№ 287
гр. София , 10.03.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН в закрито
заседание на десети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Веселин Пенгезов
Членове:Десислав Любомиров
Атанаска Китипова
като разгледа докладваното от Веселин Пенгезов Въззивно частно
наказателно дело № 20211000600256 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.440, ал.2 НПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от осъдения Б. Б. Е. срещу определение от
23.02.2021 г. на ОС- Враца, Наказателно отделение, постановено по н.ч.д. № 105/2021г., с
което е оставена без уважение молбата на осъдения Е. за предсрочно условно освобождаване
от изтърпяване на остатъка от наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца.
В жалбата е изразено несъгласие с постановения съдебен акт и е отправено искане за
отмяната му.
Софийски апелативен съд, след като съобрази доводите, релевирани в частната жалба,
материалите по делото и служебно провери правилността на атакувания първоинстанционен
съдебен акт, намери за установено следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения седмодневен срок от активно
легитимирана страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество се явява
неоснователна.
С определение от 23.02.2021г., постановено по н.ч.д. №105/2021г., ОС- Враца,
Наказателно отделение е оставил без уважение молбата на лишения от свобода Б.Е. за
условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца.
Видно от справката на И.Ф. Началника на Затвора- ***, изпълнението на наказанието
е с начало 04.11.2020 г., като към датата на произнасяне на съда /12.02.2021г./, осъденият е
изтърпял общо 03 месеца и 09 дни, с остатък 2 месеца и 21 дни, с оглед което е изпълнена
1
обективната предпоставка, даваща му право да иска предсрочно освобождаване.
При съблюдаване на процесуалните правила на производството по чл.437 - чл.440
НПК, съдът е разгледал подадената молба и след като е преценил всички приложени по
делото материали, основателно е стигнал до извода, че не са налице достатъчно
доказателства за поправянето на осъдения по смисъла на чл.439а от НПК, за да постанови
исканото условно предсрочно освобождаване. Правно релевантните факти по делото са
правилно установени от първостепенния съд. Анализирайки доказателствения обем,
обосновано решаващият съд е посочил, че въпреки наличие на изтърпяна по-голяма част от
наложеното на лишения от свобода наказание /а именно- 1 година, 01 месец и 01 ден/, с
оглед оценката на наличните доказателства по делото, данните за поведението на осъдения в
пенитенциарното заведение, както и показателите на установените зони с дефицит, не са
налице убедителни доказателства, сочещи, че поправителния и превъзпитателен ефект на
наказанието при осъденото лице е постигнат. И това е така, доколкото видно от
представените становище на И.Ф. Началника на Затвора- ***, доклада на ИСДВР и плана
към присъдата, при осъдения Е. се наблюдават дефицитни зони, свързани с начина му на
мислене и отношението му към настоящото правонарушение – формално признава вината
си, лесно се влияе от криминално проявени лица, склонен към рисково поведение,
неосъзнава последиците от действията си, не умее да разпознава проблемите си,
злоупотребява с алкохол. Именно в тази връзка, трябва да се отчете обстоятелството, че
социалната дейност и възпитателна работа, която се води по отношение на осъдените на
„лишаване от свобода“ за постигане целите на специалната превенция обхваща целия
период от време, през който те са в затворническото общежитие. Така, в плана към
присъдата е предвидено до края на престоя с лишения от свобода да се работи в насока
преоценка на минало поведение, формиране на самокритичност и осъзнаване на вредните
последици при употреба на наркотици и шофиране на МПС, анализ на причините, довели до
правонарушението, повишаване на мотивацията за създаване и поддържане на социално
значими контакти, мотивация за посещаване на здравни беседи на тема „Вредата от
системна употреба на алкохол“, приучване към социално приемливи модели на поведение и
формиране на трайни трудови навици. Трудностите, свързани с идентифициране и
дефиниране на проблемите, респективно с адекватния избор на вариантите за решаването
им, навеждат на извода, че не е постигната трайна положителна промяна в отношението му
към поемане на отговорност и във формирането на стереотип на мислене резониращ със
социално приемливи модели на поведение. В тази насока, съдебният състав намира, че е
необходим един по-продължителен период, съобразен с размера на наказанието, в който
осъденото лице да преосмисли отношението си към правонарушението.
Ето защо, въззивната инстанция счита, че към настоящия момент не са налице всички
кумулативно предвидени от закона предпоставки за постановяване на претендираното от
осъдения Б.Е. условно предсрочно освобождаване. Настоящият съд споделя констатацията
на първоинстанционния съд, че е необходимо продължаване на поправителното въздействие
спрямо молителя в условията на контролираната среда на пенитенциарно заведение за
2
пълното постигане целите на наложеното наказание, дефинирани в чл.36 от НК, поради
което обжалваното определение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде
потвърдено.
Мотивиран от посочените съображения и на основание чл.440, ал.2 от НПК,
Софийски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 23.02.2021г., постановено по н.ч.д. №
105/2021г. по описа на ОС- Враца, Наказателно отделение.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3