Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София, 29.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ брачен въззивен състав, в публично заседание
на единадесети март през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА АНГЕЛОВА МИЛЕН ЕВТИМОВ
при секретаря Мариана
Ружина, като разгледа докладваното от съдия М.Евтимов гр.дело № 1936 по описа
за 2020
год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Г.М.Г. срещу решението от 21.12.2018 г. по
гр.д. № 6966/2018 г. на СРС, ІІІ ГО, 149 състав, в частта, в която искът за увеличение на месечната издръжка на
въззиваемата страна е уважен за разликата над 180 лева до 250 лева. В жалбата се твърди, че решението в обжалваната част е неправилно, като
подробно са изложени съображенията за това. Въззивникът моли да се отмени решението в обжалваната част и да се
постанови друго, с което да се отхвърли предявеният иск за увеличение на
месечната издръжка за разликата над 180 лева до 250 лева. Претендира разноски.
Въззиваемата страна Н.Г.Г., действащ чрез неговата майка и законен
представител А.Н.Н., оспорва въззивната жалба и моли същата да се остави без
уважение. Претендира разноски.
Софийският градски съд, като прецени относимите
доказателства и доводи на страните, приема за установено следното:
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по
чл. 259, ал. 1 ГПК, от страна, имаща правен интерес от обжалването, и е срещу
подлежащ на въззивно обжалване акт, който е валиден като цяло и допустим в
обжалваната му част.
С решението от 21.12.2018 г. по гр.д. № 6966/2018 г. СРС, ІІІ ГО, 149
състав, е увеличил присъдената в полза на малолетното дете Н. (род. на *** г.) месечна
издръжка от 100 лева на 250 лева, считано от датата на предявяване на иска (30.01.2018
г.), като е отхвърлил предявения
иск в останалата му част до пълния размер от 350 лева, като неоснователен. С
решението първоинстанционният съд е разпределил отговорността за разноските.
При определяне размера на увеличената месечна
издръжка съдът се съобразява с увеличените нужди на детето и възможностите на
задължения родител да покрие тези нужди, респ. с останалите неудовлетворени
нужди на детето, когато е присъдена досегашната му издръжка, и увеличените
възможности на задължения родител да покрие тези неудовлетворени нужди. Също
така, искът за увеличение на присъдената месечна издръжка може да се основава
на едновременното увеличение на нуждите на детето и на възможностите на
родителя му.
Към момента на определяне на месечната издръжка от
100 лева с решението по гр.д. № 5909/2011 г. на СРС, III ГО, 82 състав, влязло
в сила на 08.12.2011 г., детето Н.Г.Г. е било на 2 години и 2 месеца, а към момента е на
близо 11 години и половина. От определянето на месечната
издръжка от 100 лева до настоящия момент е настъпило съществено изменение на
обстоятелствата, обуславящо размера на издръжката. През изминалия период от над
девет години ищецът е пораснал, с което дефинитивно са се увеличили и
потребностите му от средства за съществуване, а допълнително са възникнали
негови нужди от средства за образование, социално-културно развитие и
ортодонтско лечение, които не могат да бъдат задоволявани с издръжката в
досегашния й размер. Настъпили са промени в обстоятелствата, при които размерът
на издръжката е бил формиран. Тези изменения имат траен и продължителен
характер, от което може да се направи категоричен извод, че няма да се възвърне
състоянието преди настъпването на изменилите се обстоятелства. Същевременно, въззивникът
е млад (близо 39-годишен) и здрав човек, с висше образование, програмист по
професия, и непосредствено преди предявяване на иска е получил доход в размер
на 23 374.70 лева (л. 74 от делото на СРС).
При така установените факти изводът на първоинстанционния
съд, че бащата може да заплаща на малолетния си син Н. месечна издръжка в
размер на 250 лева, съобразно увеличените нужди на детето, е правилен. Професионалната
квалификация и трудоспособната възраст на въззивника предполагат лицето да
реализира по-високи доходи от тези, за които е представило доказателства пред
въззивния съд (а именно брутно трудово възнаграждение за периода месец януари
2019 г. – месец февруари 2021 г. в общ размер на 12 008.99 лева), достатъчни
за задоволяване както на нарасналите нужди на въззиваемия, така и на собствените
си и на другото си дете Юлиян (род. на *** г.) екзистенциални потребности.
Първоинстанционното решение в обжалваната му част е правилно. При
постановяване на решението първоинстанционният съд е съобразил всички
ангажирани и относими към спора доказателства. Доказателствата и във въззивната
инстанция не са достатъчни, за да разрушат убеждението на настоящия съд в
правилността на атакуваното решение.
Съобразно изложеното, първоинстанционното решение в
обжалваната му част, като правилно, постановено при спазване на материалния и процесуалния
закон, следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото, въззивникът няма право на разноски. Такива не се
присъждат и на въззиваемата страна, защото договорът за правна помощ е сключен
от А.Н.Н. в лично качество, а не като законен представител на детето Н., и
добавката в чл. 6 от договора не е приподписана от страните по него.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решението от 21.12.2018 г. по гр.д. № 6966/2018 г. по описа на Софийския
районен съд, ІІІ ГО, 149 състав, в обжалваната част.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на Г.М.Г. и Н.Г.Г., действащ чрез неговата майка и законен представител А.Н.Н., за присъждане на разноски по настоящото дело.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.