РЕШЕНИЕ
№ 2282
гр. Пловдив, 29.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Павел Т. Павлов
при участието на секретаря Недялка П. Кратункова
като разгледа докладваното от Павел Т. Павлов Гражданско дело №
20215330111845 по описа за 2021 година
Обективно съединени искове с правно основание чл. 55, ал.1, предл.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД
.
Ищецът П. В. Д. от с. *** моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да
му заплати сумата 162, 80 лева, представляваща недължимо платена от него на ответника
възнаградителна лихва по сключен между страните в гр. *** Договор за паричен заем №
3231928/23.05.2018 г.; сумата 888, 93 лева, представляваща недължимо платена от ищеца на
ответника неустойка по Договора за паричен заем, заедно със законната лихва върху двете
главници, по изложените в исковата молба съображения. Претендира разноски –
включително и съдът да присъди на пълномощника му адвокатско възнаграждение при
условията на чл.38 от ЗАдв.
Ответникът *** – гр. *** оспорва исковете и моли съдът да ги отхвърли като неоснователни
и недоказани, по изложените в отговора на исковата молба и в допълнително писмено
становище съображения. Претендира разноски – включително и юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ищеца
адвокатско възнаграждение за пълномощника му
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на
наведените от страните доводи, намира за установено следното:
Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства се
установява, че действително в *** между страните е бил сключен Договор за паричен заем
№ 3231928/23.05.2018 г., с който ответното дружество е отпуснало на ищеца паричен заем в
размер на 1 500 лева. Съдът констатира, че от събраните по делото доказателства не се
1
установява на ищеца да са били предоставени Общи условия на хартиен носител, подписани
от страните по Договора не само на всяка страница, но и в края на тези Общи условия –
което само по себе си прави Договора недействителен с оглед разпоредбата на чл.11, ал.2
във връзка чл.22 от ЗПК, а оттук - заплатените от ищеца на ответника суми по този Договор
се явяват платени без основание и недължими. Както се установява от представената от
ответника справка, ищецът му е заплатил през периода 15.06.2018 г. - 27.10.2018 г.
възнаградителна лихва в размер общо на 162, 80 лева и неустойка в размер общо на 888, 93
лева.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че исковете се се явяват
доказани по основание и по размер (доколкото претендираните от ищеца размери –
съобразно допуснатото в съдебното заседание по делото на 01.11.2021 г. изменение на
размерите на обективно съединените искове, съвпадат с действително платените от него),
поради което следва да се уважат изцяло, заедно със законната лихва върху двете главници
от 16.07.2021 г. – датата на подаване на исковата молба.
С оглед на изхода от спора ответникът следва да заплати на ищеца и направените разноски
за производството по делото в размер на 100 лева – платена ДТ, а на основание чл.38, ал.1,
т.2 във връзка с ал.2 от ЗАдв. - адвокатско възнаграждение в размер на 720 лева с ДДС на
пълномощника на ищеца – ***, като с оглед фактическата и правна сложност на спора,
общата цена на обективно съединените искове и обстоятелството, че адвокатското
възнаграждение е в минималния размер по Наредба № 1 на ВАдв.С, съдът намира, че
направеното от ответника възражение за прекомерност на присъденото в полза на
пълномощника на ищеца адвокатско възнаграждение е неоснователно и следва да се остави
без уважение.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ***, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: *** - “***, представлявано от
*** Г. Т. Т., ДА ЗАПЛАТИ НА П.В. Д., ЕГН **********, от ***, със съдебен адрес: ***, ***,
адв. Д.Б., СУМАТА 162, 80 лева, представляваща недължимо платена от ищеца на
ответника възнаградителна лихва по сключен между страните в гр. *** Договор за паричен
заем № 3231928/23.05.2018 г.; СУМАТА 888, 93 лева, представляваща недължимо платена
от ищеца на ответника неустойка по сключен между страните в гр. *** Договор за паричен
заем № 3231928/23.05.2018 г., ЗАЕДНО СЪС ЗАКОННАТА ЛИХВА върху двете главници,
начиная от 16.07.2021 г., до окончателното им изплащане, КАКТО И направените разноски
за производството по делото В РАЗМЕР НА 100 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.1, т.2 във връзка с ал.2 от ЗАдв. ***, с посочените ЕИК,
седалище и адрес на управление, Законен представител и съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА
***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от *** адвокат С. А.
Г., адвокатско възнаграждение В РАЗМЕР НА 720 лева с ДДС.
2
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от ответника възражение за прекомерност на
определеното адвокатско възнаграждение на пълномощника на ищеца.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
3