Р Е Ш
Е Н И Е № 646
21.10.2019
година, гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Трети граждански състав
на деветнадесети септември през две
хиляди и деветнадесета година
в публичното заседание в следния състав:
Съдия : Нели Иванова
секретар Ваня Кирева
прокурор
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело №1640 по описа за 2018г.,за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявен
е от „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, бул.”Васил Левски” №114, етаж Мецанин,
представляван от управителите Р. Г. А. и Т. Я. К., чрез юриск.Н. А.С., против М.С.Д.
с ЕГН:********** ***, иск с правно основание чл.422 вр.чл.415 ал.1 от ГПК.
Ищецът
подал заявление по чл.410 от ГПК, въз основа на което била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение, връчена на длъжника при условията на чл.47
ал.5 от ГПК. В резултат на това съгласно чл.415 ал.1 т.2 от ГПК за ищеца
възниквал правен интерес от завеждане на установителен иск за вземанията на
дружеството срещу ответника. Твърди се, че на 26.07.2016г. между „Изи Асет Мениджмънт“
АД и ответника бил сключен договор за паричен заем. Основанието, на което
заявлението и настоящата искова молба се подават от ищеца било сключен рамков
договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 30.01.2017г. на
основание чл.99 от ЗЗД и приложение №1 към него от 01.11.2017г. между „Изи Асет
Мениджмънт“ АД и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, по силата
на който вземането било прехвърлено в полза на последния изцяло с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности. Съгласно сключения договор за заем
заемодателят се задължил да отпусне на заемополучателя паричен заем в общ
размер на 450лв., а последният усвоявал цялата сума веднага след сключване на
процесния договор, с което заемодателят изпълнил задължението си. Страните се
съгласили, че ще се рефинансира текущия заем на ответника по договор за паричен
заем 2451108. Страните направили изрично изявление за прихващане на насрещни
изискуеми задължения, като в случая процесният договор имал силата на разписка.
След извършеното прихващане задължението на заемателя се погасявало изцяло, а
заемодателят му изплащал остатъка от заемната сума по договора. Ответницата се
задължила на ползва и върне заемната сума съгласно условията на сключения
договор, като заплати 539,76лв. ведно с договорната лихва на 12 месечни
погасителни вноски, всяка в размер на 125,69лв. По договора за паричен заем
ответницата извършвала плащания в общ размер на 315,89лв. Към момента дължимата
главница била в размер на 351,61лв. За ползването на предоставената заемна сума
по договора за паричен заем от 26.07.2016г. ответницата дължала договорна лихва
в размер, посочен в договора. В случая начислената договорна лихва била в
размер на 51,86лв. за периода от 27.08.2016г. до 23.07.2017г. В сключения между
страните договор ответницата се задължила в 3-дневен срок от усвояване на
сумата да предостави на заемодателя едно от обезпеченията, посочени
изчерпателно в договора, като се съгласила в случай на неизпълнение на
задължението за предоставяне на обезпечение да дължи неустойка. Тази неустойка
се начислявала еднократно след 3 дни от датата на сключения между страните
договор и се дължала като допълнителна сума към всяка погасителна вноска. Към
момента дължимата неустойка била в размер на 269,20лв. Разпоредбите на заемния
договор предвиждали съгласно тарифа на „Изи Асет Мениджмънт“ АД при забава на
плащане на погасителна вноска с повече от 30 календарни дни да се начисляват
разходи за събиране, представляващи такси и разноски за напомнителни писма,
електронни съобщения, телефонни разговори и посещения на адрес в размер на по 9
лв. на всеки 30-дневен период до максимален размер от 45лв. В случая
ответницата не дължала разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото
задължение. Ответницата следвало да изплати целия заем на 23.07.2017г. –
последната падежна дата, като от тогава до подаването на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, както и на настоящата искова молба сроковете
по всички падежи на тези остатъчни вноски отдавна били изтекли, като по делото продължавало
виновното неизпълнение на задълженията, поради което се дължала мораторна лихва
върху непогасената главница в размер на 23,88лв. от 24.07.2017г. до подаване на
заявлението – 29.12.2017г., ведно със законната лихва върху главницата от
момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите
суми. Предвид гореизложеното се иска постановяване на решение, с което да се
признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумите от
351,61лв. – главница; 51,86лв. – договорна лихва за периода от 27.08.2016г. до
23.07.2017г., 269,20лв. – неустойка за неизпълнение на договорно задължение,
23,88лв. – лихва за забава /мораторна лихва/ за периода от 24.07.2017г. до
датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 29.12.2017г., ведно
със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението до
окончателното изплащане на задължението. Претендира присъждане на разноски.
В
срока по чл.131 от ГПК назначеният на ответника особен представител адв.З.З.
депозира отговор на исковата молба, с който оспорва изцяло иска като
неоснователен. Твърди, че ответницата не е била надлежно уведомена за
извършената цесия. Договорът за заем бил реален договор и за сключването му не
било достатъчно постигането на съгласие между страните, а било необходимо
заемодателят фактически да предаде на заемателя предмета на договора. Нямало
доказателства по делото за реално предаване на сумата на ответницата, като по
този начин сделката не била установена по основание, за да породи задължение за
плащане на исковата сума. Претенцията за неустойка в размер на 269,20лв. не
съответствала на основния принцип за добросъвестност и справедливост в
търговските правоотношения и като накърняваща добрите нрави била нищожна
съгласно чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД. Договорения размер излизал извън присъщите й
функции, като я превръщал в средство за неоснователно обогатяване.
Алтернативно, въз основа на чл.92 ал.2 от ЗЗД се иска намаляване на размера й
като прекомерно голям спрямо размера на неиздължената сума от договорния заем –
134,11лв.
Съдът като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира за
установена следната фактическа обстановка :
По подадено от ищцовото
дружество заявление е образувано ч.гр.д.№9/2018г. по описа на РС-Хасково
по реда на чл.410 от ГПК срещу ответника за сумите 351,61лв. – главница по договор за паричен заем от 26.07.2016г.; 51,86лв. – договорна
лихва за периода от 27.08.2016г. до 23.07.2017г.; 23,88лв. – лихва за периода
от 24.07.2017г. до 29.12.2017г.; 269,20лв. – неустойка за неизпълнение на
задължение, ведно със законната лихва върху главницата от 29.12.2017г. до
изплащане на вземането, дължими по договор от 26.07.2016г., сключен между
длъжника и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, вземанията по който са прехвърлени на
заявителя с рамков договор за цесия от 30.01.2017г. и приложение
№1/01.11.2017г. към него. За тези суми е издадена и заповед за изпълнение по
ч.гр.д.№9/2018г. по описа на съда. Видно от приложения с исковата молба договор
за заем е, че същият е сключен между ответника и „Изи Асет Мениджмънт“ АД на 26.07.2016г.,
в който са отразени размера на сумата, предоставена на кредитополучателя,
размера на погасителните вноски и броя на същите, както и крайната сума, която
заемателят следва да върне на заемодателя и съответните условия, при които това
следва да стане. На 30.01.2017г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Агенция за контрол
на просрочени задължения“ ООД е сключен рамков договор за прехвърляне на
парични задължения /цесия/. До ответника са изпратени уведомителни писма за
извършената цесия и размера на задължението, за които няма данни да са
достигнали до адресата.
За изясняване на делото
от фактическа страна съдът назначи и изслуша съдебно-счетоводна експертиза,
чието заключение приема като компетентно и обективно дадено. В своето
заключение вещото лице сочи, че размера на неизплатените суми възлиза на 351,61лв.
за главница; 51,86лв. – договорна лихва за периода 27.08.2016г. – 23.07.2017г.;
269,20лв. – неустойка и 26,78лв. – лихва за забава за периода 24.07.2017г. –
29.12.2017г.
При така установената
фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:
Предявен е иск с правно
основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.240 от ЗЗД, като се иска установяване
на вземане на ищеца към ответника за посочената в исковата молба сума. Съдът
намира така предявения установителен иск за допустим, тъй като е предявен в
срока по чл.415 от ГПК от надлежна страна против лице, за което се твърди, че
дължи суми на ищеца по силата на договор за цесия, с който му е прехвърлено
вземане на кредитодателя срещу ответника по сключен между тях договор за паричен
заем.
Разгледан по същество
иска се явява неоснователен. Видно от представения договор, сключен между „Изи
Асет Мениджмънт“ АД и ответника на 26.07.2016г., последният е получил в заем
определена сума, като е договорен размер на погасителните вноски и периодите за
заплащане на същите, лихвите и другите задължения поети от кредитополучателя. В
настоящото производство се твърди, че е останала неизплатена сума по така
сключения договор за заем, което се установява и от депозираното от вещото лице
експертно заключение. От представения договор за цесия от 30.01.2017г. и приложенията,
сключени между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и ищеца се установява, че вземането на
кредитодателя срещу ответника е прехвърлено на последния. До ответника са
изпратени уведомления на адреса, посочен в договора за заем за извършеното
прехвърляне на задължението на ответника към кредитодателя на ищцовото
дружество. В тази връзка съдът намира за основателни възраженията на ответната
страна за липсата на връчено уведомление на длъжника, тъй като по делото няма
данни същите да са достигнали до своя адресат. Самият ищец заявява, че на
ответника не е връчено уведомление за извършената цесия, като с исковата молба
прави искане да бъде връчено такова. Несъмнено, в настоящия случай не е налице редовно
връчване на тези уведомителни писма, тъй като те не са достигнали до
своя адресат. Следва да се има предвид, че уведомлението за цесия може да се
приеме за редовно връчено и с получаване от длъжника на издадената заповед за
изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, както и с получаване от ответника в
исковото производство на преписа от исковата молба, по която е образувано
делото. В настоящия случай тези хипотези не са налице, за да се приеме редовно
връчване на уведомлението за цесия, тъй като и заповедта за изпълнение и
преписа от исковата молба са връчени на ответника чрез залепване. Не може да се
приеме, че на страната е редовно връчено уведомлението за цесия с получаване на
препис от исковата молба, тъй като такъв е връчен на назначения в настоящото
производство на ответника особен представител.
Изцяло в тази насока е практиката на въззивната
инстанция и на ВКС /напр. решение №148/02.12.2016г., постановено по
т.д.№2072/2015г. на ВКС/. Наред с това следва
да се посочи, че процесният договор за заем е сключен между цедента и длъжника, а цесионерът се
явява трето лице по отношение на постигнатото съглашение. При тези данни по делото не може да се направи обоснован извод, че
ответникът следва да изпълнява задълженията си по договора за заем спрямо
цесионера, а не спрямо цедента, тъй като липсва валидно уведомяване на същия за
сключения между последните двама договор за цесия.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Агенция
за контрол на просрочени задължения” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.София, бул.”Васил Левски” №114, етаж Мецанин, представляван от
управителите Р. Г. А.
и Т. Я. К.,
чрез юриск.Н.
А.С., против М.С.Д. с ЕГН:********** ***, иск с правно
основание чл.422 вр.чл.415 ал.1 от ГПК за сумите от 351,61лв. – главница; 51,86лв. – договорна лихва за периода от 27.08.2016г. до
23.07.2017г.; 23,88лв. – лихва за периода от 24.07.2017г. до 29.12.2017г.;
269,20лв. – неустойка за неизпълнение на задължение, ведно със законната лихва
върху главницата от 29.12.2017г. до изплащане на вземането, дължими по договор от
26.07.2016г., сключен между длъжника и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, вземанията по
който са прехвърлени на заявителя с рамков договор за цесия от 30.01.2017г. и
приложение №1/01.11.2017г. към него, за които суми е издадена заповед №4/04.01.2018г.
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№9/2018г. по описа на РС-Хасково, като неоснователен.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ : /п/ не
се чете
Вярно с оригинала!
Секретар:Г.А.