№ 1441
гр. Варна, 21.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ в публично заседание на
тринадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Мая Недкова
Членове:Константин Д. Иванов
мл.с. Ивалена Орл. Димитрова
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от мл.с. Ивалена Орл. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20213100501650 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по Глава двадесета от ГПК. Развива се по реда на чл. 294 от ГПК,
след като с Решение № 116 от 23.06.2021 г. по гр. д. № 3457/2020 г., III г.о. на ВКС, е
отменено въззивното Решение № 260221 от 28.07.2020 г. по в. гр. д. № 1239/2020 г. на ВОС
и делото е върнато на въззивния съд за ново разглеждане със задължителни указания.
С Решение № 1189 от 06.03.2020 г. по гр. д. № 17745/2019 г. по описа на ВРС, XLVII
състав, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК е прието за установено в отношенията между
страните, че СТ. В. СТ., ЕГН **********, с адрес: гр. Д., ул. „Л.К.“ № 10, вх. В, ет. 1, ап. 2,
не дължи на „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик” № 258, „Варна Тауърс - Г”, сумата от 7186,46
лева, начислена в резултат на извършена корекция на сметката за ел. енергия за обект на
потребление, находящ се в гр. Д., ул. „Л.К.“ № 10, вх. В, ет. 1, ап. 2, с кл. № ********** и
аб. № **********, за периода от 28.11.2017 г. до 27.11.2018 г., за която сума е издадена
фактура № ********** от 16.10.2019 г.
Срещу първоинстанционното решение е подадена въззивна жалба от „Енерго-Про
Продажби” АД. Жалбата е основана на оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост на решението, като постановено в разрез с доказателствата по делото.
Съдържа доводи, че е налице правно основание за възникване на вземането на дружеството-
доставчик, а именно – цена на реално доставено и потребено в обекта количество ел.
енергия, дължима на основание чл. 50 от ПИКЕЕ, вр. чл. 200, ал. 1 от ЗЗД. Поддържа, че
отмяната на процедурата по чл. 47 от ПИКЕЕ (в сила от 16.11.2013 г.) не означава, че
дружеството доставчик не може да съставя частни свидетелстващи документи, в които да
1
вписва установените при проверка факти, доколкото действащи към момента на проверката
са били и разпоредбите на чл. 48-51 от ПИКЕЕ. Сочи, че правото на оператора за
едностранна корекция на сметки се основава и на констатациите на метрологичната
проверка от БИМ за неточна работа на СТИ, а ред за обективиране на констатациите при
проверка е предвиден в обвързващите страните ОУ. Счита, че изводът, че не е налице
законово основание за прилагане на корекционна процедура противоречи на материалния
закон. Изтъква, че начислената сума представлява стойност на реално доставена и
потребена от ищеца електроенергия, дължима и на осн. чл. 183 ЗЗД. Моли в тази връзка да
се отмени решението на ВРС и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният
иск да бъде отхвърлен като неоснователен.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е депозиран отговор на въззивната жалба от
насрещната страна.
В съдебно заседание въззивната страна „Енерго-Про Продажби” АД, редовно
призована, се представлява от адвокат Н.Б.. Поддържа въззивната жалба.
В съдебно заседание въззиваемият СТ. В. СТ., редовно призован, не се явява,
представлява се от адвокат В.Г.. Оспорва въззивната жалба, поддържа отговора.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Първоинстанционното производство е образувано по предявен от ищеца СТ. В. СТ.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Д., ул. „Л.К.“ № 10, вх. В, ет. 1, ап. 2, срещу ответника
„Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, бул. „Вл. Варненчик” № 258, „Варна Тауърс - Г”, отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено в отношенията между
страните, че ищецът не дължи на ответника сумата в размер на 7186,46 лева, начислена в
резултат на извършена корекция на сметката за ел. енергия за обект на потребление,
находящ се в гр. Д., ул. „Л.К.“ № 10, вх. В, ет. 1, ап. 2, с кл. № ********** и аб. №
**********, за периода от 28.11.2017 г. до 27.11.2018 г., за която сума е издадена фактура №
********** от 16.10.2019 г.
В исковата молба се излага, че ищецът е клиент на ответното дружество с клиентски
№ **********. Твърди, че с писмо изх. № 55721_КП1202512_1/16.10.2019 г. от
„Електроразпределение Север“ АД бил уведомен, че на 27.11.2018 г. служители на
дружеството са извършили проверка на СТИ на обекта му, за което бил съставен
Констативен протокол № 1202512, като в резултат на констатирано неточно
измерване/неизмерване на количеството потреебена ел. енергия, същото е преизчислено.
Заедно с писмото ищецът получил цитирания констативен протокол, както и КП №
2368/09.10.2019 г. – АУ – Е – 000029-68186/30.11.2018 г. на БИМ, РО - Варна. С последващо
писмо от ответното дружество получил Становище за начисление на електрическа енергия
за периода от 28.11.2017 г. до 27.11.2018 г., както и фактура № **********/16.10.2019 г. на
стойност 7186,46 лева. Оспорва дължимостта на сумата. Оспорва констатациите в КП №
1202512/16.10.2019 г. от цитираната проверка, тъй като същият не е подписан от него или от
негов упълномощен представител. Оспорва процесното количество електроенергия да е
потребено, респективно доставено на абоната за посочения период. Излага подробни
аргументи за липса на правно основание за извършване на корекционната процедура от
страна на ответното дружество към датата на процесната проверка поради отмяна на
приложимите ПИКЕЕ. Моли искът да бъде уважен. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на ответното дружество чрез
адвокат М. Л., преупълномощена от Адвокатско дружество „Величков, Желязков и
партньори“, в който се излагат подробни доводи, че искът е неоснователен. Излага, че
между страните е налице облигационно правоотношение по договор за пренос на ел. енергия
през електроразпределителните мрежи на „Електроразпределение Север“ АД, като
2
ответното дружество изпълнява задълженията си по договора добросъвестно и точно. Сочи,
че на 27.11.2018 г. от служители на „Електроразпределение Север“ АД е извършена
техническа проверка на СТИ в процесния обект, като в невизуализирания регистър 1.8.3 на
същото е установено наличие на електроенергия в размер на 37661 кВтч, за което е
съставен констативен протокол, подписан от член на домакинството на клиента – неговия
син, и един независим свидетел. Излага, че след проверката процесният електромер е
демонтиран, подменен с нов такъв и изпратен в Български институт по метрология,
Регионален отдел – Варна, за експертиза, при която е установена външна намеса в тарифната
схема на електромера и наличие на преминала енергия в невизуализираната на дисплея
тарифа 1.8.3 - 37661,8 кВтч. Сочи, че установеното количество електроенергия е реално
доставено и потребено от абоната и се дължи на основание чл. 50 от ПИКЕЕ, вр. чл. 200, ал.
1, предл. 1-во от ЗЗД. Настоява предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира присъждане
на съдебно-деловодни разноски.
Настоящият съдебен състав, като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
Безспорно по делото е обстоятелството, че страните са обвързани от валидно
договорно правоотношение, по силата на което ищецът е потребител на електроенергия за
битови нужди и клиент на ответното дружеството за описания в исковата молба обект на
потребление.
Видно от Констативен протокол № 12103616, на 6.02.2015 г. на обекта на ищеца от
служители на „Енерго-Про мрежи“ АД е монтиран електромер с фабричен №
1115031400717089 с нулеви показания по нощна и дневна тарифа. В протокола не е отразено
какви са били показанията на електромера при неговия монтаж по отчетен регистър 1.8.3.
От приложен към делото Констативен протокол № 1202512 се установява, че на
27.11.2018 г. служители на „Електроразпределение Север“ АД са извършили техническа
проверка на електромер със същия фабричен номер на обекта на ищеца, при която са
отчетени следните показания: по регистър 1.8.1 (нощна тарифа) – 2647 кВтч; по регистър
1.8.2 (дневна тарифа) – 7662 кВтч, по регистър 1.8.3 – 37661 кВтч. Отбелязано е, че
електромерът е демонтиран и подменен с нов, изправен. Демонтираният електромер е
поставен в индивидуална опаковка, запечатана с пломба № 507289, за изпращане за
експертиза в БИМ. Протоколът е подписан от двама свидетели, единият от които – син на
титуляра на партидата.
Видно от Констативен протокол № 2368/09.10.2019 г. – АУ – Е – 000029-
68186/30.11.2018 г. на БИМ – Варна, от метрологичната експертиза на електромера, при
извършените проверки на точността на отчитане на СТИ не са констатирани грешки извън
допустимите. Отбелязано е, че електромерът съответства на метрологичните
характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерването на електроенергия.
Посочено е, че при софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на
електромера, която за типа електромери Carat Digitron M02 трябва да се състои от две
тарифи Т1 и Т2, като действително потребената енергия се разпределя и върху
невизуализираната тарифа Т3 – 037661,8 кВтч. Уточнено е, че не е осъществяван достъп до
вътрешността на електромера.
От Становище за начисление на електрическа енергия на „Електроразпределение
Север“ АД е видно, че същото е издадено на 14.10.2019 г. въз основа на горецитирания
протокол, като с него е одобрено начисляването на допълнително количество ел. енергия
общо в размер на 37661 кВтч, от които 22184 кВтч за периода 28.11.2017 г. – 30.06.2018 г. и
15477 кВтч за периода 01.07.2018 г. – 27.11.2018 г. За одобреното количество ел. енергия е
издадена фактура ********** от 16.10.2019 г. за сумата от 7186,46 лева с вкл. ДДС.
От заключението на изготвената пред първа инстанция СТЕ се установява, че
3
електромерът тип М 02 – Carat, с фабричен № 1115031400717089, монтиран на процесния
обект, е произведен през 2014 г. и преминал първоначална метрологична проверка през
същата година, като срокът му на метрологична годност е 6 години, т. е. към датата на
проверката – 27.11.2018 г. уредът е бил годно техническо средство за измерване на ел.
енергия. Вещото лице излага, че процесният електромер е произведен с фабрични настройки
да показва потребяваната ел. енергия по двата визуализиращи се на екрана регистри 1.8.1 и
1.8.2. Изтъква, че натрупаното количество ел. енергия в регистър 1.8.3 е възможно да бъде
отразено там само след човешка намеса, чрез софтуерно проникване в паметта на
електромера, като въздействието е осъществено през инфрачервения порт на уреда. Сочи, че
неправомерното вмешателство в софтуера на процесното СТИ е доказано от независимото
изследване на БИМ. Поддържа, че технически не е възможно показанията в скрития
регистър 1.8.3 да са били различни от нулеви към датата на монтажа при положение, че
уредът е бил нов, неупотребяван, което се доказва с приложения по делото Констативен
протокол № 12103616/ 6.02.2015 г. на „Енерго-Про мрежи“ АД. Прави заключение, че
електрическата енергия, натрупана в регистър 1.8.3, е отчетена от процесното СТИ. В
съдебно заседание на 28.02.2020 г. вещото лице изяснява, че тъй като процесният
електромер не е от типа „смарт“, не е възможно да се установи от кой момент е започнало
натрупването в регистър 1.8.3. Сочи, че в Становището за начисление на ел. енергия
разпределението на количеството електроенергия от невизуализирания регистър в
подпериоди на едногодишния период е заради промяната в цената; то не отразява реалното
потребление за съответния подпериод, а е получено по аритметичен път.
В изпълнение на задължителните указания на ВКС, пред въззивната инстанция е
допусната повторна СТЕ от вещо лице – софтуерен специалист. От заключението по същата,
което настоящият състав кредитира като компетентно изготвено и обективно, се установява,
че отчетеното в невизуализирания регистър 1.8.3 количество електроенергия в размер на
37661,8 кВтч реално е преминало през процесното СТИ и потребено. Наличието на
показания в регистър 1.8.3 се дължи на неправомерна промяна в параметризацията, която за
конкретното устройство се изразява в превключване на тарифите както следва: от
понеделник до събота – от 00:00 ч. до 06:00 ч. и от 17:00 ч. до 00:00 ч. – 1.8.3, от 06:00 ч. до
08:00 ч. – 1.8.1, от 08:00 ч. до 17:00 ч. – 1.8.2; в неделя – само 1.8.3. Описаната промяна на
параметризацията определено е човешко дело и не е възможно да се касае за софтуерна
грешка. Към настоящия момент не е възможно да се определи кога точно е извършено
неправомерното вмешателство, респективно кога е започнало натрупването на количеството
електроенергия в невизуализирания регистър. В приложения към делото Констативен
протокол № 12103616/ 6.02.2015 г. на „Енерго-Про мрежи“ АД за монтажа на електромер
тип Carat Digitron M02 с фабричен № 1115031400717089 на процесния обект са отразени
нулеви показания за нощна и дневна тарифа, съответно регистри 1.8.1 и 1.8.2, което показва,
че електромерът е монтиран нов; при нулеви показания в регистри 1.8.1 и 1.8.2, показанията
в регистри 1.8.3 и 1.8.4 не могат да бъдат различни от нулеви. При проверка на място в
„Електроразпределение Север“ АД вещото лице е установило наличие на софтуер Digitron
Read – ENP, версия 1.21.18, с който са възможни единствено прочит на данните и сверяване
на часовника на СТИ, като данни за други софтуерни продукти не са предоставени.
Констатираната в протокол № 2368/09.10.2019 г. на БИМ външна намеса в тарифната схема
е извършена през инфрачервения порт на електромера. В същия протокол са описани
проверките за точност на процесното СТИ, като няма отклонения от максимално
допустимите грешки при всички режими на работа и зададени стойности. Фактурираната от
ответното дружество стойност от 7186,46 лева отговаря на цените, определени от КЕВР за
съответния период.
При така изложената фактическа обстановка, въззивният съд достига до следните
правни изводи:
В настоящия казус спорът между страните се концентрира върху законосъобразността
на процедурата по установяване на неизмерена ел. енергия в обекта на ищеца, както и по
4
начисляване на исковата сума като корекция на сметка за минал период.
Служебното начисляване на допълнителни количества ел. енергия по партидата на
ищеца е извършено по реда и условията на обнародваните в ДВ бр. 98 от 12.11.2013 г.
Правила за измерване на количеството електрическа енергия, в сила от 16.11.2013 г., изм.
ДВ, бр. 15 от 14.05.2017 г. Съгласно нормата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, ПИКЕЕ
регламентират принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда
за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на корекция на сметките за
предоставената електроенергия. Цитираните правила имат правната характеристика на
подзаконов нормативен акт към ЗЕ, който е задължителен за страните. Към датата на
проверката на процесния електромер (27.11.2018 г.) разпоредбите на ПИКЕЕ (ДВ, бр. 98 от
12.11.2013 г.) са отменени изцяло с Решение № 1500 от 06.02.2017 г. на ВАС по адм. д. №
2385/2016 г. и Решение № 2315 от 21.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3879/2017 г.,
обнародвано в ДВ, бр. 97 от 23.11.2018 г., и не са част от действащото право - съответно
хипотезата на чл. 50 ПИКЕЕ, посочена от въззивното дружество като правно основание за
вземането му, е неприложима.
Горното обаче не отменя задължението за заплащане на цената на потребена, но
неотчетена при редовен месечен отчет електроенергия, доколкото предвидените в ЗЕ
специални норми, регулиращи отношенията между доставчиците на електроенергия и
крайните потребители, не изключват общото правило, че купувачът дължи заплащане на
цената на доставената стока. В случая налице е продажбено правоотношение, за което на
общо основание са приложими правилата на ЗЗД. В този смисъл е и най-новата практика на
ВКС, обективирана в Решение No 75 от 13.04.2021г. на ВКС по гр. д. No 2206/2020г., IV г.
о., ГК, Решение No 76 от 8.04.2021г. на ВКС по гр. д. No 2209/2020г., IV г. о., ГК и др.
Съгласно чл. 183, ал.1 от ЗЗД, с договора за продажба продавачът се задължава да
прехвърли на купувача собствеността на една вещ или друго право срещу цена, която
купувачът се задължава да му заплати. Основание за заплащането на дадено количество
електроенергия по договора за покупко-продажба между страните е доставката на същото. В
конкретния казус, за да бъде дължима стойността на констатираното в невизуализирания
регистър 1.8.3 на процесния електромер количество електроенергия в размер на 37661 кВтч,
в тежест на ответното дружество е да докаже, че то действително е доставено и потребено от
абоната.
Съгласно чл. 38 от Закона за измерванията (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2005 г., в сила от
01.03.2006 г.), първоначалните и последващите проверки на средства за измерване се
извършват от Българския институт по метрология или от лица, оправомощени от
председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор. В дадения
случай наличието на процесното количество електроенергия в невизуализирания регистър
1.8.3 на електромер с фабричен № 1115031400717089 е установено именно с Констативен
протокол № 2368/09.10.2019 г. – АУ – Е – 000029-68186/30.11.2018 г. на БИМ – Варна, от
метрологичната експертиза на СТИ, който е официален свидетелстващ документ и съгласно
който при софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на електромера, като
действително потребената енергия се разпределя и върху невизуализираната тарифа Т3 –
037661,8 кВтч.
Констативен протокол № 1104376/13.06.2018 г. от техническата проверка, извършена
от „Електроразпределение Север“ АД, съдържа същите данни, а подписите на двама
свидетели, единият от които – син на ищеца, удостоверяват релевантните за самата
проверка обстоятелства: че показанията, отразени в протокола, са снетите от СТИ към
момента на демонтирането му; че СТИ е поставено в безшевна торба и запечатано с пломба
в състоянието, в което е демонтирано, и в момента на демонтажа; че номерът на пломбата е
отразен правилно в протокола; че самият протокол е съставен в момента на демонтирането.
5
Натрупването на съответното количество електроенергия в регистър 1.8.3 вследствие
на констатирано неправомерно софтуерно вмешателство в тарифната схема на електромера
е потвърдено и от заключението по изготвената пред въззивната инстанция съдебно-
техническа експертиза. След изследване на електромера, вещото лице сочи, че процесното
количество ел. енергия реално е преминало през същия и съответно потребено от абоната,
като натрупването е ставало постепенно и ежедневно в точно установени времеви интервали
от денонощието.
Както КП на БИМ, така и изготвената пред въззивната инстанция съдебно-техническа
експертиза установяват, че наличното количеството ел. енергия в регистър 1.8.3 е отчетено
точно, тъй като към датата на проверката – 27.11.2018 г., процесното СТИ е било в
метрологична годност и при проверките за точност няма отклонения от максимално
допустимите грешки при всички режими на работа и зададени стойности.
Вещите лица и по двете изготвени СТЕ – пред първоинстанционния и въззивния съд,
потвърждават, че сумата от 7186,46 лева, начислена по фактура № ********** от 16.10.2019
г., е коректна и изчислена математически точно, по действащите към отразените периоди
цени на електроенергията, утвърдени от КЕВР.
Невъзможността да се определи точният момент, от който е започнало натрупването в
невизуализирания регистър, няма отношение към валидността на задължението за
заплащане на стойността на потребената ел. енергия, тъй като за периода от монтажа до
демонтажа на процесния електромер не е имало смяна на абоната, а заключенията и по
двете изготвени СТЕ са категорични, че електромерът е монтиран на процесния обект с
нулеви показания по регистър 1.8.3.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че ищецът СТ. В. СТ.,
ЕГН **********, ДЪЛЖИ на ответника „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********,
сумата от 7186,46 лева, начислена в резултат на извършена корекция на сметката за ел.
енергия за обект на потребление, находящ се в гр. Д., ул. „Л.К.“ № 10, вх. В, ет. 1, ап. 2, с
кл. № ********** и аб. № **********, за периода от 28.11.2017 г. до 27.11.2018 г., за която
сума е издадена фактура № ********** от 16.10.2019 г.
Предявеният отрицателен установителен иск следва да се отхвърли, а решението на
първоинстанционния съд - да се отмени, включително в частта за разноските.
Относно съдебно-деловодните разноски:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, право на разноски за
трите съдебни инстанции има ответното, сега въззивно дружество. Същото претендира,
съгласно представени списъци по чл. 80 от ГПК, договори за правна защита и съдействие,
фактури и платежни нареждания за Б.и преводи, сторени по делото разноски както следва:
за първа инстанция - в размер на 1794 лева, включващи платено адвокатско възнаграждение
- 1644,00 лева с вкл. ДДС, и депозит за съдебно-техническа експертиза – 150,00 лева; за
въззивното производство – общо 3681,73 лева, включващи държавна такса по гр. д. №
1239/2021 г. – 143,73 лева, депозит за изготвяне на СТЕ по гр. д. № 1650/2021 г. – 250,00
лева, платени адвокатски възнаграждения по в. гр. д. № 1239/2021 г. и в. гр. д. № 1650/2021
г. - 3288,00 лева с вкл. ДДС; за касационно обжалване – общо 1817,70 лева, включващи
държавна такса – 143,70 лева, държавна такса за допускане до касационно обжалване – 30,00
лева, както и платено адвокатско възнаграждение – 1644,00 лева с вкл. ДДС.
6
По възражението за прекомерност:
Съдът намира направеното от процесуалния предствител на ищеца – сега въззиваем,
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на насрещната страна за всяка от
инстанциите за основателно, тъй като делото не се отличава с фактическа и правна
сложност. В съответствие с Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, на „Енерго-Про Продажби“ АД за всяка от инстанциите
следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 689,32 лева без вкл. ДДС,
съответно 827,18 лева с вкл. ДДС.
Водим от горното, на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, настоящият състав на въззивния
съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1189 от 06.03.2020 г. по гр. д. № 17745/2019 г. по описа на ВРС,
XLVII състав, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от СТ. В. СТ., ЕГН **********, с адрес: гр. Д., ул. „Л.К.“ №
10, вх. В, ет. 1, ап. 2, срещу „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик” № 258, „Варна Тауърс – Г“ иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено в отношенията между
страните, че ищецът не дължи на ответника сумата в размер на 7186,46 лева, начислена в
резултат на извършена корекция на сметката за ел. енергия за обект на потребление,
находящ се в гр. Д., ул. „Л.К.“ № 10, вх. В, ет. 1, ап. 2, с кл. № ********** и аб. №
**********, за периода от 28.11.2017 г. до 27.11.2018 г., за която сума е издадена фактура №
********** от 16.10.2019 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, СТ. В. СТ., ЕГН **********, с адрес: гр.
Д., ул. „Л.К.“ № 10, вх. В, ет. 1, ап. 2, ДА ЗАПЛАТИ на „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик” № 258,
„Варна Тауърс – Г“, сумата в размер на 4026,15 лева (Четири хиляди двадесет и шест лева и
15 ст.), представляваща сторени пред трите инстанции съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република
България в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл. 280, ал. 1
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
7
1._______________________
2._______________________
8