Р E Ш Е Н И Е
№
12.02.2020 г. гр.Стара
Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ
РАЙОНЕН СЪД VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На 27 януари 2020 година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ИЛКОВА
Секретар: ЕВДОКИЯ ДОСЕВА
като разгледа
докладваното от съдия ИЛКОВА
гражданско дело № 2032 по
описа на съда за 2019 година
Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал.1 и чл. 86 от ЗЗД..
Ищецът „Водоснабдяване и канализация” ЕООД гр. Стара
Загора, чрез упълномощения си
представител, твърди в исковата си молба, че за ответника Х.Н. М. е открита
партида с № 34248 в ЕООД „Водоснабдяване и канализация” за адрес в гр. Стара
Загора, ул. „Поп Минчо Кънчев” № 101. С ползването на съответните услуги между
експлоатационното предприятие и потребителя възникнали договорни отношения, по
силата на които ЕООД „ВиК” се задължило да доставя питейна вода и да отвежда
отпадъчната такава до и от имота на абоната, а той се задължил да заплаща
консумираната и отчетената от инкасатора вода през месеца, следващ този на
засичането. За това свое задължение абонатите били уведомени по надлежния ред
от инкасаторите. При закъснения се начислявали лихви съгласно чл. 40, ал. 1 от
Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.
Ответникът Х.Н.М. имал
неизплатени в срок задължения към дружеството ищец, в размер на 479,41 лева,
произтичащи от предоставени ВиК, услуги фактурирани в периода 01.08.2017г. до
28.04.2018г., за което са издадени квитанции, както и лихви за забавено плащане,
в размер на 37,45 лв. за период от 01.09.2017г. до 25.06.2018г.
Зa този период било
извършвано ежемесечно начисляване на потребените количества вода в имота на
ответника, находящ се в гр. Стара Загора, ул. „Поп Минчо Кънчев" № 101,
като отчетените количества вода се обективирали чрез запис в карнета. За отчетените
количествата доставена и отведена вода били издадени платежни документи -
квитанции. Срокът за заплащаното им бил 30 дни от датата на издаване на
документа /задължение регламентирано в Общите условия за предоставяне на ВиК.
услуги на потребителите - чл. 33. ал. 2 от действащите ОУ и чл. 31. ал. 2-
стара редакция на ОУ в сила до 27.09.2014г. вр. с чл. 40 от Наредба № 4/ 2004г.
за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи/. В процесния случай за
количеството доставена и отведена вода за имота на потребителя били издадени 8
бр. квитанции, сумите, по които не били заплатени.
Срещу ответника М. от
страна на ищцовото дружество било подадено заявление по реда на чл. 410 от ГПК.
Във връзка с него била издадена заповед за изпълнение на парично задължение №
2943/12.10.2018г. пo ч.гр.д. № 5090/2018г., по описа на Районен съд - Стара
Загора, с която на длъжника е разпоредено да заплати на ЕООД „Водоснабдяване и
канализация” - гр. Стара Загора, както следва: 479. 41 лева за главница; 37.45
лева - лихва върху тази сума за периода от 01.09.2017г. до 25.06.2018г., законната
лихва от 10.10.2018г. до окончателното заплащане на сумата, 385 лева за
разноски по делото, включващи адвокатски хонорар-360 лв. и 25 лева - държавна
такса
Предвид обстоятелството,
че издадената заповед е връчена на длъжника по реда на чл.47. ал. 5 от ГПК,
Районен съд - Стара Загора дал на
заявителя ЕООД „Водоснабдяване и канализация" - гр. Стара Загора, указания
да предяви иск относно вземането си по реда на чл. 414 вр. с чл. 415, ал. 1, т.
2 от ГПК.
Предвид изложеното
по-горе ищецът счита, че за него е налице правен интерес от воденето на
настоящото дело.
Ищецът моли, съдът да се
произнесе с решение, с което да признае за установено по отношение на ответника
Х.Н.М., ЕГН **********, с адрес7***, че му дължи сумата 479,41 лева,
произтичащи от предоставени ВиК, услуги и фактурирани в периода 01.08.2017г. до
28.04.2018г., за което са издадени квитанции за дължимите суми, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението 10.10.2018г. до
окончателното заплащане на сумата, както и лихви за забавено плащане в размер
на 37,45 лв. за период от 01.09.2017г. до 25.06.2018г., претендирана на
основание чл. 40. ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, въз основа на приложен лихвен лист-извлечение от сметките
и компютърни извлечения за неплатени квитанции. Претендира за заплащане на направените
по ч.гр.д. №5090/2018г., по описа на Районен съд Стара Загора, разноски, в
размер на 385 лв. за разноски по делото, включващи държавна такса- 25 лева и
адвокатски хонорар - 360 лева. Претендира и за направените по настоящото делото
разноски.
Назначения на
ответника Х.Н.М.,
особен представител е депозирал писмен отговор на исковата молба, в
законоопределения срок, като взема становище за допустимост, но неоснователност
на предявените искове. Оспорва изложените факти в исковата молба и по конкретно
твърдението, че ответникът дължи заплащане на претендираните суми, произтичащи
от предоставени ВиК услуги, фактурирани в периода 01.08.2017г.-28.04.2018г.
В съдебно заседание
ищецът се представлява от упълномощения си представител, който поддържа
исковата молба. Ответникът се представлява от назначения му особен представител,
който моли съдът да отхвърли предявения иск.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено от фактическа страна следното:
На 10.10.2018г. ищцовото
дружество е подало заявление по чл. 410 ГПК за издаване на заповед за
изпълнение срещу ответника, за сумата от 479.41 лв. - главница, дължима за
доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода за периода 01.08.2017г. – 28.04.2018г.,
сумата 37.45 лв.- лихва за забава за периода
01.09.2017 г. – 25.06.2018г., законната лихва върху главницата, считано от 10.10.2018г.
до окончателното изплащане на сумата. Въз основа на заявлението е образувано
частно гр. дело № 5090/2018г., по описа на СтРС, и е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 2943/12.10.2018 г., с която
е разпоредено длъжникът – ответникът по настоящото дело, да плати на заявителя –
ищецът по настоящото дело, претендираните суми. С разпореждане от 31.01.2019г.
съдът е приел, че документите са редовно връчени на длъжника и е указал на
заявителя, че може в едномесечен срок да предяви установителен иск за вземането
си. В указания преклузивен срок, заявителят предявява настоящия иск за
установяване на вземането си. Предвид така установените обстоятелства,
предявения иск се явява процесуално допустим.
По делото са представени 8 бр.
квитанции , издадени за общата сума от 479.41 лв. за потребено количество вода
за периода 01.08.2017г. – 28.04.2018г., и извлечение от карнетен лист по партида № 34248, за
имот, находящ се в гр. Стара Загора, ул. Поп Минчо Кънчев 101, ап.5. Ищецът
представя също извадка от досието на абонатния номер и Общите условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите, одобрени с решение на ДКЕВР от
11.08.2014г., публикувани в местен вестник.
По делото е назначена и изслушана съдебно-икономическа
експертиза, чието заключение, неоспорено от страните, съдът възприема като
компетентно и добросъвестно. Вещото лице, след направена проверка в
счетоводството на ищцовото дружество, е констатирало, че ответникът има открита
в ищцовото дружество партида под № 034248, и е за имот, находящ в Стара Загора,
ул. Поп Минчо Кънчев 101, ап.5. За незаплатени задължения на ответника към
дружеството за ползвани ВиК услуги за периода 01.08.2017г. – 28.04.2018г. има
издадени 8 бр. квитанции, на обща стойност от 479.41 лв. – за ползвана питейна
вода и отведена и пречистена канална вода. Ответникът Х.М. е бил собственик на
два апартамента, с два водомера във всеки, с две партиди - № 03428 и № 031251.
Тъй като апартаментите били обединени в един, собственикът е уведомявал
инкасатора само за един водомер по партида - № 034251. При поредно отчитане на
показанията на водомера на 11.07.2017г. до имота е била допусната инкасаторка,
която отчела потребено количество вода по другия водомер.
Като
взе предвид изложената фактическа обстановка, съдът стига до следните правни
изводи:
В производството по чл. 422 ГПК взискателят следва да
докаже факта, от който произтича вземането му, а длъжникът – възраженията си
срещу вземането. В случая правното твърдение на ищеца е, че между страните е
възникнало правоотношение по договор за доставка на вода и отвеждане на
отпадъчна такава.
Съобразно правилата за
разпределение на доказателствената тежест в исковия процес, ищецът следва да
установи твърдените в исковата молба факти, от които произтича претендираното
вземане и съответно да ангажира доказателства за неговия размер. Ищецът следва
да установи вземането си на претендираното договорно основание и в
претендирания размер, както и изправността си като страна по договора. В тежест на ответника е да установи
възникването на правопогасяващи и правоизключващи факти.
Процесният недвижим имот е водоснабден и се
намира в район, за който водоснабдителен оператор е дружеството ищец. Съгласно разпоредбата на §1, т.2, б.”б” от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги потребители на водоснабдителни
услуги, а и според Общите условия за предоставяне на ВиК услуги, потребители са
„юридически или физически лица – собственици или ползватели на съответните
имоти, за които се предоставят В и К услуги”. Тъй като по делото не е представен договор между страните за
уреждане на отношенията им по повод предоставяната от ищеца услуга, то следва в
отношенията между тях да се прилагат общите условия за предоставяне на ВиК
услуги по доставка на вода, пречистване и отвеждане на канални води, важащи за
всички клиенти на ВиК. Визираните общи условия /представени по делото/
регламентират правата и задълженията на страните по договорите за предоставяне
на ВиК услуги и съответстват на дадената на тези отношения нормативна
регламентация с Наредба № 4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи и
съгласно публично оповестени общи условия, предложени от оператора и одобрени
съответно от собственика на ВиК системата или от регулаторния орган. Общите
условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от оператора - „ВиК” ЕООД гр.Стара Загора са общоизвестни,
публикувани в местен вестник и на сайта на дружеството в интернет, поради което
обвързват всички абонати на дружеството съгласно чл.8 от Наредба №4/14.09.2004
г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи. Според чл.3, ал.1 от
Наредбата, потребители на услугите на ВиК са: 1.собствениците и
лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, на
водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни води;
2.собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право
на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост;
3.собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право
на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един
поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение. Т.е. потребител,
по смисъла на наредбата, е носител на вещно право върху имота.
Не е спорно, че партидата по процесния имот е
записана на името на ответника. Същият, в качеството си на собственик на имота,
има качеството потребител на ВиК услуги.
От заключението на изслушаната
съдебно икономическа експертиза се установява, че преди
преобразуването на процесния имот в един обект, са били налични два отдени
апартамента, собственост на ответника, с отделна партида и водомер, за всеки от
имотите. Установява се, че за процесния имот по партида № 03428 има отчетено
количество вода за периода 01.08.2017г. – 28.04.2018г., на стойност 479.41 лв.
Съгласно разпоредбата
на чл.32 на Наредба
№4 за условията
и реда за присъединяване на
потребителите и за
ползване на
водоснабдителните и канализационните системи,
ВиК услугите се заплащат
въз основа на
измереното количество
изразходвана вода, отчетено
чрез монтираните водомери,
а отчетните данни
се установяват чрез
отбелязване в карнета, заедно
с датата на отчитане
и подписа на
потребителя или негов представител. Съгласно чл. 32, ал. 4 от Наредбата,
отчетените данни по ал. 2 и ал. 3 се установяват чрез отбелязване в карнета,
заедно с датата на отчитане на общия водомер и на индивидуалните водомери и
подписа на потребителя или негов представител, освен в случаите на отчитане по
електронен път. В конкретния случай, отчитането е станало дистанционно, чрез
таблет, като отчетеното количество е нанесено в досието на абоната.
Видно
от заключението на съдебно икономическата експертиза, отчетеното разходено
количество вода за процесния период е осъществено на база отчетени показания на
водомер. Ето защо, съдът приема, че установеното по делото разходено количество
вода, на обща стойност от 479.41 лв., за процесния период, е правилно
начислено, като сумата се явява дължима. Ирелевантно се явява обстоятелството,
че в имота, до преустрояването му в един обект, е имало два водомера.
С оглед на горното,
съдът приема за установено, че
стойността на разходеното количество вода за процесния период е 479.41
лв. За неплатената главница потребителя дължи и лихва за забава в размер на 37.45
лв. Така разходеното количество, в изчислената му стойност, подлежи на плащане
от страна на потребителя. Ответникът, чиято е тежестта на доказване, не
представя доказателства за извършено плащане.
Като взе предвид
изложеното, съдът приема, че установителният
иск по чл. 422 от ГПК следва да бъде изцяло уважен в претендирания размер.
С оглед на горното, съдът следва
да се признае за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата
от 479.41 лв. - главница, дължима за доставка на питейна вода и отвеждане на
канална вода за периода 01.08.2017г. – 28.04.2018г. по партида № 034248, за
имот, находящ се в гр. Стара Загора,ул. Поп Минчо Кънчев 101, ап.5, сумата
37.45лв. лв.- лихва за забава за периода
01.09.2017г. до 25.06.2018г., за което вземане е издадена Заповед за изпълнение
№ 2943/12.10.2018г. по ч.гр.д. № 5090/2018г., по описа на СтРС. Дължима се
явява и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 10.10.2018г. до окончателното изплащане
на главницата.
На осн. чл. 78, ал.1 от ГПК, ответникът следва
да заплати на ищеца направените разноски, както следва: в заповедното
производство – сумата от 385 лв., и в настоящото производство - разноски в размер на 885 лв., от 25 лв. за
дължима държавна такса по делото, 360 лв. за адвокатско възнаграждение, 300 лв.
за внесен депозит за особен представител,
200 лв. за възнаграждение за вещо лице.
Предвид изложеното, СЪДЪТ
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на Х.Н.М., ЕГН **********,***, че дължи на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. Х. Ботев
№ 62, представлявано от Румен Райков, 479.41 лв. - главница, дължима за
доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода за периода 01.08.2017г. –
28.04.2018г. по партида № 034248, за имот, находящ се в гр. Стара Загора,ул. поп Минчо
Кънчев № 101, ап.5, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 10.10.2018г. до окончателното
изплащане на главницата, както и сумата
37.45лв. - лихва за забава за периода
01.09.2017г. до 25.06.2018г., за което вземане е издадена Заповед за изпълнение
№ 2943/12.10.2018г. по ч.гр.д. № 5090/2018г., по описа на СтРС.
ОСЪЖДА Х.Н.М., да заплати на "ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. Х. Ботев №
62, представлявано от Румен Райко, сумата 385 лева, представляваща направени по ч.гр.д. № 5090/2018г.,
по описа на СтРС, разноски, както и сумата от 885 лева, представляваща
направени в настоящото производство разноски.
Решението може да
се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Старозагорски
окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: