Р Е Ш
Е Н И Е
№.............,
град Шумен, 29.05.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
административен съд в публичното заседание на пети май две хиляди двадесет и трета
година в състав:
Административен съдия: Маргарита
Стергиовска
при
секретаря В. Русева, като
разгледа докладваното от административния съдия М. Стергиовска адм. д. № 89 по описа за 2023 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.118 от Кодекса за социално осигуряване КСО).
Образувано
е по депозирана жалба от Н.С.В., чрез адв. Г. С. от ШАК, против Решение №
2153-27-48/14.03.2023 г. на Директор на
ТП на НОИ – Шумен, с което на осн. чл. 117, ал. 3 от КСО е отхвърлена жалба с
вх. № 1012-27-32 от 14.02.2023 г. на Н.С.В. с ЕГН ********** и адрес: *** срещу
Разпореждане № 2113-27-1164#11 от 11.01.2023 г. на ръководител ПО при ТП на
НОИ-Шумен.
В жалбата се изразява несъгласие с така
постановения административен акт, като оспорващата счита, че отговаря на
изискванията за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на
чл. 68, ал. 3 от КСО, като счита че стажът, който е придобила по време на
отглеждане на децата си и не е полагала труд за периодите 23.02.1973г. до
31.12.1974 г. и 13.12.1977г. Претендира трудов стаж за периода 12.06.1989г. до
04.05.1991 г. за отглеждане на дете, като същата твърди, че има родени три
деца, съответно на 23.02.1973г., 31.12.1974 г. и 13.12.1977г.
В съдебно
заседание, процес. представител на оспорващата заявява, че е допусната
техническа грешка при определяне на спорния период и моли съдът да приеме, че оспорващата е
отглеждала дете без да полага труд, който следва да се зачете за действителен
стаж е следния: 09.01.1973 г. до 28.02.1973г., 01.03.1973г. до 08.07.1973г.
този период е за майчинството за първото дете, съответно от 13.08.1973г. до
31.08.1973 г., 18.09.1973г. до 31.10.1973г., 07.11.1973г. до 09.01.1974г.,
16.11.1974г. до 01.01.1975г. този период е за майчинството за второто дете, от
27.02.1975г. до 06.04.1975г., от 01.12.1975 г. до 01.01.1976 г. и вече за
третото дете периодът на майчинството започва от 01.11.1977г. до 01.01.1978г.,
23.12.1978г. до 01.01.1979г. Общият размер на тези периоди е 1 година, 03 м. и
23 дни, който следва да бъде зачетен като действителен стаж.
В жалбата
се сочи, че неправилно в разпореждането е счетено, че има придобит стаж 15 г.,
08 м. и 19 дни, като от този общ осигурителен стаж времето за раждане и
отглеждане на дете, като неработеща майка не е зачетен за действителен стаж,
поради което и пенсионният орган е зачел 14 г., 04 м. и 26 дни, поради което е
отказал отпускането на пенсия, счита че по този начин произнасянето, както на
пенсионният орган, така и на Директора на ТП на НОИ са незаконосъобразни,
доколкото не кореспондират с целта на закона, както и актуалната съдебна
практика.
Изложени
са съображения в този смисъл и е отправено искане за отмяна на процесното решение
и връщане на преписката на пенсионният орган за ново произнасяне по
депозираното заявление.
В съдебно
заседание процесуалният представител на оспорващата навежда допълнителни
съображения за отмяна на обжалвания административен акт, като моли да бъде върната
преписката за ново разглеждане и преценка за правото на пенсия на оспорващата
по чл.68, ал.3 от КСО. Моли да бъдат присъдени разноските за настоящото
производство.
Ответникът,
Директор на ТП на НОИ - Шумен, чрез процесуален представител заема становище за
неоснователност на жалбата и моли за отхвърлянето ѝ. Счита, че оспорващата
не отговаряла на изискванията, заложени в разпоредбата на чл.68, ал.3 от КСО, а
именно да притежава 15 г. действителен осигурителен стаж. Твърди, че
осигурителният стаж, зачетен като неработеща майка, не бил действителен по
смисъла на §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО. Поради изложеното счита оспореното
решение за правилно и законосъобразно. Моли за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Административен
съд – Шумен, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на
страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Със
заявление с вх. № 2113-16-1164 от 16.09.2022 г., подадено като електронна
административна услуга на 07.09.2022 г. от упълномощено лице Е.И.Й., Н.С.В.
иска отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст по условията на чл. 68
от КСО.
Длъжностното
лице по пенсионно осигуряване приема, че към датата на заявлението
жалбоподателката има навършена възраст 67 г. 09 м. 06 дни и зачетен
осигурителен стаж от втора категория труд 02 г. 05 м. 11 дни, от трета
категория труд 13 г. 03 м. 08 дни и общ осигурителен стаж без превръщане - 15
г. 08 м. 19 дни, в това число и времето на отглеждане на дете като „неработеща
майка“ - 01 г. 03 м. 23 дни. За действителен осигурителен стаж са зачетени 14
г. 04 м. 26 дни. Определен е недостигащ действителен осигурителен стаж за право
на пенсия по ал. 3 на чл. 68 от КСО - 00 г. 07 м. 04 дни. При тези данни е
постановено атакуваното в жалбата разпореждане.
Постановено
е Разпореждане №2113-27-1164#11 от 11.01.2023г., с което ръководител по
пенсионното осигуряване приел, че действителния осигурителен стаж на оспорващата е 14 г. 04 м. 26 дни., като
недостигащият изискуем действителен стаж е 00 г. 07 м. 04 дни., поради
което и на основание чл.98, ал.1 във вр.
с чл. 68, ал.3 от КСО е отказано отпускането
на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по депозирано заявление
от Н.С.В..
Преценено
е, че към датата на заявлението оспорващата има навършена възраст навършена
възраст 67 г. 09 м. 06 дни и зачетен осигурителен стаж от втора категория труд
02 г. 05 м. 11 дни, от трета категория труд 13 г. 03 м. 08 дни и общ осигурителен
стаж без превръщане - 15 г. 08 м. 19 дни, в това число и времето на отглеждане
на дете като „неработеща майка“ - 01 г. 03 м. 23 дни. За действителен
осигурителен стаж са зачетени 14 г. 04 м. 26 дни. Определен е недостигащ
действителен осигурителен стаж за право на пенсия по ал. 3 на чл. 68 от КСО -
00 г. 07 м. 04 дни.
Със
собственоръчна декларация, представена към заявлението за пенсия, г-жа В. е
декларирала, че е родила и отгледала три деца и като писмено доказателство
представя техните удостоверения за раждане.
Пенсионният
орган съобразил разпоредбата на чл. 9 на ПМС № 61 от 28.12.1967 г. (ДВ, бр. 2
от 09.01.1968 г.), съгласно която за времето на неговото действие от 01.01.1968
г. до 02.07.1984 г., на работничките и служителките, както и на жените - майки,
членове на ТКЗС или неработещи, е дадено право при бременност и раждане и за
отглеждане на дете да им се зачете за трудов стаж времето, отговарящо на
размерите на предвидения в това постановление платен и неплатен отпуск, с който
се ползват работещите майки. Трудов стаж по т. 9, ал. 4 и 5 от Постановлението
се зачита на жените - майки, които към деня на раждането не работят като
осигурени за всички осигурителни случаи по Кодекса на труда или друг нормативен
акт. Трудовият стаж се изчислява съобразно данните в удостоверението за раждане
на детето както следва: за първо дете - 12 месеца, за второ дете - 14 месеца,
за трето дете — 18 месеца, за четвърто и всяко следващо дете - 12 месеца.
По
удостоверенията за раждане е зачетен стажа на основание §9 от ПЗР на КСО за
осигурителен стаж по КСО, тъй като според действащите до 31.12.1999 г.
разпоредби се е зачитал за трудов стаж при пенсиониране, но не е зачетен за
действителен осигурителен стаж.
Разпореждането
е съобщено на Н.С.В. на 13.01.2023 г., която го оспорила по административен ред
с жалба вх. № 1012-27-32/14.02.2023 г.
С Решение
№ 2153-27-48/14.03.2023 г. на Директор
на ТП на НОИ – Шумен, на осн. чл. 117, ал. 3 от КСО е отхвърлена жалба с вх. №
1012-27-32 от 14.02.2023 г. на Н.С.В. с ЕГН ********** и адрес: *** срещу
Разпореждане № 2113-27-1164#11 от 11.01.2023 г. на ръководител „Пенсионно
осигуряване“ при ТП на НОИ – Шумен.
Решението
е съобщено на оспорващата на 17.03.2023 г., която недоволна го оспорила пред
ШАС.
При така
установено от фактическа страна, от правна съдът намира следното:
Жалбата е
процесуално допустима, подадена е в преклузивния срок за обжалване на годен за
съдебно оспорване административен акт и от надлежна страна, за която е налице
правен интерес от търсената защита.
Съдът,
като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и
законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията,
визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за основателна.
Предмет
на оспорване е решение на ръководителя на ТП на НОИ - Шумен, постановено по
реда и при условията на чл.117 от КСО. Данните по делото сочат, че
процесният акт е издаден от административен орган, разполагащ с материална и
териториална компетентност. Спазена е изискуемата писмена форма на
индивидуалния административен акт, същият удостоверява подписа на издателя си,
надлежно мотивира фактически доводи, на които се дават съотв. правни такива. В
жалбата принципно не се повдигат възражения по валидността на оспорения акт,
нито се навеждат и конкретни доводи за нарушаване на
административно-производствени правила при неговото постановяване, но съдът е
длъжен служебно да извърши преценка на валидността и законосъобразонстта на
административния акт на всички основания, установени в АПК. Ето защо и
следствие на извършения съдебен контрол, настоящият състав не установява
допуснати съществени нарушения на общия и специалния закон. Спазен е и срокът
за административно обжалване, вкл. и такова има проведено пред Директора на ТП
на НОИ Шумен, доколкото то е абсолютна предпоставка за провеждане на настоящото
съдебно такова.
Не са
налице основанията по чл.146, т.2-3 от АПК.
Спорът в
крайна сметка не е досежно факти, а относно приложимото право.
Не се
спори между страните по делото, че Н.В. доказва осигурителен стаж като
неработеща майка, въз основа на представени три броя удостоверения за раждане
на А.М.А., А.М.А.и Я.М.А., като административният орган е приел, че В. и има 1
г. 3 м. и 23 дни общ осигурителен стаж, който обаче не е действителен съобразно
§1, т.12 от ДР на КСО.
По
отношение така определеният от пенсионният орган осигурителен стаж не е налице
спор между страните. Спорът се свежда до преценка дали този осигурителен стаж
на В. като неработеща майка следва да се признае за действителен и да й бъде
отпусната пенсия за ОСВ по реда на чл.68 ал.3 от КСО.
ПО
мотивира отказа си да отпусне на заявителката ЛПОСВ при условията на чл.68, ал.3 от КСО, с довода, че тя няма минимално изискуемия се стаж
от 15 години действителен осигурителен стаж, а има 14 г., 06 м., 09 дни, като
ПО не зачита за действителен осигурителен стаж като неработеща майка 1 г. 3 м.
и 23 дни.
Съгласно
разпоредбата на чл.68, ал.3 от КСО /ред. към датата на процесното заявление – 12.09.2022г./
в случай, че лицата нямат право на пенсия по ал.1 и ал.2, до 31 декември 2016
г. те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10
месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж.
От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща
календарна година с по 2 месеца до достигане на 67 – годишна
възраст. Съгласно чл.9, ал.2, т.1 и т.2 от КСО за осигурителен стаж, без да се правят
осигурителни вноски, се зачита и времето на платен и неплатен отпуск за отглеждане
на дете и за бременност и раждане. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 38, ал.3, т.6 от НПОС, която гласи, че за осигурителен
стаж се зачита и изчислява времето на отпуските за бременност, раждане и
отглеждане на дете в размерите, определени от КТ – изцяло, независимо от
продължителността на работното време.
В § 9, ал.1 от ПЗР на КСО изрично законодателят
регламентира, че времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при
пенсиониране, положен до 31 декември 1999г. съгласно действащите дотогава
разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс. Приложимата
материална разпоредба към процесния период е разпоредбата на чл. 80 от ППЗП (отм.), която през целия период на действието
си не е изменяна и е гласяла, че за трудов стаж по смисъла на ЗП се
зачита времето, прекарано в законно установения платен и неплатен отпуск, който
се признава по КТ. Към това време е била в сила и Инструкция
№2492 за реда и начина за издаване на документи за трудов
стаж от 29.12.1967г. (отм.), според която времето на
ползване на отпуск по болест, поради бременност и раждане, платен и неплатен
отпуск също се зачита за трудов стаж по ЗП (отм.).
Няма
спор, че през процесния период заявителката не е работеща майка, съотв. затова
тя не е ползвала платен или неплатен отпуск по майчинство, което вероятно и
мотивира пенсионния орган да откаже отпускане на ЛПОСВ по реда на чл.68, ал.3
от КСО. Видно е, че същият изрично подчертава в своето решение, че г-жа В. е
„неработеща майка“.
С
Постановление на Министерския съвет № 61 от 1967 г. за насърчаване на
раждаемостта (обн., ДВ, бр. 2 от 1968 г., в сила за спорния
период), времето за бременност (45 дни преди раждането), раждане и
отглеждане на деца, родени или осиновени след 31.12.1967 г., от неработещи
жени-майки или осиновителки, се признава за трудов стаж /вж.
р. II, т.9, абзац четвърти/. Размерът на трудовия стаж, който се
зачита по този ред, се определя в зависимост от броя и поредността на родените
деца. Следователно и при двата пенсионни режима по отменения ЗП, и по
сега действащия КСО отпускът по майчинство /или майчинството/ се
зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, респективно
осигурителен стаж при пенсиониране и това не е в зависимост от обстоятелството
дали жената-майка е била работеща или небработеща, напротив такова право е
признато към процесния период и на неработещата майка, поради което липсва
правно основание за приложение на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО. /в този см. вж. Р-ние
№6744/22.05.2018г, по ад №2009/2018г. на ВАС, шесто отд./.
Съдът
приема довода, че със създаването на тази разпоредба, в сила от 01.01.2015г.,
законодателят не цели отпадане на правото на зачитане на отпуска по майчинство
/майчинството/ за трудов и осигурителен стаж, поради което неправилно и
незаконосъобразно пенсионният орган отказва на основание §1, т.12 от ДР на КСО
да признае процесния период от 1 г. 2 м. и 24 дни за действителен осигурителен
стаж.
Незачитането
на времето на майчинството като действителен осигурителен стаж противоречи и на
чл. 17 и 47 от Конституцията, регламентиращи закрила на майчинството и
равенство на майките относно трудови и осигурителни права, като съображения как
следва да се тълкуват тези текстове са изложени в решение № 2 от 04.04.2006 г.
по конституционно дело № 9/2005 г. на Конституционния съд на Република
България.
С оглед
на това следва да се приеме, че както длъжностното лице по пенсионно
осигуряване в ТП на НОИ - Шумен, така и ръководителят на ТП на НОИ – Шумен, са
преценили неправилно ключовият за изхода на спора въпрос, като са приели, че
посоченият период не следва да се зачита като действителен стаж, във връзка с
което направили погрешен извод, че не е налице една от кумулативно необходимите
предпоставки за отпускане на пенсия по чл. 68, ал. 3 от КСО, а именно липсата
на изискуем действителен стаж от 15 години, поради което са издали материално
незаконосъобразни актове (нарушение по чл. 146, т. 4 от АПК). Като се зачете
този период за такъв стаж, общият действителен стаж на В. към датата на
заявлението за пенсия надхвърля изискуемите 15 години, следователно тя е
отговаряла към същия момент на кумулативно изискуемите условия по чл. 68, ал. 3
от КСО, за да се пенсионира по този ред.
Неправилното
прилагане на материалния закон от страна на ответника обосновава извода на
съда, че неговото решение е незаконосъобразно, като постановено в противоречие
с материално-правните разпоредби на закона Налице е основанието по чл.146, т.4
от АПК за отмяна на порочното решение, което налага същото след отмяната му,
ведно с потвърденото с него незаконосъобразно разпореждане на Ръководителя на
„ПО“ при ТП на НОИ Шумен и преписката по заявлението от 16.09.2022 г. на Н.В.
да се върне на административния орган за ново произнасяне, съобразно указанията
по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото
решение.
Съобразно
този изход на спора, съдът намира за основателна своевременно предявената
претенция на основание чл. 143, ал.1 от АПК, във връзка с чл. 120, ал.2 от КСО. Същата се доказва до размера от
510 лева /л.63/, като ответникът следва да бъде осъден да заплати на
жалбоподателката разноски по делото в този размер.
Водим от
изложеното, както и на основание чл. 172, ал.2, във вр. чл. 173, ал.2 от АПК, съдът,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по
жалба на Н.С.В.,
чрез адв. Г. С. от ШАК, Решение № 2153-27-48/14.03.2023 г. на Директор на ТП на НОИ – Шумен, с което на
осн. чл. 117, ал. 3 от КСО е отхвърлена жалба с вх. № 1012-27-32 от 14.02.2023
г. на Н.С.В. с ЕГН ********** и адрес: *** срещу Разпореждане № 2113-27-1164#11 от
11.01.2023 г. на ръководител по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Шумен,
с което й е отказано
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 68,
ал.3 от КСО.
ИЗПРАЩА преписката на длъжностното лице по
пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Шумен за ново произнасяне по заявление с с вх.
№ 2113-16-1164
от 16.09.2022 г. на Н.С.В. за отпускане на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст по чл.68,
ал.3 от КСО при съобразяване
на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите
към решението.
ОСЪЖДА ТП на НОИ – Шумен да заплати на Н.С.В. с ЕГН ********** и адрес: ***
разноски по делото в
размер на 510 /петстотин и десет/ лева.
Решението подлежи на
обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: