Р Е Ш Е Н И Е
№ 260437/27.10.2020г.
гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА,
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XХII състав, в открито съдебно заседание на двадесет и седми октомври
две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: МИЛЕНА НИКОЛОВА
с участието на секретаря Елена Пеева, след като разгледа докладваното от съдията НАХД № 2402 по описа за 2020 г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на А.И.Р., подадена чрез адв. Й.А. ***, срещу Наказателно
постановление № 20-0433-000100 от 28.05.2020 г., издадено от началника на 01 РУ
- Варна, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания глоба в
размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за
нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.
Жалбоподателят намира издаденото наказателно
постановление за незаконосъобразно поради допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила и нарушение на материалния закон. Отправя искане за отмяна на
наказателното постановление.
В
проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Й.А.
***, който поддържа въззивната жалба и искането за
отмяна на наказателното постановление.
В
проведеното открито съдебно заседание въззиваемата страна 01 РУ – Варна,
редовно призована, не изпраща представител. Преди даване ход на делото пред
въззивната инстанция на основание чл. 84 ЗАНН вр. чл. 322 НПК са постъпили
писмени възражения срещу подадената въззивна жалба от ст. юрисконсулт К.Л. - А.
(процесуален представител на въззиваемата страна). Отправено е искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът,
след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на
страните, намира за установено следното:
От
фактическа страна:
На 12.05.2020 г. за времето от 07,00 ч. до 19,00 часа св.
С.Е.Е. ***) бил на работа в екип със св. С.М.В. ***).
Около 18,45 часа полицейските служители се прибирали към 01 РУ - Варна, като
застанали със служебния автомобил на кръстовището ул. „Тодор Влайков“ в посока
ул. „Кра – кра“.
Автомобилът бил управляван от св. Е.. Полицейският автомобил бил втори по ред
на кръстовището. След като светнал зелен сигнал на светофарната уредба св. Е. и
св. В. чули ръмжене. От другата страна на кръстовището, срещуположно на
полицейските служители, на ул. „Тодор Влайков“, потеглил лек автомобил „БМВ 316И“ с рег. № В 3618 КН, управляван от
жалбоподателя А.И.Р.. Полицейските служители забелязали, че водачът на лекия
автомобил „БМВ 316И“ извършва рязка маневра по завиване
надясно и извежда управляваното от него МПС извън контрол, довеждайки до загуба
на сцеплението на задните гуми, и чрез приплъзване навлязъл в насрещната лента
за движение на ул. „Иван Рилски“. Полицейските служители последвали веднага
автомобила със звуков и светлинен сигнал, като водачът не спрял и завил по ул.
„Сава“, където имало спрян автомобил, който му попречил на движението. Св. Е. и
св. В. провели разговор с жалбоподателя, който заявил, че е купил гуми втора
употреба и е искал да пробва как автомобилът влиза в завой и дали гумите се
пързалят.
Св. С.Е. съставил срещу жалбоподателя АУАН за извършено
нарушение на чл. 104б, т. 2 ЗДвП, който последният подписал без възражения и с
изявление, че съжалява за случилото се. В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН не
постъпили писмени възражения срещу съставения АУАН. На 28.05.2020 г. началникът
на 01 РУ – Варна издал обжалваното наказателно постановление.
По
доказателствата:
Гореизложената
фактическа обстановка се установи и се потвърди въз основа на следните
доказателства и доказателствени средства: гласни доказателствени средства -
показанията на св. С.Е.Е. и св. С.М. Вълев и писмени
доказателства и доказателствено средство: справка картон на водача и заповед на
министъра на вътрешните работи.
Авторството на деянието и неговата субективна страна се
установява на първо място от показанията св. С.Е.Е. и
св. С.М. Вълев, които съдът кредитира изцяло като вътрешно непротиворечиви,
последователни и логични. Св. Е. и св. Вълев са
свидетели очевидци на деянието и възпроизвеждат в идентична хронологична
последователност непосредствено възприетите от тях събития и по-конкретно
действията на жалбоподателя. От показанията на посочените двама свидетели се
установява, че жалбоподателят рязко е ускорил автомобила и е предприел маневра
за завиване надясно, като въпреки че дясната лента за движение в неговата
посока е била свободна, е навлязъл с приплъзване в лентата, предназначена за
насрещно движещите се автомобили.
При анализа на доказателствената стойност на съставения
АУАН съдът съобрази разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП, съгласно която същият
се ползва с презумптивна доказателствена сила, т.е. удостоверените от
контролните органи факти се считат за установени до доказване на противното.
Доколкото по делото не са налице доказателства, които да опровергават
констатациите на контролните органи, а напротив показанията на св. Е. и св.
Вълев подкрепят и затвърждават удостовереното в АУАН, то последният също служи
за основа на направените от съда фактически изводи.
Съдът
намира за достоверни и останалите представени по делото писмени доказателства,
поради това че същите са еднопосочни и непротиворечиви.
По
изложените съображения за достоверност на всички събрани по делото гласни и
писмени доказателства и доказателствени средства, съдът направи въз основа на
същите своите фактически изводи.
От правна страна:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в
установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7 – дневен срок, от надлежна страна, срещу
акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
Съдът в рамките на служебната проверка не констатира
съществено нарушение на процесуалните правила, визирани в ЗАНН. АУАН е изготвен
от длъжностно лице със съответната компетентност, съдържа необходимите
реквизити, изброени в чл. 42 ЗАНН, и е надлежно предявен по реда на чл. 43 ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган и отговаря на изискванията на чл. 57 ЗАНН.
Императивната
разпоредба на чл. 104б, т. 2 забранява на
водачите на МПС да използват пътищата,
отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари.
Дефиницията
за път, отворен за обществено ползване, се съдържа в чл. 2, ал. 1 ЗДвП,
съгласно която отворен за обществено ползване е всеки път, условията
за използване на който са еднакви за всички участници в движението. В изр. 2 от
посочената разпоредба е регламентирано задължение за лицата, стопанисващи пътища,
които не са отворени за обществено ползване, да ги обозначат.
От събраните
по делото доказателства се установява, че жалбоподателят е нарушил забраната,
регламентирана в чл. 104б, т. 2 ЗДвП, тъй като на 12.05.2020 г. около 18,45
часа в гр. Варна на ул. „Тодор Влайков“, която улица представлява път за
обществено ползване, е извършил рязка маневра надясно и е извел управляваното
от него МПС извън контрол, довеждайки до загуба на сцеплението на задните гуми,
и чрез приплъзване навлязъл в насрещната лента за движение на ул. „Иван
Рилски“, която улица също представлява път, отворен за обществено ползване.
Така описаните действия с МПС не са такива по превоз на хора и товари.
От
субективна страна предвид формалния характер на нарушението (липсата на съставомерен резултат) деянието може да бъде извършено само
при пряк умисъл, какъвто в случая е налице. Водачът Р. съзнателно е извършил
рязка маневра, свързана с ускорено извършване на десен завой, което е довело до
загуба на сцеплението на задните гуми и приплъзване на автомобила. Прекият
умисъл на жалбоподателя съдът изведе от показанията на разпитаните по делото
полицейски служители, пред които е заявил, че е изпробвал закупените от него
гуми втора употреба. Т.е. рязкото завиване надясно, приплъзването на автомобили
и навлизането в лентата, предназначена за насрещно движещите се автомобили се е
дължало изцяло на планирани и съзнателно осъществени действия на водача, а не
на обективни фактори, каквито биха могли да бъдат мокра пътна настилка,
заледяване на пътното платно и т.н. Прекият умисъл на дееца може да бъде
изведен и от действията на водача след извършване на нарушението, изразяващи се
в опит да бъдат възпрепятствани полицейската проверка и документирането на
нарушението. Съдът достигна до този извод предвид обстоятелството, че
полицейските служители са подали звуков и светлинен сигнал, но жалбоподателят
не е спрял, напротив продължил е и е завил по ул. „Сава“, където е спрял поради
наличието на друг спрян на улицата автомобил.
По възраженията на въззивната страна:
По делото остана недоказано възражението на въззивника,
че полицейските служители са му връчили изцяло нечетлив препис на съставения
АУАН. Освен това посоченото обстоятелство не би могло да съставлява съществено
процесуално нарушение, водещо до ограничаване на правото на защита на
нарушителя. Това е така, защото подаването на възражение по чл. 44, ал. 1 ЗАНН
в тридневен срок от връчването на АУАН не е предпоставка, обуславяща
допустимостта на подадената въззивна жалба. На следващо място жалбоподателят би
могъл да се запознае със съдържанието на АУАН, който е поставил началото на
административнонаказателното производство, и в хода на съдебното производство,
където може да изложи допълнителни доводи за незаконосъобразност на издаденото
наказателно постановление.
Не е налице и твърдяното съществено процесуално
нарушение, изразяващо се в липса на описание на извършеното нарушение – в АУАН
и НП ясно и недвусмислено са описани действията на водача, с които
актосъставителят и наказващият орган са приели, че е осъществен съставът на
нарушението по чл. 104б, т. 2 ЗДвП.
Възражението, че в конкретния случай е налице единично
занасяне, което и могло да се дължи на обективни фактори, каквито например са
високата скорост и наличието на пътна настилка от пясък или чакъл, остана
недоказано. И двамата разпитани по делото свидетели заявяват, че нарушителят от
една страна не е спрял след подадения от тях звуков и светлинен сигнал, а от
друга страна по-късно е заявил, че е искал да изпробва закупените от него гуми
втора употреба. Посоченото води до единствения възможен извод, че
жалбоподателят целенасочено е извел управляваното от него МПС извън контрол и е
предизвикал загубата на сцепление на задните гуми чрез приплъзване, при което е
навлязъл в насрещната лента за движение. В случай, че са били налице обективни фактори, довели до
посоченото по-горе движение на моторното превозно средство, то водачът на първо
място не би се опитал да избегне полицейската проверка, а освен това би посочил
и причините за събитията – или пред полицейските служители, или в АУАН.
При проведения разпит св. С.Е. посочва, че жалбоподателят
е навлязъл в лентата за насрещно движение на ул. „Иван Рилски“, като това
обстоятелство не е необходимо да бъде описано изрично в АУАН и НП, доколкото
съставомерното обстоятелство в случая се явява използването на пътя за цели
извън тези за превоз на хора и товари. Действително съгласно чл. 42, т. 4 ЗАНН
и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН АУАН и НП трябва да съдържат задължително описание
на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, но посочването на
обстоятелството, че в резултат на предприетата по описания начин маневра
нарушителят е навлязъл в лентата за насрещно движение е достатъчно, за да бъде
гарантирано правото на защита на привлеченото към административнонаказателна
отговорност лице. Последното би могло да представи доказателства, че не е
навлизало в лента за насрещно движение, а при предприетия завой плавно е
преминал към ул. „Иван Рилски“, където е продължил в лентата по посоката му на
движение.
Не следва да бъде обсъждано възражението дали на място е
имало пешеходци и дали същите са били застрашени, доколкото, въпреки че
посоченото обстоятелство е описано в АУАН и НП, същото се явява несъставомерно и няма значение за административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя.
Възражението на жалбоподателя, че при посочване на повече
обстоятелства в АУАН и НП биха били приложими и санкционните разпоредби на чл.
180, ал.1, т. 1, пр. 3 ЗДвП и чл. 179,
ал. 1, т. 5 ЗДВП като ирелевантно за законосъобразността на наказателното
постановление не следва да бъде обсъждано.
Не е налице твърдяната липса на описание на конкретното
място, на което е било извършено нарушението, и по-конкретно дали в зоната на
навлизането или в зоната на излизането от кръстовището са осъществени описаните
действия. В АУАН и НП ясно и недвусмислено е посочено, че нарушението е
извършено в гр. Варна, на кръстовището на ул. „Тодор Влайков“ и ул. „Иван Рилски“, където жалбоподателят е завил надясно по
ул. „Иван Рилски“.
По отношение на възражението за допуснато нарушение на
чл. 52, ал. 4 ЗАНН съдът счита, че непълнотата на доказателствата не може да
бъде основание за отмяна на наказателното постановление. Това е така по две
причини: първо, защото страните по делото са длъжни да посочат всички
доказателства в подкрепа на своите становища и, най-вече - защото съдът решава
делото по същество, което от процедурна гледна точка означава, че той никога не
връща делото за ново разглеждане от административнонаказващия орган, а го
решава сам, по същество (цит. от „Административен процес“, издание от 2009 г.
на „Сиела софт енд паблишинг“ АД, с
автори проф. д-р Кино Лазаров и доц. д-р Иван Тодоров, стр. 386). По тези
съображения непосочването в НП на доказателствата, които потвърждават
нарушението, не може да се приеме за съществено процесуално нарушение, което да
е довело до ограничаване на правото на защита на нарушителя.
Не е налице и твърдяната липса на мотиви поради това, че
както АУАН, така и НП съдържат фактическо описание на нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено, както и неговата правна квалификация.
Нито в чл. 42 ЗАНН, нито в чл. 57 ЗАНН има изискване за други мотиви, освен
фактическото описание на нарушението и посочване на законните разпоредби, които са били нарушени
виновно.
Неоснователно се явява и възражението, че
актосъставителят и административнонаказващият орган не са посочили целта, за
която нарушителят е използвал пътя, отворен за обществено ползване. Изрично в
АУАН и в НП е описано, че моторното превозно средство съзнателно е изведено
извън контрол предвид доведената загуба на сцеплението на задните гуми.
Описаното представлява постигнатата от водача на МПС цел, която е описана както
в АУАН, така и в НП.
В случая неприложим се явява институтът на случайното
деяние по смисъла на чл. 15 от НК, доколкото нарушението е формално (на просто
извършване), а чл. 15 от НК е приложим само по отношение на резултатните
престъпления, респективно административни нарушения.
По приложението на чл. 28 ЗАНН:
Съдът
намира, че в настоящия случай е неприложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, тъй
като не са налице такива смекчаващи отговорността обстоятелства, които да
отличават нарушението като такова с по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. Напротив касае се за
типично нарушение. Нещо повече – управлението на МПС е дейност, която винаги е
източник на повишена опасност, а извеждането на моторно превозно средство извън
контрол благоприятства настъпването на инциденти със значителни
общественоопасни последици, поради което и процесното нарушение не може да бъде
квалифицирано като маловажен случай.
По отношение на наказанието:
Санкционната
разпоредба на чл. 175а, ал. 1, пр. 3 ЗДВП предвижда административни наказания
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок 12 месеца и
глоба 3000 лв. за водач, който полза пътищата, отворени за обществено ползване,
за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора
и товари.
Поради това,
че размерът на предвидените наказания е фиксиран, пред съда не е поставен
въпросът за тяхната евентуална завишеност, респ.
несправедливост.
По изложените съображения, съдът намира, че
наказателното постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Предвид
изхода на спора разноски се следват на въззиваемата страна – 01 РУ - Варна,
която претендира присъждането юрисконсултско възнаграждение. С оглед разпоредбите на чл. 63, ал. 5 ЗАНН,
чл. 37 ЗПП и чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ и предвид
това, че участието на юрисконсулта се изразява само в представянето на писмени
възражения срещу жалбата, съдът приема, че дължимото в случая юрисконсултско
възнаграждение за въззивната инстанция е в размер на по 80,00 лв., което следва
да бъде заплатено по сметка на ОДМВР – Варна като второстепенен разпоредител с
бюджет съгласно Постановление № 73 на МС от 27.03.2015 г. за определяне на
второстепенните разпоредители с бюджет към министъра на вътрешните работи.
Мотивиран от горното и на основание
чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 20-0433-000100 от 28.05.2020 г., издадено от началника на 01 РУ
- Варна, с което на А.И.Р. са наложени административни наказания глоба в размер
на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за
нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА А.И.Р., ЕГН **********, адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на ОБЛАСТНА
ДИРЕКЦИЯ НА МВР – ВАРНА сумата от 80,00 лв. (осемдесет лева), представляваща
юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция, на основание чл. 63, ал.
5 ЗАНН.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните, че решението
е изготвено.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: