Решение по КНАХД №799/2025 на Административен съд - Плевен

Производството е по чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на инж. И. П. С. – директор на Регионална дирекция по горите - Ловеч, с която се оспорва Решение № 29/06.08.2025 г. по АНД № 14/2025 год. по описа на Районен съд - Кнежа.

В жалбата се излагат оплаквания, че въззивното решение е неправилно и незаконосъобразно, от което може да се направи извод, че се твърди наличие на касационно основание по смисъла на чл.63в от ЗАНН вр. чл.348, ал.1, т.1 от НПК. В заключение е направено искане да се отмени оспореното решение и да се потвърди обжалваното наказателно постановление. При условията на алтернативност е направено искане за връщане на делото за ново разглеждане на РС – Кнежа.

С касационната жалба са представени множество писмени доказателства.

В допълнителна молба, имаща характера на писмена защита, се поддържат наведените доводи за неправилност на решението на Районен съд – Кнежа и се представят допълнително нови писмени доказателства. Направено е искане за присъждане на разноски.

Ответникът по касация Г. Н. Я. се представлява от адв. В. В. от АК – Плевен, който излага подробни доводи за неоснователност на касационната жалба и прави искане да бъде оставено в сила решението на въззивния съд. Претендира присъждане на разноски, за които представя списък по чл.80 ГПК.

За Окръжна прокуратура - Плевен не се явява процесуален представител.

Административен съд – Плевен, първи касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационното оспорване е извършено от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално допустимо.

Разгледано по същество е основателно, но не по изложените в касационната жалба съображения.

С оспореното решение е отменено Наказателно постановление № 496 от 23.12.2024 г. на директора на РДГ - гp. Ловеч, с което ответникът по касация Г. Н. Я. е санкциониран за това, че на 26.10.2024 г. в землището на с.Писарово, общ.Искър, на каменист път на място с географски кординати 43 градуса, 25 минути и 6 секунди - северна ширина и 24 градуса, 14 минути и 41 секунди - източна дължина, като ловец на ЛРД - с. Писарово, притежаващ Билет за лов № 369156 и Членска карта 1430, заверени за 2024 г. и Талон № 8 от разрешително за групов лов на дива свиня Серия СЗ № 083654 за ловностопански район с.Глава, ловище „Гамиците“, ловува по смисъла на чл.43, ал.3, предложение първо, т.1 от ЗЛОД /Закон за лова и опазване на дивеча/, осъществено чрез престой с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие – ловна пушка „ИЖ-27“-надцевка, калибър 12, с фабричен № *********. Ловната пушка е заредена с два броя ловни патрони – бренекета 12 калибър, с което деяние деецът виновно е нарушил чл.84, ал.1, предл.3 от ЗЛОД вр.чл.43, ал.3, предл.1, т.1 от ЗЛОД вр.чл.57, ал.1 от ЗЛОД, поради което и на осн.чл.96, ал.1 от ЗЛОД и чл.53, ал.1 и ал.2 от ЗАНН на въззивника са наложени следните административни наказания: 1.Глоба по чл.84, ал.1, предл.трето от ЗЛОД в размер на 200/двеста/ лева; 2. Лишаване от право на ловуване за срок от 3 /три/ години на осн. чл.94, ал.1 от ЗЛОД вр. чл.84, ал.1, предл. трето от ЗЛОД.

С посоченото НП е постановено отнемане в полза на държавата на вещите, послужили за извършване на нарушението, а именно един брой ловна пушка „ИЖ-27“- надцевка с фабричен №*********, калибър 12 и два броя патрони – бренекета 12 калибър на осн. чл.20 от ЗАНН и чл.96, ал.1 от ЗЛОД.

Настоящата инстанция намира, че решението е валидно, допустимо, но постановено при нарушение на съдопроизводствените правила.

За да постанови отмяна на оспорваното наказателно постановление Районен съд – Кнежа основно се е позовал на представеното от жалбоподателя чрез неговия процесуален представител в съдебно заседание писмено доказателство - заверено копие от Разрешително за индивидуален лов, серия СЗ 227448 от 08.10.2024 г. на ИАГ, въз основа на което е направил извод, че Г. Я. е имал разрешително за индивидуален лов и респективно е имал право да ловува в периода от 08.10.2024 г. до 27.10.2024 г. в землището на с.Писарово, място на ловуване- ловище Ливадето-II на разрешените за лов хищници, както и да отстреля дребен дивеч: чакал, лисица, ск.куче, язовец, сврака. Съдът е приел за установено от фактическа страна, че на 26.10.2024 г. Я. е взел участие в организиран колективен лов на дива свиня в землището на с.Глава, като в същото време е имал и разрешително за индивидуален лов за периода от 08.10. до 27.10.2024 г. в землището на с.Писарово, където е бил установен от актосъставителя Цв.П. и св.Пл.К. при съставяне на процесния АУАН, но същият противно на направените с акта констатации е имал право да ловува, включително е имал и право на престой по смисъла на чл.43, ал.3, предл.1, т.1 от ЗЛОД в землището на с. Писарово, поради което не е осъществил от обективна страна състава на чл.84,ал.1 ,предл.3 от ЗЛОД.

С касационната жалба се навеждат множество доводи за неправилност на горните изводи на въззивния съд и се представят множество писмени доказателства, въз основа на които по същество се твърди, че Разрешително за индивидуален лов, серия СЗ 227448 от 08.10.2024 г. е антидатирано, т.е. издадено след съставяне на АУАН. На следващо място се излагат доводи, че местонахождението на осъщественото ловуване от страна на ответника по касация, посочено в наказателното постановление с географски координати, не е идентично с това, за което е издадено Разрешително за индивидуален лов, серия СЗ 227448 от 08.10.2024 г.

Във връзка с представените с касационната жалба нови писмени доказателства, въз основа на които са направени посочените по – горе оплаквания от касатора, съдът намира за необходимо да посочи следното:

Касационният контрол за законосъобразност на оспореното съдебно решение, упражняван от АС - Плевен е ограничен от въведените с жалбата основания (чл.218, ал.1 от АПК). Касационната инстанция обсъжда правни, а не фактически въпроси, поради което проверява само законосъобразността на изводите на решаващия съд.

Касационното обжалване е редовно средство за защита срещу порочни съдебни решения, а не срещу административните актове, при което касационният съд извършва проверка за наличието на точно посочени в закона отменителни основания, представляващи абстрактно формулирани нарушения в дейността на предходната инстанция, като е обвързан, изцяло или частично от нарушенията, посочени от оспорващия. Касационното производство не решава материалноправния спор, а спора за законосъобразността на първоинстанционното съдебно решение, затова е контролно-отменително, а не въззивно. Касационният съд е съд по правото, а не по фактите. Касационното производство е средство за отстраняване на грешките на първостепенният съд при прилагане на закона, а не за отстраняване на грешките на страните при попълване на делото с доказателства. Съгласно чл. 219 АПК доказателства относно спорното материално право в касационното производство са недопустими. В този смисъл е константната практика на ВАС, напр. Решение № 8230 от 31.07.2023 г. на ВАС по адм. д. № 239/2021 г., VI о., докладчик председателят Т. Т..

Събирането и преценка на доказателствата и излагането на изводи по същество за първи път в касационната инстанция води до ограничаване правото на участие на страните в делото, респективно, ги лишава от същинската касационна проверка относно законосъобразното провеждане на съдебното производство по оспорване на акта. Нови фактически установявания е недопустимо да се правят за първи път в касационното производство. Касационната инстанция преценява прилагането на материалния закон само въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение - чл. 220 АПК. Установяването на правнозначимите факти е от съществено значение за преценката на материалната законосъобразност на оспорения акт /в този смисъл Решение № 745 от 31.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8305/2024 г., VII о., докладчик председателят Т. В./.

По тези съображения настоящата съдебна инстанция няма процесуално основание да приеме и обсъди представените за пръв път едва пред касационната инстанция от касатора писмени доказателства, респективно не може да даде отговор на направените оплаквания за неправилност на фактическите констатации във въззивното решение, които се правят на базата на така представените едва пред настоящата инстанция писмени доказателства, които несъмнено е могло и е следвало да бъдат представени пред районния съд, който е съдът по същество на правния спор.

Настоящата съдебна инстанция обаче намира, че въззивният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила при разглеждане на делото. Производството пред Районен съд – Кнежа се провежда по реда на ЗАНН при субсидиарно прилагане на процесуалните правила на НПК – чл.84 от ЗАНН. Ето защо и съобразно разпоредбата на чл. 13, ал.1 и ал.2 от НПК същият е следвало да събере служебно доказателства във връзка с направените от жалбоподателя твърдения и представеното от него в заверен препис, а не в оригинал писмено доказателство - Разрешително за индивидуален лов, серия СЗ 227448 от 08.10.2024 г., а именно такива, свързани с редовността на същото /с оглед твърденията на касатора/, както и за обстоятелството дали това разрешително дава право за извършване на ловуване от страна на Я. на посочените в обжалваното НП георгафски координати, респективно тези географски координати съответстват ли на ловище „Ливадето II“ в землището на с. Писарово, за което е издадено посоченото разрешително.

Ето защо касационната инстанция намира, че въззивният съд е формирал изводите си, без да изясни всички факти и обстоятелства от значение за изхода на спора, без да събере относимите доказателства и без да ги подложи на анализ в контекста на твърденията на административния орган. Съдът не е проявил процесуална активност по делото сам да изиска и събере относими за спора доказателства. Не е указал и на административния орган за кои обстоятелства от значение за делото следва да посочи доказателства. Липсата на самостоятелни фактически установявания за тези обстоятелства в обжалваното решение препятства възможността на касационната инстанция да провери правилността на решението от гледна точка на съответствието му с материалния закон.

Както бе посочено по-горе в настоящето решение, събирането и преценка на доказателствата и излагането на изводи по същество за първи път в касационната инстанция би довело до ограничаване правото на участие на страните в делото, респективно, би ги лишило от същинската касационна проверка относно законосъобразното провеждане на съдебното производство по оспорване на процесния акт. Нови фактически установявания е недопустимо да се правят за първи път в касационното производство. Касационната инстанция преценява прилагането на материалния закон само въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение - чл. 220 АПК. Установяването на правнозначимите факти е от съществено значение за преценката на материалната законосъобразност на оспорения акт. Съдът, като не е проявил процесуална активност за събиране на всички релевантни за спора доказателства, е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, водещо до неправилност на постановения от него съдебен акт. Ето защо обжалваното решение следва да бъде отменено, а делото - върнато за ново разглеждане, при което съдът да събере и обсъди всички релевантни доказателства. Само по този начин може да се гарантират правата и интересите на страните в съдебното производство.

По аргумент от разпоредбата на чл. 226, ал. 3 АПК, по искането на страните за разноски ще се произнесе въззивния съд при новото разглеждане на делото.

Воден от горното, Административен съд – Плевен

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 29/06.08.2025 г. по АНД № 14/2025 год. по описа на Районен съд - Кнежа.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд при съобразяване с указанията, дадени в мотивите на настоящото решение.

Решението е окончателно.