РЕШЕНИЕ
№ 505
гр. Бургас, 23.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LX СЪСТАВ, в публично заседание на
първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Филип Ст. Радинов
при участието на секретаря ИРИНА Т. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от Филип Ст. Радинов Гражданско дело №
20212120106568 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.
Образувано е по предявен от „ЮБЦ“ ЕООД срещу Н. И. Д., иск за установяване в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 59,97 лева,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за дълекосъобщителни
услуги с клиентски номер *****/******* г., сключен между ответницата и „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД, което вземане е прехвърлено на „С. Г. Груп“ ЕАД с
договор за цесия от 16.10.2018 г., а последният от своя страна – на ищеца с договор за цесия
от 01.10.2019 г., за която сума е издадена Фактура №*******/******* г., за която сума е
издадена Заповед за изпълнение № 1711/09.07.2021 г. по ч. гр. д. № 4967/2021 г. на РС
Бургас, на основание чл. 415 ал. т. 2, вр. чл. 422 от ГПК, вр. чл. 92 от ЗЗД.
Твърди се, че между „БТК“ ЕАД и ответника е сключен Договор за
дълекосъобщителни услуги с клиентски номер ********/******* г., по силата на който на
ответника е предоставена мобилна услуга по план VIVACOM Smart M с месечен абонамент
от 23,99 лева. Сочи се, че за ползваните мобилни услуги в периода от м.03.2018 г. до м.
07.2018 г., ответникът не е заплатил дължимите такси в общ размер от 431,21 лева, поради
което договора е прекратен, считано от 31.07.2018 г., като на ответника е начислена
неустойка за прекратяване в размер на 59,97 лева, за която е издадена Фактура №
********/******* г. Поддържа се, че вземането е прехвърлено на „С. Г. Груп“ ЕАД с
договор за цесия от 16.10.2018 г., а последният от своя страна – на „ЮБЦ“ ЕООД с договор
за цесия от 01.10.2019 г. Твърди се, че за процесната сума в полза на ищеца е издадена
Заповед за изпълнение № 1711/09.07.2021 г. по ч. гр. д. № 4967/2021 г. на РС Бургас връчена
на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, като дадените от съда указания за предявяване
на иск относно вземането е обусловило интереса от предявяване на настоящия иск.
Направено е искане за уважаване на предявения иск.
Претендира се присъждането на съдебно-деловодни разноски.
1
В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответницата чрез особения си
представител е депозирала отговор на исковата молба, в който е застъпено становище за
неоснователност на предявения иск. Оспорва се твърдението изложено в исковата молба, че
ответницата е сключила процесния договор. Оспорва се и размера на претенцията, като се
изтъква, че при месечна такса от 17,99 лева с ДДС би следвало размерът на неустойката да е
по-нисък. Оспорва се, че ответницата е уведомена за сключения договор за цесия, предвид
наличието на пороци в пълномощното. Възразява се, че уговорената неустойка е нищожна,
доколкото при прекратяване на договора за мобилни услуги ищецът без да предоставя
насрещна услуга, получава имуществена облага от ответника, която би получил ако
договора не бъде прекратен, което според ответника излиза извън присъщите функции на
неустойката.
В съдебното заседание, чрез процесуалния си представител, ищецът поддържа
исковата молба чрез депозирана молба от 25.02.2022.
В съдебното заседание, чрез особения си представител, ответникът поддържа
отговора на исковата молба.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището
на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Видно е от присъединеното ч. гр. д. № 4967 по описа за 2021 г. на РС Бургас, че в
полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК
за сумата, предмет на установителния иск, редовно връчена на длъжника по реда на чл. 47
ал. 5 от ГПК, като след дадени от съда указания искът е предявен в срока по чл. 415 от ГПК.
От ищеца по делото са ангажирани като писмени доказателства сключен между
ответницата и „БТК“ ЕАД договор за мобилни услуги от 09.11.2016 г., с кл. № *******, за
мобилен номер **********, абонаментен план „VIVACOM Smart M”, с месечен абонамент,
цена в лева с ДДС в размер от 23,99 лева, кредитна сметка от 15.04.2018 г. за 268,87 лева с
краен срок за плащане 02.05.2018 г., месечна сметка от 15.05.2018 г. за 463,66 лева с краен
срок за плащане 01.06.2018 г., месечна сметка от 15.06.2018 г. за 484,33 лева с краен срок за
плащане 02.07.2018 г., месечна сметка от 16.07.2018 г. за 481,21 лева с краен срок за
плащане 01.08.2018 г. и издадена крайна фактура - месечна сметка от 15.08.2018 г. за 597,16
лева с краен срок за плащане 01.09.2018 г., отразяващи потребление в периода от м.03.2018
г. до м. 07.2018 г., включваща сумата от 59,97 лева, представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги /аб.п. „VIVACOM Smart M”/.
Приети са по делото и Общи условия на „БТК АД /л. 32 – л. 40/.
Представени по делото са и договор за цесия от 16.10.2018 г., по силата на който БТК
ЕАД прехвърля процесното вземане на „С.Г.Груп“ ООД и договор за цесия от 01.10.2019 г.,
по силата на който последният прехвърля процесното вземане на ищеца, ведно с
пълномощно за уведомяване на длъжника, уведомление и потвърждение на прехвърлянето.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на
страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Не се спори по делото, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена по реда на
чл.410 ГПК заповед за изпълнение за претендираната сума за неустойка, редовно връчена на
длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК и в изпълнение указанията на съда заявителят в
законоустановения преклузивен срок е предявил иск за установяване на вземането, което
поражда правния интерес за ищеца от водене на настоящото производство и неговата
допустимост.
За успешното провеждане на предявените искове, ищецът следва да докаже
наличието на валидно сключен договор за предоставяне на мобилни услуги, точно
изпълнение на задълженията си по него, включително предоставяне на съответните услуги,
наличие на посочените основания за предсрочно прекратяване на договора, съответно
възникнало задължение за ответницата за заплащане на претендираните суми за неустойка
именно в заявените размери. В тежест на ответницата е да докаже точно изпълнение на
2
задълженията си да заплати претендираните суми.
От ангажираните от ищеца, описани във фактическата обстановка писмени
доказателства, се достига до обоснован извод за възникването на валидна облигационна
връзка между „БТК“ ЕАД и ответницата по силата на договор за мобилни услуги от
09.11.2016 г., с кл. № ********, за мобилен номер ********, абонаментен план „VIVACOM
Smart M”, с месечен абонамент, цена в лева с ДДС в размер от 23,99 лева. В тази връзка
неоснователни са възраженията на особения представител на ответницата, че не може да
бъде направен извод за датата на сключване на договора, тъй като в него е посочено, че
касае „Юнска промоция“, доколкото в самия договор е посочена като дата на сключване
09.11.2016 г. и не са ангажирани доказателства, а и не са наведени твърдения в отговора на
исковата молба тази дата да е била изписана в договора след подписването му от
ответницата. Не е оспорено предоставянето на остойностените мобилни услуги именно в
твърдяния размер, което обуславя изправността на кредитора. Същевременно, при липса на
ангажирани доказателства установяващи плащане на изискуемата сума в срок, следва да се
приеме и че са се осъществили условията на т. 50.6 от ОУ на мобилния оператор за
едностранно прекратяване на индивидуалния договор с Н. И. Д. за ползвания абонамент и
начисляване на неустойка в предвидения в т. 1 от индивидуалния договор размер. Точка
50.6 от ОУ изисква до длъжника да е изпратено тридесет дневно писмено предизвестие,
каквато роля играе връчването на препис от исковата молба и изтеклият след това тридесет
дневен срок. При отчитане, съобразно чл. 235 ал. 3 от ГПК, че и тази предпоставка, за
дължимост на неустойката за прекратяване на договора е настъпила в хода на настоящият
процес, съдът приема, че в полза на ищеца е възникнало вземане за неустойка за
прекратяване. С оглед потребителското качество на ответницата и задължението на съда да
следи служебно за неравноправни клаузи в договори с потребител, съдът намира следното:
При сключване на договор за мобилни услуги доставчикът на мобилни услуги предвижда
генериране на печалби в определен от страните, фиксиран в договора период. Ако договорът
бъде прекратен предсрочно по вина на клиента – какъвто е настоящият случай, доставчикът
претърпява имуществени вреди под формата на пропуснати ползи в периода от
прекратяването до изтичането на крайния срок на договора, без да допринася за
прекратяването чрез свое виновно поведение. Именно в тези случай уговорената неустойка
играе компенсаторна роля за срока до намиране на нов клиент, който да заеме мястото на
стария, по чиято вина договорът е прекратен, но не повече от три месеца. При процесната
неустойка не се касае до набавяне на печалби от доставчика без да предоставя насрещна
престация, а до компенсиране на вредите от предсрочното прекратяване на договора по вина
на потребителя. Предвид изложеното, процесната неустойка няма неравноправен характер,
като уговорения размер, изчислен на база три месечни такси не излиза извън рамките на
присъщите на неустойката функции, поради което и последната не е нищожна поради
противоречие с добрите нрави. Неоснователно е възражението на ответника, че
претендираният размер на неустойката е по - висок от уговорените между страните три броя
месечни такси, доколкото видно от самия договор е, че размера на месечната такса е 23,99
лева, а не 17,99 лева, както се твърди в отговора на исковата молба и следователно
трикратния размер на тази такса възлиза на 71,97 лева, в рамките на който размер е исковата
претенция.
От представените и неоспорени от ответника два броя договора за цесия,
потвърждение, уведомление се установява, че вземането е надлежно прехвърлено на ищеца,
потвърдено е и длъжникът е уведомен по силата на връчването на препис от исковата молба,
ведно с приложенията към нея, едно от които е уведомлението за извършена цесия.
Неоснователно е възражението на ответника за пороци в представеното на л. 10 от делото
пълномощно, доколкото такива възражения може да противопоставя само страна по
упълномощителното правоотношение, каквато ответницата не е.
По изложените съображения, поради наличие на всички изискуеми предпоставки,
съдът намира, че предявеният иск е основателн, доказани по размер и следва да бъде
уважени в цялост.
3
Предвид изхода по спора, направеното искане и представените доказателства в полза
на ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото съдебно – деловодни разноски,
на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК. Представени по делото са доказателства за заплатена
държавна такса в размер от 25 лева и за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на
180 лева. По тези съображения, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 205 лева, представляваща направени по делото съдебно – деловодни разноски.
На основание ТР № 4/16.06.2014 г. на ОСТГК на ВКС при уважаване на искове с
правно основание чл. 422 от ГПК, исковият съд дължи произнасяне за разноските на
заявителя по заповедното производство, с осъдителен диспозитив. Поради това и на
заявителя се дължат разноски в заповедната процедура в размер на 205 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответникът Н. И.
Д., ЕГН ********** с адрес ж. к. ********* дължи на ищеца „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление гр. С******, р-н ************* сумата от 59,97 лева
/петдесет и девет лева и деветдесет и седем стотинки/, представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на Договор за дълекосъобщителни услуги с клиентски номер
*******/******* г., сключен между ответницата и „Българска телекомуникационна
компания“ ЕАД, което вземане е прехвърлено на „С. Г. Груп“ ЕАД с договор за цесия от
16.10.2018 г., а последният от своя страна – на ищеца с договор за цесия от 01.10.2019 г., за
която сума е издадена Фактура № *******/****** г., за която сума е издадена Заповед за
изпълнение № 1711/09.07.2021 г. по ч. гр. д. № 4967/2021 г. на РС Бургас, на основание чл.
415 ал. т. 2, вр. чл. 422 от ГПК, вр. чл. 92 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Н. И. Д., ЕГН ********** с адрес ж. к. ********* да заплати на „ЮБЦ“
ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр. С*****, р-н ******** сумата
от 205 лева /двеста и пет лева/, представляваща направени в исковото производство съдебно
– деловодни разноски, както и сумата от 205 лева, представляваща направени разноски по ч.
гр. д. № 4967-2021 г. на РС Бургас, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му.
Вярно с оригинала!
ИМ
Съдия при Районен съд – Бургас: /П/
4