№ 12963
гр. София, 18.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20251110103329 по описа за 2025 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Образувано е по постъпила искова молба от Д. К. Г. против „Фронтекс
Интернешънъл“ ЕАД.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба.
Страните са представили писмени доказателства, които като относими и
необходими следва да бъде приети по делото.
Следва да бъде насрочено съдебно заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба и към отговора на исковата молба
писмени доказателства по опис, обективиран в същите.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 24.04.2025
г. от 10:45 ч., за когато да се призоват страните, на които да се връчи препис от
настоящото определение, като на ищеца се връчи и препис от отговора на исковата
молба и приложенията към него.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:
Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване на
установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи поради погасяване по
давност сумата от 5000 лева, представляваща главница по договор за кредит №
***/26.01.2006 г., сключен между Д. К. Г. и „Първа инвестиционна банка“ АД,
вземанията по който са прехвърлени на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД с договор за
цесия.
Ищцата Д. К. Г. твърди, че е страна по договор за банков кредит №
***/26.01.2006 г., сключен с „Първа инвестиционна банка“ АД. Сочи, че по силата за
договор за кредит използвала кредитна карта, като последното усвояване по нея било
през м. февруари 2014 г. Счита, че вземането се погасява по давност с изтичането на
петгодишен срок, поради което намира, че същото е погасено през м. февруари 2019 г.
Сочи, че вземането било придобито от ответника по силата на договор за цесия. С
писмо от 10.06.2024 г. ищцата уведомила ответника, че е прекратила договорните си
1
отношения с „Първа инвестиционна банка“ АД още през 2010 г., поради което
възразила за изтекъл давностен срок, но от ответното дружество отговорили, че
възражението й не е основателно. Поради тези и останалите подробно изложени
съображения моли предявеният иск да бъде уважен. Претендира разноски.
В срочно постъпил отговор ответникът „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД сочи,
че понастоящем се легитимира като кредитор на оспореното вземане въз основа на
договор за цесия, сключен с „Първа инвестиционна банка“ АД на 02.04.2024 г., по
силата на който придобил процесното вземане. Сочи, че в общите условия на
сключения договор за кредит бил уреден начинът за прекратяване на договора, а
именно – с писмено уведомление, изпратено от потребителя до банката, което следва
да се подаде не по-късно от един месец преди датата на изтичане на срока. Счита, че в
настоящия случай ищцата не е упражнила правото си да прекрати процесния договор
за кредит. Излага, че Г. изцяло е усвоила кредитния лимит от 5000 лева, но
изискуемостта на вземането би настъпила едва след прекратяване на договора, който
бил подновяван, като намира, че не е прекратен и понастоящем, поради което ищцата
имала възможност да усвоява и погасява суми по кредита и към настоящия момент.
Поради тези и останалите изложени съображения моли предявеният иск да бъде
отхвърлен. Претендира разноски.
В тежест на ответника по предявения отрицателен установителен иск по чл.124,
ал.1 ГПК е да докаже, че претендираното от него и оспорено от ищеца вземане
съществува, както и че последният се легитимира като кредитор на същото въз основа
на сключен договор за цесия, за което ищецът е уведомен, както и че са налице
обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната
давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
В тежест на ищцата е да докаже момента, в който вземането е станало
изискуемо или, при установяване на разпределените в тежест на ответника факти -
погасяване на дълга, за което не сочи доказателства.
УКАЗВА на осн. чл. 146, ал. 2 ГПК на ответника, че не сочи доказателства за
това да са налице обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на
погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
ОТДЕЛЯ на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от
доказване между страните по делото фактите: 1/ че между ищцата и „Първа
инвестиционна банка“ АД е сключен договор за банков кредит № ***/26.01.2006 г.,
задълженията по който са прехвърлени на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД с договор
за цесия, сключен на 02.04.2024 г., за който ищцата е уведомена; 2/ че непогасената
част от просрочена главница възлиза на процесната сума; 3/ че за процесните
задължения не е налице издаден изпълнителен лист, респ. не е образувано
изпълнително производство.
ПРИКАНВА страните към доброволно уреждане на спора, с което могат да
спестят време и разходи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2