№ 15836
гр. София, 03.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАР.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Б. СТ. Ш. СТАВРУ
при участието на секретаря Ю. АСП. И.
като разгледа докладваното от Б. СТ. Ш. СТАВРУ Гражданско дело №
20231110106728 по описа за 2023 година
Ищецът „С. в.” АД ЕИК ...., седалище и адрес на управление гр. София, ....., е предявил
искове за признаване за установено, че ответниците Д. Н. Н., ЕГН **********, адрес гр.
София, ....., и Н. И. П., ЕГН **********, адрес гр. София, ....., дължат следните суми,
представляващи по ½ от задълженията за ВиК услуги за имота: 927.67 лв. стойност на
потребени ВиК услуги за имота на горепосочения адрес за пери. 12.1.2018 г.-12.08.2022 г.,
ведно със законна лихва за пери. от 11.11.2022г. до изплащане на вземането, 175.64 лв.
мораторна лихва за пери. от 12.02.2018г. до 12.08.2022 г., за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 61484/22 г. на СРС, 72
състав. Ищецът твърди, че за процесния период между него и ответниците е съществувало
правоотношение свързано с предоставяне на ВиК услуги, при приложими общи условия на
ищеца като оператор на ВиК услуги. Твърди, че ответниците са потребители на ВиК услуги
по силата на тези общи условия като съсобственици на имота - ап.1 в гр. София, ж.к. Гео
Милев, ул. Христо Максимов, № 35, вх.В, ет.1, на основание покупко-пр.жба. За имота са
издадени фактури за дължима, но неплатена потребена и отведена в.. Твърди, че е налице и
забава за заплащане на задълженията. Сочи, че п.л заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, като в срока по чл. 414 от ГПК срещу издадената
заповед е депозирано възражение от длъжниците, което обуславя интереса от търсената с
иска защита. Моли да се установят вземанията. Претендира разноските в заповедното и
исковото производство.
В срока по чл.131 от ГПК ответниците са депозирали писмен отговор, в който оспорват
исковете. Не оспорват, че са съсобственици на имота с дял по 1/2. Оспорват предоставянето
на ВиК услуги в имота в посочените количества и стойност, като твърдят, че имотът не се
ползва. Сочат, че водомерите в имота са подменени с нови, пломбирани, по които може да
1
се отчете реално потребеното количество в., което не съответства на претендираното.
Релевират възражение за давност. Молят за отхвърляне на исковете.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове с правна квалификация чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. §1, ал.1,
т.2 от ДР на ЗРВКУ и чл. 422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД. В тежест на ищцовата страна е да
установи основанието и размера на претендираната парична сума по предявените
положителни установителни искове, а именно - валидно възникнало договорно отношение с
ответниците за пр.жба на ВиК услуги за процесния имот и качеството им на потребители
като собственици на имота, изпълнение на задължението за доставка на ВиК услуги за
процесния период, по което е възникнало вземането за цена по предоставената услуга в
посочения размер. При установяване на тези предпоставки, ответниците носят тежестта до
докажат, че са платили.
В § 1, ал.1, т. 2, б.“а“ от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги е предвидено, че „потребители“ по смисъла на закона са
юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти, за които се
предоставят ВиК услуги. В разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г.
за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните услуги е указано, че потребители на В и К услуги са
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване
на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни
води. Тези разпоредби императивно установяват кой е страна по облигационното отношение
с водоснабдителния оператор, като мер.вно е единствено притежанието на вещно право
върху имота - на собственост/ползване /строеж. В този смисъл е и чл. 2, ал. 1 от Общите
условия на ищеца, одобрени от КЕВР с решение № ОУ-2 от 13.07.2016 г. /общодостъпни на
интернет страницата на дружеството/.
Съгласно чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи,
получаването на услугите ВиК се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от оператора и одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните
и канализационните системи или от оправомощени от него (тях) лица и от ДКЕВР. Същите
влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в поне един централен и един
местен ежедневник, без да е необходимо изричното им писмено приемане от абонатите.
В настоящия случай е безспорно, че оператор на В и К услуги на територията на гр. София е
ищцовото дружество, което е публикувало приложимите ОУ.
Безспорно е по делото, че ответниците са придобили на 7.3.2017 г. апартамент 1 в гр.
София, ж.к. Гео Милев, ул. Христо Максимов, № 35, вх.В, ет.1 и са съсобственици на имота
с дял по 1/2.
С оглед на гореизложеното следва да се приеме, че страните в производството са обвързани
от облигационна връзка по договор за предоставяне на ВиК услуги при приложими общи
условия на оператора на услугите. По силата на това правоотношение ответниците са
2
задължени към ищеца да заплащат цената на предоставените в имота услуги съобразно
дела си от съсобствеността.
В чл. 31 и чл. 32 от Общите условия на ищеца е предвидено, че В и К операторът издава
ежемесечни фактури, като потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за
ползваните от тях ВиК услуги в 30 – дневен срок след датата на фактуриране. Възражения
срещу определената дължима сума за използвани ВиК услуги могат да се правят писмено
пред ВиК оператора в 30-дневния срок за плащане.
Съгласно чл. 32 и чл. 35 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. и чл. 23, ал.1 ОУ, доставянето на
питейна в. и/или пречистване и/или отвеждане на отпадъчни води се заплаща въз основа на
измереното количество изразходвана в. от водоснабдителната мрежа, отчетено чрез
монтираните водомери на водопроводните отклонения. По изключение, при отказ на
потребителя да осигури достъп до водомера или при липса на водомери или неизправни
такива, месечното количество изразходвана, отведена и пречистена в. се определя на база по
посочените в разпоредбите съответно на чл. 35, ал. 6 и на чл. 39, ал.5 и ал.6 от Наредба № 4
от 14.09.2004 г. начини.
От заключението на вещото лице по приетата по делото ССчЕ се установява, че ответниците
имат открита партида за процесния имот, по която за пери. до 13.6.2019 г. количеството
потребена в. е начислявано служебно, като в имота е имало 4 водомера, до 20.11.2020 г. е
начислявано на база поради липса на узаконени водомери, а след тази дата – по показания,
самоотчет и служебно. През 05.2020 г. е създадена съдебна сметка за сумата от 1253.78 лв.,
която е закрита през 7.2021 г. и е прехвърлена като дължима по текущата сметка.
Задължението за процесния период възлиза на 1749.69 лв., като към 12.1.2018 г. е добавено
салдо от предходен период в размер на 105.43 лв.
Задълженията за плащане на доставяните ВиК услуги представляват задължения за
периодично плащане и се погасяват с изтичане на кратката тригодишна погасителна
давност. Давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при
срочните задължения /каквито са процесните/, давността тече от деня на падежа. Съгласно
определения в чл. 31, ал.2 от Общите условия срок за плащане, потребителите са длъжни да
заплащат месечните си задължения за ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на
фактуриране. Заявлението по чл. 410 ГПК е п.дено на 11.11.2022 г., при което погасени по
давност са вземанията по фактурите до 13.09.2019 г. вкл. Искът за тях на това основание
следва да се отхвърли.
От справката към заключението за формирани задължения по партидата на ответниците е
видно, че за вземанията до фактурата от 20.11.2020 г. задълженията са начислявани на база.
След това има посещения от проверител, който не е отчел потребление. Има извършени
самоотчети, като единствено по фактурите от 14.3.22 г. /за пери. 7.12.21 г.- 4.3.22 г./ и
13.6.22 г. /за пери. 5.3.22 г.-3.6.22 г./ са отчетени по 8 кубика потребление, но след
изравняване са приспаднати по втората фактура 6 кубика. Главницата по тези фактури
възлиза съответно на 23.50 лв. и 10.84 лв. За останалите месеци сумите са изчислени
служебно.
В случая по делото не става ясно на какво основание сумите за ВиК услуги са начислявани
3
на база и служебно – липсват твърдения и доказателства в тази насока от ищеца относно
това има ли монтиран индивидуален водомер в имота, ако има – преминал ли е съответните
първоначална и периодични проверки, в изправност ли е, или се касае до неосигурен
достъп. Няма доказателства и за заявения брой живущи лица в имота от новите собственици
/доколкото е приложено заявление от предишния титуляр на партидата/, както и относно
останалите обстоятелства, относими към изчисляване на потребление на база. Следва да се
има предвид, че това са обстоятелства, които първо – следва да са заявени, за да се допуснат
за установяването им съответните доказателства, и второ – които са установими с писмени
доказателства, а не с експертиза, тъй като не се изискват специални знания.
При тези данни съдът намира, че по делото не се доказа от ищеца да е доставил ВиК услуги
в претендираните количества и стойност относно служебно изчислените суми. При
прилагане на чл. 154 ГПК, предявеният иск за тях е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
Съдът намира за доказано предоставянето на ВиК услуги в имота единствено за периодите,
за които е отчетено реално потребление, за които са издадени съответно фактурите от
14.3.22 г. на стойност 23.50 лв. и 13.6.22 г. на стойност 10.84 лв. С оглед липсата на
плащане, искът за установяване дължимостта на тези вземания следва да се уважи, по 1/2
срещу всеки ответник.
По делото се установи наличието на дължимо главно задължение, както и определен в
общите условия падеж за изпълнение, при което не е необходима покана. С настъпване на
срока ответниците са изпаднали в забава и дължат обезщетение в размер на законната лихва
върху всяка от двете неплатени месечни главници, която за периодите 14.4.22 г.-12.8.22 г. и
14.7.22-12.8.22 г. възлиза съответно на 0.79 лв. и 0.09 лв., за които искът следва да се уважи.
Относно останалите задължения, с оглед липсата на главен дълг, неоснователна е и
акцесорната претенция за лихва.
Относно разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК, ищецът има право на разноски съразмерно с уважената част от
исковете, като от разноски в исковото производство за държавна такса 80.08 лв. и
юрисконсултско възнаграждение 100 лв., дължими са 2.88 лв., а в заповедното производство
- 1.50 лв., от които всеки от ответниците дължи по ½. По делото е представен договор за
правна защита и съдействие между ответницата и адв. Б. В. В. за безплатна правна помощ на
основание чл. 38, ал.1, т.3 ЗА. На основание чл. 38, ал.2 ЗА, на адвоката се дължи
възнаграждение за осъщественото процесуално представителство /само за страната, с която
е сключен договор за безплатна защита/, като при минимален размер съгласно чл. 7, ал.2, т.2
от Наредба № 1 от 410.40 лв., следва да се присъдят 403.85 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „С. в.” АД ЕИК ...., седалище и адрес на
управление гр. София, ....., искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр.79, ал.1 ЗЗД, вр. §1,
4
ал.1, т.2 от ДР на ЗРВКУ и чл. 422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, че Д. Н. Н., ЕГН **********, адрес
гр. София, ....., дължи сумите: 17.17 лв. представляваща стойност на доставена питейна в. и
отвеждане на отпадни води по фактури от 14.3.22 г. и 13.6.22 г. /за пери. 7.12.21 г.- 4.3.22 г.
и 5.3.22 г.-3.6.22 г./, ведно със законна лихва за период от 11.11.2022 г. до изплащането й, и
0.44 лв. мораторна лихва за пери. 14.04.2022 г. - 12.08.2022 г., за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 61484/22 г. на СРС, 72
състав, като ОТХВЪРЛЯ исковете за установяване дължимостта на вземанията за главница
за разликата над 17.17 лв. до претендираните 927.67 лв. и за периодите 12.1.2018 г.-
6.12.2021 г. и 4.6.2022 г.-12.08.2022 г., и за мораторна лихва за разликата над 0.44 лв. до
претендираните 175.64 лв. и за пери. 12.02.2018г. -13.04.2022 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „С. в.” АД ЕИК ...., седалище и адрес на
управление гр. София, ....., искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр.79, ал.1 ЗЗД, вр. §1,
ал.1, т.2 от ДР на ЗРВКУ и чл. 422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, че Н. И. П., ЕГН **********, адрес
гр. София, ....., дължи сумите: 17.17 лв. представляваща стойност на доставена питейна в. и
отвеждане на отпадни води по фактури от 14.3.22 г. и 13.6.22 г. /за пери. 7.12.21 г.- 4.3.22 г.
и 5.3.22 г.-3.6.22 г./, ведно със законна лихва за период от 11.11.2022 г. до изплащането й, и
0.44 лв. мораторна лихва за пери. 14.04.2022 г. - 12.08.2022 г., за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 61484/22 г. на СРС, 72
състав, като ОТХВЪРЛЯ исковете за установяване дължимостта на вземанията за главница
за разликата над 17.17 лв. до претендираните 927.67 лв. и за периодите 12.1.2018 г.-
6.12.2021 г. и 4.6.2022 г.-12.08.2022 г., и за мораторна лихва за разликата над 0.44 лв. до
претендираните 175.64 лв. и за пери. 12.02.2018г. -13.04.2022 г.
ОСЪЖДА Д. Н. Н., ЕГН **********, адрес гр. София, ....., ДА ЗАПЛАТИ НА „С. в.” АД
ЕИК ...., седалище и адрес на управление гр. София, ....., на основание чл. 78, ал.1 ГПК,
сумата от 1.44 лв. разноски в исковото производство и сумата от 0.75 лв. разноски в
заповедното производство.
ОСЪЖДА Н. И. П., ЕГН **********, адрес гр. София, ....., ДА ЗАПЛАТИ НА „С. в.” АД
ЕИК ...., седалище и адрес на управление гр. София, ....., на основание чл. 78, ал.1 ГПК,
сумата от 1.44 лв. разноски в исковото производство и сумата от 0.75 лв. разноски в
заповедното производство.
ОСЪЖДА „С. в.” АД ЕИК ...., седалище и адрес на управление гр. София, ....., ДА
ЗАПЛАТИ НА адвокат Б. В. В. от САК, на основание чл. 38, ал.2 ЗА, сумата от 403.85 лв.
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред СГС с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5