Решение по дело №429/2019 на Районен съд - Казанлък

Номер на акта: 259
Дата: 12 юли 2019 г. (в сила от 31 юли 2019 г.)
Съдия: Тодор Стойков Тодоров
Дело: 20195510200429
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 10 април 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Гр. Казанлък – 12.07.2019г.

 

В     И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

Казанлъшкият районен съд наказателна колегия,трети наказателен състав в публичното си съдебно заседание на единадесети юли през две хиляди и деветнадесета година в съдебния състав ;

 

                                                    Председател ;  Тодор  Тодоров

 

При секретаря Марийка Иванова сложи за разглеждане докладваното от съдията Тодоров- АНД № 429/19г. по описа на Казанлъшкия РС за 2019-та година и за да се произнесе взе предвид следното;

 

                                  М     О     Т     И     В     И  ;

 

Обжалвано е наказателно постановление № 18-0284-004069 от 31.12.2018 г. на Началник Сектор към ОДМВР Стара Загора, РУ Казанлък с което са наложени административни наказания .

Недоволен от това останал жалб. Х.Г.Х. който го обжалва пред съда.Мотивира жалбата си с обстоятелството,че не е извършил вменените му нарушения .

Редовно призован се явява и чрез пълномощника си поддържа жалбата и моли съдът да отмени обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно/ не е била  установена датата на извършеното нарушение/.

Възз. страна редовно призовани не изпращат представител и не изразяват становище.

Съдът като взе предвид събраните в хода на производството доказателства установени с доказателствени средства показания на свидетели,писмени и след като ги прецени поотделно и в съвкупност приема за установено следното ;

Жалбата е подадена в срок и от лице имащо право на жалба на основание чл.59 ал.2  от ЗАНН поради което е допустима.

Разгледана по същество се явява частично  основателна но не на посочените в нея основания.

В обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление административно-наказващия орган /АНО/ е приел и посочил за установено,че жалб. Х.Х.  на 07.11.2018г. около 11,15 ч. в гр. Казанлък по ул. Александър Стамболийски в посока север - юг до кръстовището с ул. 24-ти август е управлявал лек автомобил Опел-Астра с рама   WOL000054R2571618, като МПС е регистрирано по надлежния ред но не е с поставени регистрационни табели на определеното за това място.След справка в КАТ- Казанлък се е установило,че МПС с рег. № С 5204ХН  и е с прекратена регистрация от Гаранционния фонд .Не носи свидетелство за регистрация на МПС което управлява.АУАН е съставен по данни на свидетелите очевидци посочени като 0 1 И 02 . АУАН е подписан без възражения.Деянието не е маловажно с което е извършил ;

1.Управлява МПС което  е регистрирано  но е без табели с регистрационен номер с което виновно е нарушил чл.140 ал.1 от ЗДП,

2.Не носи свидетелство за регистрация на МПС което управлява с което виновно е нарушил чл.100 ал.1 т.2 от ЗДП.

Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на св. И.С.- актосъставител,И.И., М.М., Д. Уз. и П. Сл. които се подкрепят от приетите и приобщени писмени доказателства –свидетелство за регистрация  част първа   с посочен собственик П. П. и  табела за лек автомобил Опел-Астра с номер на шаси.

Горното дава основание  на съда да направи  извода  ,че към момента на извършената проверка автомобила управляван от жалб. Х. макар и регистриран е бил без регистрационни табели  и  не е носил свидетелството за регистрацията на МПС.

Съдът не цени едно от писмените доказателство -  свидетелство за регистрация част първа /прекратена регистрация/,  тъй като  то касае  друг автомобил- Опел Калибра.

Възражението на пълномощника на жалб. направено в съдебното заседание,че нарушението не е установено по безспорен начин защото свидетелите очевидци не могли да посочат датата на извършеното деяние съдът не приема.

Показанията на св. М., и И. които са очевидци кореспондират изцяло  както помежду си така и със останалите гласни и писмени доказателства.

Обстоятелството,че свидетелите не могат да посочат точната дата когато са констатирали нарушението  не намалява тяхната правдивост и доказателствена сила.

Обяснението за непосочване на точната дата на констатирането на нарушението  от свидетелите  е изминалия дълъг период от  установяване на нарушението и участието им в съдебното заседание което неминуемо се отразява на спомените и възприятията.

От показанията на  всички свидетели се установява,че автомобила  е пригоден  за спортна надпревара като е участвал в спортни състезания.

На процесната дата автомобила е бил управляван от жалб.  само до платформа с която е следвало да бъде откаран до  писта Дракон  което според съдът представлява маловажен случай на нарушение.

В ЗАНН няма легална дефиниция за понятието маловажен случай а и разпоредбата на чл.85 от ЗАНН  не препраща към НК. Понятието ‘маловажен случай’ на административно нарушение се съдържа в разпоредбата на чл.28 от ЗАНН поради което следва да се направи отграничение на маловажните случаи на административно нарушение от нарушенията обхванати по чл.6 от ЗАНН.

Извършеното от жалб. нарушение с оглед незначителността на вредните последици от нарушението,личността на административно-наказаното лице,неговата възраст, липсата на извършени тежки нарушения  на правилата за движение,обстоятелството,че  автомобила е бил управляван на съвсем кратко  разстояние а не се е движил по улиците на гр. Казанлък   според съда представлява маловажен случай.

Съобразно тълкувателно решение № 1/07г.  на ОСНК на ВКС преценката за маловажност на случая подлежи на съдебен контрол.

Тъй като съдът констатира, че в конкретния случай предпоставките на чл.28 от ЗАНН са налице но административно-наказващия орган не ги е приложил това се явява  основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му в противоречие с закона.

Изложените дотук мотиви правят безпредметно обсъждането на въпросите свързани с индивидуализацията на наказанието и др. поради което съдът не го прави.

По изложеното съдът счита,че жалбата е частично основателна а наказателното постановление подлежи на отмяна в частта му в която на основание чл.175 ал.3 от ЗДП е наложено административно наказание.

Разпоредбата на чл.100 ал.1 т.2   от ЗДП задължава водачът на МПС да носи свидетелството за регистрацията на МПС което управлява.

Не представянето  на свидетелството за регистрация при извършената проверка от  органите на МВР  и липсата на възражения от страна на жалб. в АУАН / въпреки,че не е длъжен/ съдът счита,че вмененото му административно нарушение по този законов текст е доказано по несъмнен начин и тъй като в тази част на наказателното постановление няма допуснати съществени процесуални нарушения водещи до ограничаване правата на наказаното лице  то следва да бъде потвърдено.

Санкцията  по чл.183 ал.1 т.1  от ЗДП е абсолютно определена  поради  което не подлежи на проверка относно  нейната  индивидуализация от съда.

По изложеното жалбата  се явява основателна и обжалваното наказателно постановление следва да се  измени.

 Водим от горните  мотиви съдът,

 

                                          Р     Е     Ш     И   ;

 

ИЗМЕНЯ  наказателно постановление № 18-0284-004069 от 31.12.2018 г. на Началник сектор  към ОДМВР Стара Загора, РУ Казанлък като в частта му в която на основание чл.175 ал.3 от ЗДП е наложено административно наказание глоба в размер от 200 лв. и лишаване от право за управление на МПС за срок от шест месеца  го ОТМЕНЯ като незаконосъобразно а в частта му, в която на основание чл.183 ал.1 т.1 от ЗДП е наложено административно наказание глоба в размер от 10 лв. го ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно наложено на Х.Г.Х. *** с ЕГН ********** .

Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на съобщението пред Административен съд гр. Стара Загора.

 

 

                                                                                                                                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ ;