Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………………………. г.,
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА,
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XХII състав, в открито съдебно
заседание на първи октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: МИЛЕНА НИКОЛОВА
с участието на секретаря Величка Велчева, след като разгледа докладваното от
съдията НАХД № 3825 по описа за 2019 г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Р.Б.К. срещу
наказателно постановление № 19-0819-003260 от 20.06.2019 г., издадено от
началник на група към ОДМВР – Варна, сектор „Пътна полиция“, в частта, в която на жалбоподателя на
основание чл. 179, ал. 2 вр. чл. 179, ал. 1, т. 5,
пр. 4 ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. за
това, че на 13.02.2019 г. около 19,25 часа в гр. Варна, по бул. Сливница, в
посока центъра на града управлява собствения си лек автомобил „Мерцедес 300 ДТ“
с рег. № В 8537 НВ, като до дом „Младост“ предприема маневра обратен завой от
дясна пътна лента, като не пропуска и е блъснат от попътно движещия се от
лявата му страна лек автомобил „Пежо 306“ с рег. № Р5190РВ. ПТП с материални
щети - нарушение по чл. 38, ал. 3 ЗДвП.
В жалбата
са изложени съображения за незаконосъобразност на наказателното постановление
по пункт I поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Моли се за
отмяна на наказателното постановление в обжалваните части.
В
проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят Р.Б.К., редовно призован,
не се явява, представлява се от адв. Петър Бончев,
който поддържа жалбата, като излага доводи и за допуснато нарушение на
материалния закон в обжалвана част на наказателното постановление.
В
проведеното открито съдебно заседание въззиваемата
страна сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Варна, редовно призована, не изпраща
процесуален представител.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
като съобрази възраженията и доводите, изложени от страните, намира за
установено следното:
От фактическа страна:
На
13.02.2019 г. Р.Б.К. управлявал лек автомобил „Мерцедес 200 ДТ“ с рег. № В 8537
НВ в гр. Варна, по бул. Сливница, в посока центъра на града, до дом „Младост“.
По същото време и на същото място въззивникът решил
да предприеме маневра „завиване в обратна посока“ от дясната пътна лента.
Докато предприемал маневрата в лявата пътна лента, по посоката на движение на
управлявания от него автомобил, се движел лек автомобил лек автомобил „Пежо
306“ с рег. № Р 5190 РВ, с водач Р.М.Р.. Жалбоподателят не пропуснал попътно
движещия се автомобил, в резултат на което настъпил удар между двете моторни
превозни средства.
По същото
време св. Р.Г.К. (служител в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Варна) посетил
по сигнал настъпилото пътно-транспортно-произшествие, където установил горната
фактическа обстановка, за което съставил протокол за ПТП.
Приемайки,
че е осъществен съставът на нарушението по чл. 38, ал. 3 ЗДвП, К.Й.Д. (мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Варна)
съставил срещу въззивника акт за установяване на
административно нарушение, който последният подписал без възражения.
В хода на административнонаказателното производство Р.Б.К. е
депозирал писмено възражение срещу съставения АУАН, което било прието за
неоснователно, като Д.Г.Г. (началник група към ОДМВР – Варна, сектор „Пътна
полиция“) на 20.06.2019 г., приемайки идентична фактическа обстановка като тази
в АУАН, издал обжалваното наказателно постановление.
По доказателствата:
Гореизложената
фактическа обстановка се установи и се потвърди въз основа на следните гласни доказателствени средства: показанията на св. Р.Г.К. и
писмени доказателства и доказателствено средство:
АУАН, протокол за ПТП и справка за нарушител/водач.
Съдът кредитира
свидетелските показания на св. Р.Г.К. като обективни и достоверни, доколкото
същите не съдържат противоречия в себе си, последователни и логични са, а освен
това съответстват на събраните по делото писмени доказателства и по-конкретно
на съставения протокол за ПТП.
При анализа на доказателствената стойност на съставения АУАН съдът
съобрази разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП, съгласно която същият се ползва с
презумптивна доказателствена
сила, т.е. удостоверените от контролните органи факти се считат за установени
до доказване на противното. Доколкото по делото не са налице доказателства,
които да опровергават констатациите на контролните органи, а напротив
показанията на св. Р.Г.К. подкрепят и затвърждават
удостовереното в АУАН, последният също служи като основа на направените от съда
фактически изводи.
Съдът кредитира посочените
по-горе писмени доказателства като достоверни и допринасящи за разкриване на
обективната истина по делото, поради което основа на тях и на свидетелските
показания изгради своите фактически изводи.
От правна страна:
Въззивникът
не обжалва наказателното постановление по пункт II, поради което същото е влязло в сила в посочената част съгласно чл. 64, б.
„б“ от ЗАНН.
Жалбата срещу наказателното
постановление по пункт I е подадена в
установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7 – дневен срок, от надлежна страна, срещу
акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
Съдът в
рамките на служебната проверка не констатира съществено нарушение на процесуалните
правила, визирани в ЗАНН. АУАН е изготвен от длъжностно лице със съответната
компетентност, съдържа необходимите реквизити, изброени в чл. 42 ЗАНН и е
надлежно предявен по реда на чл. 43, ал. 1 ЗАНН. НП е издадено от компетентен
орган, отговаря на изискванията на чл. 57 ЗАНН.
Разпоредбата на чл. 38, ал. 3 ЗДвП позволява на водачите на МПС при
недостатъчна широчина завиването в обратна посока да започне и от друга част на
платното за движение, но в такъв случай водачът на завиващото пътно превозно
средство е длъжен да пропусне и попътно движещите се от лявата му страна пътни
превозни средства.
Съгласно санкционната
разпоредба на чл. 179, ал. 2 ЗДвП, който поради движение с несъобразена
скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1 причини
пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер 200 лв., ако
деянието не съставлява престъпление. В ал. 1, т. 5, пр. 4 от същата разпоредба
е предвидена административнонаказателна отговорност
за лице, което не спази правилата за предимство.
Дефиницията за пътно-траспортно
произшествие се съдържа в § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП, съгласно която
"пътнотранспортно произшествие" е събитие, възникнало в процеса на
движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на
хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или
други материални щети“.
От доказателствата по делото се установява по несъмнен начин, че въззивникът като водач на МПС е предприел маневра „завиване
в обратна посока“ от дясната пътна лента в гр. Варна, по бул. Сливница и не е
пропуснал попътно движещият се в лявата лента за движение лек автомобил с рег.
№ Р 5190 РВ, в резултат на което настъпил удар и били причинени материални щети
в предната част на лек автомобил с рег. № Р 5190 РВ.
Следователно правилно е била
ангажирана административно-наказателната отговорност на въззивника
на основание чл. 179, ал. 2 вр. чл. 179, ал. 1, т. 5,
пр. 4 ЗДвП за нарушение по чл. 38, ал. 3 ЗДвП.
По възраженията на въззивника:
По отношение
на възражението за допуснато нарушение на чл. 52, ал. 4 ЗАНН съдът счита, че
непълнотата на доказателствата не може да бъде основание за отмяна на
наказателното постановление. Това е така по две причини: първо, защото страните
по делото са длъжни да посочат всички доказателства в подкрепа на своите
становища и, най-вече - защото съдът решава делото по същество, което от
процедурна гледна точка означава, че той никога не връща делото за ново
разглеждане от административнонаказващия орган, а го
решава сам, по същество (цит. от „Административен
процес“, издание от 2009 г. на „Сиела софт енд паблишинг“ АД, с автори проф. д-р Кино Лазаров и доц.
д-р Иван Тодоров, стр. 386).
По същите
съображения, неправилното отразяване на осъществилите се в действителността
факти не съставлява съществено нарушаване на правото на защита на наказаното
лице, поради това, че разполага с възможността да направи доказателствени
искания, за да опровергае констатациите на контролните органи.
Правото на
защита на наказаното лице може да бъде нарушено само когато нарушението не е
индивидуализирано пълно или ясно, но от съдържанието на АУАН и НП се
установява, че са посочени всички съставомерни
признаци, а именно – управлението на МПС от страна на въззивника,
предприемането на маневра „завиване в обратен завой“ и неизпълнението на
задължението за пропускане на движещия се в лявата пътна лента друг автомобил,
т.е. налице е описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено.
Контролните органи са спазили изискването да индивидуализират нарушението и
чрез посочване на датата и мястото на извършването му. В този смисъл не е
налице релевираното съществено нарушение на
процесуални правила, изразяващо се в непълно описание на фактическата
обстановка, което да е довело до нарушаване на правото на защита на наказаното
лице.
Наличието на
щети по управлявания от въззивника автомобил в
задната част и щети по предната част на другия автомобил не променя извода на
съда за наличието на отнето предимство, доколкото при движение в права посока
щетите по идващия отзад автомобил закономерно следва да настъпят в неговата
предна част. Следва да бъде посочено, че обективно извършващият маневра
„завиване в обратна посока“ не разполага автомобила веднага перпендикулярно на
съседната лента за движение, а това става плавно, постепенно, поради което е
нормално щетите по отнемащия предимство автомобил, доколкото маневрата е била в
началната си фаза, да бъдат в задната му част.
Не е налице
и твърдяното противоречие между правилото за поведение и санкционната норма,
доколкото процесуалният представител на въззивника се
позовава на други хипотези на нарушения на правилата за движение по пътищата,
които не са вменявани в отговорност на наказаното лице, а именно по пр. 6 и пр.
7 от санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 1, т. 5 ЗДвП.
Не са налице
предпоставките на чл. 28 ЗАНН, доколкото констатираното нарушение е довело до
пътно-транспортно произшествие и причиняване на материални щети. Следователно
обществената опасност на деянието се отличава с достатъчен интензитет, който не
позволява на съда да приеме, че деянието представлява маловажен случай
По наказанието:
За
посоченото нарушение законодателят е предвидил в чл. 179, ал. 2 вр. чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 4 ЗДвП административно
наказание глоба в размер на 200 лв. Поради това, че размерът на предвиденото
административно наказание е фиксиран, пред съда не е поставен въпросът за
неговата евентуална завишеност, респ.
несправедливост.
По изложените съображения, съдът намира, че
наказателното постановление в обжалваната част е законосъобразно и следва да
бъде потвърдено.
Мотивиран от
горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление № 19-0819-003260 от 20.06.2019 г., издадено от началник на група
към ОДМВР – Варна, сектор „Пътна полиция“, в
частта, в която на Р.Б.К. на основание чл. 179, ал. 2 вр.
чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 4 ЗДвП е наложено административно наказание глоба в
размер на 200 лв. за нарушение по чл. 38, ал. 3 ЗДвП.
В останалата част наказателното постановление
не е обжалвано и е влязло в
законна сила.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд - Варна в
14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните, че решението е
изготвено.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: