Р Е Ш Е Н И Е
№ 890 10.03.2020 г. гр. Бургас
В
И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ХХХІІ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
На
седемнадесети февруари две
хиляди и двадесета
година
в
публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТОЯН
МУТАФЧИЕВ
Секретар: Милена Манолова,
като
разгледа докладваното от съдия Мутафчиев
гр. дело № 5746 по описа на БРС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод искова молба на
„РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)“ ЕАД против „КАЧИКА“ ЕООД и „КОНТРОЛ“ ЕООД, с която е
предявен иск с правно основание чл.135 от ЗЗД.
В законоустановения срок по делото постъпват отговори на
исковата молба и от двамата ответници. И двамата ответници въвеждат надлежно
възражение за погасяване на иска по давност.
В
съдебно заседание процесуалният представител на банката поддържа иска и моли съда да го уважи, като присъди на страната сторените от нея
разноски.
В
съдебно заседание процесуалният представител на двамата ответници моли съда да отхвърли
иска.
Бургаският районен съд, след като взе предвид
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
С
решение № ***13.04.2017
г. по т. дело № ***/2015 г. по описа на БОС, в сила от 26.07.2019 г., е прието за установено
по отношение на банката, че „КАЧИКА“ ЕООД и Н. С. К. й дължат солидарно сумата
от 1 485 000 лева, представляваща изискуема главница по договор за
револвиращ банков кредит от 22.03.2005 г. и анексите към него, ведно със
законната лихва, считано от 01.10.2015 г., за което вземане е издадена заповед
за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на нея по ч. гр. дело № ***/2015 г. по описа на БРС. Последният анекс към договора е
от дата 24.09.2013 г. и с него страните се съгласяват, че „КАЧИКА“ ЕООД има към банката задължение в размер на
1 485 000 лева – просрочена главница по кредита, и задължения за
лихви и комисиона. За обезпечаване на вземанията на банката към кредитополучателя
„КАЧИКА“ ЕООД по този договор, Д.Н. К., в качеството на физическо лице, учредява
договорни ипотеки през 2005 г. и 2006 г., като тя, в качеството на ипотекарен
длъжник, подписва и част от анексите към договора, включително и последният
такъв от 24.09.2013 г.
С
договор за банков кредит от 03.02.2006 г. банката предоставя на „КАЧИКА“ ЕООД
кредит в размер на 800 000 евро, с краен срок на погасяване 15.02.2013 г.
С анекс № 1 към договора от 27.11.2006 г. банката предоставя допълнително сума в
размер на 100 000 евро. Впоследствие договорът е изменян многократно с
анекси, последният от които от 24.09.2013 г. Вземанията по договора са
обезпечени с поръчителство от Н. С. К. по силата на договор за поръчителство от
30.05.2009 г., както и с договорна ипотека, учредена от Д.Н. К. през 2006 г.
За
вземанията по този договор банката подава заявление за издаване на заповед за
незабавно изпълнение срещу дружеството и поръчителя по договора Н. С. К., по
което е образувано ч.гр. дело № ***/2014 г. по описа на БРС. На 18.08.2014 г. по това дело е
издадена заповед за незабавно изпълнение, а на 20.08.2014 г. изпълнителен лист
въз основа на нея, с който „КАЧИКА” ЕООД и
Н. С. К.
са осъдени да заплатят солидарно на банката следните суми, дължими
по договор за банков кредит от 03.02.2006 г., изменен с анекс № 1
от 27.11.2006 г.,
анекс №2 от 30.05.2009 г.,
анекс № 3 от 15.07.2009 г.,
анекс № 4
от 27.07.2009г., анекс № 5 от 30.09.2009г., анекс № 6 от 15.10.2009 г., анекс
№7 от 25.03.2010г., анекс № 8
от 30.04.2010г., анекс № 9
от 31.08.2010г., анекс № 10
от 26.11.2010г., анекс № 11
от 29.12.2010г., анекс № 12
от 04.01.2011г., анекс № 13
от 31.01.2011г., анекс № 14
от 29.04.2011г., анекс № 15
от 26.07.2011г., анекс № 16
от 30.09.2011г., анекс № 17
от 31.10.2011г., анекс № 18
от 12.12.2011г., анекс №19 от 29.06.2012г., анекс № 20 от 30.08.2012г.,
анекс № 21
от 21.12.2012г. и анекс № 22 от 24.09.2013г. и договор за поръчителство от
30.05.2009 г.,
изменен с анекс № 1 от 15.10.2009 г.:
просрочена редовна главница, дължима и неплатена на 15.01.2014 г. съгласно чл.4 от
анекс № 22/24.09.2013 г.
в размер на 31 500
евро, просрочена редовна главница, дължима и неплатена на 17.02.2014 г., съгласно чл.2 от
анекс № 6/15.10.2009г., в размер на 9 887,73 евро, просрочена преструктурирана
главница, дължима и неплатена на 15.01.2014 г., съгласно чл.3 от
анекс № 22/24.09.2013 г.,
в размер на 491 420 евро, наказателна лихва върху просрочена редовна и
преструктурирана главница, начислена за периода от 15.01.2014 г. до 12.08.2014 г. включително, в
размер на 50 513,40
евро, просрочена лихва, начислена за периода от 24.09.2013 г. до 16.02.2014 г. включително,
съгласно чл.5 от анекс № 22/24.09.201 3г., в размер на 12 788,46 евро, отсрочени
лихви, дължими и неплатени на 17.06.2013 г. съгласно чл.1.7. и
чл.1.8 от анекс № 22/24.09.2013 г.,
падежирали на 15.01.2014 г.
съгласно чл.3 от анекс № 22/24.09.2013 г., в размер на 112 300,30 евро, просрочени
лихви, съгласно чл.1.10., 1.11., 1.12., 1.13. от анекс № 22/24.09.2013 г., дължими и неплатени
на 15.01.2014 г.
съгласно чл.3 от анекс № 22/24.09.2013 г., в размер на 2 407.26 евро,
наказателни лихви, съгласно чл.1.14. от анекс № 22/24.09.2013 г., дължими и неплатени
на 15.01.2014 г.
съгласно чл.3 от анекс № 22/24.09.2013г., в размер на 22 351,20 евро,
застрахователна премия, дължима на 19.12.2013г. по застрахователна полица ЗП №
13900BH0722/20.12.2013г., Дебит нота № 13900BH0722/20.12.2013г. на ЗК „Уника“
АД, сключена по чл.6.4. от анекс № 2/30.05.2009г., в размер на 490,57 лева,
застрахователна премия, дължима и неплатена на 17.06.2013 г., съгласно чл.1.15.
от анекс № 22/24.09.2013г. и падежирала на 15.01.2014г. съгласно чл.3 от анекс
№ 22/24.09.2013г., в размер на 2 666,39
лева, комисиона управление, дължима и неплатена на 17.06.2013 г., съгласно чл.1.9. от
анекс № 22/24.09.2013 г.
и падежирала на 15.01.2014 г.
съгласно чл.3 от анекс № 22/24.09.2013г., в размер на 313,47 евро, комисиона
управление, дължима на 15.01.2014г., в размер на 24,72 евро, ведно със
законната лихва върху сумите, начиная от 15.08.2014 г. до окончателното й
изплащане, както и съдебно-деловодни разноски в размер на 50 851,42 лева.
За
събиране на тези суми е образувано изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ Т. М., като по него няма постъпило възражение от длъжниците
против издадената заповед за изпълнение. Вземанията на банката не са погасени.
С
договор за инвестиционен банков кредит от 19.12.2007 г. банката предоставя на
„КАЧИКА“ ЕООД сумата от 200 000 евро, с краен срок за погасяване на
кредита 15.11.2012 г. Договорът е изменян многократно с анекси, последният от
които от дата 24.09.2013 г. Вземанията по договора са обезпечени с
поръчителство от Н. С. К. по силата на договор за поръчителство от 30.05.2009
г.
За
вземанията по този договор банката подава заявление за издаване на заповед за
незабавно изпълнение срещу дружеството и поръчителя по договора Н. С. К., по
което е образувано ч.гр. дело № ***/2014 г. по описа на БРС. На 18.07.2014 г. по това дело е
заповед за незабавно изпълнение, а на 21.07.2014 г. изпълнителен лист въз
основа на нея, с който „КАЧИКА” ЕООД и Н. С. К. са осъдени да заплатят солидарно на банката сумата
общо от 170 799.45 евро, дължима въз основа на извлечение от счетоводните книги
на банката от 14.07.2014 г. (извлечение от сметка) по сключен с длъжника „КАЧИКА”
ЕООД Договор за инвестиционен банков кредит от 19.12.2007 г., обезпечен с
поръчителството на Н. С. К., изменен и допълнен с Анекс № 1/30.05.2009г., Анекс
№ 2/27.07.2009г., Анекс № 3/30.09.2009г., Анекс № 4/25.03.2010г., Анекс №
5/30.04.2010 г.,
Анекс № 6/26.11.2010 г.,
Анекс № 7/14.01.2011г., Анекс № 8/29.04.2011 г., Анекс № 9/26.07.2011 г., Анекс №
10/30.09.2011г., Анекс № 11/31.10.2011г., Анекс № 12/12.12.2011 г., Анекс №
13/29.06.2012г., Анекс № 14/30.08.2012г., Анекс № 15/21.12.2012 г. и Анекс №
16/24.09.201 3г.,
като всички вземания по договора за банков кредит са станали изискуеми на
15.01.2014 г., съгласно чл.3 от Анекс № 16/24.09.2013г. към договора за банков
кредит, поради настъпването на краен падеж (изтичане срока на договора на
15.01.2014 г.) и неплащане към този момент на задълженията по договора, от
която сума: 125 920.00 евро – просрочена преструктурирана главница, дължима и
неплатена на 17.06.2013 г., съгласно чл.1.1 от Анекс № 16/24.09.2013 г., 10
319.49 евро – наказателна лихва върху просрочена преструктурирана главница,
начислена за периода от 15.01.2014 г. до 14.07.2014 г., вкл., 78.02 евро – просрочена лихва, съгласно
чл.5, изр.2 от Анекс № 16/24.09.2013 г., начислена върху преструктурирана
главница за периода от 15.11.2013 г. до 15.12.2013 г., вкл., 2 907.02 евро –
просрочена лихва, съгласно чл.5, изр.1 от Анекс № 16/24.09.2013 г., начислена
върху преструктурирана главница за периода от 24.09.2013 г. до 14.01.2014 г.,
вкл., 25 618.90 евро – отсрочени лихви, съгласно чл.1.2, 1.3, 1.4 от Анекс №
16/24.09.2013 г., дължими и неплатени на 17.06.2013 г., 5 956.02 евро –
наказателна лихва, съгласно чл.1.5 от Анекс № 16/24.09.2013 г., начислена за
периода от 17.06.2013 г. до 23.09.2013 г., ведно със законната лихва от
подаване на заявлението – 15.07.2014 г. до изплащане на вземането, както
и сумата от 12 221.09 лева, представляваща направени по настоящото дело разноски.
За
събиране на тези суми е образувано изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ Т. М., като по него няма постъпило възражение от длъжниците
против издадената заповед за изпълнение. Вземанията на банката не са погасени.
Еднолични собственици на капитала и управители на двете
ответни дружества, както към дата 18.07.2014 г., така и към настоящия момент, са
Н. С. К. на „КАЧИКА“ ЕООД и Д.Н. К.-Ж. на „КОНТРОЛ“ ЕООД, които са баща и дъщеря, т.е. роднини
по права линия. Д.Н. К.-Желязкова и Д.Н. К. са едно и също лице.
На 18.07.2014 г. с нотариален акт за продажба на недвижим
имот № ***/18.07.2014 г., том *, рег. № ***, дело № ***/2014 г. по описа на нотариус И. К., „КАЧИКА” ЕООД продава на „КОНТРОЛ” ЕООД следните
недвижими имоти: 1. поземлен имот № *** в землището на с. ***, общ.Созопол, с
ЕКАТТЕ ***, с площ от 0.276 дка, начин на трайно ползване: стопански двор,
ведно с изградената в имота сграда с друго предназначение /навес за мостови
кантар/ с площ по нотариален акт 45 кв.м., а по скица с площ 41 кв.м., с
данъчна оценка на имота 4 475,60 лева; 2. поземлен имот № *** в землището
на с. ***, общ.Созопол, с ЕКАТТЕ ***, с площ от 1.585 дка, начин на трайно
ползване – стопански двор, ведно с изградената в имота сграда – склад за
зърнени храни с площ по нотариален акт 400 кв.м., а по скица с площ 380 кв.м.,
с данъчна оценка на описания имот 7683,40 лева; 3. поземлен имот № *** в
землището на с. ***, общ.Созопол, с ЕКАТТЕ ***, с площ от 1.767 дка, начин на
трайно ползване: стопански двор, ведно с изградената в имота сграда - склад за
зърнени храни с площ по нотариален акт 388 кв.м., а по скица с площ 399 кв.м., с
данъчна оценка на описания имот е 7742 лева. Имотите са продадени за общата
сума от 9950 лева.
Описаните в процесния договор за покупко-продажба
поземлени имоти, ведно с изградените в тези три имота сгради, заедно с друг
съседен поземлен имот № ***с площ от 8 927 кв.м., също собственост на „КОНТРОЛ“
ЕООД, са обединени в общ новообразуван поземлен имот № *** с площ от
12 602 кв.м. След обединяването на имотите са одобрени КККР на с. ***,
Община Созопол, като поземлените имоти представляват идеална част от поземлен
имот с идентификатор ***.160.8 по КККР на с. ***, Община Созопол, целият с площ
12 554 кв.м., трайно предназначение на територията – земеделска, начин на
трайно ползване – за стопански двор, категория на земята при неполивни условия
– 0, номер по предходен план – ***, при съседи: ***.160.16, ***.160.15, ***.40.382,
***.160.9, ***.160.4, ***.160.794, ***.65.408, ***.160.2, ***.160.7, ***.160.3,
***.160.11, ***.160.14, ***.40.252. Описанието на сградите е следното: сграда с
идентификатор ***.160.8.1 по КККР на с. ***, Община Созопол, със застроена площ
380 кв.м., брой етажи – 1, предназначение – складова база, склад; сграда с
идентификатор ***.160.8.2 по КККР на с. ***, Община Созопол, със застроена площ
41 кв.м., брой етажи – 1, предназначение – селскостопанска сграда; сграда с
идентификатор ***.160.8.3 по КККР на с. ***, Община Созопол, със застроена площ
399 кв.м., брой етажи – 1, предназначение – складова база, склад.
Исковата молба по настоящото дело е подадена в съда на
18.07.2019 г.
Така
изложената фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на събраните по делото писмени
доказателства.
При така установените факти съдът намира от правна
страна следното:
По възражението на ответниците за погасяване на иска по
давност:
Искът
по чл. 135 ЗЗД се погасява с изтичане на петгодишна давност съгласно чл. 110 ЗЗД. Според Решение №
311/16.04.2010 г. по гр.д. № 308/09 г. IV г.о. на ВКС давността за обявяване на относителна
недействителност на увреждащата сделка тече от момента на сключването й, т.е. в случая от 18.07.2014 г.
Искът, с подаване на който давността се прекъсва, е
предявен на 18.07.2019 г., т.е. в последния ден от петата година – аргумент от
чл.60, ал.2 от ГПК.
Неоснователно
е възражението на ответниците, че на 15.08.2019 г. банката, под формата на
уточняваща молба, предявява „нов иск“. Ищецът само уточнява правния статут на
имотите, предмет на увреждащата сделка, към момента на предявяване на
претенцията съобразно кадастралните данни, но не променя петитума, а именно – да бъде обявена за
относително недействителна спрямо него сделката между ответниците от 18.07.2014
г. Кадастралната карта има информативно
значение от гледна точка дали и как даден имот е отразен в нея и няма пряко действие
върху действително притежаваните вещни права – в този смисъл Решение
№ 41 от 28.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4330/2013
г., II г. о.
Според
Тълкувателно решение № 2 от 9.07.2019 г. на ВКС по
тълк. д. № 2/2017 г., ОСГТК „Павловият
иск“ е облигационен иск, който представлява средство
за защита на кредитора в случай, че неговият длъжник предприема увреждащи
действия, с които намалява имуществото си и/или затруднява удовлетворението от
него, а не вещен иск, т.е. отново няма „нов“ петитум.
На
последно място, според чл.129, ал.5 от ГПК поправената искова молба се смята за
редовна от деня на подаването й, т.е. още към дата 18.07.2019 г. имотите са
описани и според действащите КККР на с. ***, Община Созопол.
Следователно
искът не е погасен по давност.
Несъществуването
на имотите по увреждаващата сделка в първоначалния им вид не води до
недопустимост на иска – аргумент от Решение № 140 от
9.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 832/2011 г., III г. о. След като е допустим
Павлов иск и когато длъжникът е юридическо
лице, което е заличено от съответния регистър, то на същото основание е допустим Павлов иск и ако недвижимият имот,
предмет на увреждащата сделка, не съществува в първоначалния си вид.
По съществото на спора:
С доклада по делото съдът указа на банката, че е в нейна
тежест да докаже качеството си на кредитор, като това е станало преди
изповядване на „увреждащата сделка“, но не е необходимо предварително вземането
й да бъде установено с влязло в сила решение, нито да доказва неизпълнението от
страна на длъжника.
Съдът
по Павловия иск изхожда от
положението, че вземането съществува, ако произтича
от твърдените факти.
Предмет на делото по
чл.135 ЗЗД не е самото вземане на
кредитора, а потестативното му право да обяви за недействителна
по отношение на себе си сделка или друго действие, с които
длъжникът го уврежда (правоотношението, легитимиращо ищеца като
кредитор, става предмет на делото единствено когато Павловият иск е обективно
съединен с иск за вземането) – в този
смисъл Тълкувателно решение № 2/09.07.2019 г. по т. дело № 2/2017 г. на ОСГТК
на ВКС.
Такъв обективно съединен иск по делото няма предявен.
Съдът може да приеме, че ищецът не е кредитор, само
ако вземането е отречено със сила на пресъдено нещо.
Безспорно
се установи, че банката има качеството на кредитор по отношение на ответника „КАЧИКА“
ЕООД досежно няколко вземания, произтичащи от различни договори за кредит,
които вземания са възникнали преди 2014 г. и не са удовлетворени към момента на
приключване на съдебното дирене по настоящото дело.
Увреждащо
кредитора действие е всеки правен и фактически акт, с който се засягат
права, които биха осуетили или затруднили осъществяването на
правата на кредитора спрямо длъжника – Решение № 45/01.06.2011 г. по гр.д. №
450/10 г. на III г.о. на ВКС. Увреждане
има винаги,
когато се извършва разпореждане със секвестируемо имущество, включително и
когато възможността на кредитора да се удовлетвори от имуществото на длъжника
се намалява – аргумент от Решение № 320 от 5.11.2013 г. на ВКС по гр. д. №
1379/2012 г., IV г. о. Сделката от
18.07.2014 г. между „КАЧИКА“ ЕООД и „КОНТРОЛ“ ЕООД
има увреждащ характер, тъй като отчуждаването на недвижими имоти затруднява удовлетворяването
на кредитора (парите биха могли да се укрият и срещу тях да бъде по-трудно
провеждането на принудително изпълнение) – аргумент от Решение
№ 219 от 17.02.2010 г. на ВКС по т. д. № 752/2009 г., II т. о. На следващо място,
продажната цена на имотите, предмет на увреждащата сделка, е точно два пъти
по-ниска от сбора на техните данъчни оценки, т.е. сделката по отношение на
„КАЧИКА“ ЕООД е „неизгодна“. Няма никакви доказателства имотите да са
предлагани за продажба на трети лица, но поради „високата цена“, да не е
осъществена сделка, поради което цената е намалена. Ако поради моментните
пазарни условия имотите не могат да бъдат продадени на цена, равна или
по-голяма от размера на данъчната им оценка, то е икономически неоправдано
разпореждането с тях. Сключвайки сделката от 18.07.2014 г., длъжникът „КАЧИКА“
ЕООД съзнава, че ще увреди кредитора, защото не действа с грижата на добър
търговец и намалява имуществото си – срещу прехвърляне на собствеността на
имотите не получава дори цена, равна на данъчната им оценка.
Упражняването
на правото по чл. 135 ЗЗД е вид обезпечение за кредитора, което той може да
получи както и след като разполага с изпълнителен титул, така и преди да се е
снабдил с него. Съществуването на друго имущество предполага разполагането с
инструмент за изпълнение на дълга, който не е използван от длъжника, поради
което и кредиторът не следва да е задължен да установява цялостното финансово
състояние на длъжника и само, когато последният не разполага с друго имущество
или същото е недостатъчно, да упражни правото си по чл. 135 ЗЗД. Изследването
на състоянието на длъжниковото имущество би имало значение в хипотезата по чл.
135, ал. 3 ЗЗД, доколкото разпоредителното действие е извършено преди
възникване на вземането, поради което длъжникът и лицето, с което той е
договарял, са се споразумели да увредят кредитора. В случая обаче тази хипотеза
не е налице.
