Р Е Ш Е Н И Е №
4466
гр. Пловдив, 22.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр.с.,
в открито съдебно заседание на седми ноември
две хиляди и деветнадесета година, в състав
Председател: Дафина
Арабаджиева
секретар: Петя Мутафчиева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело №
5188 по
описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано въз основа на искова молба от ЕВН България Електроснабдяване ЕАД ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. Христо Г. Данов
№37, против А.С.Й., ЕГН **********,***, с която са предявени искове с правно
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено, че се дължат сумите, както следва: сумата от 153,31 лв.- главница,
представляваща стойността на консумираната на обекта на потребителя
електрическа енергия за периода от 23.12.2017 г. до 22.02.2018 г. и сумата от
14,24 лв.- обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от
13.02.2018 г. до 21.01.2019 г., ведно със законна лихва върху главницата,
считано от 22.01.2019 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 1160/2019 г. по описа
на ПРС, V-ти състав. Претендира разноски
за заповедното и настоящото исково производство.
Ищецът сочи, че в качеството си
на краен снабдител, съгласно разпоредбата на чл. 98а от ЗЕ, продава
електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия, които
за процесния период са Общите условия на договорите за продажба на електрическа
енергия на ЕВН България Електроснабдяване АД, одобрени с решение на ДКЕВР №
ОУ-013/10.05.2008 г. и влезли в сила на 27.06.2008 г. По силата на общите
условия се твърди, че ищецът е поел задължение да снабдява с електрическа
енергия обект на потребление на ответника,находящ се в гр.*** с ИТН:***.
Обектът е на община ***. За ответника се сочи,че е открит клиентски номер ***.
Ищецът твърди забава на плащане на дължимите от ответника суми, като се
позовава на общите условия по отношение на падежа на задълженията и размера на
обезщетението за забава.
Ищецът твърди, че в изпълнение на
задълженията си по общите условия е доставило на обекта на ответника за периода
от 23.12.2017г. до 22.02.2018 г. електрическа енергия на обща стойност 153,31
лв., която до този момент не е платена. Поради забава в плащането на главницата
се сочи, че се дължи и мораторна лихва в горепосочените размери и за
горепосочения период. За горните суми е образувано заповедно производство и е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, като препис от заповедта е
връчен при условията на чл. 47 ГПК
т.е. налице е хипотезата на чл.
415 ал. 1 т.2 ГПК и ищецът има правен
интерес от предявяване на настоящия установителен иск. Претендират се разноски,
вкл. и присъдените от заповедния съд. Иска се уважаване на иска и присъждане на
направените по делото разноски.
В законоустановения едномесечен
срок по чл. 131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от адв.Р.И., назначен като
особен представител на ответника А.С.Й. в хипотезата на чл.47, ал.6 от ГПК,
който оспорва исковете, като неоснователни. Посочва, че в двете фактури като
„получател на доставката“ е записан друг апартамент – апартамент №***. Твърди,
че не става ясно за кой апартамент е настанителната заповед на „***“.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира
следното от фактическа и правна страна:
Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно и
пасивно субективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 318, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Възникване на спорното материално право се предпоставя
от установяване на следните материалноправни предпоставки (юридически факти):
наличие на валидно правоотношение по договор за продажба на електрическа
енергия, по силата на което продавачът се е задължил да прехвърли правото на
собственост върху процесните стоки и да ги продаде, а купувачът – да ги получи
и да заплати уговорената цена; 2. Продавачът да е доставил електрическа енергия
в твърдяното количество на купувача.
Видно от приложеното частно гр. дело № 1160/2019 г. на ПРС, V-ти гр. с-в.,
вземането по настоящото производство съответства на вземането по заповедта за
изпълнение и исковете, предмет на настоящото производство са предявени в
месечния срок от получаване на съобщение за това. На основание изложеното
следва, че исковете са допустими.
Съгласно чл. 98а ЗЕ ищецът в качеството си на краен
снабдител продава електрическа енергия на клиентите си при публично известни
общи условия.
Ищецът е представил дубликати на две
фактури, издадени от негов представител, както и препис-извлечение от сметка на
потребителя - ответник, в които са обективирани претендираните вземания за
доставена електроенергия за периода от 23.12.2017 г. до 22.02.2018 г. Така
представените документи представляват частни свидетелстващи документи по
смисъла на чл. 180 ГПК, обективиращи изгодни за техния издател факти. В този
смисъл те притежават само формална доказателствена сила за обстоятелството, че
съдържат удостоверително изявление, направено от субекта, сочен като техен
издател. Тези частни свидетелстващи документи биха притежавали доказателствена
сила, в случай че бяха подписани от двете страни, тъй като те биха обективирали
извънсъдебно признание от страна на потребителя, че е получил от крайния
снабдител електрическа енергия на стойност, посочени във фактурите. Във
фактурите е отразено, че мястото на потребление е гр. ***, поради и което
възраженията на особения представител в тази насока се явяват неоснователни.
Действително има и друг отразен адрес във фактурата, но той касае постоянния
адрес на получателя на доставката, установено с приетата по делото справка за
постоянен и настоящ адрес.
В първото по делото съдебно
заседание е отделено, като безпоспорно обстоятелство – посоченият във фактурите
размер на претенцията и съответно претенцията на ищеца за обезщетение за
забава, то не следва да се представят други доказатества, установяващи размера
на претенциите.
По делото са приети като
доказателство общите условия за продажба на електрическа енергия на „ЕВН
Електроснабдяване“ АД, действащи през процесния период. В чл.1 т. 4 е прието, че потребител на
електрическа енергия за битови нужди е физическо лице, собственик или ползвател
на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на „ЕВН Електроразпределение“
АД, съгласно действащото законодателство, което ползва електрическа енергия за
домакинството си.
От Общите условия се установява,
че страните са се уговорили потребителят да заплаща установената цена за
доставеното му количество електроенергия след доставката на тази стока – в
разпоредбата на чл. 11 е установено, че клиентът се задължава да заплаща
стойността на използваната в обекта електрическа енергия, а в Раздел IV “Плащания”,
чл. 18, ал. 1 е установено, че потребителят следва да заплаща на продавача
стойността на консумираната електрическа енергия и дължимата сума за извършения
пренос на тази енергия по разпределителната мрежа веднъж месечно, по
утвърдените от ДКЕВР цена за снабдяване и цена за разпределение, като в ал. 2 е
предвидено, че срокът за плащане на възникналото задължение е 10-дневен за
всички фактури, които се издават ежемесечно – арг. чл. 17, ал. 1 от ОУ.
Със Заповед от 12.04.2016 г.,
издадена от кмета на Район *** гр.
Пловдив, ответникът е настанена с тричленното си семейство в апартамент ***.
Отразено е, че срокът за настаняване не следва да е по – дълъг от 10 г. Въз
основа на заповедта на 12.04.2016 г. е сключен договор за наем на общинското
жилище с ответника, като е отразено, че договорът се сключва за срок от
12.04.2016 г. до 12.04.2026 г. Изрично е
предвидено, че наемателят е длъжен да заплаща разходите за консумирана топлинна
и електрическа енергия, като при напускане на жилището да представи бележки за
закрити партиди за електрическа и топлинна енергия.
На 25.04.2016 г. ответинкът е
подал до ответното дружество заявление – декларация за започване на продажбата
на електрическа енергия, като е изразил желание да получава електрическа
енергия за обект с ИТН ***. Отразен е и клиентския номер на ответника ***.
Представена е декларация за достъп до мрежата към заявлението. Отразено е, че
ответникът е получил преддоговорна информация за сключване на договор при
публично известни общи условия за пренос на електрическа енергия през
електроразпределителната мрежа на ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЕАД, с
които е запознат. Декларирал е, че приема общите условия. Към декларацията е
приложен договор за наем.
Със заявление от 25.04.2016 г. до
Електроразпределение ЮГ ЕАД (с предишно наименование ЕВН Електроразпределение
ЕАД) ответникът е поискал „да бъде включен тока на общинско жилище“. Отразено
е, че жилището се намира на адрес: гр. ***
Съдът намира за установено, че между страните
е възникнало валидно облигаторно правоотношение по договор за търговска
продажба, по силата на който крайният снабдител продава електрическа енергия
при публично известни Общи условия (ОУ) – арг. чл. 98а, ал. 1 ЗЕ. Т.е. с
отнапред съставени общи клаузи от търговеца-краен снабдител се определят
страните по договора за доставяне на електрическа енергия.
Страна (купувач) по договора за
продажба на електро енергия е битовият клиент или този клиент, който купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени
битови нужди - арг. пар. 1, т. 2 а от ДР на ЗЕ.
Съгласно Тълкувателно решение № 2
от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК, клиенти на топлинна
енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените
в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени
битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно
с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива
качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди (“битов клиент“ по
смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на
топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Приетото в
тълкувателното решение се отнася за доставка на топлинна енергия, но намира
приложение и в аналогична хипотеза при доставка на електрическа енергия.
При така установените
правнорелевантни обстоятелства съдът намира, че за ответника в качеството му на
потребител на електрическа енергия е възникнало задължението за заплащане на
доставеното количество електрическа енергия на стойност от 153,31 лв.
Ответникът, чиято е доказателствената тежест за установяване на това
правнорелевантно обстоятелство, не установи при условията на пълното и главно
доказване по правилата по чл. 154, ал. 1 ГПК, че е погасил чрез плащане
възникналото парично задължение.
Тъй като ответникът не е изпълнил
точно в темпорално отношение своята насрещна парична престация, той е изпаднал
в забава и дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава по
чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата. За периода на забава по всяка фактура с
начална датата – денят, следващ деня на установения падеж и крайна дата 21.01.2019
г., в полза на ищеца следва да се присъди обезщетение за забавено заплащане на
главното задължение в размер на сумата от 14,24 лв.
С оглед изхода на правния спор в
полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените разноски. В производството
последният е доказал извършването на разноски за държавна такса от 75 лв. и
депозит за особен представител от 200 лв. Съдът при съобразяване на
действителната фактическа и правна сложност на делото определи на основание чл.
78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на
правната помощ размер на юрисконсултското възнаграждение 100 лв. Следователно и
в полза на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъдат присъдени
разноски в исковото производство в общ размер от 375 лв.
Тъй като установителният иск по
чл. 422, ал. 1 ГПК е част от заповедното производство – по установяване
съществуването на удостовереното в издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК вземане, съдът следва окончателно да се произнесе по дължимите по
производството разноски, като съобрази и извършените съдебни разходи по
издавеното на заповед за изпълнение – арг. т. 12 от Тълкувателно решение №
4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. По тези съображения в
полза на ищеца следва да се присъдят и разноските в заповедното производство в
размер от общо 75 лв., от които 25 лв. за държавна такса и 50 лв. за
юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, Пловдивският
районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че А.С.Й., ЕГН **********,***
дължи на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. Христо Г. Данов №37 сумите, както следва: сумата
от 153,31 лв.- главница, представляваща стойността на консумираната на обекта
на потребителя електрическа енергия за периода от 23.12.2017 г. до 22.02.2018
г. и сумата от 14,24 лв.- обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода от 13.02.2018 г. до 21.01.2019 г., ведно със законна лихва върху
главницата, считано от 22.01.2019 г. до окончателното й изплащане, за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №
1160/2019 г. по описа на ПРС, V-ти състав.
ОСЪЖДА А.С.Й., ЕГН **********,***
да заплати на ЕВН България Електроснабдяване
ЕАД ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. Христо Г.
Данов №37 ГПК сумата от 75 лв. –
разноски в заповедното производство по ч.гр.д. 1160/2019 г. по описа на Районен
съд – Пловдив и сумата от 375 лв. –
разноски в исковото производство по гр.д. № 5188/2019 г. на Районен съд -
Пловдив, V граждански състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да
се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/
Вярно с оригинала!
ДГ