РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК
РЕШЕНИЕ
№ 853 /
4.11.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, ХI състав в открито заседание на четиринадесети
октомври през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ
: ГЕОРГИ ПЕТРОВ
СВЕТОМИР БАБАКОВ
при
секретаря ЯНКА ВУКЕВА и участието на прокурора СТОЯН ПЕШЕВ, като разгледа
докладваното от Председателя к.н.а. дело № 1048 по описа на съда за 2020 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на
производството, жалбите и становищата на страните:
1. Производството е по реда на Глава Дванадесета
от Административно процесуалния кодекс във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ
от ЗАНН.
2. Образувано е по касационна жалба на
„ПЕТРОЛ“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Ловеч, хотел „Ловеч“,
ул. “Търговска“ № 12, представлявано
от изпълнителните директори Г.И.Т. и М.К.Д., срещу Решение № 102 от 20.02.2020г.,
постановено по н.а.дело № 62 по описа на Районен съд Велинград за 2020г. с
което е потвърдено Наказателно постановление №13-001803 от 08.01.2020г.,
издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“, гр. Пазарджик, с което
за нарушение и на основание чл. 415, ал.15 от Кодекса на труда, на „ПЕТРОЛ“АД е
наложена имуществена санкция в размер на 1500,00лв.
Поддържаните касационни основания се субсумират
в извода, че атакуваният съдебен акт е постановен в противоречие с приложимия
материален закон и в нарушение па процесуалните правила, т.е. касационни
основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Поддържа се, че първоинстанционният съд при
постановяване на обжалвания съдебен акт не е извършил цялостна проверка за
законосъобразно издаване на обжалваното наказателно постановление и не е
пояснил, какво поведение е следвало да реализира работодателя, липсата на което
да води до извод за извършено административно нарушение. В този смисъл се сочи,
че относно дължимото поведение, което е трябвало да реализира работодателя, в
решението, в акта за установяване на административно нарушение и в
наказателното постановление е направена единствено препратка към даденото в т.
37 от Протокол ФАРП № 1911001 от 02.05.2019г. предписание.
Неправилно според касационния жалбоподател, в
мотивите на решението е приетото за установено, че в резултат на извършените
удръжки е формирана нулева разлика и на служителя не е изплатено трудово
възнаграждение за месеците февруари и март 2019 г. Твърди се, че заедно с
Уведомление изх. № 05 - 16 - 11 от 29.05.2019г., от страна на „Петрол“ АД е
представено платежно нареждане за извършен превод по банкова сметка ***двзета
сума от трудовото възнаграждение за месец февруари 2019г. Счита се, че по
делото не е установено действие, от което може да се формира извод, че предписанието „… да се гарантира изплащането ...“
не е изпълнено и е нарушен установения ред, като са засегнати по недопустим
начин права на работника или служителя, без негово съгласие. Поддържа се, че осъщественото
от „Петрол“ АД поведение при плащане на трудовото възнаграждение за м. март
2019 г., не е резултат от едностранно действие на работодателя, а в изпълнение
волята на служителя Милко Газаренов. Според жалбоподателя, нито се твърди, нито
е установено по делото, „Петрол“ АД да не разполага с достатъчно имущество и
човешки ресурси и да не е създало адекватна организация за изплащане на
трудовите възнаграждения, а реализирането на имуществената отговорност по
начин, приет от страните по съгласие, което за свой резултат има предаването на
сума в размер по-малък от посочения в чл.245, ал.1 КТ, не представлява
нарушение на трудовото законодателство.
Възразява се, че според съдържанието на даденото
в т. 37 от Протокол ФАРП№ 1911001 от 02.05.2019г. предписание, на „Петрол“ АД
не е указано да начисли и заплати, а да гарантира изплащането на трудовото
възнаграждение за м. март 2019г. В този контекст се поддържа, че към момента на издаване
на процесното предписание, от страна на Милко Газаренов е изразено съгласие с
размера на установените липси, като е дадено съгласие да бъдат направени
удръжки от трудовото възнаграждение до пълното възстановяване на дължимата
сума. При това положение се счита, че съжденията на съда за нищожност на
даденото от служителя съгласие за извършване на удръжки от трудовото му
възнаграждение не се основават на нормативно установени основания за нищожност
на волеизявленията. Съдът неправилно тълкувал нормата на чл. 272, ал.1 КТ с
оглед приложното поле на забрана да се правят удръжки от трудовото
възнаграждение на служителя, а именно без съгласие на титуляря на вземането
работника или служителя. От буквалното тълкуване на разпоредбата, според
жалбоподателя се налага извод, че при наличие на изрично съгласие за удръжка от
трудовото възнаграждение, за работодателя възниква право да удържи / не плати,
част от трудовото възнаграждение. Все в тази насока се поддържа, че правилото
на чл. 272, ал.1,т. 6 КТ е неприложимо в случаите на пълна имуществена
отговорност. Като неправилно се определя разбирането на Съда, че удръжките следва
да бъдат в размерите, посочени в чл. 446, ал.1 ГПК, доколкото ограничението
касае само удръжките, които се извършват без съгласието на служителя. Според
жалбоподателя, няма забрана, при наличие на изрично писмено съгласие на
служителя, да бъдат направени удръжки от несеквестируемата част на
възнаграждението, като в случая удръжката представлява обективиране на
прихващане, за което е постигнато съгласие между работодателя и работника или
служителя.
Възразява се, че от указания в чл. 211 КТ ред за
реализиране на пълната имуществена отговорност, неправилно от съда е направено
тълкуване, че осъществяването ѝ е възможно само и единствено по съдебен ред, като
е изключен способа на доброволно уреждане на отношенията.
Поддържа се също така, че неправилно съдът е
преценил, че не са налице предпоставки за приложението на специалния състав на
чл. 415в КТ, регламентиращ отговорността за маловажно нарушение и изключващ
приложението на общата разпоредба на чл. 28 ЗАНН.
Иска се отмяна на първоинстанционното съдебно
решение и отмяна на наказателното постановление или редуциране на наложеното с
него наказание, респективно връщане на делото за ново разглеждане от
първоинстанционния съд.
3. Ответната Дирекция „Инспекция по труда“,
Пазарджик към Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ в представено по
делото писмено становище счита, че касационната жалба е неоснователна.
Поддържат се изцяло фактическите констатации и правните съображения изложени в
процесното наказателно постановление и в решението на районния съд.
Счита се, че правилно е прието от съда, че
жалбоподателят е осъществил от обективна страна състава на административно
нарушение по нарушение по чл. 415, ал. 1 КТ, доколкото разпоредбите, които
уреждат изплащането на трудовото възнаграждение са императивни и на тях не
могат да противоречат никакви уговорки в противен смисъл.
Поддържа се извода на Съда, че процесното нарушение
не е „маловажно“ по смисъла на чл.415в, ал.1 от КТ, нито представлява маловажен
случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, с оглед обстоятелството, че такова
нарушение на трудовото законодателство е било двукратно констатирано.
Иска се касационната жалба да бъде оставена без
уважение, като в полза на ответника се присъди юрисконсултско възнаграждение.
4. Участвалият по делото прокурор, представител
на Окръжна прокуратура Пазарджик дава заключение, че жалбата е неоснователна.
Сочи се, че данните по делото обосновават извод, че процесното нарушение е
фактически осъществено от дружеството.
ІІ. За допустимостта :
5. Касационната жалба е подадена в рамките на предвидения
за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При
това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. За фактите :
6. Според Протокол № 1912001 от 02.05.2019г.(л.19 по а.н.д.
№152/2020 на Районен съд Пазарджик), инспектори от Дирекция „Инспекция по труда“,
Пазарджик, на 10.04.2019г., са извършили проверка за спазване на нормативните
изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд и
разпоредбите на Кодекса на труда в обект – бензиностанция „Петрол – 5211“, гр.
Велинград, бул. Хан Аспарух, № 2, стопанисвана от „ПЕТРОЛ“АД, ЕИК *********.
Било е констатирано, че търговското дружество, в качеството си на работодател, не
е заплатило уговореното трудово възнаграждение за извършената работа в срок за
м. февруари и м. март 2019г. на Нели Тодорова Ковачева, в нарушение на чл. 128,
т. 2 от Кодекса на труда ; удържал е сумата от 391,28лв. за м. февруари и от 391,28лв.
за м. март 2019г. от трудовото възнаграждение на Ковачева, без съгласието на
същия, в нарушение на ч. 272, ал. 1 от Кодекса на труда ; не е издал и връчил
заповед на Нели Ковачева в едномесечен срок от откриването на вредата, с която
да определи основанието и размера на отговорността и не е изчакал едномесечния
срок за оспорване от страна на същия за да пристъпи към удържане на суми от
трудовото му възнаграждение за м. февруари и м. март 2019г. и не е гарантирало
изплащането на трудовото възнаграждение в размер на 60% от брутното трудово
възнаграждение за м. февруари и м. март 2019г. на Нели Тодорова Ковачева и
по-малко от минималната работна заплата за страната, в нарушение на чл. 245,
ал. 1 от Кодекса на труда. Въз основа на тези констатации, по т. 7 и т. 12 от
Протокола е дадено предписание, работодателя да не прави удръжки за липси и
начети в размер на 391,28лв. за м. февруари 2019г. и в размер на 391,28лв. за
м. за м. март 2019г. без съгласието на Нели
Ковачева ; съобразно чл. 272, ал. 1 от КТ, по т. 20 и т. 25 от
Протокола е дадено предписание, работодателя да издава и връчва заповед на Нели
Ковачева в едномесечен срок от откриването на вредата и не по-късно от една
година от причиняването ѝ, с която да определя основанието и размера на
отговорността, да изчаква едномесечния срок за оспорване от страна на същия и
след това да пристъпи към удържане на суми от трудовото ѝ възнаграждение за м.
февруари и м. март 2019г., в размерите, посочени в Гражданския процесуален
кодекс, съобразно чл. 210, ал.1, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 от КТ, а по т. 33 и т. 38 от
Протокола, работодателя да гарантира изплащането на трудовото възнаграждение на
Ковачева, в размер на 60% от брутното възнаграждение за м. февруари е м. март
2019г. и не по-малко от минималната работна заплата за страната, съобразно чл.
245, ал. 1 от КТ. Определен е срок за изпълнение на предписанията до
30.05.2019г.
7. В указания в протокола срок, от страна на
търговското дружество е представено Уведомление вх. № 19068418 от 31.05.2019г.,
в което е заявено, че предписанията работодателя да не прави удръжки за липси и
начети в размер на 391,28,27лв. за м. февруари 2019г. и в размер на 391,28лв.
за м. март 2019г. от възнаграждението на Нели Ковачева е изпълнено, доколкото
удръжките от трудовото възнаграждение са направени на основание, дадено писмено
съгласие от Ковачева за извършване на прихващане на насрещни вземания, до
размера на по-малкото. Предписанието за издаване и връчване на заповед на Нели Ковачева в едномесечен
срок от откриването на вредата и не по-късно от една година от причиняването ѝ, с която
да
се определя основанието и размера на отговорността, да се изчаква
едномесечния срок за оспорване от страна на същия и след това да се пристъпи
към удържане на суми от трудовото му възнаграждение за м. февруари и м. март
2019г. е обективно неизпълнимо в дадения срок до 30.05.2019г. Посочено е, че в
резултат на 12.03.2019г. на стоки и парични средства, установената вреда се
счита открита в деня в който е съставен констативен протокол и към деня на
изпращане на уведомлението за протокола, съдържащ предписанията, срокът е
изтекъл. Също така, към момента на даване на предписанията, за Нели Ковачева,
не е възникнала чл. 207, ал. 1, т. 1 от КТ и за работодателя не съществува
основание за издаване на заповед по чл.
210, ал. 1 от КТ. Предписанието, работодателя да гарантира изплащането на
трудовото възнаграждение на Газаренов, в размер на 60% от брутното
възнаграждение и не по-малко от минималната работна заплата за страната,
съобразно чл. 245, ал. 1 от КТ за м. февруари 2019г. е изпълнено поради наличие
на съвпадение между дължимото и осъщественото.
Към уведомлението са приложени :
- извлечение от разплащателна ведомост за м.
март 2019г., от което е видно, че от заплатата на Ковачева е удържана сумата от
391,28,29лв.;
- декларация от 12.03.2019г., в която Нели
Тодорова Ковачева е заявил, че приема установените липси в размер на
1173,84лв., които да бъдат удържани от трудовото възнаграждение до пълно
възстановяване на сумата ;
8. До „Петрол“ АД е отправена Покана изх. №
19075156 от 19.08.2019г. за съставяне и връчване на акт за установяване на
административно нарушение, относно неизпълнение на предписания, дадени в
Протокол № 1912001 от 02.05.2019г. Указано е, че представител на дружеството,
следва да се яви в администрацията на 29.08.2019г. в 10:00часа., както и че ако
такъв не се яви, акта ще бъде съставен в отсъствие на представляващ
дружеството. Поканата е връчена на адресата на 20.08.2019г.
След като в рамките на работния ден на
29.08.2019г., не се е явил представител на търговското дружество е бил съставен
Акт за установяване на административно нарушение № 13-001583 от 30.08.2019г.
Констатацията съдържаща се в него е, че „Петрол“ АД, в качеството му на
работодател, не е изпълнило дадени
задължителни предписания по т. 33 от Протокол № 1912001 от 02.05.2019г., а
именно: Работодателя да гарантира изплащането на трудовото възнаграждение в
размер на 60 на сто от брутното трудово възнаграждение за м. март 2019г. на Нели
Тодорова Ковачева, не по малко от минималната заплата за страната, съгласно чл.
245, ал. 1 от КТ.
Посочено е, че нарушението е извършено на
31.05.2019г., когато е изтекъл срока за изпълнение на предписанието и е
установено на същата дата, съобразно постъпилото Уведомление вх. № 19068418 от
31.05.2019г. на „Петрол“ АД, от което е видно, че работодателя не е гарантирал,
изплащането на дължимото на Газаренов възнаграждение.
Деянието е квалифицирано като нарушение на чл.
415, ал. 1 от КТ.
9. Тези фактически констатации и правна
квалификация са изцяло възприети и възпроизведени в наказателното постановление
от административно наказващия орган, като на въз основа на тях на „Петрол“ АД е
наложено, процесното административно наказание „имуществена санкция“ в размер
на 1500,00лв.
10. В хода на първоинстанционното съдебното
производство е разпитан служителят съставил акта за установяване на
административно нарушение и посочения в него свидетел, като в показанията си те
са възпроизвели обстоятелствата при които е установено нарушението и е съставен
констативния акт.
11. За да потвърди Наказателното постановление, въззивния
съд е приел, че от данните по делото се установява несъмнено, извършването на
административното нарушение при осъществяване на дейността на дружеството.
Посочено е, че съобразно чл. 128, ал.1,т. 2 КТ, елемент от съдържанието на трудовото
правоотношение е задължението на работодателят
да заплаща трудовото възнаграждение в установените срокове, като според
чл.270 КТ то се заплаща авансово или окончателно всеки месец на два пъти,
доколкото не е уговорено друго. Съответно, според разпоредбата на чл.245 КТ,
при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя
се гарантира изплащане на трудово възнаграждение в размер 60% от брутното му
трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата. Всички
тези разпоредби според Съдът, целят да гарантират осигуряване на екзистенц
минимума от парични средства, необходими на всеки човек и домакинство за
посрещане на ежедневните и ежемесечните му нужди. Именно по тази причина
разпоредбите, които уреждат изплащането на трудовото възнаграждение са императивни
и на тях не могат да противоречат никакви уговорки в противен смисъл. При това
положение е прието, че дори и при наличие на сключено между работодателя и
конкретното лице допълнително споразумение или изразено съгласие от работника в
такъв смисъл, същите биха били нищожни.
Пояснено е още, че в жалбата с която е сезиран
районния съд са изложени съображения, че не е налице описание на нарушението, тъй
като не се уточнява размера на
възнаграждението, който е дължим и не е платен. В тази насока е посочено, че протокола
на контролния орган, с който са дадени предписанията, е връчен на жалбоподателя
на 03.05.2019 година, като в него изрично е упоменато, че дадените предписания
могат да се оспорят чрез Дирекция „Инспекция по труда”, Пазарджик пред Изпълнителния
директор на ИА ”Главна инспекция по труда” в 14-дневен срок от датата на
съобщаването, като това не е сторено от страна на работодателя, т.е при
неяснота на дадените предписания същите не са оспорени по съответния ред и са били
задължителни за него.
Според районния съд, по време на
административно-наказателното производство, не
е допуснато съществено нарушение на процесуални правила. Спазени са
разпоредбите на чл.43 и сл. от ЗАНН в хода на установяване на нарушението и на
чл.57 от ЗАНН при издаване на НП, което е предпоставка за законност на
проведеното административно наказателно производство и гаранция за валидно
упражнени процесуални права на участие и на защита от страна на жалбоподателя. Прието
е, че нарушението е подробно описано – посочено е предписанието, което е дадено
и не е изпълнено от работодателя, както и датата и начина на констатиране на
нарушението, налице е единство на така описаното нарушение на трудовото
законодателство и правната квалификация
на нарушението. Неоснователни според съда са доводите на жалбоподателя, че АУАН е съставен в хипотезата на чл. 40, ал. 1 ЗАНН, без да са налице основания за това и не е му е надлежно връчен. Констатирано
е, че покана за съставяне на АУАН е връчена на жалбоподателя, като в нея е посочена
датата, мястото и часа на явяването му. На посочената в поканата дата и час
представител на жалбоподателя не се е явил, поради което според Съда, са налице
предпоставките на чл. 40, ал. 2 ЗАНН за съставяне на АУАН в негово отсъствие. Счетено
е също така, че макар АУАН да е съставен в деня, следващ посочения в поканата
ден, не следва да се счита, че е допуснато съществено процесуално нарушение,
доколкото за датата на съставяне на акта, нарушителят е надлежно уведомен, а
съставянето му на следващия ден, не налага връчване на нова покана, за да се
счита, че е законосъобразно съставен в хипотезата на чл. 40, ал. 2 ЗАНН. Посочено
е още, че съставянето на АУАН на следващия ден, не препятства правото на
участие на жалбоподателя в производството по установяване на нарушението.
За неоснователни са приети възраженията за
допуснати съществени процесуални нарушения при предявяване на акта. Пояснено е,
че според чл. 43, ал. 4 от ЗАНН, съставеният в отсъствието на нарушителя АУАН
се изпраща на съответната служба, а ако
няма такава - на общинската администрация по местоживеенето на нарушителя за
предявяване и подписване. Актът се предявява и подписва не по-късно от седем
дни от получаването и се връща незабавно.
С разпоредбата на чл. 416, ал. 3 КТ е предвиден специален ред за
връчване на АУАН, който изрично регламентира възможността за връчване чрез
изпращане по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка,така както е сторено
в настоящия случай.
Изложени са подробни съображения за това, че
процесното нарушение не е маловажно в смисъла на чл.415в, ал.1 от КТ. Прието е,
че при определяне размера на наказанието административно наказващият орган е съобразил
целите на наказанието, определени в чл.12 от ЗАНН, както и е съобразил
изискванията на чл.27 от ЗАНН.
ІV. За правото :
12. Според чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ, за
предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство,
на законодателството, свързано с държавната служба, както и за предотвратяване
и отстраняване на вредните последици от тях контролните органи на инспекцията
по труда, както и органите по чл.400 и чл. 401 от КТ по своя инициатива или по
предложение на синдикалните организации могат да дават задължителни предписания
на работодателите, предприятията ползватели, органите по назначаването и
длъжностните лица за отстраняване на нарушенията на трудовото законодателство,
на законодателството, свързано с държавната служба, включително и на
задълженията по социално-битовото обслужване на работниците и служителите и на
задълженията за информиране и консултиране с работниците и служителите по този
кодекс и по Закона за информиране и консултиране с работниците и служителите в
многонационални предприятия, групи предприятия и европейски дружества, както и
за отстраняване на недостатъците по осигуряването на здравословни и безопасни
условия на труда.
Според чл. 415, ал. 1 от КТ, Който не изпълни
задължително предписание на контролен орган за спазване на трудовото
законодателство, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до
10 000 лв.
В чл. 415в, ал. 1 от КТ е възведено правилото,
съобразно което, за нарушение, което е отстранено веднага след установяването
му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни
последици за работници и служители, работодателят се наказва с имуществена
санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв., а виновното длъжностно лице - с
глоба в размер от 50 до 100лв.
13. В рамките на тази
материално и административно наказателно правна уредба, по отношение на
възраженията, възведени в обстоятелствената част на първоначалната жалба, които
всъщност са и възражения, поддържани пред касационната инстанция, районният съд
е изложил подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени по
отделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота както писмените
доказателства, така и събраните гласни доказателства по делото.
Въз основа на правилно и еднозначно установените
факти, са направени обосновани изводи относно приложението както на
материалния, така и на процесуалния закон.
В пълнота са обсъдени въпросите относно
приложението на правилата установени в чл. 415в от КТ, във връзка с
възможността, да бъде приложена санкция, различна от тази определена в чл. 415,
ал. 1 от КТ.
Както фактическите констатации, така правните
изводи, формирани от първостепенния съд, се споделят напълно от настоящата
инстанция при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК. Това прави излишно тяхното
повтаряне.
14. По отношение на поддържаните касационни
доводи, трябва да се отбележи следното :
В случая, няма съмнение и спор, че процесното
задължително предписание е дадено на жалбоподателя по т.
37 от Протокол № 1912001 от 02.05.2019г., съставен от Фейзи Алиш и Гергана
Михайлова, двамата на длъжност инспектори в Дирекция „Инспекция по труда“,
Пазарджик. Изрично е посочено в протокола, че предписанието, следва да бъде
изпълнено в срок до 30.05.2019г. Този акт е връчен на неговия адресат на 03.05.2018г.,
факт удостоверен посредством представено по делото известие за доставяне.
Неспорно е, че предписанието не е било обжалвано по административен или съдебен
ред и е влезнало в сила - тоест подлежало е на изпълнение.
15. Според установения в чл. 48, ал. 5 от Конституцията
на Република България принцип, работниците и служителите имат право на
здравословни и безопасни условия на труд, на минимално трудово възнаграждение и
на заплащане, съответстващо на извършената работа, както и на почивка и отпуск,
при условия и по ред, определени със закон.
Според правилото на чл. 29, ал. 1 от Указ № 883
от 24.04.1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове, всеки член от
кодекс има заглавие, което изразява
неговото главно съдържание(курсива наш). В този контекст, трябва да се
отбележи, че от приемането на чл.245 КТ (ДВ, бр. 27 от 1986 г.) до днес, функцията на
нормативния текст, винаги и неотменно е била гаранционна. Първоначално разпоредбата
е била наименувана „Гарантиран размер на трудовото възнаграждение“, а след изменението
на текста (обн.
ДВ, бр. 100 от 1992 г.),
тя се променя на „Гарантиране на изплащането на трудовото възнаграждение“.
Очевидно е изменението на заложената от законодателя цел – ако в първоначалната
редакция, законодателната воля е да се гарантира „размера“ на трудовото
възнаграждение, разбира се при имплицитно заложеното изискване той да бъде
изплатен на правоимащия, то след посоченото изменение вече изрично и пряко,
функцията на правилото за поведение се концентрира върху гаранцията за „изплащане“
на трудовото възнаграждение. Сиреч, предписанието на контролния орган по т. 33
от Протокол № 1912001 от 02.05.2019г. - „…Работодателя
да гарантира изплащането на трудовото възнаграждение в размер на 60 на сто от
брутното възнаграждение за м. февруари 2019г. на Нели Тодорова Ковачева и не
по-малко от минималната работна заплата за страната, съобразно чл. 245, ал. 1
от КТ…“, несъмнено следва да се разбира в смисъл, „Петрол“ АД да предприеме
необходимите действия, така щото да се осигури (гарантира) фактическото
изплащане на трудовото възнаграждение на Ковачева в посочения минимален размер.
16. При това положение, отговора на дружеството
в Уведомление вх. № 19068418 от 31.05.2019г. за това, че „…Предписанието към работодателя „Петрол“ АД по т. 33 „Работодателя да гарантира
изплащането на трудовото възнаграждение в размер на 60 на сто от брутното
възнаграждение за м. март 2019г. на Нели Тодорова Ковачева и не по-малко от
минималната работна заплата за страната, съобразно чл. 245, ал. 1 от КТ“
считаме за изпълнено поради наличие на съвпадение между дължимото и
осъщественото… Размерът на сумата, която се предава на работника или служителя
чрез превод по банкова сметка *** за дължимо възнаграждение за отработени дни/
основно трудово възнаграждение и допълнителни възнаграждения, намалени със
следващите се удръжки, в т.ч. направени със съгласието на работника…...“, както и представеното
извлечение от разплащателна ведомост, според която на Ковачева не е изплатена
никаква парична сума, в резултат на направените удръжки, правилно са преценени
от контролния и от административно наказващия орган, като несъмнени факти,
установяващи неизпълнение на предписанието дадено в т. 33 от Протокол № 1912001
от 02.05.2019г.
Всички възражения на дружеството свързани с
констатирани липси в обекта в който е работил Ковачева, евентуалното даване на
съгласие от работника за извършване на удръжки от трудовото му възнаграждение,
въпросът дали в случая става реч за прихващане на насрещни задължения или за
едностранно удържани от работодателя суми от работното възнаграждение, биха
били релевантни единствено в производство по оспорване на даденото задължително
за изпълнение предписание по реда на чл. 405 от КТ.
Настоящото производство няма за предмет валидността
и законосъобразността на разпоредената с т. 33 от Протокол № 1912001 от
02.05.2019г. принудителна административна мярка, а нейното неизпълнение. Ето
защо, въпросите свързани с констатирани липси в обекта, даването на съгласие за
извършване на удръжки от трудовото възнаграждение и тяхната правна
квалификация, нямат релация с текущия правен спор и не е възможно да се
обсъждат в рамките на това производство. В случая от значение е несъмнения и
неспорен факт, че след влизане в сила на процесното предписание, от страна на
неговия адресат не са предприети каквито и да е действия по изпълнение на
възложената административна принуда. Това бездействие от страна на задълженото
лице е съставомерно по смисъла на чл. 415, ал. 1 от КТ и има за последица,
осъществяване на неговата административно наказателна отговорност.
17. Като е
достигнал до същите изводи, районният съд е постановил един правилен и
законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
V. За разноските:
18. С оглед констатираната неоснователност на
жалбата, на ответната страна се дължи възнаграждение за осъществена
юрисконсултска защита, което в случая е в размер на 100,00лв.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение
№ 102 от 20.02.2020г., постановено по н.а.дело № 62 по описа на Районен съд
Велинград за 2020г.
ОСЪЖДА „ПЕТРОЛ“АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Ловеч, хотел „Ловеч“, ул.
“Търговска“ № 12, да заплати на Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“, гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 3,
сумата от 100,00лв.(сто лева), представляваща възнаграждение за осъществена
юрисконсултска защита.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : /п/
ЧЛЕНОВЕ : 1./п/
2. /п/