Според
разпоредбата на чл.135, ал.1, изр.2 от ЗЗД когато
действието е възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е
знаело за увреждането. В съдебната
практика бе поставен въпросът „Може ли презумпцията за
знание по чл. 135, ал. 2 ЗЗД да се приложи и когато страни по атакуваната сделка са
юридически лица?” С Решение № 163/27.07.2011 г. по гр.д. № 672/2010 г. на III
г.о. ВКС
постанови, че оборимата презумпция за знание за увреждането, установена с
чл. 135, ал. 2 ЗЗД, намира приложение
и по отношение на юридически лица, чиито собственици и управители са от кръга
на лицата по чл. 135, ал. 2 ЗЗД. В случая еднолични
собственици на капитала и управители на двете ответни дружества, както към
момента на сключване на „увреждащата сделка“, така и към настоящия момент, са
баща и дъщеря. Ето защо оборването на
презумпцията за знание за увреждане следва
да се осъществи чрез доказване, че ответникът „КОНТРОЛ“ ЕООД
не е знаел, че със сключването
на сделката се уврежда кредитора
на „КАЧИКА“ ЕООД. Незнанието е отрицателен факт, поради което той подлежи на
доказване чрез установяване на положителни такива, от наличието на които да се
направи извод за съществуване на отрицателния факт. Такова оборване не бе
проведено. Нещо повече, установи се, че госпожа Д. К. знае, че банката ищец е
кредитор на „КАЧИКА“ ЕООД и сделката е категорично неизгодна както за „КАЧИКА“
ЕООД, така и за банката.
Ето
защо следва да се приеме, че ответникът „КОНТРОЛ“ ЕООД, действащ чрез госпожа Д.
Н., е знаел, че със сключването на сделката
се уврежда кредитора на „КАЧИКА“ ЕООД.
На
последно място, в настоящия случай правилото на чл.135, ал.1, изр.3 от ЗЗД,
което дава защита на кредитора (банката в случая) и
спрямо последващите приобретатели, придобили права върху имуществото от лицето,
с което длъжникът е договарял, ако
са недобросъвестни или са се облагодетелствали безвъзмездно от праводател, по
отношение на когото искът може да бъде уважен (в този смисъл Тълкувателно решение № 2 от
9.07.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГТК), е неприложимо. В случая не е налице последващо
разпореждане с недвижимите имоти от приобретателя „КОНТРОЛ“ ЕООД, с когото длъжникът „КАЧИКА“ ЕООД
е договарял, а обединяване на имоти,
собственост на едно и също юридическо лице, в един нов имот.
Предвид
изложеното искът се явява основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
С оглед изхода на делото право на
разноски има само ищецът. Банката е представлявана от юрисконсулт, като на
основание чл.78, ал.8 от ГПК съдът определя за справедливо юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300 лева на основание чл.25, ал.1 от Наредба за
заплащането на правната помощ. Ето защо на ищеца се дължат разноски в размер на
1015,60 лева, съобразно представен списък с разноски по чл.80 от ГПК.
Ответниците нямат право на разноски.
Мотивиран от горното Бургаският районен
съд
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА на
основание чл.135, ал.1 от ЗЗД за НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН спрямо
„РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)“ ЕАД, ЕИК – *********, договор за продажба на недвижими
имоти, сключен между „КАЧИКА“ ЕООД, ЕИК – *********, и „КОНТРОЛ“ ЕООД, ЕИК –
*********, обективиран в нотариален акт № ***/18.07.2014 г., том *, рег. № ***, дело № ***/2014 г. по описа на нотариус И. К., с предмет поземлен имот № *** в землището на с. ***,
общ.Созопол, с ЕКАТТЕ ***, с площ от 0.276 дка, ведно с изградената в имота
сграда с друго предназначение /навес за мостови кантар/ с площ по нотариален
акт 45 кв.м., а по скица с площ 41 кв.м., поземлен имот № *** в землището на с.
***, общ.Созопол, с ЕКАТТЕ ***, с площ от 1.585 дка, ведно с изградената в
имота сграда – склад за зърнени храни с площ по нотариален акт 400 кв.м., а по
скица с площ 380 кв.м., поземлен имот № *** в землището на с. ***, общ.Созопол,
с ЕКАТТЕ ***, с площ от 1.767 дка, ведно с изградената в имота сграда - склад
за зърнени храни с площ по нотариален акт 388 кв.м., а по скица с площ 399
кв.м., които поземлени имоти според действащите КККР на с. *** представляват 3628/12554
кв.м. идеални части от поземлен имот с идентификатор ***.160.8 по КККР на с. ***,
Община Созопол, целият с площ 12 554 кв.м., а сградите са с идентификатор ***.160.8.1
по КККР на с. ***, с идентификатор ***.160.8.2 по КККР на с. *** и с
идентификатор ***.160.8.3 по КККР на с. ***.
ОСЪЖДА „КАЧИКА“ ЕООД, ЕИК
– *********, и „КОНТРОЛ“ ЕООД, ЕИК – *********, да заплатят на „РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)“ ЕАД, ЕИК – *********, сумата от 1015,60 лева (хиляда
и петнадесет лева и шестдесет стотинки), представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред
Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: (П)
Вярно с
оригинала!
ММ