РЕШЕНИЕ
№ 347
гр. Кюстендил, 19.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XIV-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Мария Ем. Антова
при участието на секретаря Валентина Сп. Стоицова
като разгледа докладваното от Мария Ем. Антова Гражданско дело №
20241520101272 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба вх. № 4944/27.05.2024г. на Ц. Н. Й.
срещу Община Кюстендил.
В исковата молба се твърди, че на 27.04.2024г., около 12,00 часа ищцата
била тръгнала да си набере бъз от ливада, находяща се зад строителна
площадка на новостроящ се обект в гр. Кюстендил, ул. „П. Н.“, в землището
на Община Кюстендил. Докато била на ливадата, откъм реката дошла
глутница от около 20-25 броя кучета. Същите се насочили към ищцата с лай и
ръмжене и почти веднага я нападнали. Започнали да я хапят по двата крака, в
областите под коляното, лявата ръка, лявото рамо, както и по меките части
високо над краката. Ищцата била повалена на земята. Същата изпитвала
силни болки и почувствала уплаха за живота си. През цялото време ищцата
викала, ръкомахала и ритала с крака. Нападението продължило около 2-3
минути. Кучетата се оттеглили сами и се насочили към реката. Ищцата успяла
да се изправи сама и видяла три момчета от близкия строеж, които се
приближавали към нея с цел да й помогнат, поради което и едното от тях
носело дърво. Служител на охраната от строежа позвънил на Спешния център,
1
като на място дошла линейка. Ищцата била откарана в МБАЛ – гр.
Кюстендил, където й била оказана необходимата медицинска помощ, а след
това – освободена за домашно лечение. Ищцата изпитвала болки и страдания
от ухапванията, както и от последвалите медицински манипулации. Същата
изпитала силен страх от нападението на кучетата, като понастоящем
изпитвала страх и паника от звука на кучешки лай. Състоянието на ищцата
след причиненото увреждане продължавало и към момента на подаване на
исковата молба. Същата счита, че следва да се ангажира отговорността на
Община Кюстендил на основание чл.50, ал.1, изр.2 ЗЗД, във вр. с чл.3, ал.2 от
Наредбата за регистрация, отглеждане и контрол на кучета на територията на
Община Кюстендил и поддържа искане за присъждане на обезщетение за
претърпените неимуществени вреди в размер на 10 000 лева, ведно със
законната лихва от предявяването на иска до окончателното изплащане.
Претендират се разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата
молба, с който оспорва ищцовата претенция като неоснователна. Твърди се, че
в исковата молба не се твърдяло и не се доказвало вредите да са настъпили в
следствие на неправомерно действие или бездействие от страна на ответника.
За да се ангажирала отговорността на ответника, следвало да бъде изпълнен
фактическия състав на разпоредбата по чл.49 ЗЗД, а това не било налице в
процесния случай. Излагат се подробни съображения по посока на това, че
общината е изпълнила законово вменените й задължения като е предприела
действия за овладяване и контрол на популацията на безстопанствените
кучета. На територията на общината имало изграден приют за бездомни
кучета, който функционирал от 01.09.2008г. Безстопанствените кучета се
настанявали временно в приюта, ваксинирали се и ако нямало желаещи да ги
осиновят, се връщали на местата, от където били заловени, но след
извършване на съответните ветеринарно-медицински дейности. Така
ответната страна изпълнила законово вменените й задължения според
изискванията на чл.47, ал.3 от Закона за защита на животните /ЗЗЖ/, поради
което и не било налице противоправно бездействие, а оттук и
причинно-следствена връзка с твърдените за настъпили вреди за ищеца. Спори
се по изложените в исковата молба фактически твърдения – механизма на
получаване на травматичните увреждания, кучетата да са били
безстопанствени, както и се твърди, че ищцата била допринесла за
2
настъпването на вредите. На процесната дата не бил регистриран сигнал за
подобно поведение на безстопанствени кучета. Оспорва се мястото, на което
се твърди да е настъпило увреждането, да е общинска собственост. Оспорва се
претендираният размер на вредите като твърде завишен с оглед на
настъпилите неблагоприятни последици. Моли се съда да отхвърли иска.
Алтернативно се поддържа искане в случай, че съдът приеме иска за
основателен, на основание чл.52 ЗЗД, да определи дължимото обезщетение по
справедливост. Претендират се разноски.
В открито съдебно заседание всяка от страните поддържа искането си.
Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на
събраните по делото доказателства, намери за установено следното от
фактическа страна:
Видно от копие на Медицинско свидетелство за пред съда, издадено от
д-р Й. К. – хирург, от 30.04.2024г., последният е направил преглед на Ц. Н. Й.,
при който са констатирани множество разкъсно-контузни, охлузни и прободни
рани с различна дължина, кръвонасядания с мораво-син цвят с размери между
15х10 см и 15х15 см в областта на подколенните области, лява лакетна става и
лява раменна става.
Видно от копие на Допълнителен лист към Лист за преглед на пациент в
КДБ/СО № 8606 от 27.04.2024г. се установява, че на Ц. Н. Й. са й направени
превръзки с оглед на причинени контузии от остри зъби на в областта на левия
лакът и лявата подбедрица, като на 28.04.2024г. й е направена смяна на
превръзката.
Видно от копие на Амбулаторен лист № 24142В079А3В от 21.05.2024г. се
установява, че Ц. Н. Й. е с основна диагноза „Фобийно тревожно
разстройство“, в обективно състояние – състояние след стрес, с фобийно
тревожно разстройство, кризи с обилна НВ симптоматика и избягващо
поведение по отношение на обектите, причинили травмата, като в анамнезата
е посочено, че се касаело за нападение от глутница кучета и е изписана
терапия с прием на лекарства – „Есобел“, „Флуанксол“ и „Атаракс“.
От разпита на свидетеля И. М. А. се установява, че същият си спомня за
инцидент, случил се с ищцата през пролетта на 2024г., а именно докато
3
свидетелят работел на обект – магазин „Лидл“, находящ се в кв. „Запад“,
накрая на гр. Кюстендил, негови колеги довели ищцата, цялата окървавена и в
шок. Дрехите й били разкъсани. Повикана била линейка. Ищцата споделила,
че е била нападната от глутница кучета. Свидетелят твърди, че от четири
месеца работел на обекта и в близост до него имало много кучета, поне 13 –
14 на брой, като свидетелят не знаел чия собственост са. Свидетелят не бил
пряк очевидец на нападението, просто се притекъл на помощ на ищцата,
когато негови колеги я довели. По-късно открили телефона й на края на
обекта, представляващ поляна, по който по принцип минавали хора. Тогава не
се виждали кучета. Съдът кредитира посочените показания като подробни,
логични и добросъвестно депозирани.
От показанията на И. И. М. – дъщеря на ищцата, се установява, че докато
свидетелката била на работа, й позвънили, че майка й се намира в Спешния
център. Когато пристигнала, й казали, че майка й била нахапана от кучета,
като един от хората, които й помогнали, върнал на свидетелката телефона на
ищцата. Предполага, че същият бил изпаднал от чантата й, докато се
отбранявала от кучетата. Свидетелства, че видяла ищцата да седи в
хирургията, със скъсан анцуг, а целите й ръце и крака били в рани. Физически
и психически майка й била зле. Твърди, че за да се възстанови от раните, й
трябвали 5 – 6 месеца, като психически още не се била възстановила –
изпитвала и до днешен силен страх от кучета, от вида им или дори само ако
чуе кучешки лай. Емоционално я намирала за променена, нестабилна, вече не
била родителят, когото познавала. В момента ищцата не смеела да отиде до
магазин „Лидл“, постоянно говорела за инцидента. Ищцата споделила на
свидетелката за случая – че отишла в района на магазин „Лидл“, в кв. „Запад“,
до заведение „Роял“, в края на гр. Кюстендил да бере бъз, че изпитала
истински ужас, защото я нападнали около 25 – 26 кучета, които я повалили на
земята и тя се отбранявала, ръкомахайки с чантата си. Съдът кредитира
посочените показания като логични и безпротиворечиви, преценявайки ги с
оглед на разпоредбата на чл.172 ГПК, доколкото свидетелката е дъщеря на
ищцата.
От разпита на свидетеля П. В., чийто показания съдът кредитира, се
установява стандартната процедура за третиране на бездомните кучета в гр.
Кюстендил. Същият не бил запознат подобен инцидент да се е случил на
процесната дата и място, доколкото в общината не била подавана жалба.
4
Според заключението по допуснатата и приета съдебномедицинска
еспертиза /СМЕ/, изготвена от вещото лице д-р Н., която съдът кредитира
като пълно и комепетентно изготвена, при процесния инцидент ищцата е
получила множество разкъсно-контузни рани, кръвонасядания и охлузвания в
областта на лявото рамо, лява лакетна става, ляво бедро, двете коленни стави
и двете подбедрици. Констатирано е, че е възможно раните да са в резултат на
събитията, посочени от ищцата. Срокът за възстановяване на ищцата от
охлузванията и кръвонасяданията бил около 2 – 3 седмици, и до около 5 – 6
седмици за по-големите и дълбоки рани, като през целия период пострадалата
е търпяла болки от нараняванията – по-изразени в началото и до около
първата 1/3 – 1/2 от периода и постепенно отслабващи до изчезването им в
края му. В съдебно заседание вещото лице поддържа, че посочените
увреждания са причинени от тъпи и тъпотръбести предмети, каквито са зъбите
и ноктите на кучетата.
По делото е назначена и приета съдебно-психологична експертиза /СПЕ/,
изготвена от вещото лице С. М., която съдът кредитира като пълно и
компетентно изготвена. В заключението е отразено, че негативните
психически преживявания у ищцата са обусловени от случката с ухапването
от кучетата на процесната дата, като понастоящем същата е с нарушени
умения да се справя самостоятелно с ежедневието си и да подържа нормални
емоционално ангажирани и социални връзки. Съответно, у нея е налице
травматично стресово разстройство, чийто симптоми могат да продължат до
година – две след инцидента, но с оглед на възрастта и характерната за ищцата
ригидност, описаните симптоми у нея могат да продължат и по-дълго.
Приложени са и Програма за овладяване на популацията на
безстопанствените кучета на територията на Община Кюстендил 2024г.-
2027г. и отчет по тази програма за 2023г.
Преставено е копие на карта на територията на Община Кюстендил,
извадена от Кадастрално-административната информационна система на
АГКК.
Другите приобщени доказателства по делото не влияят върху правните
изводи на съда, поради което не следва да се обсъждат подробно.
5
Предвид така установените фактически обстоятелства, съдът приема от
правна страна следното:
Исковата молба е редовна, а предявеният с нея иск с правно основание
чл.49 във вр. чл.45 във вр. чл.52 ЗЗД е процесуално допустим.
За да бъдат уважен същият, ищцата следва да докаже кумулативното
наличие на следните материалноправни предпоставки: че в причинна връзка с
противоправно бездействие на ответника, изразяващо се в неизвършване на
необходимите действия за предотвратяване на агресивно поведение на
безстопанствено куче към хора, ищцата е претърпяла болки и страдания,
както и че причинените й болки и страдания са били осъществени от
безстопанствени кучета и то на територията на общината.
В тежест на ответника е да установи какви мерки са предприети за
ограничаване агресивното поведение на безстопанствените кучета в
изпълнение на общото задължение за полагани на грижа за опазване живота и
здравето на гражданите, както и какви действия са предприети в изпълнение
на задълженията по чл.35, т.4 и чл.70 ЗВМД, както и по чл.4, чл.41, чл.47 и
чл.48 ЗЗЖ.
В конкретния случай, с оглед на събраната доказателствена съвкупност се
установи, че на процесната дата и място, попадащо в територията на гр.
Кюстендил, ищцата е претърпяла нападения от глутница кучета, в следствие
на което е получила множество наранявания. Действително, по време на
самото нападение ищцата е била сама, но свидетелят И. М. А. е възприел
състоянието й непосредствено след инцидента, разговарял е с ищцата, а след
това е и намерил телефона й, на мястото, на което ищцата му е казала, че е
била нападната от кучетата. Наред с това, самият свидетел свидетелства, че в
района се разхождат безстопанствени кучета в подкрепа на твърденията на
ищцата. Дъщерята на ищцата – другият разпитан свидетел, пък е възприела
състоянието й в болницата след нападението, множеството наранявания,
получени от него, както и е възприела разказа на ищцата за случилото се. В
подкрепа на изложеното са и приетите като доказателства по делото
медицински документи, както и заключението по приетата СМЕ, видно от
която нараняванията върху ищцата могат да бъдат получени по начин, описан
от нея в исковата молба, а именно чрез ухапване от кучешки зъби.
6
Действително, няма яснота за точния брой на кучетата, а само се твърди че
са били над 20 на брой, но това обстоятелство съдът не счита, че внася
неяснота в приетата по делото фактическа обстановка. От една страна, това е
така, доколкото с оглед на краткото време, в което се твърди да се е случил
инцидента – за 2 – 3 минути, а и с оглед на внезапността му и последвалия
шок и ужас за ищцата, напълно логично и житейски разбираемо е същата да
не е могла точно да преброи колко са нападналите я кучета. Същата е могла да
възприеме това, че са били сравнително много на брой, движили са се в така
наречената „глутница“, типично поведение за безстопанствените кучета, освен
това не е имало човек с тях, така че да се приеме, че имат собственик. Както
беше вече посочено от единия свидетел, в района на нападението, намиращ се
в покрайнините на гр. Кюстендил, често е забелязвал струпването на
множество видимо безстопанствени кучета.
По отношение на това дали кучетата, наранили ищцата, са били
безстопанствени, или не, съдът счита, че с оглед на оспорването на ответника,
същият следва да докаже в условията на пълно и главно доказване наличието
на положителния факт – че кучетата са имали стопнанин/и. Това не беше
сторено в производството, като са налице достатъчно косвени доказателства,
от които съдът да счита, че се касае за нападение на безстопанствени кучета,
включително и с оглед на индицията, че нападението се е случило на
обществено място и там не е имало човек или хора, които да покажат
признаци, че са собственици на животните.
Съответно, доколкото се касае за нападение на безстопанствени кучета,
приложение намират разпоредбите на ЗЗЖ, по-конкретно чл.47, ал.3, в който
се приема, че задължението за осъществяване надзора и грижите за
безстопанствените животни, принадлежи на общините, организациите за
защита на животните или други лица, които са подписали декларация за
спазване изискванията на чл.49 и чл.50. Съгласно чл.40, ал.1 от Глава V
„Безстопанствени животни“ от ЗЗЖ общинските съвети са длъжни да приемат
програми за овладяване на популацията на безстопанствените кучета, да
изградят приюти, за чиято дейност отговаря кметът. Предвид нормата на
чл.41, ал.4 ЗЗЖ тези приюти трябва да се стопанисват от общините и/или
организациите за защита на животните, регистрирани по реда на Закона за
юридическите лица с нестопанска цел . Регламентирана е мярка за овладяване
7
на популацията, изразяваща се в задължително кастриране, както и
задължителни грижи за кучетата.
От посочената нормативна уредба се налага изводът, че на общината със
закон е възложен надзор върху безстопанствените кучета, изразяващ се в
изпълнение на вменени конкретни задължения във връзка със здравето,
популацията и поведението на кучетата. С оглед на това бездействието по тези
дейности ангажира отговорността им по общия исков ред по чл.49 ЗЗД, като
общините отговарят именно съобразно разпоредбите на гл. V от Закона
„Безстопанствени животни“. В този е смисъл Решение № 279/28.09.2011 г. по
гр. д. № 1533/2010 г. на ІІІ-гр.о., ВКС постановено по реда на чл. 290 ГПК.
Когато не бъдат предприети предписаните от закона действия или са
предприети, без да бъде положена дължимата грижа, и от това настъпят
вреди, общината дължи обезщетение. В случая, въпреки наличните данни за
приета Общинска програма за овладяване на популацията на безстопанствени
кучета на територията на Община Кюстендил, процесният инцидент сочи на
неизпълнение на задълженията за осъществяване на адекватен надзор. Поради
това съдът приема, че ответникът действително не е изпълнил задълженията
си, установени с разпоредбите на чл.50, т.2 , вр. чл.49 , чл.40, ал.1, т.1-3, чл.47,
ал.1, 2 и 3, чл.41, и чл.48 ЗЗЖ , както и от § 5 ПЗР на ЗЗЖ. Именно в резултат
на това ищцата е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени физически и психически болки и страдания като пряка и
непосредствена последица от осъщественото противоправно деяние.
От свидетелските показания на И. И. М. се установява, че ищцата
продължава да изпитва и понастоящем силен страх, стрес, да има промяна в
начина на живот и в поведението вследствие на нападението. Непосредствено
след случая, както и месеци след това, ищцата е търпяла болки от
нараняванията, правени са й превръзки на раните, налагало се е да приема
лекарства. От заключението по изготвената и приета СПЕ пък се установява,
че в резултат на инцидента с нея, ищцата е започнала да страда от
травматично стресово разстройство, чийто симптоми могат да продължат до
година – две след инцидента, но с оглед на възрастта и характерната за ищцата
ригидност, описаните симптоми у нея могат да продължат и по-дълго. От
горното се налага обоснован извод, че е налице причинна връзка между
вредите и противоправното поведение на общинските служители, на които е
било вменено изпълнение на задълженията, произтичащи от цитираните
8
разпоредби на ЗЗЖ. Направеното от ответника възражение за съпричиняване
на вредите от страна на ищцата се явява неоснователно като неподкрепено с
никакви факти и доказателства.
Поради горните съображения, съдът приема, че претенцията е доказана
по своето основание.
Относно размера следва да се вземе предвид принципното разбиране, че
неимуществените вреди, с оглед естеството им, не могат да бъдат поправяни.
Именно заради това предназначението на паричното обезщетение е да улесни
увредения в друга област, като законът овластява съда да определи размера на
паричното обезщетение по справедливост. Съдебната практика приема, че
размерът на обезщетението зависи от вида на накърнените блага – душевен
или телесен интегритет, степента и продължителността на увреждането,
очакваното развитие на страданието, наличието на трайни увреждания,
интензитет на негативните преживявания, допълнителното влошаване на
здравето на пострадалия, загрозявания и др. (така и Постановление № 4 от
23.ХІІ.1968 г. на Пленума на ВС). Съответно, след анализ на целия
доказателствен материал, може да се направи извод, че на ищцата е
причинено временно разстройство на здравето без опасност за живота като в
този смисъл е заключението на СМЕ. За съда е без съмнение, че подобен
инцидент обективно и неминуемо причинява силни негативни изживявания
като болка, страх, стрес. В случая обаче, съдът счита, че ищцата е изпитала
истински ужас за своето здраве и живот предвид на това, че е била нападната
не от едно или две, а от множество кучета. Съдът отчита и напредналата
възраст на ищцата, което обективно би я възпрепятствало от активна и
ефективна защита. Именно поради това този инцидент обективно е натоварен
с по-висока степен на обществена опасност и се явява по-тежък случай от
типичния такъв. Съответно, макар физическите наранявания върху тялото на
ищцата да са със срок на възстановяване от около 5 – 6 седмици, травмите
върху нейната психика са продължителни. Видно от заключението от СПЕ
травматично стресово разстройство, развило се у ищцата, може да продължи и
повече от 2 години. Понастоящем същата не живее пълноценно, променяйки
своето ежедневие и подчинявайки го на спомена за случилото се. Ето защо
съдът намира, че справедливо обезщетение за претърпените неимуществени
вреди се явява такова в размер на 5000 лева, като предявеният иск в останалата
9
част над уважения до пълния заявен размер от 10 000 лева не отговаря на
принципа на справедливост и като такъв следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода от делото право на разноски имат и двете страни. На
основание чл.78, ал.1 ГПК на ищцата следва да бъдат присъдени сторените по
делото разноски в размер на 1425 лева с оглед на уважената част от иска – за
внесена държавна такса, разноски за вещи лица и платено адвокатско
възнаграждение, които са поискани своевременно, налице са и доказателства,
че са платени.
Налице е искане от ответника по реда на чл.37 от Закона за правната
помощ, във връзка с чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ за
заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Настоящият съдебен състав
определя, че при пълно отхвърляне на иска то би се дължало в минималния
размер от 100 лева, а с оглед частичното отхвърляне на иска на ищцата, то
последната следва да бъде осъдена да плати на ответника сума в
пропорционалния размер съобразно отхвърлителната част – 50 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община Кюстендил, представлявана от кмета О. А., с адрес гр.
****, ДА ЗАПЛАТИ на Ц. Н. Й., ЕГН **********, с адрес: гр. ****, сумата в
размер на 5000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
причинени й на 27.04.2024г., около 12,00 часа в района зад строителна
площадка на новостроящ се обект в гр. Кюстендил, ул. „П. Н.“, чрез
ухапвания от глутница безстопанствени кучета, при което получила телесни
увреждания – множество разкъсно-контузни рани, кръвонасядания и
охлузвания в областта на лявото рамо, лява лакетна става, ляво бедро, двете
коленни стави и двете подбедрици, от които търпяла болки, страх и страдания,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния
10
предявен размер от 10 000 лева, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, Община Кюстендил ДА
ЗАПЛАТИ на Ц. Н. Й., ЕГН **********, сума в размер на 1425 лева с оглед на
уважената част от иска, представляваща разноски за внесена държавна такса,
разноски за вещи лица и платено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК, Ц. Н. Й., ЕГН **********, ДА
ЗАПЛАТИ на Община Кюстендил, сумата в размер на 50 лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение с оглед отхвърлената част от
иска.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен
съд – Кюстендил в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
11