№ 248
гр. Сливен, 27.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Белла В. Стоименова
при участието на секретаря Мариана В. Тодорова
като разгледа докладваното от Белла В. Стоименова Гражданско дело №
20242230103802 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 31, ал.2 от Закона за собствеността (ЗС).
Образувано е по искова молба на М. П. П. против М. Г. И. и К. М. Ф. за
присъждане на обезщетение с цена от 600 лв. на правно основание чл. 31, ал. 2
от ЗС, за ползване на 5/6 ид.ч. от общия съсобствен имот за периода от
17.04.2024 г. до 17.07.2024 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от
датата на завеждане на исковата молба - 23.07.2024 г. до окончателното
изплащане на дължимата сума. В обстоятелствената част на исковата молба е
посочено, че страните са съсобственици на имот, представляващ
самостоятелен обект с идентификатор ***** с предназначение: жилище, с
площ от 37,10 кв.м., заедно с отстъпено право на строеж върху общинска земя
и 1,10 % ид.ч. от общите части на сградата. Твърди се, че ответниците са
съпрузи **** като се легитимират като съсобственици на останалата 1/6 ид.ч.
на основание нот.акт № 180, том XVII, дело 2919/2023 г. по описа на Служба
по вписванията - Сливен. Ищцата се легитимира като съсобственик на 5/6
ид.ч. от имота с договор за продажба от 17.12.1990 г. по реда на НДИ. С нот.
акт от 20.06.2018 г. е прехвърлила собствените си 5/6 ид.ч. от имота на М. Г.
И., като запазила правото си на ползване, но тъй като ключове от апартамента
не са й предадени, е поискала наемна цена от 250 лв. На 09.04.2024 г. на
ответниците е връчена нотариална покана № 4188 том.1 акт № 133 на
нотариус с рег. № 123. С решение № 105/27.04.22023 г. по в.гр.д. № 86/2023 г.
по описа на СлОС, влязло в сила на 07.06.2024 г., е развален договорът за
издръжка и гледане с нот. акт *** том III нот.д. № ****/2018 г. на нотариус с
рег. № 128. До 17.04.2024 г. ответниците не са изпълнили задължението си да
предадат ключове за апартамента и да осигурят достъп до същия, поради
което е налице основание за присъждане на обезщетение.
1
Ответниците оспорват предявения иск по основание и размер с
представения отговор на исковата молба. Не оспорват, че ищцата им е
прехвърлила 5/6 ид.ч. от имота срещу задължение за издръжка и гледане,
развален с решение № 105/27.04.2023 г. по в.гр.д.№ 86/2023 г. на СлОС, нито
оспорват поканата за заплащане на обезщетение. Твърдят, че ищцата е канена
да живее в имота, поради което не е лишена да ползва имота, а тя е отказвала
да го ползва.
Сливенският районен съд, като взе предвид представените с исковата
молба писмени доказателства и събраните в хода на съдебното производство
гласни доказателства, прие за установена следната фактическа обстановка:
Ищцата е купила апартамента с продажба на държавен недвижим имот
по реда на наредбата за държавни имоти на 17.12.1990 г., като впоследствие с
нот. акт ***, том III нот.д.№ ****/2018 г. на нотариус с рег. № 128 на
20.06.2018 г. е прехвърлила 5/6 ид.ч. на дъщеря си М. Г. И. срещу задължение
гледане и издръжка, като ищцата е запазила правото да ползва имота
безвъзмездно до края на живота си.
През 2021 г. ищцата е завела иск по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД срещу
ответницата М. Г. И. за разваляне на договора поради неговото неизпълнение,
образувано е гр.д. № 5041/2021 г. по описа на СлРС, преключило с
отхвърлително решение № 96/ 08.02.2023 г. Първоинстанционното решение е
отменено с решение № **** г. по в.гр.д. № 86/2023 г. по описа на СлОС, като
по същество е уважен искът за разваляне на договор, извършен с нот. акт ***,
том III нот.д. № ****/2018 г. на нотариус с рег. № 128. Решението е влязло в
сила на 07.06.2024 г.
По делото е представен нот. акт за продажба на 1/6 ид.ч. от недвижимия
имот с нот. акт № 79, том IV, нот. д. № 635/2023 г. на нотариус с рег. № 128 с
продавач С С П и купувач М. Г. И..
М. Г. И. и К. М. Ф. са съпрузи и са сключили граждански брак, с акт за
граждански брак № 0567 на 27.12.2016 г., видно от представеното
удостоверение за сключен граждански брак , издадено от Община Сливен.
След влизане в сила на решението на Сливенския окръжен съд ищцата
е отправила нотариална покана до ответниците на 09.04.2024 г. на нотариус с
рег. № 123. Видно от нотариалното удостоверяване поканата е получена на
09.04.2024 г. лично от М. Г. И., а от К Ф. чрез съпругата. С нотарилната покана
ищцата е уведомила ответниците, че има запазено право на ползване върху 5/6
ид.ч. от апартамента, има желание да ползва идеалните части от апартамента,
а в случай че не й бъдат предадени ключове от жилището, претендира месечен
наем от 250 лв., като предупреждава ответниците, че ако в 7-дневен срок не й
бъде предадено владението, за да го ползват заедно или по споразумение, ще
бъде принудена да търси правата си по съдебен ред, включително ще
претендира лихви за забава.
На 10.04.2024 г. М. И. е отправила до ищцата нотариална покана,
връчена на 10.04.2024 г. чрез нотариус с рег. № 766, с която ищцата е
уведомена, че М. не отказва изпълнение на задълженията си по договор за
гледане и издръжка и изразява желание да приеме ищцата в семейството си,
2
жилището е отворено за нея, ще я прибере от посочено от нея място и ако
желае да се изпълняват задълженията по договора за гледане и издръжка,
моли да бъде уведомена по какъв начин ще стане преместването.
С определение № 3447/20.09.2024 г. съдът е изготвил проектодоклад по
чл. 140, ал. 3 и чл. 146 от ГПК, обявен за окончателен с протоколно
определение от о.с.з. на 5.11.2024 г. Изслушан е свидетелят Л Г И. - син на
ищцата и брат на ответницата, който заявява, че откакто водят дела с М. И.,
майката живее при него от 2019 г. Заявява, че ищцата няма достъп по никакъв
начин до апартамента, не желае да живее с ответницата поради продължилото
във времето дело за разваляне на договора за издръжка и гледане и семейните
кавги. Сестра му поканила ищцата да живее при нея, но вече след като са
заведени делата. От м. август е придобил 5/6 ид.ч. от процесния апартамент и
твърди, че е завел дело за делба.
По делото е допусната, изслушана и приета съдебна експертиза с вещо
лице И. Хр. И., която не е оспорена, и съдът цени като компетентно изготвена.
Според вещото лице за процесния период от време наемната цена на
обзаведено жилище е 840 лв., от които за 5/6 ид.ч. е 700 лв., а за необзаведено
жилище е 672 лв., от които 5/6 ид.ч. са 560 лв. В исковата молба и
становището на ищцата от 13.01.2025 г. се претендира обезщетение от 600
лв.
Предвид така установената фактическа обстановка, съдът направи
следните правни изводи:
Предявен е иск по чл. 31, ал. 2 от ЗС от съсобственик, който е лишен от
ползването на обща вещ, в случая апартамент в гр. Сливен, поради което е
поискано присъждане на обезщетение в размер от 600 лв. за периода от
17.04.2024 г. до 17.07.2024 г .
Хипотезата на чл. 31, ал. 2 от ЗС е частен случай на общата забрана по
чл. 59 от ЗЗД за облагодетелстване на едно лице за сметка на друго.
Препятстването от страна на ползващия съсобственик на възможността друг
съсобственик да упражни субективното си материално право да ползва своята
част от общата вещ нарушава забраната по ал. 1 да не се пречи и поражда
установеното в ал. 2 на чл. 31 от ЗС право на обезщетение. Последното е
регламентирано като средството за защита на лишените от възможност пряко
да си служат с общата вещ съобразно притежавания дял съсобственици и е
компенсация срещу неправомерното ползване на един от съсобствениците.
Поради това, че не може да получи реално ползване, съответстващо на
правата му в съсобствеността - съсобственикът има право на парично
обезщетение.
Съгласно ТР № 7/02.11.2012 г. по т.д.№ 7/2012 г. на ОСГК на ВКС
претенцията за обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС ще е основателна, когато
неползващ съсобственик е отправил писмено искане и то е получено от
ползващия съсобственик и въпреки това:
- той или член на неговото семейство продължава пряко и
непосредствено да си служи с цялата обща вещ, съобразно предназначението
й за задоволяване на свои /лични или на семейството си/ потребности, без да
3
зачита конкурентните права на друг съсобственик;
- той или член на неговото семейство не си служи пряко и
непосредствено с цялата обща вещ, но имайки достъп до нея, не допуска друг
съсобственик да си служи с нея /например като държи ключа/.
В случая за периода от 17.04.2024 д. до 07.06.2024 г., когато влиза в
сила решението на СлОС по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, отношенията между страните
са между лице, лишено от ползване на 5/6 ид.ч. от имота, което е прехвърлило
правото на собственост, но си е запазило правото на ползване по чл. 56 от ЗС.
Ответниците са придобили „голата“ собственост върху имота. От влизане в
сила на решението на съда, с което е развален договорът за прехвърляне на
имот срещу задължение за гледане и издръжка и 5/6 ид.ч. са върнати в
патримониума на ищцата, до 17.07.2024 г. отношенията между страните са
между съсобственици на имота - за ищцата 5/6 ид.ч., а за ответниците 1/6
ид.ч.
И за двете хипотези правното средство за защита на ищцата е по чл. 31,
ал. 2 от ЗС. Правото на ползване по чл. 56 ЗС е вещно право и включва в
съдържанието си две от трите правомощия на собственика - владение и
ползване. В случаите, в които вещното право на ползване е запазено в полза на
прехвърлителя, а останалата част от правото на собственост принадлежи на
друго лице, титулярите на вещното право на ползване са носители на правата
по чл. 30, ал. 3 ЗС и чл. 31, ал. 2 ЗС, които са проявление на общия принцип за
забрана за неоснователно обогатяване на един правен субект за сметка на друг.
Правото по чл. 31, ал. 2 от ЗС е облигационно и е свързано с правомощията
владение и ползване, а не с правомощието разпореждане от съдържанието на
сложното субективно право на собственост, поради което и именно
титулярите на правото на ползване са носители на правото на иск за
заплащане на обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС.
Упражняването на вещното право на ползване от ползвателя не се
различава от това на собственика на имота и включва всяка форма на
фактическо и правно ползване на имота съобразно неговото предназначение и
без да се изменя субстанцията му – чл. 56 ЗС. Ограниченото вещно право на
ползване е противопоставимо като абсолютно субективно материално право
на всеки, в т. ч. и на собственика на имота. Запазеното право на ползване
върху 5/6 ид.ч. изключва възможността на собственика да упражнява
правомощието си да ползва собствеността върху целия имот. В съдържанието
на запазеното ограничено вещно право на ползване се включва възможността
за лично ползване на имота /обитаване/ и да се събират плодовете /наемите/ от
него, в случая за 5/6 ид.ч., като в същото време тази възможност е изключена
от съдържанието на прехвърлената „гола“ собственост.
В съдебната практика се приема, че употребеният в ал. 1 на чл. 32 ЗС
термин "си служи" е синоним на използвания в ал. 2 на същия член термин "се
използва лично". Използва лично общата вещ онзи съсобственик, който я
употребява такава, каквато е, за постигане на цели, за задоволяване на
интереси и нужди, съвместими с нейната природа и нейното нормално
предназначение, без да разрушава, променя или уврежда субстанцията й и да
4
накърнява свойствата й. Съгласно чл. 31, ал. 1 ЗС съсобственикът може да си
служи с общата вещ съобразно предназначението, което тя е имала при
възникването на съсобствеността и по начин да не пречи на другите
съсобственици да си служат с нея според правата им. Ползващият
съсобственик започва да пречи, когато друг съсобственик е отправил искане
да си служи с вещта, което е доведено да знанието на първия и той не е
отстъпил частта, съответстваща на дела на претендиращия или не му е
предоставил възможност да ползва общата вещ заедно с него. В тази хипотеза
лишеният от възможността да ползва общата вещ според нейното
предназначение и според притежавания от него обем права съсобственик има
съгласно чл. 31, ал. 2 ЗС право да получи обезщетение. Касае се до
имуществено право, установено като коректив при настъпилото
неоснователно разместване на блага между правните сфери на
съпритежателите на общата вещ.
Обезщетението е станало изискуемо след получаване на нотариалната
покана на 09.04.2024 г. от ответниците. С тази покана ищцата е поискала да й
бъде предоставен ключ от имота. Отправената нотариална покана от
ответниците до ищцата на 10.04.2024 . не съдържа готовност да й бъде
предоставено ползването на апартамента чрез осигуряване на достъп до него с
предаване на ключ. Поради това за целия претендиран период от време от
17.04 до 17.07.2024 г. е налице основание за присъждане на обезщетение по
чл. 31, ал. 2 от ЗС, тъй като ищцата е лишена от възможността да ползва
имота според притежаваните от нея 5/6 ид.ч.
В исковата молба ищцата не уточнява дали имотът е обзаведен или
необзаведен, но разпитаният свидетел сочи, че ответниците живеят в
апартамента, поради което се налага извод, че то се ползва като жилище.
Следва да се вземе предвид първият вариант от изслушаната съдебна
експертиза. За процесния период от време от 17.04.2024 г. до 17.04.2024 г.
пазарният наем за обзаведено жилище е 840 лв., от които за 5/6 ид.ч. е 700 лв.
Тъй като петитумът е за присъждане на обезщетение от 600 лв., искът следва
да се уважи изцяло.
Предвид изхода на спора е основателно искането на ищцата за
присъждане на направените съдебни разноски, които представляват платено
адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. /петстотин лева/, платени в
брой по договор за правна защита и съдействие от 19.07.2024 г. /л.16/ и 50 лв.,
платена по сметка на Районен съд Сливен държавна такса. С определение №
4310/14.11.2024 г. на съда ищцата е освободена от разноски по делото, поради
което изплатеното от бюджетните средства на съда възнаграждение на
съдебния експерт в размер на 300 лв. следва да бъде заплатено от ответника.
Предвид изложеното и на основание чл. 31, ал. 2 от Закона за
собствеността , съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. Г. И., ЕГН ********** и К. М. Ф., ЕГН ********** да
5
заплатят на М. П. П., ЕГН ********** обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС в
размер на 600 лв. /шестстотин лева/ за периода от 17.04.2024 г. до 17.07.2024 г.
за лишаване от лично ползване на 5/6 ид. части от съсобствен имот,
представляващ самостоятелен обект с идентификатор № ***, с адрес: ***,
ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска 23.07.2024 г. до
окончателното изплащане на сумата, както и направените съдебни разноски,
представляващи 50,00 лв. /петдесет лева/ държавна такса и 500,00 лв.
/петстотин лева/, платено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА М. Г. И., ЕГН ********** и К. М. Ф., ЕГН: ********** да
заплатят на Районен съд - Сливен направените разноски за съдебна експертиза
по гр.д. № 3802/2024 г. по описа на Районен съд – Сливен в размер на 300 лв.
/триста лева/.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението пред Окръжен съд - Сливен.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
6