№ 705
гр. С., 15.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 73 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ АНТ. СОПОТСКА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ Гражданско дело
№ 20211110167577 по описа за 2021 година
Предявен e осъдителен иск по чл.558, ал.7, вр. чл.557, ал.1, т.2, б.А КЗ.
Ищецът ГАРАНЦИОНЕН ФОНД моли за осъждането на ответника Т. М.
С. да му плати на осн. на осн. чл. чл.557, ал.1, т.2, б.а КЗ сумата от 986,14 лв.,
претендирана като обезщетение за претърпените на 7.9.2016 г. имуществени
вреди от собственика на л.а. с рег. №********, в чиито права е встъпил
ищецът с изплащане на обезщетение, срещу ответника като причинител на
вредите при управлението на л.а. с рег. №******** без да е сключил към
датата на произшествието договор за задължителна застраховка Гражданска
отговорност на автомобилистите, ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба – 29.11.2021 г., до изплащане на сумата.
Ответникът Т. М. С. не представя отговор на исковата молба и чрез
особения й представител признава иска.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по отделно
и в съвкупност, за да се произнесе взе предвид следното:
Твърденията на ищеца относно пътното-транспортното произшествие,
причинната връзка между деянието та водача на л.а. с рег. №******** и
повредите по автомобилите с рег. №******** се установява от приетата по
делото съдебно-автотехническа експертиза, протокола за ПТП от 7.9.2016 г.,
който е изготвен от длъжностни лица – полицаи, в кръга на службата им по
1
установения за това ред, поради което представлява официален
удостоверителен документ за констатираните с него обстоятелства.
Записаното в протокола се потвърждава. На 7.9.2016 г. ответникът управлява
л.а. с рег. №******** в гр.С. по бул. С.Ш. и при №32 в посока Околовръстен
път не спазва необходимата дистанция от движещия се пред него л.а. с рег.
№********, удря го и причинява произшествието и повреди по този
автомобил.
Безспорно е по делото, че към момента на произшествието по
отношение на управлявания от ответника автомобил не е сключен договор за
застраховка Гражданска отговорност.
От приетата по делото САТЕ се установява, че платеното от ищеца
обезщетение е в рамките на средните пазарни цени.
Не се спори също, че собственикът на л.а. №******** са обезщетен от
ищеца за претърпените от него вреди в твърдения от ищеца размер – 986,14
лв.
При така установените факти, съдът стигна до следните правни
изводи:
Искът е с правно основание по чл.558, ал.7, вр. 557, ал.1, т.2, б.А КЗ.
Според чл.557, ал.1, т.2, б.а КЗ Гаранционният фонд изплаща на
увредените лица от Фонда за незастраховани МП обезщетение за
имуществени вреди, причинени на територията на Р.България от водач на
моторно превозно средство, по отношение на което няма сключена
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Съгласно чл.558, ал.7 КЗ след изплащане на обезщетението по чл.557, ал. 1 и 2
Гаранционният фонд встъпва в правата на увреденото лице до размера на
платеното обезщетение и лихви, както и разходите за определянето и
изплащането му.
Ето защо в тежест на ищеца е да докаже произшествието, деянието на
ответника в нарушение на правилата за движение по пътищата, вредите по
вид, размер и средни пазарни цени за отстраняването им и причинната връзка
между деянието на ответника и вредите. При доказването на тези
обстоятелства ответникът е задължен да докаже, че е погасил задълженията
2
си. Съгласно чл.45, ал.2 ЗЗД вината на дееца се презумира, но това се налага,
само ако се докаже обективната страна на деянието му – обстоятелствата,
които налагат извода, че е действал в нарушение на административните
правила, уреждащи правилата за движение по пътищата.
В процесния случай ищецът доказа обстоятелствата във връзка с
твърдяното произшествие и по конкретно механизмът на осъществяване на
произшествието, конкретното деяние на ответника, по отношение на който не
се спори. Доказа иска по основание и по размер, което личи и от приетата
САТЕ. Ето защо искът следва изцяло да се уважи изцяло.
Относно направените по делото разноски: На осн. чл.78, ал.1 ГПК
ответникът е задължен да плати на ищеца на правените по делото разноски,
съразмерно на уважената част от иска (общо 450,00 лв., които включват 50,00
лв. - за държавна такса, 400,00 лв. лв. – за възнаграждение на особен
представител). В сбора на обезщетението по чл.78, ал.1 ГПК не следва да се
включват разноските на ищеца, за извършването на които ответникът не дал
повод – разноските за приетите по делото съдебно-автотехническа и съдебно-
счетоводна експертизи. Ответникът не е представил отговор на исковата
молба и съдът изрично указа възможността на ищеца да поиска постановяване
на неприсъствено решение по реда на чл.238, ал.1 ГПК, твърденията на ищеца
не са оспорени от ответника, дори особеният представител заяви признание на
иска. Въпреки това, ищецът настоява за разглеждане на делото по общия ред и
излишно натовари себе си с разноски, без които резултатът щеше да бъде
същият – искът да бъде уважен. Ето защо, следва да се приеме че по
отношение на разноските на ищеца за възнаграждения на вещите лица е
налице хипотезата по чл.78, ал.2 ГПК и отговорността за тях не следва да се
носи от ответника.
Предвид изложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ответника Т. М. С. с ЕГН ********** и адрес в гр.С., ж.к.Д.,
бл.***, ет.4, ап.10 да плати на ищеца ГАРАНЦИОНЕН ФОНД с ЕИК
********* с адрес в гр.С., ул.Граф Игнатиев 2 следните суми:
на осн. чл.558, ал.7, вр. чл.557, ал.1, т.2, б.а КЗ - 986,14 лв.,
3
представляваща обезщетение за претърпените на 7.9.2016 г. имуществени
вреди от собственика на л.а. с рег. №********, в чиито права е встъпил
ищецът с изплащане на обезщетение, срещу ответника като причинител на
вредите при управлението на л.а. с рег. №******** без да е сключил към
датата на произшествието договор за задължителна застраховка Гражданска
отговорност на автомобилистите, ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба – 29.11.2021 г., до изплащане на сумата и
на осн. чл.78, ал.1 ГПК – 450,00 лв. – обезщетение за направените по
делото разноски по отношение на които ответникът е дал повод за
извършването им от ищеца, съразмерно на уважената част от иска.
Решението подлежи на обжалване по реда на Глава двадесета от ГПК
– с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Преписи от решението да се връчат на страните на съдебните им
адреси чрез процесуалните им представители!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4