Решение по дело №621/2023 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационната жалба на Началника на Затвора – Пазарджик против Решение № 123/15.03.2023 г., постановено по адм. дело № 1171/2022 г. по описа на Административен съд гр. Пазарджик.

Обжалваното решение е осъден Началника на Затвора – Пазарджик, в 3 (три) дневен срок от влизане в сила на настоящото решение, да преустанови незаконосъобразното си бездействие и да изпрати за сметка на затвора писмото на Н. Н. А. до Софийски районен съд, подадено на 08.12.2022 г.

В касационната жалба се твърди, че оспореното решение е неправилно и незаконосъобразно. Моли се да бъде отменено. В съдебно заседание касаторът, редовно призован, се представлява от юриск. Р., който по изложени съображения моли съда да отмени обжалваното решение поради необоснованост, съответно да постанови ново, с което се отхвърли жалбата като неоснователна. Представя писмени бележки.

Ответникът – Н. Н. А., редовно призован, се явява лично. Счита касационната жалба за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Сочи, че първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила.

Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура – Пазарджик дава заключение, че касационната жалба е основателна. Сочи, че несъмнено лишеният от свобода има банкова сметка, по която е налице оборот на средства, поради което не може да се докаже неплатежоспособност от негова страна. Счита, че решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено, съответно отхвърлена подадената жалба от лишения от свобода.

Касационната жалба е подадена в рамките на установения за това срок и при наличието на правен интерес, поради което е допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искане, заявено от А., да бъде осъден Началника на Затвора Пазарджик да преустанови бездействието си, произтичащо от нормативен акт, в случая чл. 90, ал. 4 от ЗИНЗС и чл. 77, ал. 3 от ППЗИНЗС и да изпрати за сметка на затвора негово писмо от 08.12.2022 г. до Софийски районен съд, което съдържа частна жалба по образувано дело. В искането се сочи, че А. няма марка и пари в сметката си и не е успял да вземе такива от други лишени от свобода. Пред първоинстанционния съд твърди, че няма никакви доходи, поради което му се налагало системно да проси марки, листове, химикали и други пособия от различни лишени от свобода, както и че има наложен запор върху доходите от частен съдебен изпълнител. Счита, че отговаря на условията на чл. 90, ал. 4 от ЗИНЗС и чл. 77 ал. 3 от ППЗИНЗС.

С обжалваното решение административният съд е осъдил Началника на Затвора – Пазарджик, в 3 (три) дневен срок от влизане в сила на настоящото решение, да преустанови незаконосъобразното си бездействие и да изпрати за сметка на затвора писмото на Н. Н. А. до Софийски районен съд, подадено на 08.12.2022 г.

За да постанови обжалвания в настоящото производство резултат, първоинстанционният съд е приел, че е налице незаконосъобразно бездействие, по смисъла на чл. 256 от АПК. Правилно първоинстанционният съд е приел, че разпоредбите на чл. 90, ал. 4 от ЗИНЗС и чл. 77, ал. 3 от ППЗИНЗС вменяват задължение за изпращане на кореспонденция за сметка на мястото за лишаване от свобода само по отношение на лишени от свобода, които нямат средства да изпращат за своя сметка кореспонденцията си. Съдът е приел за несъмнено, че А. не е разполагал с парични средства към процесната дата, което е установено от представена по делото справка от Затвора – Пазарджик с писмо вх. № 349/13.01.2023 г. Приел е също така, че лишеният от свобода законосъобразно е цедирал всички свои бъдещи вземания в полза на майка си, което безспорно установява, че в патримониума му не са постъпвали парични суми от тези плащания.

По отношение на твърденията, възведени в обстоятелствената част на касационната жалба, едноличният съдебен състав е изложил подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота както писмените, така и събраните гласни доказателства по делото. Въз основа на правилно установени факти и обстоятелствата, при които са проявени, са направени обосновани изводи относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон. Както фактическите констатации, така и правните изводи, формирани от административния съд, се споделят напълно от настоящата инстанция.

Във връзка с поддържаните касационни доводи, трябва да се съобрази, че според правилото на чл. 90, ал. 4 от ЗИНЗС, за лишените от свобода, за които е установено, че нямат средства, разходите за кореспонденция са за сметка на мястото за лишаване от свобода. В конкретния случай, видно от подадената от лишения от свобода писмена молба, е видно, че се касае за изпращане на частна жалба по дело на Софийски районен съд, което е обвързано със срок за обжалване. С оглед на това правилно първоинстанционният съд е приел, че след като към дата 08.12.2022 г. (датата на изпращане на писмото) лишеният от свобода не е разполагал с налични средства в банковата му сметка в затвора, то са налице предпоставките, предвидени в чл. 90, ал. 4 от ЗИНЗС, за изпращане на писмото за сметка на мястото за лишаване от свобода.

При разглеждане на делото, първоинстанционният съд не е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, които да налагат отмяната на решението му. Решението на Административен съд – Пазарджик следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба, като неоснователна – без уважение.

По делото не са поискани своевременно разноски от страните, а и такива не са направени, поради което съдът не следва да се произнася в частта за разноските.

Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд гр. Пазарджик, XI – състав

 

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 123/15.03.2023 г., постановено по адм. дело № 1171/2022 г. по описа на Административен съд гр. Пазарджик.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.