Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260602 / 26.5.2021г. 26.05.2021г. Град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд ІX състав
На седемнадесети май Година
2021
В открито заседание в следния
състав:
Районен
съдия: Петър Боснешки
Секретар: Лили Добрева
Като разгледа докладваното от
съдията гр.д. №01234 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.439 ГПК.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от Л.Р.И., с ЕГН:********** и съдебен адрес:г***, чрез адв. Б.,***АД, с ЕИК:********* и адрес на управление:гр.Перник, ж.к.“Мошино“, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.439 ГПК, с които ищецът иска да бъде признато за установено спрямо ответника, че ищецът не дължи на ответника сумата от 1432,78лв., представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода 01.05.2011г.- 30.04.2013г., сумата от 296,29лв. представляваща обезщетение за забава за периода 30.06.2011г.- 24.06.2014г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.07.2014г. до окончателното изплащане на сумата, сумата от 134,58лв., представляваща съдебни разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист по ч.г.д.№***. на ПРС, въз основа на който е образувано изп.д.№***. по описа на ЧСИ С. Д.. Ищецът твърди, че процесните суми са погасени по давност.
В законоустановения срок ответникът “Топлофикация- Перник”АД е подал отговор, с който е оспорил исковете по основание и размер, поради което и иска отхвърлянето им като неоснователни. Ответникът твърди, че са предприети изпълнителни действия, в резултат на които давността е прекъсвана многократно. Ответникът твърди, че процесните вземания се погасяват с петгодишна давност, поради което и давностния срок не е изтекъл.
След като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Съдът намира, че така предявените искове са допустими, поради което и следва да се произнесе по съществото на спора.
По основателността:
От фактическа страна се
установява, че по ч.г.д.№***. на
ПРС е издадена заповед за изпълнение, въз
основа на която е издаден изпълнителен лист от 24.10.2014г., с който ищецът е
осъден да заплати на ответника сумата от 1432,78лв., представляваща главница за
доставена топлинна енергия за периода 01.05.2011г.- 30.04.2013г., сумата от 296,29лв. представляваща
обезщетение за забава за периода 30.06.2011г.- 24.06.2014г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 07.07.2014г. до окончателното
изплащане на сумата, сумата от 134,58лв., представляваща съдебни разноски.
Въз основа на процесния изпълнителен лист и по молба на ответника от 27.11.2014г.
е образувано изп.д.№***. по описа на ЧСИ С. Д., като в молбата са посочени
конкретни изпълнителни способи за пристъпване към принудително изпълнение.
По изпълнителното дело е връчена покана за доброволно
изпълнение, като първите изпълнителни действия са извършени на 20.01.2017г.,
когато са наложени три запора върху банкови сметки на длъжника в „ОББ“АД, „Уникредит
Булбанк“АД и „ДСК“АД. Впоследствие на 17.10.2018г. е наложен запор върху
банкова сметка *** „Интернешънъл Асет Банк“.
Видно от по изпълнителното дело по същото не са
събирани суми от длъжника.
Предвид гореизложената
фактическа обстановка съдът намира за установено следното от правна страна:
Съгласно чл. 439 от ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск
изпълнението - т.е. чрез иск длъжникът оспорва вземането и материалната
незаконосъобразност на изпълнението, като същият може да се основава само на
факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по
което е издадено изпълнителното основание.
По аргумент от разпоредбата на чл. 416 от ГПК с
изтичането на срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК и влизане в сила на заповедта за
изпълнение по чл. 410 от ГПК настъпва стабилитетът на последната и оспорването
на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането се преклудират. Резултат на стабилитета на заповедта за изпълнение и
преклудиране на възможността да се оспорват посочените факти и обстоятелства,
води до невъзможност да се обсъждат доводите, основани на факти, несъвместими с
материалното право, чието съществуване е установено с влязлата в сила заповед.
Тези факти са обхванати от преклудиращото действие на заповедта и са изключени
от съдебна проверка. Съгласно константната съдебна практика на ВКС при всички
хипотези на чл. 41 ГПК, настъпва стабилитетът на заповедта за изпълнение по чл.
410 ГПК. С изтичането на срока по чл. 414 ГПК и влизане в сила по реда на чл.
416 ГПК на заповедта за изпълнение, всяко възражение на длъжника, че вземането
не съществува, е преклудирано и не може да бъде заявено с нов иск, извън
специалните хипотези на чл. 424 и чл. 439 ГПК.
Предвид гореизложеното и в съответствие с разпоредбата
на чл. 439, ал. 2 ГПК, правнорелевантни в настоящото производство са само фактите, които са настъпили след 24.10.2014г., когато е влязла в сила заповедта за изпълнение и е издаден
изпълнителен лист. Именно от този момент започва да тече срокът на новата
погасителна давност относно вземанията, посочени в заповедта за изпълнение и в
издадения въз основа на нея изпълнителен лист.
Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г., ОСГК, понятието "периодични плащания" по смисъла на чл. 111 б. "в" от Закона за задълженията и договорите се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. Съгласно мотивите на същото решение вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги също съдържат изброените признаци на понятието, поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111 б. "в" от ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност.
Влязлата в сила заповед за изпълнение се ползва само с изпълнителна сила. Единствено в случаите, когато има постановено решение по установителен иск по чл.415, респ. чл.422 ГПК, се формира сила на пресъдено нещо относно съществуване на вземането и само в този случай е приложима нормата на чл.117, ал.2 ЗЗД. Такова решение в случая няма. Правните последици на заповедта за изпълнение не се приравняват на съдебно решение, постановено в исковия процес, поради което срокът на новата давност по чл. 117, ал. 1 ЗЗД съвпада с давностния срок за погасяване на вземането, предмет на това производство, като разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД не намира приложение.
Предвид гореизложената фактическа обстановка е видно, че с предприемането на изпълнителни действия давността се прекъсва и започва да тече нова давност. Такива изпълнителни действия са предприемани съответно на 27.11.2014г., 20.01.2017г. и 17.10.2018г. Всяко от тях е прекъсвало давността и е започвала да тече нова тригодишна давност, която все още нее изтекла към настоящия момент.
Съдът намира за неоснователно възражението на ищеца, че процесното изпълнително дело е перемирано, поради непредприемане на изпълнителни действия след 27.11.2014г. повече от две години. Съгласно Решение №37/24.02.2021 по дело №1747/2020 на ВКС, ГК, IV г.о. перемпцията е без правно значение за прекъсването на давността. Тя е имала значение при действието на Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд, тъй като до обявяването му за изгубило сила новата давност е започвала да тече от прекратяването на изпълнителното дело и гражданите, съдът и всички други държавни органи са били длъжни да съобразяват поведението си с него. Когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново – отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ.
Предвид гореизложеното съдът намира, че исковете следва да бъдат отхвърлени като са неоснователни.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 100,00лв., представляваща направени разноски за юрисконсултско възнаграждение.
С оглед изложеното Пернишкият районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ исковете, предявени от Л.Р.И., с ЕГН:********** и съдебен адрес:г***, чрез адв. Б.,***АД, с ЕИК:********* и адрес на управление:гр.Перник, ж.к.“Мошино“, с които ищецът иска да бъде признато за установено спрямо ответника, че ищецът не дължи на ответника сумата от 1432,78лв., представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода 01.05.2011г.- 30.04.2013г., сумата от 296,29лв. представляваща обезщетение за забава за периода 30.06.2011г.- 24.06.2014г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.07.2014г. до окончателното изплащане на сумата, сумата от 134,58лв., представляваща съдебни разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист по ч.г.д.№***. на ПРС, въз основа на който е образувано изп.д.№***. по описа на ЧСИ С. Д., поради изтекла погасителна давност.
ОСЪЖДА Л.Р.И., с ЕГН:********** и съдебен адрес:г***, чрез адв. Б., да заплати на “Топлофикация- Перник”АД, с ЕИК:********* и адрес на управление:гр.Перник, ж.к.“Мошино“, сумата от 100,00лв., представляваща направени разноски за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия: