Присъда по НЧХД №16/2021 на Районен съд - Крумовград

МОТИВИ по НЧХД № 16 / 2021 г.
Обвинението против подсъдимият М. А. Я., с постоянен адрес: ******“, общ.
Крумовград, обл. Кърджали е за престъпление по чл. 130 ал.1 от НК, за това, че на
19.09.2020 г., около 20,30-21 часа в с.Звънарка, община Крумовград, след нанесен удар с
мотика по крака, е причинил на А. М. С. от ******“, общ. Крумовград лека телесна повреда,
изразяваща се в разкъсно – контузна рана на палеца на десния крак, довели до разстройство
на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК .
Обвинението против подсъдимият Я. се поддържа в съдебно заседание от тъжителя
А. М. С., съвместно с процесуалния му представител адв. Дойчо Г., който счита, че по
категоричен начин е доказано извършването на деянието от подсъдимия, както и неговата
вина. Моли съда да признае подсъдимият за виновен и да му наложи присъда съобразно
практиката на РС – Крумовград.
Подсъдимият М. А. Я. в съдебно заседание не се признава за виновен по предявеното
му обвинение. В хода на съдебното следствие дава обяснения, в които сочи, че на 19.09.2020
г., около 20 часа си бил вкъщи. След това в обясненията си твърди, че в същото време Е., С.,
С., Д. и М. се събрали и отишли до бившия ДАП да играят футбол и когато тръгнали да се
прибират по улицата говорили по телефоните си и вдигали шум. Когато минавали пред
къщата на А., той излязъл и започнал да ги гони с брадва и да ги псува, при което те се
уплашили и избягали, като С. и Е. дошли в къщата му и той тъкмо вечерял и уплашени те
му казали, че А. ги гонил с брадвата и ги псувал. На следващо място в обясненията си
твърди, че ги попитал какво са му направили и те му казали, че говорили по телефона и
вдигали шум, но на него нищо не са му казали. Пак в обясненията си сочи, че веднага
тръгнал към къщата на А. да го попита най- културно защо е гонил децата, като след него
тръгнали жена му, сестра му, Е. и С.. По - нататък в обясненията си сочи, че когато
пристигнали пред къщата А. започнал да ни гони с брадва и да ги замерва с камъни, поради
което не могли да се доближат до къщата. Още по - нататък в обясненията си сочи, че
вечерта полицаите дошли у тях и ги разпитаха, като на сутринта заедно с децата отишли да
дадат показания. След това в показанията си още сочи, че когато отишли пред къщата
нямало никой друг, само А. и жена му били на двора,а дъщеря му и внука му ги нямало там.
Все в обясненията си сочи, че нищо му нямало вечерта на А., това било лъжа и двамата с
жена му стояли на двора. Не на последно място в показанията си твърди, че А. се движел из
махалата с нож или брадва, постоянно, тъй като бил касапин и когато отишъл да говори с
него брадвата била пак в ръката му и си бил приготвил камъните, бил въоръжен и знаел, че
ще отидат при него. Нататък в обясненията си сочи, че не успял да го улучи с камъните и
когато отишли пред дома на А., Гергана и сина й ги нямало там.
Пак в обясненията си дадени от него във връзка със зададените му въпроси твърди, че
не се ядосал когато му казали децата, най - културно отишъл да попита А., тъй като неговите
деца не можели да минат пред къщата спокойно и като дошли полицаите да го разпитват им
казал всичко, но те каквото записали това е и той се подписал накрая. Твърди освен това, че
което подписал не бил го прочел, само се подписал, като мислел, че само подписва протокол
за предупреждение и когато го разпитвали полицаите споменал за брадвата и камъните, но
не знаел защо не са го записали полицаите.Също така твърди, че казал на полицаите, че и
жена му била с него, сина му и С., като на сутринта мислел да иде заедно с децата при
кварталния да им обясни, но полицаите дошли същата вечер у тях и ги разпитали, а на
сутринта заедно с децата отишли да дадат обяснения.
Още в обясненията дадени от него във връзка със зададените му въпроси твърди, че
1

А. бил подготвен с камъни и брадва и ги използвал срещу него, но не го улучил, като не е
излизал от двора, хвърлял камъни и тогава взел брадвата и жена му се скарала и казала да се
прибират. Твърди още в обясненията си, че тогава били 5 човека, и никой не улучил от тях с
камъните, като не можали да се доближат до къщата. Накрая в обясненията си сочи, че не
бил видял тази вечер някой да го е ударил с брадвата или с камък и че преди да се случи
този случай два-три дена преди това той излязъл от болницата и тези документи които са ги
представили били фалшиви, както и че не знаел защо е извикал полицията, понеже не бил
направил нищо. Иска от съда да бъде оправдан по предявеното му обвинение.
Защитникът на подсъдимият, адв. Б. С., също моли съда да признае подзащитният му
за невинен и да го оправдае по повдигнатото с тъжбата обвинение, тъй като не е доказано
авторството на деянието. С оглед на това счита, че обвинението не е доказано, поради което
пледира за оправдателна присъда, като претендира и за деловодни разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, във връзка с обясненията на
подсъдимите, прие за установено следното:
Подсъдимият М. А. Я. е роден на ********. в гр.Крумовград, с постоянен адрес:
******** , български гражданин, неженен, неосъждан (реабилитиран), с основно
образование, безработен, с ЕГН **********.
Тъжителят А. М. С. живеел със съпругата си свидетелката Айр. М. С. в **********.
Той имал заболяване с окончателна диагноза инфилтративно – пневмонична ТБК на белите
дробове, заради което постъпил на лечение на 28 .05. 2021 г. в Специализирана болница за
активно лечение на пневмо – фтизиатрични заболявания „Хасково“ ЕООД гр. Хасково и бил
изписан на 26 .08. 2021 г. Поради лечението и лекарствата, които използвал се налагало да
води специален режим на живот, при който в точно определено време трябвало да яде, след
това да си изпие лекарствата, които предизвиквали сънливост и поради това трябвало да си
почива. Почти всяка вечер в близост до неговата къща се събирали момчета от селото и
разговаряли на по-висок тон и по този начин го притеснявали и му пречели да почива. На 19
.09. 2020 г. вечерта свидетелите Е. М.А. и С. Н.Ю., както и С. С. А., Д. Боянов Миланов и
М. Е. Мехмед, всички от с. Звънарка, мах. „Козино“ общ. Крумовград, обл. Кърджали се
събрали на площадката на бившия ДАП, където играли футбол и след като се стъмнило
тръгнали да се прибират. Говорейки на висок глас, минали пред къщата на А., която се
намирала срещу площадката на бившия ДАП и тогава той излязъл и им направил забележка
да не викат толкова силно, тъй като не можел да си почине. Те му отвърнали с присмех и
обиди, при което А. ги подгонил и те избягали по домовете си. Свидетелят Е. М. А. когато
се прибрал разказал на баща си за случилото се пред къщата на А.. Баща му се ядосал, взел
мотика и заедно с Е. тръгнали към къщата на А.. Около 20, 30 – 21 ч. пристигнали там,
подсъдимия Я. отворил портата и влязъл в двора и започна да се заяжда с А., който бил там.
Свидетелката А. М. С., която също била там го попитала „Какво търсиш вътре“?, при което
той й казал„Аз ще кажа какво търся“ и тя му отвърнала, че ще се обади в полицията да
съобщи за случващото се. Свидетелката С. хванала А. и не му давала да се разправя с
подсъдимия Я., опитала се да възпре мъжа си, да не става кавга. Тогава подсъдимият М. А.
Я. ударил по крака с мотика тъжителя А. М. С., при което свидетелката А. М. С. започнала
да вика за помощ и да плаче. В същото време свидетелите Гергана Али и Мохамед Зекерие,
които били в непосредствена близост видяли края на самия скандал, както и причиняването
на телесната повреда на А. от подсъдимия М. А. Я.. Около 21, 40 часа същият ден в РУ -
Крумовград бил получен сигнал от А. М. С. за възникнал скандал между него и подсъдимия
М. А. Я., при която последния му е нанесъл удар с мотика на десния крак. Впоследствие
след преглед от д-р н. м. със съдебномедицинско удостоверение № 211/ 24.09.2020 г. било
установено, че му е причинена лека телесна повреда по чл.130, ал.1 от НК - разкъсно -
контузна рана на палеца на десния крак.
2

Същата вечер на 19 .09. 2020 г. на място от РУ – Крумовград пристигнали за
проверка на сигнала подаден от тъжителя свидетелите К. Т. Г. и О. С. П., които пристигнали
първо в дома на А. и впоследствие в дома на подсъдимия Я., където им съставили
протоколи за полицейско предупреждение по чл. 65 от ЗМВР, а в 22 часа на същия ден
изготвили доклад по случая. Пак същата вечер на 19 .09. 2020 г. в 22, 32 ч. тъжителя А. М.
С. отишъл във ФСМП - Крумовград към ЦСМП – Кърджали където бил приет от свидетеля
Б. Юм. Юм. с рана на крака и при снемане на анамнезата съобщил, че бил ударен с мотика в
крака. Свидетелят Ю. обработил раната и направил превръзка, а в същото време тъжителя се
оплаквал от болка в крака и накуцвал леко, като други рани и видимо старо нараняване не
бил установил след прегледа.
Във връзка с образуваната преписка с № 289р-12921/2020 г. на 21 .09. 2020 г. от
свидетеля И. С. И. – мл. ПИ в РУ – Крумовград били снети писмени сведения от
свидетелите Е. М. А. и С. Н. Ю. и М. Е. Мехмед, както и писмени обяснения от С. С. А. и
Д. Б. М. и тогава им били съставени протоколи за полицейско предупреждение по чл. 65 от
ЗМВР. На 28.09. 2020 г. от свидетеля Е. Х. Х. – мл. ПИ в РУ – Крумовград от тъжителя А.
М. С., а на 05 .10. 2020 г. също били снети писмени сведения.
С постановление от 09 .10 2020 г. районния прокурор Петя Чотрова при Районна
прокуратура – Крумовград е отказала да образува досъдебно производство поради липса на
достатъчно данни за престъпление от общ характер по чл. 325, ал.1 от НК и прекратила
преписка с вх. № 649 / 2020 г. на РП – Крумовград и с вх. № 289р-12921/2020 г. на РУ –
Крумовград.
От приетото в съдебно заседание заключение по назначената по делото
съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 39 / 2021 г., изготвено от експерта д-р
Николай Димитров м. се установява, че на тъжителя А. М. С. е било причинено:
Разкъсно-контузна рана и охлузване на кожата на палеца на десния крак и главата.
Описаните увреждания са получени при действието на твърд тъп или тъпо- ръбест
предмет и по време и начин е възможно да са възникнали така, както е съобщил
пострадалият.
Разкъсно-контузната рана на палеца на десния крак е довела до разстройство на
здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, а охлузването на кожата на главата е
причинило болка и страдание.
Продължителността на оздравителния процес при подобни увреждания е около две
седмици.
Травматичните увреждания, получени от А.С. - разкъсно-контузна рана на палеца на
десния крак и охлузване на кожата на главата нямат отношение към заболяването му от
белодробна туберкулоза и не са повлияли на протичането на заболяването му.
Изложената фактическа обстановка се установява изцяло от показанията на
свидетелите А. М. С., Г. А. А., М. З.А, Б. Ю. Ю., К. Т. Г., О. С. П., И. С. И. и Е. Х. Х. за
обстоятелствата, които са възприели лично и в хода на работата по горепосочената
преписка, както и отчасти от показанията на свидетелите Е. М. А. и С. Н. Ю. в частта в
която твърдят, че същата вечер те, С., М. и Д. отишли да играят мач до бившия ДАП и
когато тръгнали да се прибират към 19 часа минали покрай къщата на А. и отчасти от
обясненията на подсъдимия М. А. Я. в частта, в която твърди, че на 19.09.2020г., около 20
часа си бил у тях, както и че Е., С., С., Д. и М. се били събрали и отишли до бившия ДАП да
3

играят футбол и когато тръгнали да се прибират по улицата са говорили по телефоните и са
вдигали шум и когато минавали пред къщата на А., той излязъл и започнал да ги гони. Също
така изложената фактическа обстановка се установява изцяло от заключението по
назначената по делото съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 39 / 2021 г.,
изготвено от експерта д-р Николай Димитров м., както и от преписка с вх. № 649 / 2020 г. на
РП – Крумовград и с вх. № 289р-12921/2020 г. на РУ – Крумовград. Посочените писмени
доказателства са единни и непротиворечиви и съдът ги кредитира изцяло. Съдът не
кредитира изцяло показанията на свидетелката Р. С. Х., тъй като са изолирани и
противоречиви и не се подкрепят от събраните по делото доказателства, както и с оглед на
това, че съжителства на семейни начала с подсъдимия и се старае да подпомогне защитната
му теза.
Съдът не възприема тезата на подсъдимия М. А. Я., че не бил удрял тъжителя, тъй
като неговите твърдения са изолирани и неподкрепени с доказателства, макар, че той и
свидетелите Е. М. А. и С. Н. Ю. възпроизвеждат част от приетата от съда фактическа
обстановка, но тъй като в останалата им част показанията на свидетелите и обясненията на
подсъдимия представляват защитна теза и с оглед на обстоятелството, че са изолирани и не
се подкрепят от другите доказателства по делото, съдът не ги кредитира в тази им част.
Наличността на нанесен удар, респ. причинено телесно увреждане на тъжителя А.С., се
установява с медицинските документи и от показанията на свидетелите А. М. С., Г. А. А., М.
З. А., които са очевидци. Именно заради полученото увреждане тъжителя е бил прегледан и
превързан от свидетеля Б. Юм. Юм. във ОСМП – Крумовград, а впоследствие е бил
освидетелстван от съдебен лекар, който е издал описаното по-горе съдебно-медицинско
удостоверение.
Всичко казано по-горе сочи, че подсъдимия М. А. Я. е осъществил състава на
престъплението по чл.130 ал.1 от НК, като виновно е причинил на А. М. С. лека телесна
повреда-описана по-горе.От горното е видно, че са налице всички обективни и субективни
белези на деянието за което подсъдимият М. А. Я. е предаден на съд. Със своите действия
същият е причинил лека телесна повреда на пострадалото лице. Мотивите за извършване на
престъплението са стремеж за саморазправа и незачитане установения в страната правов
ред.Съдът намира, че обвинението (в посочения по-горе смисъл) е доказано по несъмнен
начин, поради и което подсъдимият Я. следва да бъде признат за виновен, като му се
определи и наложи съответното наказание. По делото се установи със служебно изискано
свидетелство за съдимост, че подсъдимия М. А. Я. е имал наложено административно
наказание, но понастоящем е реабилитиран за същото. Предвид повдигнатото обвинение и
чистото съдебно минало на подсъдимия съдът намира, че са налице предпоставките по чл.
78а от НК за налагане на административно наказание.
Съдът, при определяне на конкретното наказание - по вид и размер, съобрази
степента на обществена опасност на дееца и деянието, извършено от него, преценени с оглед
възрастта му и целите на НК, предвидени и регламентирани в изрични разпоредби от същия,
тъй като, са налице предпоставките за налагане на административно наказание.
Настоящият съдебен състав съобрази, че за престъплението по 1 от НК, законодателят
е предвидил наказание "лишаване от свобода" за срок от две години или с пробация, че
самото престъпление е умишлено, а така също че подсъдимият е с чисто съдебно минало -
не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на чл. 78а от НК, както и че липсват причинени имуществени вреди.
Обществената опасност на извършеното деяние е ниска, имайки предвид времето,
мястото и начина на извършване на деянието. Обществената опасност на дееца е ниска, тъй
като същият е неосъждан. Следва размерът на наложеното административно наказание да
4

бъде съобразен с имотното състояние на подсъдимия, както и с характеристичните му
данни. Ето защо съдът счита, че подсъдимият М. А. Я. следва да бъде признат за виновен
по предявеното му обвинение по чл. 130, ал. 1 от НК и на основание чл. 78а от НК да бъде
освободен от наказателна отговорност по предявеното му обвинение, като му бъде наложено
административно наказание глоба към минимума – 1000 (хиляда) лева.
При този изход на делото подсъдимият М. А. Я. следва да бъде осъден да заплати на
А. М. С. направените по делото разноски в размер на 1189, 40 (хиляда сто и осемдесет и
девет лева и четиридесет стотинки), от които адвокатски възнаграждения за процесуален
представител в размер на 800 лева, възнаграждения за експерт, призоваване на свидетели и
държавна такса – 389, 40 лева.
Водим от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
Съдия при Районен съд - Крумовград:
5

Номер на акта:	4
Дата:	29 юни 2021 г. (в сила от 18 ноември 2021 г.)
Съдия:	Иван Илиев Йорданов

Дело:	20215130200016
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	19 март 2021 г.

Присъда по НЧХД №16/2021 на Районен съд - Крумовград

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите