№ 134
гр. Ихтиман, 19.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на десети септември през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Александър К. Трионджиев
при участието на секретаря Борислава Ив. Мешинкова
като разгледа докладваното от Александър К. Трионджиев Административно
наказателно дело № 20241840200377 по описа за 2024 година
Настоящото производство е инициирано въз основа на жалба, подадена И. Н. А., ЕГН
**********, с адрес: * против Наказателно постановление № BG25012024/4000/Р8-56 от
04.06.2024 г., издадено от и.д. Директора на Национално тол управление към Агенция
„Пътна инфраструктура“. С наказателното постановление на жалбоподателя, на основание
чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 1800 лева.
С депозираната жалба жалбоподателят излага подробни съображения, според които
оспореното наказателно постановление е неправилен и незаконосъобразен, като настоява
същото да бъде отменено.
В проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят не се явява, като не се
явява и неговият процесуален представител – адвокат Л. М.. Преди това /на 02.09.2024 г./ от
процесуалният представител е постъпила молба, в която е изразено и становище по
съществото на производството.
В съдебното заседание се явява процесуален представител на наказващия орган –
юрисконсулт К.. Юрисконсултът настоява жалбата да бъде оставена без уважение, а
наказателното постановление да бъде потвърдено.
Районна прокуратура – Самоков, Териториално поделение – Ихтиман не изразява
становище по случая.
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна – лице,
спрямо което е издадено атакуваното наказателно постановление, в установения от закона
срок и същата е депозирана пред надлежния съд.
От събрания доказателствен материал може да се приеме, че е реализирана следната
фактическа обстановка, а именно:
На 25.01.2024 г. в 15:33 часа в направление излизане от територията на Република
България, на граничен контролно-пропускателен пункт Оряхово – ферибот, е пристигнало
пътно превозно средство с рег. № *, вид: специален автомобил, марка и модел ВОЛВО ФМ, с
обща техническа допустима максимална маса над 12 тона, управлявано от г-н А.. След
1
извършена проверка от контролните органи е установено, че на 08.01.2024 г., в 10:56 часа,
горепосоченото пътно превозно средство попада в категорията на пътно превозно средство,
за което е дължима, но не е заплатена, такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, тъй като превозното
средство е засечено на 08.01.2024 г., в 10:56 часа, по път А-1, км 54+150, включен в обхвата
на платената пътна мрежа, когато за него не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал.
1, т. 2 от ЗП. Във връзка с извършеното административно нарушение е генериран
доказателствен запис – доклад от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, с номер
на нарушението 0E6D16FCC6B92406E063021F60A41B8, заедно със снимков материал –
статични изображения. Превозното средство е било управлявано от И. Н. А..
Сходна фактическа обстановка е описана в издаденото и обжалвано наказателно
постановление, а така също и в предхождащия го акт за установяване на административно
нарушение.
С жалбата не се оспорва обстоятелството, че именно И. Н. А. е управлявал процесното
превозно средство.
Не се установява на 08.01.2024 г. процесниото моторно превозно средство да е
преминало през други участъци от пътната инфраструктура на страна, без да е била
заплатена дължимата тол такса за тях, във връзка с което да са издадени и други доклади от
електронната система и да са направени други статични изображения.
В хода на съдебното следствие като свидетели са разпитани лицата Г. В. и В. М., които
дават показания относно това как принципно се процедира, когато бъде установено от тях
превозно средство, напускащо границите на страната, спрямо което е установено нарушение
относно неплащане на тол такси.
За да се произнесе по жалбата, съдебният състав съобрази следното:
Незаконосъобразно е онова наказателно постановление, което е издадено от надлежен
орган, не е издадено в установените законови срокове, не съдържа изискуемите от закона
реквизити или в хода на административната процедура са нарушени съществени
процесуални правила при изготвянето на акта за установяване на административно
нарушение и/или издаването на наказателното постановление. Когато всички тези условия за
законосъобразност бъдат спазени, тогава може да се пристъпи към проверка правилността на
наказателното постановление, която представлява преценка за това дали действително е
извършено посоченото от наказващия орган нарушение. В тази връзка следва да се посочи,
че задължение на наказващият орган е да докаже, че санкционираното лице е извършило
нарушението, което му е вменено.
В настоящия случай оспореното наказателното постановление и актът за установяване
на нарушението са издадени от компетентни органи и в кръга на правомощията на
последните.
От материалите по делото може да се приеме и че превозното средство попада в
категорията на пътно превозно средство, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл.
10, ал. 1, т. 2 от ЗП и че то е засечено именно на 08.01.2024 г., в 10:56 часа, по път А-1, км
54+150, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за него не е била заплатена
дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП.
Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗП за преминаване по платената
пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни
превозни средства и такси на база време и на база изминато разстояние:
1. такса за ползване на платената пътна мрежа - винетна такса за пътни превозни
средства по чл. 10а, ал. 7; заплащането на винетната такса дава право на едно пътно
превозно средство да ползва за определен срок платената пътна мрежа;
2. такса за изминато разстояние - тол такса за пътни превозни средства по чл. 10б, ал. 3;
заплащането на ТОЛ таксата дава право на едно пътно превозно средство да измине
2
разстояние между две точки от съответния път или пътен участък, като изминатото
разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните тол сегменти, в които съответното
пътно превозно средство е навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на сбора на
изчислените за съответните тол сегменти такси; таксата за изминато разстояние се определя
в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото
разстояние, от категорията на пътното превозно средство, броя на осите и от екологичните
му характеристики и се определя за всеки отделен път или пътен участък.
Правилото на мл.10б, ал. 3 от ЗП гласи, че тол таксата се заплаща от собственика или
ползвателя на пътното превозно средство за всички пътни превозни средства с обща
технически допустима максимална маса над 3,5 тона, извън тези по чл. 10а, ал. 7, 7а и 9,
като заплащането й дава право на пътното превозно средство, за което е заплатена, да
измине определено разстояние между две точки.
В текста на чл. 10б, ал. 4 от ЗП е посочено, че размерът на дължимата за плащане тол
такса се определя въз основа на реално получени декларирани тол данни, удостоверени по
реда, предвиден в наредбата по чл. 10, ал. 7, или чрез закупуването на еднократна
маршрутна карта, която дава право на ползвателя на пътя да измине предварително заявено
от него разстояние по определен маршрут, като същата важи само за пътното превозно
средство, чийто регистрационен номер е бил правилно деклариран от собственика или
ползвателя му.
На основание чл. 10, ал. 7 от ЗП е приета Наредба за условията, реда и правилата за
изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории
пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние С наредбата, на
основание чл. 10б, ал. 4, изречение второ от ЗП, се определят и начините за изчисляване и
заплащане на дължимите тол такси.
Според санкционната норма на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП водач, който управлява пътно
превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата по път, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за
установяване на изминатото разстояние, съгласно изискванията на ЗП, за участъка от път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена
маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното превозно средство, се наказва
с глоба в размер 1800 лева.
Разпоредбата на чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП предвижда, че електронната система за
събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата създава доклади за всяко
установено нарушение по чл. 179, ал. 3 – 3в, към които автоматично се прилагат статични
изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи.
Докладите, заедно с приложените към тях статични изображения във вид на снимков
материал и/или динамични изображения – видеозаписи, представляват доказателства за
отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с
регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство – част от
системата.
Съгласно чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП при установяване на нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3б в
отсъствие на нарушителя се счита, че пътното превозното средство е управлявано от
собственика му, а в случаите, в които в свидетелството за регистрация на пътното превозно
средство е вписан ползвател – от ползвателя, освен ако бъде установено, че пътното
превозно средство е управлявано от трето лице. Тоест, възможно е, ако в хода на
административно-наказателното производство се установи, че превозното средство е
управлявано от конкретно физическо лице, същото да бъде санкционирано.
В случая е ангажирана отговорността не на собственика или вписания ползвател на
моторното превозно средство, а на водача на същото. Поради това от значение е и
3
разпоредбата на чл. 139, ал. 7 от ЗДвП, където е разписано, че водачът на пътно превозно
средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата е длъжен преди движение по
път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупи маршрутна карта за участъците
от платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни съответните задължения за
установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2
от Закона за пътищата, освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице. В
настоящия случай в наказателното постановление, а и в акта за установяване на
административно нарушение, е цитирана нормата на чл. 139, ал. 7 от ЗДвП, поради което
описаното нарушение е ясно формулирано.
Въпреки това, наказателното постановление подлежи на отмяна, а съображенията за
това са следните:
Както вече бе посочено, от материалите по делото става ясно, че за процесното
превозно средство не е била заплатена дължимата тол такса само за едни сегмент /само в
един участък/, а именно – на 08.01.2024 г., в 10:56 часа, на път А-1, км. 54+150. В този
смисъл е разпечатката от доклада от електронната система за събиране на такси и двата броя
сатични изображения /лист 27-29/. По делото липсва информация за друго подобно
нарушение, извършено на същата или друга дата. В административната преписка не е
представена и друга извадка, от която да е видно, че на съответната дата са извършвани и
други нарушения. В Становище от „Управление на информационна система и
инфраструктура“, НТУ /лист 50/, е посочено, че незаплатената тол такса в случая е в размер
на 1.76 лева. Всичко това идва да покаже, че от доказателствата по делото се установява, че
само в 10:56 часа е пропуснато подаване на декларация. Тоест, не може да се направи извод,
че през целия ден, респективно – през целия маршрут в Република България или че през
продължителен период от време превозното средство е било управлявано и се е движило по
пътищата на страната в нарушение на изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗП и на наредбата,
приета на основание чл. 10, ал. 7 от ЗП. По този начин се установява, че неподадената
декларация в 10:56 часа е изолиран /единичен/ случай.
В чл. 179, ал. 3а от ЗДвП е предвидена глоба във фиксиран размер, а именно – 1800
лева. Така предвиденият от законодателя фиксиран размер на глобата не дава възможност на
наказващия орган да съобрази тежестта на всяко конкретно нарушение и да наложи
пропорционална, съответна и справедлива административна санкция. В същото време
текстът на чл. 189з от ЗДвП предвижда, че за нарушения по ЗДвП не може да се прилага чл.
28 от ЗАНН. Именно в нормата на чл. 28, във вр. пар. 1,т. 4 от ЗАНН е посочено, че за
маловажен случай административно наказание не се налага.
От друга страна, обаче, в практиката на СЕС и по-конкретно в решението по Дело C-
497/15, към което е присъединено и Дело C-498/15, е посочено, чрез даване отговор на
поставените към съда въпроси, че член 9а от Директива 1999/62/ЕО (има се предвид чл. 9а
от Директивата преди редакцията и изменението на същата) трябва да се тълкува в смисъл,
че предвиденото в този член изискване за пропорционалност не допуска система от
наказания като разглежданата в главното производство, която предвижда налагането на
фиксирана глоба за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително
заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и
тежестта им и член 9а от Директива 1999/62, изменена с Директива 2011/76, трябва да се
тълкува в смисъл, че предвиденото в този член изискване за пропорционалност допуска
система от наказания като разглежданата в главното производство, която въвежда обективна
отговорност. По този начин от съдържаноето на решението на СЕС може да се направи
извод, че нормата на 179, ал. 3а от ЗДвП противоречи на европейското законодателство и на
практиката на СЕС, тъй като липсва възможност за пропорционалност между степента и
характера на извършеното нарушение и размера на наложената санкция. В този смисъл са и
мотивите към Решение № 506 от 18.04.2024 г. на АдмС - София област по к. а. н. д. №
4
200/2024 г., Решение № 611 от 13.05.2024 г. на АдмС - София област по к. а. н. д. № 279/2024
г. и Решение № 895 от 10.07.2024 г. на АдмС - София област по к. а. н. д. № 433/2024 г.
Предвид всичко изложено дотук, съдебният състав стига до извода, че наложеното с
оспореното наказателно постановление наказание противоречи на изискванията за
пропорционалност, въведени включително и с практиката на СЕС посредством решението
по Дело C-497/15, към което е присъединено и Дело C-498/15, което е основание за неговата
отмяна. Това е така, тъй като незаплатената толк такса в случая възлиза на 1.76 лева,
съгласно Становище на отдел „Управление на информационната система и
инфраструктура“, НТУ, а размерът на наложената глоба е 1800 лева.
Отделно от горното, процесното деяние може да се приеме и за малозначително по
смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК, която норма би могла да намери приложение в
административно-наказателното производство по силата на препращащата разпоредба на чл.
11 от ЗАНН. В контекста на чл. 9, ал. 2 от НК при наличие на малозначително деяние не е
налице административно нарушение, тъй като деянието не разкрива никаква степен на
обществена опасност поради своята малозначителност или неговата обществена опасност е
явно незначителна и заради това не може да се квалифицира като административно
нарушение. В настоящия случай става ясно, че превозното средство не е преминало през
територията на страната без за него да са заплатени дължимите такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, а
само в един участък /по отношение на един сегмент/ не е била изпратена декларация за
отчет. Също така, размерът на незаплатената такса е бил 1.76 лева. Всичко това идва да
покаже, че въпросното деяние се отличава с малозначителност, поради което не подлежи на
санкциониране по административен ред. В горния смисъл са част от мотивите на Решение
№ 1511 от 5.12.2023 г. на АдмС - София област по к. а. н. д. № 960/2023 г.
С оглед изхода на делото, жалбоподателят има право на сторените от него съдебни
разноски. По делото е представен договор за правна помощ и съдействие /втората страница
на лист 14/, в който е посочено, че заплатеното адвокатско възнаграждание е в размер на 600
лева. Предвид изложеното, наказващият орган следва да заплати на жалбоподателя
сторените от последния съдебни разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № BG25012024/4000/Р8-56 от
04.06.2024 г., издадено от и.д. Директора на Национално тол управление към Агенция
„Пътна инфраструктура“.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на И. Н. А., ЕГН **********
сумата от 600 /шестстотин/ лева – сторени съдебни разноски по делото.
Решението на съда подлежи на касационно обжалване в четиринадесетдневен срок от
съобщението му на страните, като жалбата се подава до Административен съд – София
област, чрез Районен съд - Ихтиман.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
5