№ 3832
гр. Варна, 27.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 10 СЪСТАВ, в публично заседание на втори
ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Пламен Танев
при участието на секретаря Гергана Д. Найденова
като разгледа докладваното от Пламен Танев Гражданско дело №
20233110104972 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен иск от Д. Д. А. срещу Д. Г. Г. с искане да
бъде постановено решение, по силата на което ответната страна да бъде осъдена да заплати
в полза на ищцата сумата от 5000,00 лв. – представляваща сума, с която Д. Г. се е обогатила
без основание за сметка на Д. А., ведно със законната лихва върху сумата от датата на
подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението.
Твърди се в исковата молба следното: Страните са съседки в гр. Б.. През 2022г.
ответницата заявила на ищцата, че изпитва финансови затруднения, с оглед на което не
можела да обслужва текущите си задължения. Помолила ищцата да изтегли кредит и да й
предостави сумата, като поела задължението да изплаща месечните вноски директно на
кредитодателя. През м. юни с ответницата посетили офис на „***“. Ищцата изтеглила
паричен кредит в размер на 4000 лв. Парите били предоставени на Д. Г.. В началото
кредитът бил обслужван от ответницата, но след това спряла да заплаща вноските. Ищцата
изтеглила втори кредит от 5000,00 лв. и с него погасила останалата част от първия кредит.
Срещу ответницата била образувана преписка от РП – Варна.
В срока по чл.131 ГПК не е депозиран писмен отговор на исковата молба от
ответника.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
Видно от писменото доказателство на л. 5 от делото, сумата, която е заплатена от
ищцата за погасяване на кредита към 09.02.2023г. е в размер на 4675,00 лв.
Установява се от удостоверение, издадено от „*** ***“ ЕООД, че задълженията на Д.
А. по Договор за кредит с номер *** са погасени и лицето няма задължения към
дружеството. Приложено е извлечение по сметка към Договор за потребителски кредит с
номер *** с потребител Д. Д. А..
Приложен по делото е и препис от договора за потребителски кредит, сключен между
„***“ и Д. Д. А. с номер *** за сумата от 4000,00 лв.
На л. 47 от делото е приложено писмено сведение, подадено от Д. Г. Г., по образувана
преписка, в което сведение ответницата посочва, че в действителност е била във финансово
затруднение и поради това помолила Д. да изтегли кредит вместо нея. Д. изтеглила кредит в
размер на 4000,00 лв. След това взела парите от каса на Изипей и ги дала на ответницата,
като последната пък й дала 500 лв. за услугата.
От правна страна:
1
Предявеният иск е с правно основание чл. 59 ЗЗД.
Разпоредбата урежда, че който се е обогатил без основание за сметка на другиго,
дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Изрично в
молба от 04.05.2023г. ищецът продължава да сочи, че претенцията му е основана на
осъществено неоснователно обогатяване. В тази връзка се установи, че Д. А. е сключила
Договор за кредит с номер *** с „*** ***“ ЕООД за сумата от 4000,00 лв. Именно тази сума
е била дадена на ответницата. Следва да се посочи, че последната не е поемала ангажимент
към ищцата да й върне парите, поради което в случая не може да се говори за
облигационна обвързаност между страните. Ако ответницата Д. Г. е поела задължение към
ищцата и е получила сумата от 4000,00 лв. на някакво правно основание, то нейна бе
доказателствената тежест да установи основанието, въз основа на което е получила сумата.
Д. Г. прояви абсолютно пасивно поведение в производството и не взе становище по спора.
Следователно съдът намира, че сумата от 4000,00 лв. е била предадена на
ответницата без основание. Поради това последната дължи да върне на ищцата сумата,
с която се е обогатила. Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД задължението на
длъжника спрямо кредитора е за по-малкото между обогатяването и обедняването, като се
дължи обезщетение до размера на обедняването. По този повод в Решение № 190 от
12.12.2017 г. по т. д. № 512 / 2017 г. на Върховен касационен съд, 1-во ТО, се казва, че
неоснователно обогатилият се за сметка на другиго дължи да върне само онова, с което се е
обогатил, и то само до размера на обедняването, като е дължима по-малката от двете
стойности при разлика между тях.
Следователно в настоящия казус ответницата следва да върне сумата от 4000,00 лв. на
ищцата, доколкото това е по – малката стойност измежду размера на обогатяването и
обедняването. За разликата над тази сума до пълния размер от 5000,00 лв. исковата молба е
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Ищецът не е поискал присъждане на разноски и не е представил списък с разноски по
реда на чл. 80 ГПК, поради такива не следва да му се присъждат.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. Г. Г., ЕГН **********, да заплати в полза на Д. Д. А., ЕГН ***, сумата
от 4000,00 лв. – представляваща сума, с която Д. Г. Г., ЕГН **********, се е обогатила без
основание за сметка на Д. Д. А., ЕГН ***, ведно със законната лихва върху сумата от датата
на подаване на исковата молба в съда – 21.04.2023г. до окончателното изплащане на
задължението, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над сумата от 4000,00 лв. до
пълния претендиран размер от 5000,00 лв., поради неоснователност.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена в двуседмичен срок,
който започва да тече за страните от датата на получаването му, пред Окръжен съд – Варна.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
2