Решение по дело №4978/2016 на Районен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

 №

25.11.2016г., гр. Плевен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на девети ноември две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА

 

           При секретаря П.И. и прокурора.........................., като разгледа докладваното от председателя гр.д.№4978/2016г. по описа на ПлРС, за да се произнесе, намери за установено следното:

          Иск с правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Пред ПлРС е депозирана искова молба от “ТОПЛОФИКАЦИЯ Плевен”, ЕАД, гр. Плевен, чрез юрк. Цв. ***, против  А.Ю.Ч., с която се твърди, че въз основа на заявление по чл. 410 от ГПК, е издадена заповед за изпълнение  по ч. гр.д.№ 3410/2016г, по описа на ПлРС, срещу която е  постъпило възражение от страна на длъжника. Твърди се, че ответникът е собственик, респ. ползвател на топлоснабден имот- на адрес гр. *** 3516. Твърди се, че същият е клиент на топлинна енергия за битови нужди, ползвал е ТЕ, за периода 01.11.2014-31.03.2016г, и не е погасил задълженията си. Твърди се, че сградата-етажна собственост, на посоченият адрес, и за посоченият период, в която се намира абонатната станция, от която се доставя ТЕ до имота, е сключила договор за  извършване на услугата дялово разпределение с “ТЕРМОСТИЛ СИСТЕМ” ЕООД, гр. Плевен. Посочва се, че сумите за периода, са начислявани на база реален отчет на уредите за дялово разпределение, в съответствие с разпоредбата на чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 за топлоснабдяването. Общите условия за ползването на ТЕ, са публикувани във в-к ”Нощен труд”, от дата 13.-14.12.2007г и във в-к „Посоки”, бр.239/2007г.  Твърди се, че от страна на ищеца,  ежемесечно са издавани фактури, задължението по които не е плащано от ответника. Моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено спрямо ответника, че дължи сумата от общо 540,68лв., от които сумата от 498,23лв. главница, съставляваща консумирана и незаплатена ТЕ, за периода 01.11.2014-31.03.2016г. и сумата от 42,45лв- лихва за забава, за периода 05.01.2015-04.05.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, до окончателното й изплащане. Претендират се разноски. Моли съдът да конституира като трето лице- помагач- „ТЕРМОСТИЛ СИСТЕМ” ЕООД, гр. Плевен.

              Ответникът А.Ю.Ч., чрез адв. *** в срока за отговор изразява становище за неоснователност на  иска.  Не оспорва качеството си на собственик на посочения имот, както и факта, че ищеца ТЕЦ-ПЛЕВЕН е доставчик на ТЕ. Твърди се, че  от края на 2013г, са свалени всички радиатори в жилището и то не се отоплява. Посочва се, че  претендираната от ищеца стойност, не отговоря на действително потребената ТЕ, за процесния период. Твърди се,че ТЕ е начислена служебно от топлинния счетоводител. Твърди се, че между ищеца и топлинния счетоводител няма валиден сключен договор. Посочва се, че от стария топлинен счетоводител няма изготвена базова справка и уравнителна сметка, по чл. 65 от Наредбата. Твърди се също, че новият топлинен счетоводител- ТЕРМОСТИЛ СИСТЕМ” ЕООД, гр. Плевен, не е избран по надлежния ред, като протокола от ОС, представен по гр.д.№ 1517/2015г на ПлРС,  е изпратен на ОД на МВР, по тяхно искане, по ПП № В-3442/2015г по описа на РП-Плевен. Моли съдът да спре производството по делото, на основание  чл.229, ал.1, т.5 от ГПК, тъй като има предварително производство, във връзка с протокола от ОС.

Съдът, като съобрази становищата на страните, на основание събраните по делото доказателства и закона, намира за установено следното:

С определение №  3861/06.10.2016г, с което е изготвен проекто- доклад по делото, като трето лице помагач в процеса, на страната на ищеца, е конституирано ТЕРМОСТИЛ СИСТЕМ” ЕООД, гр. Плевен. със същото определение, съдът  е оставил без уважение, като неоснователно, искането за спиране на производството по делото .

Безспорно по делото е установено, че въз основа на заявление по чл.410 от ГПК, е издадена заповед за изпълнение №2212/13.05.2016г., по ч. гр.д.№ 3410/2016г. по описа на ПлРС, срещу която в срок е постъпило възражение от длъжника. В указаният от съда едномесечен срок е предявен настоящия установителен иск, поради което същият е допустим.

Безспорно по делото, че отв. Ч., има качеството на ползвател на топлинна енергия за битови нужди, за имот на адрес гр. *** 3516., за процесният период.

По делото се установява също и факта на  публично оповестяване на  общите условия, чрез публикуването им във в-к ”Посоки”.

По делото е изслушана и приета ССЕ, от заключението по която се установява следното: ответникът, с аб. № 3516, е използвал доставяната от ищеца ТЕ, за процесния период, като във връзка с консумирането на ТЕ, за всеки календарен месец, е възниквало задължение за плащане на определена сума, в съответствие с което ищецът е  издавал данъчни фактури. Сумите за ТЕ, в имота на ответника, са начислявани, на база  отчет на уредите за дялово разпределение, а при ползване на  топла вода- на показанията на  водомерите.  ВЛ е изчислило, че  стойността на главницата, за периода 01.11.2014-31.03.2016г, е в размер на 498,23лв., от които сумата от 128,68лв- сума за отопление, сумата от 298,42лв- сума за ТЕ, отдадена от сградната инсталация, и сумата от 71,13лв- услуга дялово разпределение. ВЛ е установило, че  по данни на топлинния счетоводител, в имота на  ответника има 2 броя водомери, и 0 бр. уреди до м. март 2015 и 2 броя водомери и 5 броя уреди, от м. ноември 2015г.; щранг- лира в банята. Сумата за ТЕ, отдадена от сградната инсталация, е изчислена на база действителният обем на имота- 197,46 куб. м. В заключението ВЛ , посочило размер на лихвата за забава върху главницата от 498,23лв, за периода 05.01.2015-04.05.2016г, в размер на 42,45лв. ВЛ е посочило, че към дата 31.10.2016г, няма извършено плащане на сумите .

В с.з. на 09.11.2016г, ответникът представя доказателство за плащане на сумата от общо 540лв., на дата 07.11.2016г.,  по сметка на ищеца

В с.з., процесуалният представител на ищеца, не оспорва факта на плащането, настъпило  хода на настоящето производство и моли съдът да отхвърли иска като неоснователен, като погасен чрез плащане.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

Съобразно нормата на чл.153, ал.1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна станция, или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ, длъжни са да монтират средства за дялово разпределение  по смисъла на чл.140, ал.1, т.2 от ЗЕ- индивидуални разпределители, съответстващи на действащите в страната стандарти, или индивидуални топломери, и да заплащат цена за ТЕ, при условията и реда, определени по  наредба по чл.36, ал.3 от ЗЕ. Съобразно чл.31, ал.1 от Общите условия, клиентите на ТЕ, са длъжни да заплащат месечните си дължими суми, в 30 дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят, като при неизпълнение се  дължи  обезщетение, в размер на законната лихва,  считано от деня на забавата до деня на постъпване на дължимата сума.

Съобразно нормата на чл.235, ал.3 от ГПК, съдът следва да вземе предвид всички факти, настъпили след предявяването на иска, които са от значение за спорното право. В случая, съдът установи, че е налице плащане изцяло на претендираната сума, извършено в хода  на процеса, поради което искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен, като погасен чрез плащане.

Доколкото обаче ответникът е станал причина за завеждане на настоящия иск, същият следва да бъде осъден да заплати направените по делото разноски, в размер на 551,60лв., съобразно представеният списък по чл.80 от ГПК, както и направените в заповедното производство разноски в размер на 205лв.

На ответникът не се дължат разноски, тъй като от негова страна няма признание на иска, и заедно с това е станал причина за  завеждане на делото- арг. чл.78, ал.2 от ГПК.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от “ТОПЛОФИКАЦИЯ- Плевен” ЕАД, гр. Плевен, ЕИК *********, представлявано от ***, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул.”Източна индустриална зона”, №128, иск с правно основание чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД, за признаване за установено спрямо ответника А.Ю.Ч., с ЕГН **********,***,  ЧЕ ДЪЛЖИ сумата от общо 540,68лв., от които сумата от 498,23лв. главница, съставляваща консумирана и незаплатена ТЕ, за периода 01.11.2014-31.03.2016г., за топлоснабден имот, с аб. № 3516, и сумата от 42,45лв- лихва за забава, за периода 05.01.2015-04.05.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК-12.05.2016г., до окончателното й изплащане за която сума има издадена заповед за изпълнение №2212/13.05.2016г., по ч. гр.д.№ 3410/2016г. по описа на ПлРС, като НЕОСНОВАТЕЛЕН, като ПОГАСЕН чрез ПЛАЩАНЕ.

ОСЪЖДА  на основание чл.78, ал.1 от ГПК, А.Ю.Ч., с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА “ТОПЛОФИКАЦИЯ- Плевен” ЕАД, гр. Плевен, ЕИК *********, представлявано от ***, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул.”Източна индустриална зона”, №128, сумата  от 551,60лв., съставляващи направени по делото разноски.

ОСЪЖДА  на основание чл.78, ал.1 от ГПК, А.Ю.Ч., с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ НА “ТОПЛОФИКАЦИЯ Плевен” ЕАД, гр. Плевен, представлявано от ***, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул.”Източна индустриална зона”, ЕИК *********, сумата от 205лв-разноски по ч. гр.д.№ 3410/2016г.по описа на ПлРС.

 

 

Решението се постановява в участието на  третото лице помагач на страната на ищеца - ТЕРМОСТИЛ СИСТЕМ” ЕООД, гр. Плевен.

 

Решението може да обжалвано в двуседмичен срок от съобщението до страните, пред ПлОС.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: