Определение по дело №304/2017 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 450
Дата: 25 юли 2017 г.
Съдия: Дарина Стоянова Маркова Василева
Дело: 20173001000304
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 2 юни 2017 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ№450/25.07.2017

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение в закрито заседание на  двадесет и първи юли през двехиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

                                                                      ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ

ДАРИНА МАРКОВА

 

           Като разгледа докладваното от съдията Дарина Маркова в.търг.дело № 304 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е въззивно, образувано по жалба на П. Лллеонардов П. *** срещу решение № 83 от 02.05.2017г. по търг.дело № 249/15г. по описа на Добрички ОС, с което е отхвърлен предявения от него срещу „Янк – 100“ ЕООД със седалище гр.Варна иска за сумата 76 480лв., претендирана на основание чл.59 от ЗЗД като дължимо обезщетение за ползване без правно основание през стопанската 2014/2015г. на 956.042 дка земеделски земи в  землището на с.Горичане, община Шабла, и е осъден да заплати направите по делото разноски.

Във въззивната жалба се твърди, че решението е нищожно, недопустимо, необсновано, неправилно и незаконосъобразно.

Доводите за нищожност се свеждат до постановяването му от ненадлежен състав при наличие на основанията по чл.22 ал.1 т.6 от ГПК, а именно съдията, постановил обжалваното решение вече се е произнесъл по предявения иск преди това и го е отхвърлил, и е предубеден по отношение на изхода на делото. Доводите за недопустимост – постановено е при недопуснати доказателсвени искания, непълна експертиза, незачитане на направени доказателствени искания, липса на мотиви. Твърди че решението е необосновано – постановено при необсъдени поотделно и в съвкупност доказателства, твърдения и възражения, както и несъбрани доказателства и неправилно и незаконосъобразно поради нерушения при постановяването на процесуални правила и основни правни принципи.

Твърди че в първото по делото заседание след обезсилването на първото постановено по иска решение, първоинстнационният съд е докладвал за разглеждане предявения иск по чл.59 от ЗЗД, разпределил е доказателствената тежест, но е отхвърлил всички направени от него възражения и доказателствени искания. Оспорва довода на съда, че срокът за исканията е преклудиран, както и за недопустимост на гласните доказателства. Твърди че съдът не му е дал възможност да проведе пълно и главно доказване на обстоятелствата, за които носи доказателствена тежест, въпреки своевременно направените от него искания за събиране на доказателства.

Оспорва извода на съда, че ответникът е ползвал имотите на основание споразумение по чл.37в от ЗСППЗЗ и Заповедта. Твърди че споразумението по чл.37в от ЗСПЗЗ е обвързващо за страните, които са го подписали. Твърди че то не е подписано от него и той не участва в него, поради което и макар и да е заявил за участие имотите си, той не е постигнал споразумение с останалите участници в споразумението, включително и с ответника. Твърди че споразумението не може да служи като доказателство, че ответникът е обработвал процесните земи на правна основание, което го освобождава от задължението му да заплати определено обезщетение на собственика. Оспорва изложеното от съда, че възраженията си срещу споразумението е направил в последното по делото заседание, тъй като от самото начало на производството по делото твърденията му са че споразумението е порочно и  не го обвързва. Твърди че във връзка с констатации в експертизата за заявено от негова страна желание за участие в масивите за ползване по чл.37в от ЗСПЗЗ, в представеното по делото писмо от ОД „Земеделие и гори“, към което са приложени заявлението на ищеца по чл.70 ал.1 от ППЗСПЗЗ с вх.№ 0037 и приложение 1 към него , е видно че на заявлението липсва датата 28.07.2014г., а приложение 1 е с дата 27.08.2016г. Позовава се и на записванията в приложената по делото входящ регистър, от който е видно че заявлението на ищеца е с дата 15.07.2014г., а под тази дата е дописана друга.

Оспорва и извода на съда по отношение на ползваните от ответника по това споразумение земеделски земи, като твърди че в споразумението са включени негови 405.578 дка земеделски земи в землището на с.Горичане, които са разпределени на „Янк – 100“ ЕООД и на отговора на исковата молба, в която ответникът признава че е обработвал 579.792 дка от имоти. Поддържа че всички заявени от него с исковата молба имоти са владени от ответника лично или чрез трети лица.

Моли съда да обяви нищожността на обжалваното решение или да го обезсили и върне за гледане от друг състав, а в отношение на евентуалност да го отмени и да постанови друго, с което предявения от него иск да бъде уважен изцяло. Претендират направените по делото разноски.

Въззиваемата страна по жалбата „Янк - 100“ ЕООД със седалище гр.Варна, в депозиран в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор, изразява становище за неоснователност на подадената жалба  и моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски.

По оплакванията във въззивната жалба за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения, които следва да бъдат отстранени от въззивния съд:

След постановяване на решението на въззивния съд, с което е обезсилено постановеното решение от.03.10.2016г. при новото разглеждане на делото съдебното заседание на 21.04.2017г. се явява първо по иска с правно основание чл.59 от ЗЗД, поради което и доказателствените искания на страните по предявения иск и след направения от съда по делото доклад е своевременно и не е преклудирано.

Оплаквания срещу доклада и тежестта на доказване няма направени.

По исканията на ищеца за събиране на доказателства:

Искането за повторна експертиза, със задачи идентични с поставените при първото гледане на делото е неоснователно. Заключението е оспорено в с.з. на 05.07.202016г. на първо място по отношение на извода на експерта за подадено в срок заявление, отговор на което оспорване следва да бъде даден по същество, и не е от компетентността на експертизата. Вторият спорен момент е за площта на имотите за които ищецът твърди, че са негова собственост или са му предоставени за ползване, описани в исковата молба, и каква част от тях е предоставена на ответника за ползване по споразумението. В тази част оспорването е неоснователно, доколкото не са налице предпоставките по чл.201 от ГПК. Поради което и искането за повторна експертиза следва да бъде оставено без уважение и от въззивния съд.

Искането за назначаване на нова експертиза, със задача да установи размера на обезщетението за ползване е допустимо и своевременно направено. Въпросът за дължимото по реда на чл.59 от ЗЗД обезщетение за ползване е относим към предмета на спора и следва да бъде уважено, независимо, че при постановяване на решението ще се пристъпи към обсъждане на събраното доказателство, едва след установяване на другите предпоставки за уважаване на иска. Поради което и искането за съдебно-оценителска експертиза следва да бъде уважено.

Исканите гласни доказателства за установяване на ползването на имотите са допустими и следва да бъде дадена възможност на въззивника на води двама свидетели. Но по искането за допускането им съдът ще се произнесе в съдебно заседание, след уточняване на безспорните между страните обстоятелства за това, кои от описаните в исковата молба имота са ползвани от ответника въз основа на споразумение по чл.37в от ЗСПЗЗ.

Въззвивният съд намира, че възражението на ищеца срещу действителността на споразумението по чл.37в от ЗСПЗЗ е своевременно и доколкото с него се възразява срещу въведеното от ответника основание за ползване на част от имоти, следва да бъде обсъдено при постановяване на решението по иска. Нови искания по доказателствата във връзка с оспорване на споразумението не са направени от ищеца.

Водим от горното, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивника за повторна съдебто-техническа експертиза  по въпроси 2 и 3 от първоначалната.

 ДОПУСКА съдебно-счетоводната експертиза, която след проверка на документите по делото и да даде заключение за размера на средната пазарна рента за стопанска 2014/2015г. на земеделските земи, описани в исковата молба, находящи се в землището на с.Горичане, община Шабла.

ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на експертизата в размер на 380лв., вносим от въззивника в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящето определение.

ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице Стефан Тодоров Данговски, който да се призове след представяне на доказателства за внесен депозит и СЕ ЗАДЪЛЖАВА да изготви заключение най-късно една седмица преди насроченото по делото съдебно заседание.

 

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на въззивника да води двама свидетели за установяване на ползването на земеделските имоти, като по искането за допускането им съдът ще се произнесе в съдебно заседание.

 

 

НАСРОЧВА съдебно заседание на 17.10.2017г. от 15 часа, за която дата и час да се призоват страните, като и се изпрати и препис от настоящето определение, а вещото лице да се призове след представяне на доказателства за внесен депозит.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: