Р Е Ш Е Н И Е

 

№...                                                        18.11.2020г.                                       Гр.Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ   РАЙОНЕН  СЪД                                             XI  Граждански състав

На 28.10.2020г.

В публично заседание  в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЕЛИНА МИНЧЕВА

 

Секретар Емилия Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Минчева гражданско дело №1523 по описа за 2020г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл.422 във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК.

Исковете са предявени от “АГРОГЕЙТ” ООД гр.Пловдив срещу ЗП Т.Ж.К. ***. С исковата молба се твърди, че на 18.03.2019г. ответникът закупил препарати за растителна защита от ищеца – „Бугуис“ на стойност 8932,00лв. без ДДС и „Фалкон 460 ЕК“ на стойност 10240,00лв. без ДДС. За описаните препарати била издадена фактура №**********/18.03.2019г., както и приемо-предавателен протокол №*********/18.03.2019г., двустранно подписани от страните. Общо дължимата за препаратите сума с ДДС – 23006,40лв. не била заплатена от ответника, поради което ищецът начислил и лихва за забава за периода от 01.08.2019г. до 04.12.2019г. в размер на 805,22лв. За така дължимите суми ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение в съда, по което било образувано ч.гр.дело №6463/2019г. по описа на РС-Стара Загора. Съдът издал заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, но длъжникът подал възражение в срок. Във възражението си ответникът посочил, че по горепосочената фактура е направил плащане на 23.12.2019г. в размер на 19000,00лв. Ищецът признава, че такова плащане е постъпило, но с него са погасени други дължими суми по фактурата и частично процесната сума. Останала незаплатена главница по фактурата на стойност 15135,20лв. Това породило за ищеца правен интерес да предяви настоящия установителен иск.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът му дължи сумата от 15135,20лв. - главница, представляваща задължение по фактура, 805,22лв. – лихва за забава за задължението от 23006,40лв. за периода от 01.08.2019г. до 04.12.2019г., 127,81лв. – лихва за забава върху сумата от 23006,40лв. за периода от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до частичното плащане – 23.12.2019г., законната лихва върху главницата от датата на частичното плащане – 23.12.2019г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените по заповедното производство разноски. Претендира и направените в настоящото производство разноски.  

Ответникът в срока за писмен отговор изразява становище, че предявеният иск е неоснователен. Не оспорва факта на извършената продажба и издадената фактура. Твърди, че за цялата сума по фактурата били образувани две заповедни производства – ч.гр.дело №6751/2019г. за сумата от 11128,80лв. и ч.гр.дело №6463/2019г. за сумата от 23006,40лв. Ответникът твърди, че на 23.12.2019г. е заплатил сумата от 19000,00лв., като счита, че дължи сумата от 172,00лв. Счита, че ищецът цели да се обогати като завежда две отделни заповедни производства. Твърди, че не дължи претендираните суми, а дължи само 5135,20лв. Предлага спорът между страните да бъде решен чрез медиация или споразумение. Претендира направените разноски по делото.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, прецени поотделно и в тяхната съвкупност, ведно със становищата на страните, намира за установена следната фактическа и правна обстановка:

От приложеното към настоящото производство ч.гр.д. №6463/2019г. по описа на РС-Стара Загора е видно, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК за сумата от 23006,40лв., представляваща главница по фактура №**********/18.03.2019г., 805,22лв. – лихва за забава за периода от 01.08.2019г. до 04.12.2019г., законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата и съдебни разноски. Съдът е издал Заповед за изпълнение №3392/10.12.2019г., с която е уважил заявлението на ищеца. Срещу така издадената заповед ответникът е подал възражение в срок, поради което за ищеца се е породил правен интерес за предяви настоящия установителен иск.

От приетите като писмени доказателства по делото копия на: Фактура №**********/18.03.2019г., Приемо-предавателен протокол №*********/18.03.2019г. се установява, че страните са имали договорни отношения за закупуване на препарати за растителна защита. Във връзка с продадените от ищеца на ответника препарати, ищецът е издал на ответника процесната фактура за сумата от общо 34135,20лв. с ДДС. Падеж на задължението е посочен във фактурата – 31.07.2019г.

Ответникът не оспори получаването на стоките, закупени с процесната фактура, нито възникването на задължението. Възразява обаче, че е платил частично задължението.

Във връзка с възраженията на ответника съдът изиска и приложи към настоящото производство ч.гр.д. №6751/2019г. по описа на РС-Стара Загора, от което се установява, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 11128,80лв. по същата фактура - №**********/18.03.2019г. и лихва за забава в размер на 426,60лв.

При съвкупната преценка на приложените частни граждански дела се установява, че ищецът е подал две заявления за издаване на заповеди за изпълнение – едното за главница в размер на 23006,40лв., а другото за главница в размер на 11128,80лв. Общата сума по двете заявления формира общата сума на задължението по фактурата - 34135,20лв. с ДДС. Поради тази причина неоснователни са възраженията на ответника в писмения му отговор за злоупотреба с права.

От приетото като писмено доказателство извлечение от онлайн банкиране на ответника за м.декември 2019г., се установява, че по процесната фактура е направено частично плащане от 19000,00лв. на 23.12.2019г. Това обстоятелство не се оспорва от ищеца. Поради така извършеното частично плащане ищецът претендира сума – по-малка от първоначално заявената по ч.гр.д. №6463/2019г. по описа на РС-Стара Загора.

Съдът назначи съдебно-счетоводна експертиза, заключението на която не бе оспорено от страните и бе прието от съда като добросъвестно и компетентно. Видно от заключението на вещото лице ищецът е издал на ответника фактура №**********/18.03.2019г. на стойност 34135,20лв. с ДДС. Същата е осчетоводена в счетоводството на ищеца. По тази фактура е постъпило плащане на 23.12.2019г. в размер на 19000,00лв. от ответника. Остатъкът, който ответникът остава да дължи по фактурата възлиза на 15135,20лв., която няма данни да е погасена от ответника. Ответникът не е предоставил на вещото лице данни от счетоводството си.

От така изложените фактически обстоятелства съдът намира от правна страна следното: Страните по делото са търговци и предмет на делото е търговска сделка, за която не се изисква форма за действителност. Фактурата, издадена във връзка със сключената сделка представляват вторично доказателство, доколкото съдържат елементи от сделката – предмет, единични цени, крайна цена, подписи на страните. Ответникът е извършил плащане по фактурата, което представлява недвусмислено признание на задължението и доказва неговото съществуване. Поради тази причина съдът намира, че действително между страните са налице договорни отношения, в изпълнение на които ищецът е продал стоки на ответника и е издал процесната фактура за стойността на тези стоки. Стоките са получени и одобрени от ответника. С тези си действия ответникът се е задължил да заплати стойността на стоките, което не е направил в срок. На 23.12.2019г. е извършено частично плащане на стоките, като остатъкът на задължението възлиза на 15135,20лв., колкото е и претенцията на ищеца в настоящото производство. Ответникът не представи доказателство за заплащане на този остатък от задължението по фактурата, предвид което съдът намира иска за основателен и доказан и следва да бъде уважен в претендирания размер.

 

Относно исковете за мораторна лихва, съдът намира следното: Предвид уговорения падеж на задължението – 31.07.2019г., ответникът е изпаднал в забава на 01.08.2019г. Вещото лице е изчислило размера на мораторната лихва върху главницата от 230006,40лв. за периода от изпадане в забава до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 04.12.2019г., който размер възлиза на 805,22лв. Предявеният иск следва да бъде уважен.

От датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение се дължи законна лихва върху главницата до окончателното й изплащане. Предвид частичното плащане по фактурата на 23.12.2019г. законната лихва върху цялата главница от 23006,40лв. за периода от подаване на заявлението до частичното плащане възлиза на 127,81лв., изчислена от вещото лице. За остатъка от главницата – 15135,20лв. се дължи законна лихва, считано от частичното плащане 23.12.2019г. до окончателното изплащане на сумата.

По претенцията за разноски съдът намира, че ответникът с поведението си е станал причина за водене на делото. Същият е изпаднал в забава, което е накарало ищеца да предяви претенцията си по реда на заповедното производство по чл.410 ГПК. Извършено е частично плащане след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда и след издаване на заповедта за изпълнение. Поради тази причина съдът намира, че следва да присъди разноски в тежест на ответника и за исковото и за заповедното производство, които възлизат на сумата от 302,70лв. за платена държавна такса, 260,00лв. за възнаграждение за вещо лице и 990,00лв. за адвокатско възнаграждение в исковото производство и съответно 476,23лв. за държавна такса и 1006,00лв. за адвокатско възнаграждение в заповедното производство.

Воден от горните мотиви, съдът

 

Р    Е    Ш   И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ЗЕМЕДЕЛСКИ ПРОИЗВОДИТЕЛ Т.Ж.К., БУЛСТАТ **********, с адрес: *** дължи на “АГРОГЕЙТ” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.”Полковник Сава Муткуров” №45, представлявано от Владимир Кирилов Младенов и Георги Благоев Георгиев, сумата от 15135,20лв.(петнадесет хиляди сто тридесет и пет лева и 20 стотинки) - главница, представляваща остатък от задължение по фактура №**********/18.03.2019г, 805,22лв. (осемстотин и пет лева и 22 стотинки) – лихва за забава за задължението от 23006,40лв. за периода от 01.08.2019г. до 04.12.2019г., 127,81лв. (сто двадесет и седем лева и 81 стотинки) – лихва за забава върху сумата от 23006,40лв. за периода от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 04.12.2019г. до частичното плащане – 23.12.2019г., законната лихва върху главницата от датата на частичното плащане – 23.12.2019г. до окончателното изплащане на сумата, за което задължение е издадена Заповед за изпълнение №3392/10.12.2019г. по ч.гр.д. №6463/2019г. по описа на РС-Стара Загора.

ОСЪЖДА ЗЕМЕДЕЛСКИ ПРОИЗВОДИТЕЛ Т.Ж.К., БУЛСТАТ **********, с адрес: *** да заплати на “АГРОГЕЙТ” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.”Полковник Сава Муткуров” №45, представлявано от Владимир Кирилов Младенов и Георги Благоев Георгиев, направените разноски по делото в размер на 1552,70лв. (хиляда петстотин петдесет и два лева и 70 стотинки) за платена държавна такса, възнаграждение за вещо лице и адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА ЗЕМЕДЕЛСКИ ПРОИЗВОДИТЕЛ Т.Ж.К., БУЛСТАТ **********, с адрес: *** да заплати на “АГРОГЕЙТ” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.”Полковник Сава Муткуров” №45, представлявано от Владимир Кирилов Младенов и Георги Благоев Георгиев, направените разноски по делото в размер на 1482,23лв. (хиляда четиристотин осемдесет и два лева и 23 стотинки) за платена държавна такса и адвокатско възнаграждение, която сума е присъдена и включена в Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №3392/10.12.2019г. по ч.гр.д. №6463/2019г. по описа на РС-Стара Загора.

  

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр.Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                       

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: