№ 262
гр. Плевен, 16.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на трети декември
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАЛОЯН В. ГЕРГОВ
Членове:РУМЕН П. ЛАЗАРОВ
ДОРОТЕЯ С. ЦОНЕВА
при участието на секретаря АЛЕКСАНДЪР Г. ПЕТРОВ
в присъствието на прокурора В. Ил. Д.
като разгледа докладваното от ДОРОТЕЯ С. ЦОНЕВА Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20254400600808 по описа за 2025 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 313 и следващите от НПК.
С Присъда №16/30.09.2025 година на Районен съд – Левски, постановена
по НОХД №134/2025 година, подсъдимият Н. В. И. е признат за виновен в
това че на 13.05.2025 година, в село ***, област Плевен, при условията на
домашно насилие е причинил на Е. А. И. лека телесна повреда, изразяваща се
в травматични увреждания – малка и плитка повърхностна порезна раничка –
0,5 см. по кожата на средната фаланга на втория пръст на дясната ръка;
кръвонасядане на залавното място на палеца на дясната ръка и неголеми
отоци в окосмената част на главата и стъпалото на десния крак, довели до
болка и страдание без разстройство на здравето, за което и на основание
чл.131, ал.1, т.5а, вр. чл.130, ал.2 от НК, вр. с чл.54, ал.1 от НК го осъдил на 3
/три/ месеца „Лишаване от свобода“ при първоначален „общ“ режим.
Със същата присъда подсъдимият Н. В. И. е признат за виновен и в това
че на 13.05.2025 година, в село ***, област Плевен, не изпълнил Заповед за
защита на Районен съд – Левски от 13.03.2023 година, издадена по гр.д.
№39/2023 година за защита от домашно насилие, с която подсъдимият бил
задължен на основание чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН да се въздържа от извършване
на домашно насилие спрямо Е. А. И. от село ***, като упражнил такова
спрямо нея, поради което и на основание чл.296, ал.1 от НК, вр. с чл.54, ал.1
от НК го осъдил на 3 /три/ месеца „Лишаване от свобода“, при първоначален
1
„общ“ режим.
С присъдата на подсъдимия Н. В. И. е наложено на основание чл.23, ал.1
от НК, едно общо най-тежко наказание измежду наложените по-горе, а
именно наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 3 /три/ месеца, което да се
търпи при първоначален „общ“ режим на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС.
С присъдата съдът е привел в изпълнение на основание чл.68, ал.1 от НК
наложеното на подсъдимия Н. В. И. наказание „Лишаване от свобода“ за срок
от 3 /три/ месеца със Споразумение №59 от 03.10.2023 г. по НОХД №221/2023
година, по описа на Районен съд – Левски, в сила от 03.10.2023 година, което
да се търпи при първоначален „общ“ режим на основание чл.57, ал.1, т.3 от
ЗИНЗС.
Със същата присъда, Районен съд – Левски осъдил подсъдимия Н. В. И.,
да заплати по сметка на ОД на МВР – Плевен направените в хода на
досъдебното производство разноски в общ размер на 113,10 лева, както и да
заплати по сметка на Районен съд – Левски направените в хода на съдебното
производство разноски в общ размер на 82,71 лева.
Постановената присъда е обжалвана от подсъдимия Н. В. И. с
оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт. В
жалбата се излагат доводи, че съдът не е взел предвид обясненията му относно
фактологията по делото, а е постановил съдебния си акт позовавайки се
единствено на твърденията на пострадалата – неговата съпруга, които не
отговаряли на цялата истина. Допълнително се излагат и доводи за
несправедливост на наложеното наказание, счита същото за прекомерно тежко
с оглед влошеното му здравословно състояние и неправилната преценка на
съда за степента на обществената опасност на извършеното деяние. В
заключение се иска цялостна отмяна на присъдата на Районен съд – Левски и
постановяване на нова такава, която да бъде съобразена с влошеното му
здравословно състояние.
Представителят на Окръжна прокуратура – Плевен намира жалбата за
неоснователна.Счита постановената присъда за правилна и законосъобразна.
Пледира за потвърждаване на присъдата.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция подсъдимият Н. В. И.
се явява лично. Поддържа жалбата на посочените в нея основания.
В правото си на лична защита подсъдимият Н. В. И. заявява, че не желае
да влиза в затвора.
Плевенски окръжен съд като прецени доводите на страните,
материалите по делото и като служебно провери на основание чл.313 и чл.314
от НПК изцяло правилността на обжалвания съдебен акт, съобразявайки се и с
пределите си на въззивен контрол, за да се произнесе взе предвид следното:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена от надлежна страна
в наказателния процес и в срока по чл. 319 от НПК.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните
2
съображения:
При спазване на процесуалните правила за събиране и проверка на
доказателствата в наказателното производство, първоинстанционният съд е
направил верни и обосновани на доказателствата по делото изводи по фактите,
значими за правилното решаване на делото. Съвкупният им анализ установява
фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на обвинителния
акт, възприета и изложена от първоинстанционният съд в мотивите на
обжалваната присъда. Фактическите констатации на районния съд са
убедително доказателствено аргументирани и въззивната инстанция изцяло се
съгласява с тях. От събраните и надлежно проверени в хода на проведеното
съдебно следствие в първоинстанционния съд доказателства се установява
следното:
Подсъдимият Н. В. И. е роден на *** г. в град Левски, с постоянен и
настоящ адрес в село ***, област Плевен, улица ***, българин, с българско
гражданство, със средно специално образование, женен, пенсионер, осъждан,
ЕГН **********.
Подсъдимият Н. В. И. и пострадалата Е. А. И. са съпрузи, като
съжителстват в жилище, находящо се в село ***, улица ***. С Решение №50 от
13.03.2023г. по гр.д. №39/2023г. по описа на Районен съд Левски, в законна
сила от 23.03.2023 година, били постановени мерки за закрила по Закона за
защита от домашно насилие, като по силата на съдебното решение
подсъдимият Н. В. И. бил задължен да се въздържа от домашно насилие по
отношение на Е. А. И.. Издадена била Заповед за защита №1 от 13.03.2023
година с постановената мярка за защита.
На 13.05.2025 година, Е. И. била на гости у дома на тяхна съседка – Р. К.
И.. Около 22:30 часа се прибрала в дома си, където бил подсъдимият Н. И..
Тъй като подсъдимият не повярвал на думите на съпругата си, че е била в
съседката им И., между двамата възникнал словесен скандал, съпроводен с
вербални закани за нанасяне на побой, който прераснал във физически
конфликт, при който подсъдимият Н. И. упражнил физическо насилие спрямо
пострадалата И., изразяващо се в дърпане и бутане, както и нанасяне на удари
по гърба и главата . В опит подсъдимият Н. И. да противодейства на
желанието на пострадалата да се обади по мобилния си телефон на децата си и
в опитите на последната да прибере ножка, с която възнамерявала да обели
ябълка, И. дърпал и стискал силно ръцете й, в резултат на което й било
причинено кръвонасядане на залавното място на палеца на дясната ръка и
повърхностна порезна раничка по кожата на средната фаланга на втори пръст
на дясната ръка. Независимо от употребената сила, пострадалата Е. И. успяла
да осъществи контакт по телефона със съседката си Р. И., която своевременно
отишла до дома им и обяснила на подсъдимия И., че са били заедно с
пострадалата в дома им, но скандалът продължил. Подсъдимият И. продължил
да употребява физическа сила спрямо пострадалата, изразяваща се в блъскане,
удряне, дърпане и ритане, като тези действия били възприети и от
3
свидетелката Р. И.. В резултат на нанесените удари, на пострадалата били
причинени и неголеми отоци в окосмената част на главата и стъпалото на
десния крак, които довели до болка и страдание. След подаден сигнал от
пострадалата, в дома им пристигнали служители на РУ – Левски, с което
конфликтът бил преустановен.
Гореописаната фактическа обстановка въззивният съд установи въз
основа на анализ и своя собствена оценка на всички гласни и писмени
доказателства и доказателствени средства, събрани на досъдебното
производство и в съдебното производство при стриктно спазване на
изискванията на чл.13, чл.14 и чл.107,ал.5 от НПК. Описаната фактическа
обстановка не се различава от приетата в мотивите на първоинстанционната
присъда. Направената от въззивния съд преценка на наличните
доказателствени източници съвпада изцяло с тази на първата инстанция.
Въззивният съд, както първоинстанционният съд, еднозначно прие, че
фактическата обстановка по делото се установява по несъмнен начин от
съвкупния анализ на показанията на свидетелите Е. А. И., Р. К. И. и частично
от обясненията на подсъдимия Н. В. И. , от събраните и приобщени по реда на
чл.283 от НПК писмени доказателства по делото – Решение №50 от
13.03.2023г. по гр.д. №39/2023г. по описа на Районен съд – Левски, Заповед за
защита №1 от 13.03.2023г. по гр.д. №39/2023г. по описа на Районен съд –
Левски, доклад за посетен сигнал за домашно насилие, ведно с попълнен
въпросник при случаи на домашно насилие, характеристична справка, справка
за съдимост; заключение на вещото лице по изготвената съдебно-медицинска
експертиза. Въззивният съд се присъедини към заключението на
първостепенния, според което събраните и изброени по-горе доказателства
установяват по безспорен начин гореизложената и възприета от двете съдебни
инстанции фактическа обстановка по делото. Първоинстанционният съд е
положил необходимите процесуални усилия за попълване на
доказателствената маса с достатъчен обем доказателствени източници за
изясняване на обстоятелствата, включени в предмета на доказване, като при
обсъждането им са спазени правилата на формалната и житейска логика и не е
допуснато превратно или едностранчиво тълкуване на доказателствата. В
мотивите към присъдата по ясен и недвусмислен начин решаващият съд е
обективирал процеса на формиране на вътрешното си убеждение, като е
извършил правилен анализ на доказателствата и средствата за тяхното
установяване. Приетата от районния съд фактическа обстановка е резултат от
верен прочит на данните, установени по надлежен ред с годни
доказателствени източници и проверени чрез съответните законови способи.
Районният съд обосновано е кредитирал показанията на свидетелката Е. А. И.
и Р. К. И.. Именно тяхното съществено значение за изясняване на
фактическата обстановка, обуславя определянето им като основен
доказателствен източник по делото. Следва да се отбележи, че Е. А. И. е
пострадало лице от инкриминираното деяние, поради което при преценката на
нейните показания е необходимо те да се подложат на задълбочен анализ за
4
тяхната достоверност, включително с оглед възможната й заинтересованост.
Доколкото показанията на същата са последователни, логични, вътрешно
непротиворечиви и кореспондиращи с останалия доказателствен материал,
включително с показанията на свидетеля – очевидец Р. К. И., която
непосредствено е възприела упражненото от подсъдимия физическо насилие и
отправените закани, за втората инстанция не възниква съмнение, че са
депозирани обективно, безпристрастно и добросъвестно, поради което им се
доверява за установяване на релевантните за предмета на делото
обстоятелства.
В показанията си пострадалата Е. И. хронологично и последователно
описва момента на прибиране в дома си след гостуване у съседка, в който е
започнало агресивното поведение на съпруга й. Посочва, че упражненото
физическо насилие спрямо нея се изразявало в стискане на ръцете, дърпане,
бутане, ритане, нанасяне на удари по гърба и главата, които обстоятелства
изцяло кореспондират с показанията на свидетеля-очевидец Р. К. И.. В тях се
съобщава, че след обаждане по телефона с молба за помощ от страна на И., тя
отишла до дома им, като присъствието й по никакъв начин не допринесло за
преустановяване на физическата агресия от страна на подсъдимия И., дори
напротив, непосредствено я възприела.
Изцяло кореспондираща с гласните доказателствени средства е
съдебномедицинската експертиза назначена по делото, от която се установява
увреждания с механичен характер, а именно повърхностна порезна раничка
(0,5 см.) по кожата на средната фаланга на втори пръст на дясната ръка;
кръвонасядане на залавното място на палеца на дясната ръка и неголеми
отоци в окосмената част на главата и стъпалото на десния крак, които са в
резултат от тъпи и остри травми, довели са до болки и страдания у
пострадалата и кореспондират с изложеното от нея относно техния генезис.
В обясненията си подсъдимият също потвърждава за наличието на
конфликт със съпругата си и физическо съприкосновение, но не в мащаба
твърдян от нея, тъй като отрича да я е удрял. Настоящият въззивен състав,
също като първоинстанционния съд намира, че не следва да се кредитират
обясненията на подсъдимия в частта относно твърдяната липса на нанесени
удари, доколкото те се явяват изолирани и не намират подкрепа в останалия
доказателствен материал, което изключва възможността на съда да им даде
вяра при формиране на своите изводи за фактите.
При така изложените фактически положения, въззивната инстанция
споделя правните изводи на първата инстанция относно съставомерността на
инкриминираното деяние. От събрания по делото доказателствен материал, по
несъмнен и категоричен начин се установява, че с действията си подсъдимият
Н. В. И. е осъществил признаците от обективна и субективна страна на
престъпление по чл.131, ал.1, т.5а, вр. чл.130, ал.2 от НК, както и на
престъплението по чл.296, ал.1 от НК.
От обективна страна престъплението по чл.130, ал.2 от НК засяга
5
обществените отношения, свързани с телесната неприкосновеност и здравето
на личността, като чрез квалифицирания състав на чл.131, ал.1, т.5а от НК
законодателят е предвидил засилена наказателноправна защита на лицата,
пострадали от домашно насилие.
Съгласно трайната съдебна практика изпълнителното деяние на
престъплението по чл.130, ал.2 от НК се изразява в активно поведение –
действие, което причинява телесно увреждане и се намира в пряка причинно-
следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат.
В конкретния случай, изпълнителното деяние се състои в упражняване
на физическо насилие, изразяващо се в дърпане, бутане, стискане на ръцете,
нанасяне на удари по тялото и главата и ритане – действия, които по своя
характер представляват типични насилствени прояви, годни да причинят
телесно засягане, независимо от интензитета им. В резултат на това поведение
на пострадалата са причинени повърхностна порезна раничка по кожата на
средната фаланга на втори пръст на дясната ръка, кръвонасядане на залавното
място на палеца на дясната ръка, както и неголеми отоци в окосмената част на
главата и в областта на стъпалото на десния крак, които съгласно
заключението на съдебно-медицинската експертиза, са довели до болка и
страдание без разстройство на здравето. Именно болката и страданието
представляват съставомерния резултат на леката телесна повреда по чл.130,
ал.2 от НК, без да се изисква настъпване на временно или трайно разстройство
на здравето. Между поведението на подсъдимия и настъпилия престъпен
резултат е налице пряка, непосредствена и непрекъсната причинно-следствена
връзка, доколкото съдебно-медицинската експертиза установява, че
уврежданията са причинени от тъпи и остри травматични въздействия, които
напълно съответстват на възприетия от свидетеля-очевидец и изложен от
пострадалата механизъм на насилие.
От обективна страна е налице и квалифициращият признак по чл.131,
ал.1, т.5а от НК. Съгласно трайната съдебна практика, самият факт на
упражняване на физическо насилие в рамките на семейни отношения е
достатъчен, за да се приеме наличие на този признак, без да се изисква
системност на проявите. В случая безспорно е установено, че подсъдимият и
пострадалата са съпрузи, а деянието е извършено в семейната среда, като
допълнително значение има и обстоятелството, че спрямо подсъдимия е била
в сила заповед за защита по ЗЗДН.
От обективна страна, престъплението по чл.296, ал.1 от НК се изразява в
неизпълнение на влязъл в сила съдебен акт. В конкретния случай,
неизпълнението се състои в нарушаване на задължението подсъдимият да се
въздържа от домашно насилие, като е осъществено именно поведение, което
съдебната заповед за защита изрично забранява. Извършването на нов акт на
домашно насилие представлява типична форма на неизпълнение на заповедта
за защита, поради което обективната страна на този престъпен състав също е
осъществена.
6
При това положение са налице всички елементи от обективната страна
на престъпните състави – извършено е изпълнително деяние, настъпил е
предвиденият от закона престъпен резултат, установена е причинно-
следствена връзка, осъществен е квалифициращият признак „при условията
на домашно насилие“, както и неизпълнение на влязъл в сила съдебен акт.
Относно наказанието и наведеното оплакване за явна несправедливост,
въззивният съд намира, че при индивидуализацията му първоинстанционният
съд правилно е приложил разпоредбата на чл.54 от НК, като е съобразил
степента на обществена опасност на деянията и на дееца, подбудите за
извършването им, както и всички относими смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства.
За престъпленията по чл.131, ал.1, т.5а, във връзка с чл.130, ал.2 от НК и
по чл.296, ал.1 от НК, на подсъдимия са наложени наказания „Лишаване от
свобода“ в минималния предвиден от закона размер, като на основание чл.23,
ал.1 от НК е определено едно общо най-тежко наказание. По този начин съдът
е проявил необходимата умереност, като е индивидуализирал наказанието при
баланс между смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства,
отчитайки завишената обществена опасност на деянията, обусловена от
извършването им в условията на домашно насилие и при неизпълнение на
влязъл в сила съдебен акт. Неоснователни са възраженията в жалбата за явна
несправедливост на наложеното наказание. Съгласно трайната практика на
ВКС, явна несправедливост е налице единствено когато наказанието очевидно
и съществено не съответства на тежестта на престъплението и личността на
дееца, като несъответствието е от такъв характер, че накърнява целите на
наказанието по чл.36 от НК. Подобно несъответствие в настоящия случай не
се установява. Наложеното наказание е съразмерно на извършените
престъпления, отчита обстоятелството, че подсъдимият е осъждан и с
неблагоприятни характеристични данни, както и факта, че деянията са
извършени въпреки действаща заповед за защита, което обективно увеличава
тяхната обществена опасност. В този смисъл наказанието не може да бъде
определено като прекомерно тежко или несъответстващо на данните по
делото. Правилно първоинстанционният съд е приел, че целите на наказанието
по чл.36 от НК не биха могли да бъдат постигнати с по-леко по вид или размер
наказание, доколкото предходните осъждания на подсъдимия и проявеното от
него поведение сочат на необходимост от засилен превантивен ефект както по
отношение на личната, така и на генералната превенция.
Въззивният съд намира, че по делото не е налице превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства, който да обоснове определяне на
наказание под минималния предвиден в закона размер или приложение на по-
благоприятен режим на наказателна отговорност. Макар по отношение на
подсъдимия да могат да бъдат отчетени отделни смекчаващи обстоятелства,
свързани със здравословното му състояние и семейно-битовите му
характеристики, същите не притежават такава интензивност и тежест, която
да доведе до тяхното качествено доминиране над отегчаващите. По делото е
7
представено експертно решение на ТЕЛК от 12.02.2024 година,
удостоверяващо здравословното състояние на подсъдимия. Настоящият
въззивен състав го отчита като смекчаващо отговорността обстоятелство, но
намира, че същото не достига степен, която да обоснове превес на
смекчаващите обстоятелства или приложение на по-благоприятен режим на
наказателна отговорност. От съдържанието на експертното решение не се
установява здравословно състояние, несъвместимо с изтърпяване на
наказанието „Лишаване от свобода“, нито такова, което да води до съществено
занижаване на обществената опасност на дееца. От друга страна, по делото са
налице съществени отегчаващи отговорността обстоятелства – извършване на
деянията при условията на домашно насилие, осъществяването им в
нарушение на влязла в сила заповед за защита, обременено съдебно минало на
подсъдимия и повишената обществена опасност на поведението му,
обусловена от демонстрирано пренебрежение към съдебната власт и
законовия ред. Съгласно трайната практика на Върховния касационен съд,
превес на смекчаващите обстоятелства е налице само когато тяхната
съвкупност води до съществено занижаване на обществената опасност на
деянието и дееца, каквато хипотеза в настоящия случай не е налице. Ето защо
въззивната инстанция намира, че наложеното наказание е справедливо,
законосъобразно и индивидуализирано в съответствие с изискванията на
закона, поради което липсват основания за неговото изменение или за отмяна
на присъдата в тази част.
По изложените съображения и на основание чл.334, т.6, във връзка с
чл.338 от НПК, Плевенският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 16/30.09.2025 година, постановена по
НОХД № 134/2025 година, по описа на Районен съд – Левски.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8