№ 30199
гр. София, 09.11.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА Гражданско
дело № 20211110163588 по описа за 2021 година
С разпореждане от 13.07.2022г. на ищеца е указано в едноседмичен срок от получаване
на препис от разпореждането да:
1/ посочи конкретните дати в рамките на исковия период- 03.06.2021г.- 09.08.2021г.,
през които твърди да е полагал извънреден труд през работни дни, както и да е бил в
командировка, както и конкретните дати, на които твърди да е полагал труд през почивни
дни, доколкото така заявеният период включва общо 68 дни, от които 20 почивни дни, а в
исковата молба се претендира възнаграждение за положен в посочения период извънреден
труд, както и командировъчни пари за 66 дни, респ. труд през почивни дни за 11 дни;
2/ посочи продължителността на извънредния труд през всеки работен ден, както и
продължителността на полагания през всеки от почивните дни труд;
3/ посочи конкретните дати, на които твърди да е полагал нощен труд, доколкото
заявеният период включва общо 68 дни, а в исковата молба се претендира възнаграждение за
положен в посочения период нощен труд за 66 дни;
4/ заяви изрично претендира ли възнаграждение за труд на официални празници, като в
случай че е така, да посочи конкретните официални празници в рамките на исковия период,
на които твърди да е работил, както и броя отработени часове през всеки от тези дни и
размера на възнаграждението за тях;
5/ уточни начина на формиране на вземането за трудово възнаграждение, дължимо за
периода от 03.07.2021г. до 09.08.2021г., в размер на 800.00 лева, като заяви дали претендира
посочената сума да включва следващите му се основно и допълнително възнаграждение,
или представлява единствено неплатена разлика от следващото му се трудово
възнаграждение, формирана от неначисленото и незаплатено по твърденията му
допълнително възнаграждение по чл. 3.2 от трудовия му договор;
6/ уточни дали сумата за неизплатени трудови възнаграждения (вкл. за извънреден,
нощен труд и такъв през почивни дни), която претендира, е в брутен или нетен размер.
С молба от 23.09.2022г. ищецът е изложил фактически твърдения за положен
извънреден труд от по осем и четири часа на ден, като първоначално е изброил всички дни,
включени в исковия период-и работни, и почивни, уточнявайки продължителността на
работния ден през всеки от тях, както и размера на следващото се за положения в повече
труд трудово възнаграждение, а именно сумата от 185.46 лева. Отделно, ищецът е посочил
часовете извънреден труд, положен само през почивни дни, както и следващото се за него
трудово възнаграждение в общ размер на 356.00 лева.
1
С уточнението изрично е заявено, че не се претендират възнаграждение за труд,
положен на официални празници, както и през нощта.
С разпореждане от 30.09.2022г., връчено на ищеца на 25.10.2022г., на последния е
указано в едноседмичен срок от получаване на препис от разпореждането писмено, с препис
за насрещната страна, да посочи ясно, точно и недвусмислено общия брой часове положен
извънреден труд през работни дни и претендираното за този труд възнаграждение, от една
страна, и общия брой часове положен извънреден труд през почивни дни и претендираното
за този труд възнаграждение, от друга, като отстрани противоречието в уточнението на
исковата молба от 23.09.2022г., в което отработените часове извънреден труд през почивни
дни, изрично посочени като дати, са включени както в общата претенцията за
възнаграждение за извънреден труд в размер на 185.46 лева, така и в отделна претенция,
имаща за предмет единствено възнаграждение за извънреден труд през почивни дни, в
размер на 356.00 лева.
С молба от 04.11.2022г. ищецът е посочил нови- различни от посочените в молбата му
от 23.09.2022г., продължителност на положения извънреден труд през исковия период и
размери на следващите се за него трудови възнаграждения, като въпреки изрично дадените
му с разпореждането от 30.09.2022г. указания да посочи поотделно броя часове извънреден
труд през работни дни и претендираното за тях възнаграждение, от една страна, и броя
часове извънреден труд през почивни дни и възнаграждението за тях, от друга, ищецът
отново е включил трудът през почивни дни както в претенцията си за положен извънреден
труд през всички дни, включени в исковия, така и в отделна претенция, имаща за предмет
единствено възнаграждение за положен през почивни дни извънреден труд, като наред с
това размерът на последното- също, както и в уточнителната молба от 23.09.2022г., е по-
голям от размера на претенцията, която съгласно твърденията на ищеца включва
възнаграждение за положения през целия период- и през работни, и през почивни дни, труд,
което е правно, а и житейски нелогично.
Освен това, прави впечатление, че липсва каквато и да е последователност при
излагане на твърденията, обосноваващи претенциите на служителя, за възнагражаване на
положения от него извънреден труд, доколкото в исковата молба, както и в двете уточнения
на същата се посочват различна продължителност на извънредения труд, както и различен
размер на възнаграждението за същия.
Всичко това обуславя невъзможността на настоящия съдебен състав, а и на насрещната
страна да установи конкретните параметри на търсената съдебна защита, доколкото броят
отработени часове в повече, фактът дали са положени през почивни или работни дни, както
и претендираното за тях възнаграждение са обстоятелства, които очертават предмета на
делото, а с това и този на доказване, и са от значение както за основанието, така и за размера
на предявения иск.
По изложените съображения и с оглед нееднократно предоставената на ищеца
възможност да изложи ясно и обобщено исканията си към съда, което същият не съумява да
стори, съдът намира, че следва да върне исковата му молба в частта, с която се претендира
възнаграждение за положен извънреден труд през работни и почини дни в периода от
03.06.2021г. до 09.08.2021г., както и в частта, с която се претендира възнаграждение за
нощен труд и труд на официални празници, доколкото последните не се поддържат съгласно
изричните изявления на страната, съдържащи се в молбата й от 23.09.2022г.
По тези съображения и на основание разпоредбите на чл. 129, ал. 3 във вр. с чл. 127,
ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК исковата молба следва да бъде върната в посочените части, като
производството по делото следва да бъде прекратено в същите.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба с вх. № 83244/08.11.2021г. на Н. И. К. срещу „Каргару- транс“
ЕООД в частта по исковете с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за осъждане на „Каргару-
транс“ ЕООД да заплати на Н. И. К. възнаграждение за извънреден труд, положен през
работни и почивни дни в периода от 03.06.2021г. до 09.08.2021г., възнаграждение за труд на
официални празници в размер на 800.00 лева в периода от 03.06.2021г. до 09.08.2021г.,
както и възнаграждение за нощен трду в размер на 132.00 лева за периода от 03.06.2021г. до
09.08.2021г., като ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 63588/2021г. по описа на
СРС, 54 състав, в тези му части.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен
срок от връчване на препис от него на ищеца.
Делото ДА СЕ ДОКЛАДВА на съдията след влизане в сила на настоящото
определение, респ. след изчерпване на инстанционния контрол по отношение на него, за
извършване на преценка за предприемане на действия по чл. 131 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3