Решение по дело №208/2020 на Районен съд - Нова Загора

Номер на акта: 260023
Дата: 29 октомври 2020 г. (в сила от 30 декември 2020 г.)
Съдия: Георги Любенов Йорданов
Дело: 20202220200208
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 22 юни 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

гр.Нова Загора,29.10.2020г.

 

В   И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

           Новозагорският районен съд колегия в публичното заседание на двадесет и девети септември  две хиляди и двадесета година  в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ  

 

при секретаря Радка Чолакова

и в присъствието на прокурора ………………………………….. , като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ  АНХ 208  по описа за 2020 год., за да се произнесе съобрази следното:

 

          Производството е с правно основание чл.59 и следващите от ЗАНН.

          Обжалвано е Наказателно постановление № 306а-75/09.04.2020 г.,  издадено от Директора на ОД МВР Сливен.Жалбата е подадена от Х.П.П. с ЕГН ********** ***.

          Твърди се в жалбата, че много рядко сядал на пейка,но сега му е прилошало.От НП разбрал,че това се е случило на 230.03.2020г..Жалбоподателят бил астматик и получил пристъп на задушаване,но бил забравил помпата в къщи и затова се обадил на приятел, за да му занесе вода в градинката, до която живеел наблизо.   

          В НП било посочено, че жалбоподателят стоял на пейка и консумирал напитка. Твърди, че въпросната напитка била  вода, която му  донесъл неговия приятел. До пейката служебно лице не дошло, а бил повикан от полицейската кола без полицаите да слизат от нея. Отишъл до полицейския автомобил, където му били поискани документи за самоличност и му било наредено да се яви в полицейското управление. Там му бил връчен АУАН. Подписал акта /под натиск,тъй като не искал да го подписва,но му казали,че няма да го пуснат да си отиде/ и бил освободен.Вписал в АУАН, че не познавал правилата и заповед на Министъра на здравеопазването.

В жалбата се цитира чл.57 от КРБ където се закрепвала възможността за ограничаване правата на гражданите, но само със закон.

           Заради горните основания жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да се отмени обжалваното НП.

          АНО – ОД МВР Сливен и РП Сливен не представят становище по жалбата.

          В с.з.  се явява единствено жалбоподателя.

          От събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:

          Свидетелите И.м.,С.Й. и Г. К. са полицейски служители при РУ Нова Загора. Разпитани в с.з. заявиха, че извършвайки обход в гр. Нова Загора забелязали в градинка до ж.п. гара Нова Загора две лица седнали на пейка. Отивайки на място установили, че лицата консумират бира. Установили

самоличността им като едното от тях се оказал жалбоподателя. Свидетелите са категорични, че лицата са консумирали бира, а не вода,както и не са твърдели,че някой от тях има здравословни проблеми и да се наложило оказване на медицинска помощ.Напротив-лицата влезли в пререкание с полицейските служители/показания на св.Г.К. от с.з.от 29.07.2020г/ Извикали ги да се явят в полицейското управление, те се явили и им били съставени АУАН в тяхно присъствие. Те ги подписали, връчили им преписи и ги освободили.

          Разпитаният в с.з.от 29.09.2020г.свидетел В.П. заяви,че на 30.03.2020г.неговия приятел-жалбоподателя,му се обадил да отиде в градинката до гарата, за да му занесе вода,защото му било станало лошо.Изпълнил молбата и седнали на пейката за да си поговорят.След известно време на място пристигнал полицейски автопатрул.Взели им личните карти и били отведени в полицейския участък,където им съставили актове.Не присъствали на съставянето,а им били предоставени за да се запознаят с тях.Жалбоподателят след като прочел акта го подписал и го освободили.

          Видно от АУАН бланков № 005756/30.03.2020г., съставен от св. Ст.Й., същия е съставен срещу жалбоподателя за това, че на същата дата около 16,50 часа в гр. Нова Загора на обществено място – градинка в района на ж.п.гара Нова Загора, западно от ул.“В.Левски“ нарушава въведените със заповед РД – 01-143/20.03.20 г. на МЗ противоепидемични мерки по чл. 63 ал.1 от ЗЗ „преустановяват се посещенията на паркове, детски градини, спортни и детски площадки, съоръжения на открито и закрити обществени места“, като стои  на пейка и консумира напитка с лицето В.Ж.П., с което виновно е нарушил чл. 209а, ал.1 от ЗЗ.Нарушителят е възразил в АУАН, че не е запознат с  правилата, подписал е АУАН и е получил препис от същия.

          Въз основа на АУАН, АНО е издал обжалваното НП, с което за констатираното административно нарушение на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300 лева. Жалбоподателя е получил препис от НП на 01.06.2020 г., а е подал жалбата на 02.06.20 г. в НЗРС.

          От така  приетото  за установено съдът прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

          Жалбата е допустима, тъй като е подадена в законовия 7-дневен срок от получаване на препис от обжалваното НП и от лице, имащо правен интерес от обжалването, тъй като срещу него е издадено НП.

          При извършената служебна проверка на съставения АУАН и издаденото въз основа на същото НП съдът не констатира съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, както и при връчването им на нарушителя.АУАН и НП съдържат всички задължителни реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

          Разпитаните полицейски служители заявиха,че акта е бил съставен в присъствието на нарушителя,а св.П.-в негово отсъствие.Дори да се приеме за вярно твърдението на св.П.,самия той твърди,че след съставянето акта е бил предоставен на нарушителя за да се запознае със съдържанието му,което прави нарушението на актосъставителя несъществено.

          Разгледана по същество съдът намира жалбата за неоснователна. В същата се възразява, че въпросната напитка не била бира, а вода и че жалбоподателят не бил запознат със издадените от Министъра на здравеопазването заповеди. Възразява се още, че заповедите противоречали на разпоредби от КРБ. Съдът не споделя възраженията така, както са направени от жалбоподателя.

          Относно вида на напитката, която се е консумирала,няма никакво значение каква е била, установения факт е, че жалбоподателя заедно с друго лице са се намирали във въпросната градина по това време, в нарушение на заповед на Министъра на здравеопазването.

          Относно незнанието на въведените от Министъра на здравеопазването противоепидемични правила със съответните заповеди следва да се сподели, че тези заповеди са издадени въз основа на законова норма – чл. 63 ал.1 от ЗЗ, което е съобразено и с разпоредбите от КРБ. Следва да се отбележи, че още от римското право съществува принципа, че „незнанието на закона не извинява никого“, т.е. незнанието на жалбоподателя за издадените министерски заповеди, с които са въведени мерките не е извинение за противоправното му поведение.

          Въпреки всичко, в крайна сметка не се спори, че жалбоподателя се е намирал на определени място и време, които са били забранени, и за което му е наложена съответната санкция.

          Последната е определена в минимален размер, което е още едно основание за потвърждаването й.  

          Водим от горното съдът,      

   Р  Е  Ш  И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА  НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 306а-75/09.04.2020 г.,  издадено от Директора на ОД МВР Сливен, с което на  Х.П.П.  с  ЕГН ********** ***, на основание чл. 209а, ал.1 от Закона за здравето  му е  наложено  административно  наказание  “Глоба” в размер на  300.00 /триста/лева,  като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

          Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на АПК пред Административен съд гр. Сливен.

 

 

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: