Определение по дело №62233/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 814
Дата: 8 януари 2025 г. (в сила от 8 януари 2025 г.)
Съдия: Пламен Иванов Шумков
Дело: 20241110162233
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 октомври 2024 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 814
гр. София, 08.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20241110162233 по описа за 2024 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Образувано е по постъпила искова молба от Алексанъдр Г. А. срещу „Кредисимо“
ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД.
В срока по чл. 131 ГПК по делото са постъпили отговори на исковата молба от
ответниците.
Страните са представили писмени доказателства, които като относими и
необходими следва да бъдат приети по делото.
Ответникът „Кредисимо“ ЕАД признава факта, че задължението на ищеца е
изцяло погасено; че при формиране на ГПР възнаграждението за поръчител не е
включено, както и че при включването му, размерът на ГПР би бил над максимално
допустимия по закон. Ето защо не са необходими направените от ищеца
доказателствени искания за допускане на ССчЕ, искането за издаване на съдебно
удостоверение, което да му послужи пред „Изипей“ АД, както и искането по чл. 190
ГПК за задължаване на ответника да представи изрично изброените документи,
поради което следва да бъдат отхвърлени. Освен това следва да се посочи, че
платежни нареждания и разписки за платени суми поначало се съхраняват от лицето,
извършило плащането, а не от получателя на плащането, поради което ответникът не
може да бъде задължен да представи препис от същите.
Ответникът „Ай Тръст“ ЕООД признава факта, че ищецът му е заплатил
претендираната сума от 5 лева, представляваща възнаграждение за поръчителство.
Съдът посочи, че получателят на сумите не може по реда на чл. 190 ГПК да бъде
задължен да представи платежни нареждания и разписки за платените суми, поради
което искането и спрямо този ответник следва да бъде отхвърлено.
Същевременно съдът съобрази, че предявеният осъдителен иск е частичен, като
общия посочен размер възлиза на сумата от 52,08 лева. Доколкото ответникът „Ай
Тръст“ ЕООД не е ангажирало становище относно това дали цялата сума е погасена от
ищеца, съдът намира за основателно искането на ищеца за задължаване по реда на чл.
190 ГПК и на двамата ответници да представят извадка от счетоводството си за
извършените погасявания по процесните договори.
Като неотносимо следва да се отхвърли искането на ищеца за издаването на
съдебно удостоверение, което да му послужи пред Българска народна банка за
снабдяване с информация относно сключените сделки между ищеца и ответниците.
1
Следва да бъде насрочено открито заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба и към отговорите на исковата молба
писмени доказателства по опис, обективиран в същите.
ЗАДЪЛЖАВА на осн. чл. 190 ГПК „Кредисимо“ ЕАД в едноседмичен срок от
съобщението да представи, с препис за насрещната страна, справка за всички
извършени плащания по процесния договор за паричен заем № *******/15.12.2023 г.,
като му УКАЗВА, че непредставянето на документа може да се преценява съобразно
разпоредбата на чл. 161 ГПК, като съдът приеме, че ищецът е заплатил
възнаграждението за поръчител в пълния уговорен размер.
ЗАДЪЛЖАВА на осн. чл. 190 ГПК „Ай Тръст“ ЕООД в едноседмичен срок от
съобщението да представи, с препис за насрещната страна, справка за всички
извършени плащания по процесния договор за предоставяне на поръчителство към
паричен заем № *******/15.12.2023 г., като му УКАЗВА, че непредставянето на
документа може да се преценява съобразно разпоредбата на чл. 161 ГПК, като съдът
приеме, че ищецът е заплатил възнаграждението за поръчител в пълния уговорен
размер.
ОТХВЪРЛЯ направеното от ищцата искане за допускане изготвянето на съдебно-
счетоводна експертиза, за издаването на съдебно удостоверение, което да му послужи
пред БНБ и пред „Изипей“ АД, както и искането по чл. 190 ГПК за задължаване на
ответниците да представят конкретно посочени документи в останалата му част.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 06.03.2025 г.
от 09:50 ч., за когато да се призоват страните, на които се връчи препис от настоящото
определение, като на ищеца се връчи и препис от отговорите на исковата молба и
приложенията към тях.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:
Предявени са за разглеждане установителни искове против ответника
„Кредисимо“ ЕАД с правно основание по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК за
прогласяване на нищожност на договор за предоставяне на поръчителство към
паричен заем № *******/15.12.2023 г. поради накърняване на добрите нрави. В
условията на евентуалност е предявен иск по чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за
прогласяване нищожността на чл. 4 от договора поради накърняване на добрите нрави.
Предявени за разглеждане са и установителни искове против ответника „Ай
Тръст“ ЕООД с правно основание по чл. 26, ал. 1, предл. 1 и 3 ЗЗД за прогласяване на
нищожност на договор за предоставяне на поръчителство към договор за заем №
*******/15.12.2023 г. поради противоречие със закона, евентуално накърняване на
добрите нрави и кумулативно предявен осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД
за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 5 лева, частично от 52,08
лева, представляваща недължимо платена сума по недействителен договор за
предоставяне на поръчителство към договор за заем № *******/15.12.2023 г.
Ищецът А. Г. А. твърди, че на 15.12.2023 г. сключил с ответното дружество
„Кредисимо“ ЕАД договор за паричен заем № *******. По силата на договора му била
предоставена сумата от 300,00 лева при годишен лихвен процент от 40,00 % и годишен
процент на разходите – 49,42 %. Периодът на револвиране бил 16 дни. Сочи, че във
връзка с чл. 4 от договора за паричен заем сключил с втория ответник - „Ай Тръст“
2
ЕООД договор за предоставяне на поръчителство към договор за заем №
*******/15.12.2023 г., по силата на който следвало да заплати на дружеството сумата
от 52,08 лева, представляваща възнаграждение за гаранта, чието заплащане било
разсрочено. Сочи, че двете дружества са свързани лица, като дружеството – кредитор
бил собственик на капитала на дружеството – поръчител.
Сочи, че съгласно чл. 4 от договора, сключен с „Кредисимо“ ЕАД следвало да
осигури обезпечение под формата на: банкова гаранция или одобрено от заемодателя
дружество – поръчител. Била реализирана втората възможност, поради което бил
сключен договорът с ответника „Ай Тръст“ ЕООД.
Счита, че договорът за паричен заем е нищожен поради противоречието му с
императивни правни норми. Сочи, че предвиденото възнаграждение за гаранта
представлявала част от ГПР на кредита, което не било включено и така годишният
процент на разходите ставал над 100 %. Намира, че договорът противоречи на
разпоредбите на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК.
Развива подробни съображения за нищожност на договора за паричен заем.
Евентуално счита, че в случай че не се установи нищожност на договора в неговата
цялост, то моли съда да установи нищожността на чл. 4 от договора, предвиждащ
задължение на заемателя да осигури обезпечение на кредита. Счита, че с оглед
предвидените възможности единствената достъпна за заемателя опция е сключването
на договор за поръчителство с избрано от заемодателя юридическо лице, което е
свързано с него и на чийто капитал е едноличен собственик, а именно – „Ай Тръст“
ЕООД. Ето защо намира и сключеният с втория ответник договор за поръчителство за
нищожен. Счита, че същият противоречи както на императивни разпоредби на ЗЗД
относно предоставянето на поръчителството, така и на добрите нрави. Сочи, че
уговорената като възнаграждение за поръчителя сума е в прекомерно висок размер –
твърди да е уговорено почти сумата от отпуснатия заем да се заплати като
възнаграждение на поръчителя.
Поради тези и останалите подробно изложени съображения моли съда да признае
за установено в отношенията му с ответниците нищожността на процесните договори
за заем и поръчителство. В условията на евентуалност по отношение на иска за
установяване недействителност на договора за паричен заем, моли съда да установи
нищожността на чл. 4 от договора. Кумулативно предявява и иск за осъждането на
ответника „Ай Тръст“ ЕООД да му заплати сумата от 5 лева, частично от 52,08 лева,
представляваща недължимо платена сума по недействителен договор за предоставяне
на поръчителство към договор за заем № *******/15.12.2023 г. Претендира разноски.
В срочно постъпили отговори ответниците оспорват както допустимостта, така и
основателността на предявените искове. Считат, че ищецът няма правен интерес от
предявяване на установителни искове за прогласяване нищожността на договорите.
Считат, че процесните договори отговарят на изискванията на закона, като не водят до
накърняване на добрите нрави. Излагат подробни съображения. По отношение на
договора за паричен заем се твърди, че отговаря на изискавинята на ЗПК, не е налице
скрито завишаване на ГПР, доколкото възнаграждението за гаранта е по второ
облигационно отношение, възникнало с друго юридическо лице и не следва да бъде
част от ГРП. Сочи, че същото не представлява общ разход по кредита по смисъла на
закона. Признава се фактът, че възнаграждението за поръчител не е част от процесния
ГПР, като в случай че същият бъде включен, то ще се достигне до превишаване на
максимално допустимия по закон размер. По отношение на договора с поръчителя се
признава факта на погасяване на претендираната сума от 5 лева. Развиват се
съображения относно начина и процедурата, която се следва за сключването на
договора с поръчителя, както и че кредиторът не е наясно какво е уговореното
3
възнаграждение за поръчителя, което следва да бъде заплатено от кредитополучателя.
Поради тези и останалите подробно изложени съображения, молят предявените искове
да бъдат отхвърлени. Претендират разноски.
В тежест на ищеца по предявените главни искове с правно основание по чл. 26,
ал.1, предл.1-во ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК, е да докаже при условията на пълно и главно
доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a
именно: че между него и ответниците са възникнали облигационни отношения по
договор за паричен заем № *******/15.12.2023 г. и договор за предоставяне на
поръчителство към него, които противоречат на закона, респ. е налице накърняване на
добрите нрави.
В тежест на ищеца по предявения в условията на евентуалност иск с правно
основание по чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на чл. 4 от
договора за паричен заем поради накърняване на добрите нрави, е да докаже при
условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи
изгодни за себе си последици, a именно, че посочената договорна клауза от договора
за паричен заем накърнява добрите нрави.
В тежест на ищеца по предявения осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД
е да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от
които черпи изгодни за себе си последици, a именно, че е предоставил, а ответникът
„Ай Тръст“ ЕООД е получил процесната сума в размер на 5 лв., като част от сумата от
52,08 лева, представляваща заплащане на възнаграждение за поръчител по договор за
предоставяне на поръчителство във връзка с договор за паричен заем
*******/15.12.2023 г., без да е имало основание за извършване на престацията /поради
недействителност на договорите/.
При доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже, че е налице
основание за получаване и задържане на процесната сума, поради което не се дължи
нейното връщане, респ. да докаже връщане на сумата.
ОТДЕЛЯ на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от
доказване по делото фактите, че ищецът и ответниците са страни по процесните
договор за паричен заем № *******/15.12.2023 г. и договор за предоставяне на
поръчителство към него; че уговореното възнаграждение за поръчител не е част от
формирания ГПР по договора за заем; че включването на възнаграждението за
поръчител при формирането на ГПР би довело до превишаване на максимално
допустимия в закона размер; че ищецът е заплатил в полза на дружеството –
поръчител претендираната сума от 5 лева, като част от сумата от 52,08 лева,
представляваща заплащане на възнаграждение за поръчител.
ПРИКАНВА страните към доброволно уреждане на спора, с което могат да
спестят време и разходи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4