№ 1808
гр. София, 01.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 58 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА
при участието на секретаря МАГДАЛЕНА ИВ. РАНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА Гражданско дело №
20211110130701 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявен от ЗАД
„виг****** против ЗАД „Д******* АД иск за установяване на задължения по
реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, за които по ч.гр.д.№ 4604/2021 г. е
издадена Заповед по чл. 410 ГПК, а именно: по чл. 411 КЗ - за сума в размер
на 1520,88 лв., която се твърди като регресно вземане за застрахователно
обезщетение /1 495,88 лв./, изплатено от ищеца в качеството му на
застраховател по застраховка „Каско” за щети на автомобил „ФОРД ФОКУС“
с рег.№ С /// НР, причинени от застрахован при ответника по застраховка
“Гражданска отговорност” водач на „ФОЛКСВАГЕН ЛУПО“ с рег.№ А ////
ВК при пътно-транспортно произшествие от 02.09.2020 г. в с. Веселие, общ.
Поморие, с включени 25 лв. – ликвидационни разноски, ведно със законната
лихва за забава от 26.01.2021 г. /дата на подаване на Заявлението по чл. 410
ГПК/ - за което задължение по ч.гр.д.№ 4604/2021 г. е издадена Заповед по чл.
410 ГПК.
От името на ответника се оспорва твърдения от ищеца механизъм на
настъпване на ПТП и вината на застрахования при ответника водач; при
евентуалност: възражение за съпричиняване.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства,
намира от фактическа и правна страна следното:
От страна на ищеца са представени надлежни доказателства относно
факта на сключен договор за имуществена застраховка „Каско”, със срок на
1
валидност към датата на настъпване на пътно-транспортното произшествие;
относно факта на отправено уведомление за настъпило застрахователно
събитие; образувана ликвидационна преписка и изплатено застрахователно
обезщетение в размер на 1 495,88 лв.
Ответникът оспорва механизма на произшествието, но не оспорва
истинността на съставения от двамата водачи протокол за ПТП. Въз основа
на този протокол за ПТП, който съдържа положен подпис за застрахования
при ответника водач; неоспореното заключение съдебната авто-техническа
експертиза и при липсата на доказателства от страна на ответника за друг
механизъм, при който да е настъпило произшествието, съдът намира за
установено в достатъчно пълна степен, че причина за произшествието е
поведението на застрахования при ответника водач на автомобил
„ФОЛКСВАГЕН ЛУПО“ с рег.№ А //// ВК, който, при движение с маневра
завиване надясно, удря с дясната си предна част паркираният автомобил
„ФОРД ФОКУС“ с рег.№ С /// НР, който е застрахован по застраховка
„Каско” при ищеца. Според заключението, всички щети по автомобила
„ФОРД ФОКУС“ в причинна връзка с този механизъм на произшествието.
Искането на ответника за събиране на гласни доказателства чрез
разпит на Адриан Велев като свидетел /застрахования при ответника водач на
„ФОЛКСВАГЕН ЛУПО“ с рег.№ А //// ВК/, е оставено без уважение поради
липса на необходимост. От страна на ответника не е оспорен, в частта
относно изявленията на същото лице, представения от ищеца Двустранен
констативен протокол за ПТП – удостоверяващ неизгодни обстоятелства за
същото лице, което се иска да бъде разпитано като свидетел. Евентуални
показания в различен смисъл, в сравнение със записаното в протокола за
ПТП, биха се явили в протИ.речие с подписаното от свидетеля, но в частта
относно механизма на произшествието /за „ФОЛКСВАГЕН ЛУПО“ с рег.№ А
//// ВК – „при завиване надясно; за „ФОРД ФОКУС“ с рег.№ С /// НР –
„паркирано/спряло състояние“/ документът на протокола е с обвързваща
доказателствена сила против същото лице, поради което отнапред е ясно, че
евентуално ползващи позицията на ответника свидетелски показания биха се
явили недостоверни, съответно доказателствената цел на ответника не би
могла да бъде постигната чрез това доказателствено средство.
Според заключението, щетите са в причинна връзка с този механизъм
на произшествието.
Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ обезщетението следва да е равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на
застрахователното събитие. Съгласно чл. 15 от Наредбата за задължителното
застраховане, действителната стойност на увреденото имущество не може
да бъде по-голяма от пазарната му стойност към деня на настъпване на
2
събитието. От неоспореното заключение на изготвената съдебна авто-
техническа експертиза се установява, че средната пазарна стойност на
разходите за отремонтиране на увредения автомобил възлиза на 2 790,88 лв.,
което надхвърля заплатения от ищеца размер обезщетение /1 495,88 лв./ , от
което следва, че искът е изцяло основателен.
Така направеният извод не се променя от назначената по почин на
ответника допълнителна САТЕ, от заключението по която се изяснява, че
причинените на застрахования при ищеца автомобил щети изпълняват
условията за „тотал щета“, тъй като и в този случай, дори след приспадане на
стойността на запазените части, следващото се обезщетение за щети се явява
в размер на 1841 лв. и надвишава заплатения от ищеца размер на
застрахователно обезщетение /1 495,88 лв./
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК претенцията
на ищеца за съдебни разноски е изцяло основателна – за 710 лв. общо за
исковото и за заповедното производство.
Мотивиран от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на "ЗАД
*********ЕИК“ АД с ЕИК /////, че има задължение към ЗАД „виг****** с
ЕИК ***********, на основание чл. 411 КЗ, в размер на 1520,88 лв. - регресно
вземане за застрахователно обезщетение /1 495,88 лв./, изплатено от ЗАД
„виг****** в качеството му на застраховател по застраховка „Каско” за щети
на автомобил „ФОРД ФОКУС“ с рег.№ С /// НР, причинени от застрахован
при ЗАД „*********ЕИК“ АД по застраховка “Гражданска отговорност”
водач на „ФОЛКСВАГЕН ЛУПО“ с рег.№ А //// ВК при пътно-транспортно
произшествие от 02.09.2020 г. в с. Веселие, общ. Поморие, с включени 25 лв.
– ликвидационни разноски, ведно със законната лихва за забава от
26.01.2021 г. /дата на подаване на Заявлението по чл. 410 ГПК/ - за което
задължение по ч.гр.д.№ 4604/2021 г. е издадена Заповед по чл. 410 ГПК.
ОСЪЖДА "ЗАД *********ЕИК“ АД с ЕИК ///// да заплати на ЗАД
„виг****** с ЕИК *********** сумата 710 лв. – съдебни разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд с
въззивна жалба в 2-седмичен срок от връчването му в препис.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4