на ЧСИ С. Б., с
район на действие Окръжен съд Перник.
Твърдял също, че доброволно е заплатена сума в размер на 2489,00 лева, а остатъка
от вземането на ответника по издадения изпълнителен лист е погасено по давност, като се
позовава на кратка тригодишна такава, поради което пред първа инстанция е искал съда да
постанови решение, с което да приеме за установено, че сумата в размер на 2404,85 лева -
главница за доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води за периода
24.01.2008 г. – 06.04.2011 г не се дължи поради погасяване по давност.
Ответникът не е депозирал отговор в срок пред ПРС.
С проведеното открито съдебно заседание пред ПРС, ищецът се представляваЛ като
поддържал така предявените искове.
Ответникът депозирал писмено становище, с което признавал, че вземането е
2
погасено по давност. Сочел, че след прекратяване на изпълнителното производство не са
предприемани действия по изпълнение, поради което не е станал причина за предявяване на
настоящите искове. С молбата – становище “Водоснабдяване и канализация“ ООД чрез ю.к.
Д.Й. е заявило отново становище, че изпълнителното производство било прекратено по
силата на закона, считано от момента на изтичане на две години от последното
принудително действие, като постановлението на съдебният изпълнител имало само
декларативно действие. В същата са заявили, че вземането продължава да съществува, но то
не можело да бъде събрано по принудителен начин, придобило било качеството на
естествено вземане и можело да бъде събрано, само ако длъжникът го плати доброволно.
Изложили са доводи, че след тази дата нямало предприети нови действия по принудително
събиране, като ответника не бил провокирал завеждане на иска с действия за предприемане
на допълнителни способи за принудително събиране. Към молбата ю.к. Д.Й. е представила
пълномощно, съгласно което е упълномощена да се явява и участва в производства по
образуване на искови и изпълнителни дела. да извършва всички и всякакви предвидени в
закона съдопроизводствени действия, без ограничение свързани с предмета на дейност на
дружеството, включително оттегляне, отказ от иск и съдебна спогодба.
По предявения иск, ПРС е постановил решение № 260686 / 10.6.2021г. по гр.д.
№ 501 по описа на ПРС за 2021 г., като е уважил исковата претенция, произнасяйки се в
следния смисъл: „ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439, ал. 1 ГПК, че в
полза на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД, гр. Перник, ЕИК *********, гр.
Перник, ул. „Средец“ № 11 не съществува право на принудително изпълнение срещу Я. И.
Д., ЕГН ********** с адрес *** за сума в размер на 2404,85 лева – главница за доставка на
питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води за периода 24.01.2008 г. –
06.04.2011 г., за която са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. №
2892/2011 г. по описа на Районен съд Перник, поради изтичане на законоустановения
давностен срок.“. Относно разноските, съдът е посочил в мотивите си, че с оглед изхода на
правния спор ищецът принципно имал право на разноски. Съдът обаче съобразил
разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, съгласно която ако ответникът с поведението си не е дал
повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. По
правилото на тази разпоредба на ищецът не следва да се присъждат разноски. След
прекратяване на образуваното въз основа на изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 2892/2011 г., по
описа на Районен съд Перник изпълнително дело (за което има само твърдения), по делото
липсват данни, а и твърдения да са предприемани действия по изпълнение. В този смисъл
ПРС е посочил -Определение № 474 от 7.11.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3063/2019 г., IV г.
о., ГК, Определение № 468 от 18.12.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4586/2018 г., III г. о., ГК,
Определение № 318 от 25.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2828/2018 г., III г. о., ГК,
позовавайки се на Определение № 95 от 22.02.2018 г. по ч. гр. д. № 510/2018 г., ВКС, IV г.
о., в което се приел, че ответникът не дължи разноски, ако не е разполагал с изпълнителен
титул, възможност за друга извънпроцесуална принуда или не е дал друг повод за
предявяването на иска, както и че различните правила и начинът на осчетоводяване на
3
вземането от кредитора нямат значение в отношенията между страните, те могат да имат
значение само като доказателства за негово поведение в отношенията с длъжника. Без
правно значение според съда е дали кредиторът е отписал едно свое вземане, отчитайки го
като загуба, или продължава да го води по избран от него начин, за да може да осчетоводи
последващо надлежно доброволно плащане.Ответникът е посочил ПРС, че не е направил
искане за присъждане на разноски, поради което съдът не дължи произнасяне.
Постановеното от ПРС решение не е обжалвано от страните, но с молба подадена от
Я. И. Д., ЕГН ********** с адрес *** чрез адв. К.П. е било поискано изменение на
решението в частта за разноските, като съдът е поставил по същата определение № 262301 /
27.7.2021г. по гр.д. № 501/2021 г. на Районен съд - Перник, постановено по реда на чл.248
от ГПК, с което е оставена без уважение молба с вх. № 273703 ОТ 01.07.2021 Г. на Я. Д. И.
за изменение на решението, постановено по делото в частта за разноските като
неоснователна.
В определението си, съдът е посочил, че с решение, постановено по делото
предявените от Я. Д. И. обективно кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл. 439, ал. 1 ГПК са уважени, като на основание чл. 78, ал. 2 ГПК съдът не е
присъдил разноски. С молбата, депозирана от Я. Д. И., съдът е бил сезиран за изменение на
решението в частта за разноските. Извършена е процедурата по чл. 248, ал. 2 ГПК, като
насрещната страна не е депозирала становище по молбата. Съдът намерил молбата за
процесуално допустима, а разгледана по същество за неоснователна, по следните
съображения:Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски
съразмерно с уважената част от иска. Това правило не е абсолютно, като в ал. 2 от тук
посочената разпоредба е предвидено изключение при кумулативното наличие на две
предпоставки - ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако
признае иска. В конкретния случай предмет на съдебното производство е било отричане със
сила на пресъдено нещо правото на принудително изпълнение в полза на ответника поради
погасяване по давност на вземането, за което му е бил издаден изпълнителен лист.
Ответникът е признал, че вземането е погасено по давност, като формално е оспорил иска с
твърдението, че вземането му съществува и би могло да бъде погасено единствено
доброволно, но не и събрано принудително. По делото не се установило ответникът да е
станал причина за предявяване на иска. В тази насока съдът е изложил конкретни мотиви в
акта по същество на спора, които не следва да се повтарят. При тези доводи е оставил
молбата без уважение.
При въззивния контрол за правилност на обжалваното определение, настоящият
състав съобрази следното:
Видно от материалите по гр.д. №501 по описа на ПРС за 2021 г.,, частният
жалбоподател е предявил пред първоинстанционния съд отрицателен установителен иск, с
4
правно основание чл.124, ал.1 от ГПК. При този иск ответникът не може да предизвика
прекратяване на делото поради отсъствието на правен интерес у ищеца, тъй като последният
има интерес да получи решение при признание на иска, но ответникът обаче може да
удовлетвори този правен интерес на ищеца, като направи признанието. Едва при такова свое
поведение той не дължи разноски, ако не е разполагал с изпълнителен титул, възможност за
друга извънпроцесуална принуда или не е дал друг повод за предявяването на иска.
Съгласно чл.78, ал.2 от ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал повод за
завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. За да бъде
освободен ответникът от отговорност за съдебни разноски следва да са осъществени двете
кумулативни предпоставки: ответникът да не е дал повод за образуване на исковия процес с
извънпроцесуалното си поведение и да признае иска.
В конкретния случай, настоящия съдебен състав намира, че не е налице една от
абсолютно необходимите кумулативни предпоставки за приложение на чл.78, ал.2 от ГПК, а
именно ответникът да е признал иска. В депозираното по делото становище, ответникът от
една страна е оспорил вземането, а от друга страна е заявил становище, че то продължава да
съществува, но не може да бъде събрано по принудителен начин, придобило е качеството на
естествено вземане. С това становище не може да се приеме, че ответникът е признал иска,
тъй като признанието на иска следва да е конкретно и изрично и да отговаря на вида на
търсената защита с иска и правото, което този иск защитава. От друга страна, становището
ответното дружество е заявило чрез своя процесуален представител - юрисконсулти - Й., с
оглед представеното от нея пълномощно пред ПРС, не е била упълномощена с изрично
пълномощно по реда на чл.34, ал.3 от ГПК за признаване на иска. Предвид изложеното не би
могло да се приеме, че ответникът е признал иска, поради което и не е налице втората
абсолютно необходима предпоставка, ответникът да е признал иска.
В горния смисъл следва извода, че ответникът не е признал иска, поради което и
следва да понесе отговорността за разноски, в съответствие с постановеното по делото
решение, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Що се отнася до противопоставеното възражение за прекомерност на заплатеното от
ищеца адвокатско възнаграждение по реда на чл.78, ал.5 от ГПК, то същото е претендирано
в размер от 400 лева, като съобразно материалния интерес по делото /сумата от 2404,85 лева/
то минималният размер по Наредбата би бил сумата от от 398,33 лева, регламентиран в
разпоредбата на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, предвид защитавания материален интерес и следователно не
следва да бъде намалявано.
По изложените съображения доколкото с обжалваното определение е оставена без
уважение молбата на ищеца за изменение на решение № 260686 / 10.6.2021г.по гр.д. № 501
по описа на ПРС за 2021 г чрез присъждане на разноски в полза на ищеца, то определение
5
№262301 от 27.7.2021г. следва да бъде отменено и първоинстанционното решение изменено
по реда на чл.248 от ГПК. като ответникът „Водоснабдяване и канализация“ ООД се осъди
да заплати на ищеца и сумата от 400 лева- адвокатско възнаграждение и сумата от 96,19 лв-
държавна такса или общо сумата от 496, 19 лева, представляващи сторени от ищеца
разноски в първоинстанционното производство по гр.д. № 501 по описа на ПРС за 2021г. на
ПРС.
Водим от горе изложеното, Пернишкият окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение №262301 от 27.7.2021г. по гр.д. № № 501 /2021 г,на ПРС и
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ решение №260686 / 10.6.2021г.по гр.д. № 501 по описа на ПРС за 2021 г, в
частта за разноските, като ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. „Средец“ № 11 да заплати
на Я. И. Д., ЕГН ********** с адрес *** сумата от 496, 19 лева, представляваща разноски за
държавна такса и адвокатско възнаграждение по гр.д. № № 501 /2021 г,на ПРС.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6