Определение по дело №2422/2022 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 2785
Дата: 7 юли 2022 г.
Съдия: Мариана Костадинова Тодорова Досева
Дело: 20224430102422
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 април 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2785
гр. ***, 07.07.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ***, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на седми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мариана К. Тодорова Досева
като разгледа докладваното от Мариана К. Тодорова Досева Гражданско
дело № 20224430102422 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от С.
М. ИВ., *** и В. ПЛ. ИВ., ЕГН********** против ***, ***, със седалище и
адрес на управление: ***, ***, представлявано от Д.Б. и М.Р.-***.
Предявени са искове с правно основание чл.200 КТ.
В законният срок по чл. 119 ал.3 ГПК ответника, с отговора на исковата
молба, е направил възражение за местна подсъдност на образуваното дело.
Настоящият състав на РС-*** намира, че направеното възражение
по чл.119 ал.3 ГПК е основателно, поради което образуваното в РС-*** дело
следва да се прекрати и да се изпрати по подсъдност на Районен съд – ***.
Ответника е заявил възражението за местна подсъдност в надлежният срок - с
отговора на исковата молба. Съгласно чл.105 ГПК, общата местна
подсъдност, е по постоянният адрес или седалището на ответника - в случая
по седалището на ответника, което е в с.***, общ.***.
В настоящия случай, обаче съдът е сезиран с трудов спор, поради което
ищеца по делото би могъл да се ползва от специалната местна подсъдност по
чл.114 ГПК, а именно: Работникът може да предяви иск срещу работодателя
си и по мястото, където той обичайно полага своя труд. От изложените в
исковата молба и отговора на исковата молба твърдения, както и от
приложените към исковата молба писмени доказателства, се установява, че
ищците са съответно майка и брат на работника на ответното дружество М.
И., който е починал в резултат на трудова злополука. От представения от
1
ответника Трудов договор № 37/01.02.2008г., както и допълнителните
споразумения по него е видно, че между страните не е уговорено, че
работникът приема да изпълнява в България и чужбина длъжността „***“. Не
е уговорено място на работа. В длъжностната характеристика, подписана от
лицето е посочено структурно звено гр.***.
Ищците в исковата си молба, също сочат, че М. И. е работил на
длъжност „***“.
Съдът намира, че от представените по делото доказателства не се
установява място на обичайно полагане на труд от ищеца по делото в гр.***.
С оглед местната подсъдност на делата по трудови спорове, обичайното
местополагане на труда е посоченото в трудовия договор място на работа, ако
това съответства на действителното фактическо положение. За определянето
на мястото, където работникът/служителят обичайно полага своя труд,
значение има мястото, където той извършва трудова дейност по-
продължително време, където се извършва основната – най-значимата
дейност за работодателя и където се приемат и предават резултатите от
труда, като никой от отделните критерии няма решаващо значение, а оценката
им е винаги комплексна и зависи от конкретните обстоятелства при всеки
отделен случай. В този смисъл Определение № 662/11.10.2013г., постановено
по гр.д.№6105/2013г. на 4-то ГО на ВКС. Мястото на работа на ищеца по
делото не е в гр.***. Съгласно чл.66, ал.3 КТ за място на работата се смята
седалището на предприятието, с което е сключен трудовият договор,
доколкото друго не е уговорено или не следва от характера на работата.
Видно е, че в трудовия договор не е уговорено друго място на работа, а и
такова не може да бъде определено.
Поради гореизложеното, местно компетентен да разгледа предявения
иск е съдът по седалището на ответника по делото, а именно в гр.***.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че не е местно компетентен да
разгледа предявените искови претенции по гр.д.№ 20224430102422/2022г.,
тъй като спора не му е местно подсъден нито по общата, нито по специалната
местна подсъдност. Възражение за местна неподсъдност е направено в срок
от ответника по делото.
Съгласно разпоредбата на чл.121 ГПК заинтересованата страна може да
обжалва определението във връзка с подсъдността.
2
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № ********** 2422/2022 г.
по описа на ***ски районен съд.
ИЗПРАЩА делото на Районен съд-*** по подсъдност.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред
Окръжен съд –*** в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
3