Р Е Ш Е Н И Е
Гр.София, …….2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI „А“ въззивен
състав, в открито заседание на девети март две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
СИМОНА УГЛЯРОВА
при
секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от мл. съдия Углярова в.гр.д.
№ 12808 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 143651 от 17.06.2019г.,
постановено по гр. д. № 14410/2018 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 140
състав, поправено по реда на чл.247 ГПК с решение № 169527 от 18.07.2019г.
постановено по гр. д. № 14410/2018 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 140
състав, е признато за установено по предявените
от „Т.-С.“ ЕАД, ЕИК *******, срещу Т.И.Т., ЕГН **********, и И.Т.Т., ЕГН **********,
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, че ответниците дължат на ищеца на
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД разделно – ответникът Т.И.Т. – 3/4
части, а ответникът И.Т.Т. – 1/4 част, сумата в общ размер на 1846,10 лв.,
представляваща стойността на топлинни услуги за периода от 07.09.2014 г. до
30.04.2016 г. за имот, намиращ се в гр.София, ж.к.“*********, аб. № 055593,
ведно със законната лихва, считано от 07.09.2017 г. (датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до погасяването, като
исковете за главница с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1,
вр. чл. 200 ЗЗД са отхвърлени до пълния предявен размер от 3038,76 лв. и за
периода от 01.05.2013 г. до 06.09.2014 г., поради погасяване на задължението по
давност, и исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за
установяване в отношенията между страните, че ответниците дължат на ищеца
разделно – ответникът Т.И.Т. – 3/4 части, а ответникът И.Т.Т. – 1/4 част,
сумата в общ размер на 629,27 лв., представляваща лихва за забава върху
главницата за периода от 15.08.2014 г. до 28.08.2017 г. С решението съдът се е
произнесъл по разноските в производството съобразно изхода на спора.
Решението е постановено при участието на
трето лице – помагач „Т.С.“ ЕООД, на страната на ищеца – „Т.-С.“ ЕАД.
Въззивникът – ответник Т.И.Т.,
посредством назначения си в първоинстанционното производство особен
представител адв.Т.П. – САК, обжалва решението в частта за уважаване на
исковете, с което е признато за установено, че същият дължи на ищеца ¾
части от сума в общ размер на 1846,10 лв., представляваща стойността на
топлинни услуги за периода от 07.09.2014 г. до 30.04.2016 г. за имот, намиращ
се в гр.София, ж.к.“*********, аб. № 055593, ведно със законната лихва, считано
от 07.09.2017 г., с оплакване за неправилност и нарушение на материалния и
процесуалния закон. На първо място
поддържа, че първоинстанционният съд се е произнесъл процесуално недопустимо по
нередовна искова молба, доколкото от петитума на същата е видно, че са
предявени осъдителни кумулативно обективно и субективно съединени искове,
въпреки твърденията за издадена и оспорена чрез възражение по чл.414 ГПК,
заповед за изпълнение, респективно е налице несъответствие между
обстоятелствената част и петитума й и разпоредбата на чл.422 ГПК. Сочи се, че
ищцовото дружество не е изложило точни и ясни фактически твърдения, които да
обосноват дължимост на претендираните вземания, представляващи стойност на
незаплатена топлинна енергия и такси за дялово разпределение. Излага се, че е
процесуално недопустимо претенцията за главница за незаплатени такси за дялово
разпределение на ТЕ да се сборува с претенцията за главница за незаплатена
топлинна енергия, тъй като същите произтичат от различни правопораждащи факти и
могат да се предявяват само като самостоятелни искове на отделни правни
основания. На следващо място поддържа, че покупко – продажба на ТЕ е налице,
само кагато клиентът има собствени битови нужди от предлаганата стока – когато
фактически се намира в топлоснабден имот, където организира лично домакинство,
което обстоятелство в случая не е налице, доколкото въззивника – ответник не е
бил намерен на посочения по делото адрес. Поддържат се всички оспорвания,
релевирани и пред първоинстанционния съд, а именно – приложените от ищеца
писмени материали, редовността на водените от ищеца счетоводни книги,
представените по делото от третото лице – помагач изравнителни сметки и
съдържащите се в тях данни, показанията на общия топломер в сградата. По изложените
съображения, моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение в
атакуваната част, като вместо него постанови друго, с което да отхвърли изцяло
предявените искове като неоснователни и недоказани.
Въззивникът – ответник И.Т.Т., посредством
назначения си в първоинстанционното производство особен представител адв.Т.Г.,
обжалва решението в частта за уважаване на исковете, с което е признато за
установено, че същата дължи на ищеца 1/4 част от сума в общ размер на 1846,10
лв., представляваща стойността на топлинни услуги за периода от 07.09.2014 г.
до 30.04.2016 г. за имот, намиращ се в гр.София, ж.к.“*********, аб. № 055593,
ведно със законната лихва, считано от 07.09.2017 г., с оплакване за
неправилност и нарушение на материалния и процесуалния закон. Конкретно
поддържа, че И.Т.не е поела ангажимент по договор с фирма за дялово
разпределение, а представеният такъв по делото е с изтекъл срок, като липсват
данни същият да е бил подновяван. Сочи се, че ответникът не е обитавал
физически процесния имот, респективно не е потребител на енергия, предоставяна
от ищеца на този адрес. Твърди, че липсват доказателства за наличие на
договорни взаимоотношения между ЕС и конкретно топлоразпределително дружество
за процесния период, както и доказателства за сключен договор между ищеца „Т.-С.“
ЕАД и „Т.с.“ ЕООД, валиден към процесния период. Моли въззивния съд да отмени
първоинстанционното решение в атакуваната част, като вместо него постанови
друго, с което да отхвърли изцяло предявените искове като неоснователни и недоказани.
Въззиваемият
- ищец „Т.С.“ ЕАД и третото лице помагач не са депозирали писмени отговори на
въззивната жалба. С писмена молба от 06.03.2020г. въззиваемият – ищец моли
първоинстанционният съдебен акт да бъде потвърден, а депозираните жалби –
оставени без уважение. Претендира сторените в производството разноски и
юрисконсултско възнаграждение.
Решението в частта
за отхвърляне на исковете е влязло в сила, като необжалвано.
Софийски градски
съд, II А въззивен състав, след преценка по реда на въззивното производство на
твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства,
намира следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи
императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради
което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само
по наведените оплаквания в жалбата.
При извършената
служебна проверка по чл. 269, изреч. 1 от ГПК, въззивният съд намира, че първоинстанционното
решение е валидно и процесуално допустимо. Първоинстанционният съд се е
произнесъл по предявения иск, като е разгледал всички факти и обстоятелства,
твърдяни в исковата молба. Исковата молба е била нередовна, доколкото са били изложени
обстоятелства за установяване на вземането на ищеца при изрично посочване, че е
подадено заявление по чл. 410 ГПК, издадена е заповед по чл. 410 ГПК, но
длъжникът е подал възражение и е предявен иск по чл. 422 ГПК, като
съществеменно е било посочено, че се иска осъждане на ответника да заплати
посочената сума, вместо да се установи съществуване на вземането, за което е
издадена заповедта. В тази връзка и след обездвижване на исковата молба с
изрични указания от първотепенния съд, ищецът изрично е уточнил в първоинстанционното
производство, че е предявен установителен иск и уточнението е допуснато от районния
съд. С оглед което и при
съобразяване на постановките в т.4 на ТР № 1/17.07.2001 год. на ОСГК на ВКС и
решения по реда на чл. 290 на ВКС - решение № 88/07.07.2011 год. по т.дело №
787/2010 год., І ТО и решение № 27/08.03.2010 год. по т.дело № 521/2009 год. на
ВКС, ТК І ТО, настоящата инстанция
намира, че в процесния случай се е касаело за нередовност на исковата молба,
като същата е уточнена, респ. нередовността - отстранена, а не до недопустим
иск, поради което и възражението на въззивника в този смисъл е неоснователно.
Неоснователно е и оплакването
на ответника, че решението, атакувано от него е недопустимо, доколкото е
постановено по нередовна исковата молба. Депозираната от ищцовото дружество исковата
молба от 02.03.2018 г. отговаря на всички изисквания на чл. 127 от ГПК, като в
нея ищецът ясно и недвусмислено е описал фактите, на които основава претенцията
си, посочил е вида на търсената защита, конкретизирал е точно сумите на
претенциите, а именно – главница в размер на 3 001,48 лева (представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия) и сума в размер на 37,28 лева
(представляваща главница за дялово разпределение), за какво се претендират те и
за какъв период се отнасят, като исковата молба изцяло отговаря и се припокрива
съдържателно с депозираното преди това заявление по реда на чл. 410 от ГПК. С
изготвения по делото по реда на чл.140 ГПК доклад, първоинстанционният съд
недвусмислено е посочил, че е сезиран с обективно и пасивно съединени
установителни искове с правно основание по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1,
пр.1, вр. чл.200 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.86 ЗЗД за установяване
дължимостта на сумата в общ размер на 3 038,76 лева (в това число освен сумата
за незаплатена топлинна енергия и сума в размер на 37,28 лева за дялово
разпределение) за периода м.05.2013г. до м.04.2016г., както и сума в общ размер
на 629,27 лева – лихва за забава върху главницата за периода 15.08.2014г. до
28.08.2017г. Докладът по делото е приет от страните без възражение и
стабилизиран на 03.04.2019г. С оглед изложеното не може да бъде споделен
доводът на въззивника, че липсва конкретизация на отделните претенции на ищеца
- брой и размер на предявените искове, респективно че са допуснати нарушения в
първоинстанционното производство, водещи до недопустимост на постановения
съдебен акт.
Първоинстанционното
решение е постановено в съответствие с материалния закон и като правилно следва
да бъде потвърдено. Настоящият съдебен състав изцяло споделя мотивите на СРС,
към които препраща по реда на чл. 272 ГПК.
С оглед доводите в жалбата, следва да се отбележи следното:
Предмет на
разглеждане в настоящото производство са положителни установителни искове за
наличието на вземания на ищеца спрямо ответниците, в качеството им на собственици
на топлоснабден имот в сграда в режим на етажна собственост, за заплащане на
доставена топлинна енергия и услуга дялово разпределение за периода от месец 05.2013г.
– месец 04.2016г.
За да постанови
обжалваното решение, съдът е приел, че от събраните по делото доказателства се
установява, че между страните съществува действително правоотношение по договор
за продажба на топлинна енергия съгласно ЗЕ, който е сключен при публично
оповестени общи условия с конклудентни действия - по арг. от чл.150 от ЗЕ.
Кредитирани са приетите и неоспорени от страните
заключения на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи, като е
направен извод, че от същите се установява обемът на реално потребеното
количество топлинна енергия в имота и неговата стойност, както и дължимата сума
за дялово разпределение, също за процесния имот.
Правилно е прието
от районния съд, че според нормата на чл. 154, ал. 1 от ГПК в доказателствена
тежест на ищеца е да установи по реда на пълното и главно доказване следните
кумулативни предпоставки на предявената претенция: възникването,
съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него вземания,
т.е. наличието на правоотношение между топлопреносното предприятие и ответниците
като потребители за продажба на топлинна енергия през процесния период;
използването от ответниците на претендираното количество топлинна енергия;
стойността на топлинната енергия и изискуемостта на вземането.
Основното спорно по делото обстоятелство на етапа на
въззивното производство е свързано с установяване качеството клиент на топлинна
енергия за битови нужди. По така наведените възражения, настоящият съдебен
състав намира следното:
Източникът на едно облигационно договорно отношение
може да бъде само един - договор, сключен между страните или техните
праводатели. Договорът е съглашение между страните и е израз на постигнато
между тях съгласие за правно обвързване - чл. 8, ал. 1 от ЗЗД. По общите правила на облигационното право това съглашение се счита за
постигнато, когато обективираните насрещни волеизявления на страните съвпаднат,
като обективирането им следва да бъде изрично или с действия, изразяващи
съгласие /конклудентни действия/, но в определени случаи законът може да
изисква форма за валидност на тези волеизявления. Този начин на облигационно
обвързване е приложим и в областта на продажбата на топлинна енергия, като чл.149, ал.1, т.6 от ЗЕ изрично предвижда, че продажбата на топлинна енергия
се извършва въз основа на писмени договори при общи условия, сключени между
доставчика на топлинна енергия и клиентите /потребителите/ в сграда - етажна
собственост. Същевременно, законът предвижда хипотеза на договорно обвързване и
без наличието на подобен изричен писмен договор, а именно - когато се касае до
топлоснабдена сграда - етажна собственост, при което всички собственици или
титуляри на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в етажната
собственост са потребители на топлинна енергия, т.е. страни по договорното
правоотношение с доставчика /чл. 153, ал. 1 от ЗЕ/. В тази хипотеза законът приравнява придобиването на право на
собственост или вещно право на ползване върху топлоснабдения имот със
сключването на договор с топлопреносното предприятие. Обстоятелството дали и
кога е открита партида при ищцовото дружество е ирелевантно, доколкото в
разглеждания случай ответниците- въззивници в настоящото производство са
собственици на имота за процесния период, а партидата има само счетоводно
значение и не може да дерогира законовата разпоредба на чл.153, ал.1 от ЗЕ. Законът по императивен ред приема, че договорът се смята за сключен
със самия факт на придобиване на имота с новия собственик /собственици/ или
вещен ползвател на същия. Топлопреносното предприятие е в облигационни
отношения за доставка на топлинна енергия за даден обект с това лице, с което
последно по време има сключен договор за същия обект.
Договорът за доставка на топлинна енергия за даден
имот от етажна собственост може да бъде както изричен писмен, така и презюмиран
/сключен със самия факт на придобиване на собствеността или вещното право на
ползване/, като всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от
двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява действието за в бъдеще на
предходно сключен договор за същия имот с друго лице. Следователно, за
преценката с кого дружеството - ищец е в облигационни отношения за доставка на
топлинна енергия за процесния имот през процесния период, е меродавно
обстоятелството с кое лице последно по време е бил сключен договор за доставка
на топлинна енергия /изричен или презюмиран/. Без значение са предвидените в
Общите условия за продажба на топлинна енергия от "Т.С." ЕАД на потребители
за битови нужди в гр.София правила във връзка с промяната на собствеността
върху топлоснабдявания имот и предвидените задължения на стария собственик за
уведомяване за настъпилите изменения на обстоятелствата. И това е така, тъй
като както вече бе посочено по-горе, чрез императивни правни норми са
установени страните по договорите за доставка на топлинна енергия в хипотеза на
договор, сключен при Общи условия, като купувачите са само собствениците и
ползвателите на имота въз основа на учредено вещно право на ползване,
респективно лицата, които изрично са изявили воля за сключване на договор за доставка
на топлинна енергия.
В разглеждания
случай, от представения и неоспорен от страните договор за продажба на държавен
недвижим имот от 30.04.1980 г., съгласно Наредбата за държавните имоти, се
установява, че Т.И.Т. и Б.П.Т.са титуляри на правото на собственост върху
следния недвижим имот – ап. 74, находящ се в гр.София, ж.к.“*********.
Видно от
удостоверение за наследници на Б.П.Т., същата е починала на 08.12.2008 г., като
е оставила следните наследници – Т.И.Т. – съпруг, И.Т.Т. – дъщеря.
Следователно, по делото се установява, че ответникът Т.И.Т. е собственик 3/4
идеални части от процесния имот (2/4 идеални части придобити по договор за
покупко-продажба от 30.04.1980 г. и 1/4 част – по наследство от неговата
съпруга Б.П.Т.на основание чл. 9, ал. 1 ЗН), а ответникът И.Т.Т. – на 1/4
идеална част (придобита по наследство от нейната майка Б.П.Т.на основание чл.
5, ал. 1 ЗН).
Предвид изложеното
и с оглед елемента на административно регулиране в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, съдът приема, че между страните по делото са налице договорни
отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него
права и задължения на страните, съгласно ЗЕ, при действие на Общите условия на ищцовото дружество. Обстоятелството
дали ответниците реално са ползвали топлинна енергия е ирелевантно - достатъчно
е да са собственици на жилище в топлоснабдяваната сграда, за да се считат за
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, предвид което и релевираните
възражения в депозираните от въззивниците жалби в тази насока, настоящата
инстанция намира за неоснователни.
Не е спорно по
делото, че ответниците са собственици на процесния имот. Сградата, в която се
намира процесният апартамент, е в режим на етажна собственост и в течение на
процесния период ищецът е подавал в нея топлоенергия за битови нужди.
Подаването на топлинна енергия към процесния имот през процесния период, се
установява от приетите като писмени доказателства по делото документи за
топлинно счетоводство, съставени от дружеството - топлинен счетоводител, както
и от приетите от СРС заключения на СТЕ и ССчЕ. Измерването на индивидуалното
потребление на топлинна енергия и вътрешното разпределение на разходите за
отопление и топла вода между топлоснабдените имоти в сградата в режим на етажна
собственост е възложено от етажните собственици на „Т.С.“ ЕООД с договор, също
приет като писмено доказателство. Същият е сключен от упълномощени
представители на етажните собственици, съгласно протокол на общото събрание от 21.09.2002г.
От изложеното
следва изводът, че ответниците, в качеството им на собственици на имота, са
потребители на топлинна енергия за битови нужди по смисъла и съгласно чл.155 от
ЗЕ, респ. дължат заплащане на цената на отдадената за процесния имот топлинна
енергия, за претендирания период. В тази връзка доводите, наведени в жалбата на
въззивника Трайкова, за липса на облигационни правоотношения между страните,
съдът намира за неоснователни.
На следващо място, установено е по делото, че сградата,
в която се намира процесният недвижим имот, е етажна собственост и в исковия
период ищецът е подавал в нея топлоенергия за битови нужди. Съгласно действащото
законодателство - чл.139, ал.1 от ЗЕ, разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение.
Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ и
действалата през периода Наредба № 16 - ЗЗ4 от 06.04.2007 г. Измерването на
индивидуалното потребление на топлинна енергия и вътрешното разпределение на
разходите за отопление и БГВ между топлоснабдените имоти в сградата в режим на
етажна собственост е възложено от етажните собственици на "Т.С."
ЕООД. Неоснователни са възраженията, изложени във въззивната жалба на ответника
Трайкова, че срокът на договора между етажната собственост и фирмата за дялово
разпределение е изтекъл значителен период от време преди процесния, поради
което – според въззивника – липсва валидно правоотношение между етажната
собственост и третото лице-помагач в производството. По делото се установява,
че страните по този договор са изпълнявали поетите по него задължения, като
потребителите на топлинна енергия, са допускали представителите на третото
лице-помагач да отчитат уредите за индивидуално измерване, а въз основа на тези
отчети последното е извършвало дяловото разпределение на топлинната енергия. По
този начин страните са потвърдили обвързаността си с договора за топлинно
счетоводство. Дори да се приеме, че формално определеният срок на действието му
е изтекъл преди процесния период, с така посочените си действия, както живущите
в етажната собственост, така и третото лице-помагач, са продължили да
изпълняват задълженията си по този договор, т.е. мълчаливо са подновили
неговото действие. На следващо място, съгласно чл.139б ЗЕ (в
редакцията след изменението с ДВ, бр. 74/2006 г.) потребителите в сграда –
етажна собственост са длъжни да изберат лице, регистрирано по реда на чл.139а ЗЕ, за извършване на услугата "дялово
разпределение", за резултатите от който избор трябва да уведомят писмено
топлопреносното предприятие или доставчика на топлинна енергия. В случая не се
твърди към процесния период общото събрание на етажната собственост да е
избрало друго, различно от посоченото в коментирания договор лице, което да
извършва дяловото разпределение, нито ищецът- въззиваема страна в настоящото
производство, да е бил уведомен писмено за новия избор. Предвид изложеното,
правилен е изводът на районния съд, че за исковия период третото лице-помагач в
производството е извършвало въз основа на валидно съществуващо свое договорно
задължение дяловото разпределение и отчитане на потребената в гр. София, ж.к.“****“,
бл****, топлинна енергия.
В разглеждания
случай по делото е доказано, че на 01.11.2007 г. между "Т.С. " ЕАД,
от една страна, като възложител, и "Т.с." ЕООД, от друга страна, като
изпълнител, е бил сключен договор при общи условия за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия по чл. 139в, ал. 2 ЗЕ, за срок от 3 години, по силата на който изпълнителят се задължил да
извършва услугата дялово разпределение на топлинна енергия в сграда – етажна
собственост с повече от един потребител, а възложителят – да му заплаща
извършваната услуга за всеки изравнителен период, съгласно
ценоразпис-Приложение № 2, въз основа на броя обслужвани имоти и броя средства
за дялово разпределение. Цената се определяла първоначално при сключване на
договора и се актуализирала ежегодно до 30 септември за следващата година.
Съобразно
действалите за периода ОУ за продажба, купувачът на топлинна енергия, какъвто е
ищецът, заплаща на продавача стойността на услугата "дялово
разпределение", извършвана от избрания от тях търговец (чл. 22, ал. 2 ОУ
от 2008 г. и от ОУ от 2014 г.), която включва цена на обслужване на партидата
на клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка и цена за отчитане на
един уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота, по ред и начин,
определен от продавача и обявен по подходящ начин на купувача (чл. 36 ОУ от
2008 г.), съответно съгласуван с топлинния счетоводител (чл. 36 ОУ от 2014 г.).
Съгласно чл. 36,
ал. 1 и 2 от Общите условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови
нужди, клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение, извършвана от
избран от тях търговец, като стойността й се формира от: 1/ цена за обслужване
на партидата на клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2/ цена за
отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на
клиента и 3/ за отчитане на уредите за дялово разпределение, извън обявените от
търговеца дати се заплаща допълнителна цена по ценоразпис, определен от
продавача. Редът и начинът на заплащане на услугата дялово разпределение се
определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение
и се обявява по подходящ начин на клиентите.
Следователно
предявеният иск за установяване на вземане за такси за дялово разпределение е
установен по основание и възраженията в обратен смисъл, съдът намира за
неоснователни, тъй като услугата дялово разпределение е била реално
осъществена.
Обстоятелството колко точно количество топлинна
енергия е доставено в сградата и
конкретно в жилището на ответника е от значение единствено към доказването на
размера на иска, като евентуалната недоказаност на този размер не може да
доведе до отхвърлянето му съгласно чл.162 ГПК. От заключението на СТЕ, което
въззивният съд цени изцяло като обективно и компетентно изготвено, се
установява, че според главните отчети и изравнителните сметки на ФДР в
процесния имот за процесния период радиаторите са демонтирани, а сумите за
отопление на имота са формирани от стойността на ТЕ, отделена от щранг – лира в
банята без ИРРО (индивидуален разпределител на разходите за отопление), като
абонатът заплаща и ТЕ, отдадена от сградната инсталация, разпределяна от ФДР
между всички абонати пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите им по
проект. Посочено е, че ТЕ за БГВ (битово горещо водоснабдяване) се намислява
служебно на брой лица с разходна норма 140 л/денонощие за 1 бр. потребител,
като в случая броя на потребителите е 2-ма. Видно от заключението, за процесния
период абонатът нито веднъж не е осигурил достъп за проверка на
отоплителните водопроводни инсталации,
съобразно протоколи от 30.05.2014г., 07.05.2015г. и 14.05.2016г. В случая
количеството на доставената в цялата сграда топлинна енергия е отчетено от
общия топломер, за който се установява от СТЕ, че метрологичната проверка е
направена след законовия срок, като пропускането на 24- месечния срок е
нормативно нарушение, но от техническа гледна точка, наличието на метрологична
проверка, макар и след изискуемия срок,
и при наличието на заключение от страна на оправомощената ДАМТН
лаборатория „Съответства“, дава основание да се заключи, че в периода общият
топломер е бил годно средство за търговско измерване. Според заключението,
размерът на сумите за реално потребена топлинна енергия през процесния период
за отопление на имот, за БГВ и
такава, отдадена от сградна инсталация възлиза на 3 001,48 лв, като сумата е
начислена съгласно действащата нормативна уредба в областта на енергетиката -
Наредба № 16 – 334/06.04.2007г. в сила от 10.2006г. и съгласно измененията на
същата наредба, обнародвани в ДВ бр.94 от 2013г. и влизащи в сила от
01.06.2014г.
По делото пред районния съд е приета и ССчЕ,
която съдът кредитира изцяло като компетентно изготвена, в която е посочено, че
за процесния период няма данни за постъпили плащания за дължимите суми за
топлинна енергия на процесния имот, като непогасените задължения за периода от
м.05.2013г. до м.04.2016г. са в размер на 3 038,76 лева, от които за толинна енергия
3 001,48 лева и за дялово разпределение на топлинна енергия 37,28 лева.
Въведените в системата на „Толофикация – София“ ЕАД изравнителни сметки през
процесния период са посочени по периоди, дати и суми в констативно –
съобразителната част на експертизата, като със сумите за връщане по
изравнителни сметки не са прихванати сметки, предхождащи процесния период.
Посоченото, че ответниците имат сума за доплащане по изравнителни сметки в края
на процесния период в размер на 359,04 лева.
Настоящият съдебен състав изцяло
кредитира и двете заключения по допуснатите пред Софийски районен съд експертизи.
Същите са изготвени от експерти, притежаващи необходимите професионални знания
и квалификация, и са съобразени с целия доказателствен материал по делото,
поради което съдът поставя същите в основата на доказателствените си изводи.
Експертите са основали изводите си въз основа на доказателствения материал по
делото, преценен поотделно и в съвкупност, като експерзите са приети без
възражения от страна на страните в производството, поради което и възраженията
на въззивника Т. в този аспект, съдът намира за неоснователни.
Относно релевираното от ответниците в
първоинстанционното производство възражение за изтекла погасителна давност
следва да бъде посочено, че същото е разгледано от първостепенния съд,
респективно предвид неговата основателност, претендираните от „Т.-С.“ ЕАД суми
за предоставените услуги за процесния недвижим имот са намалени до присъдените
размери. Предид липсата на конкретни доводи в тази връзка, настоящият състав
препраща на основание чл.272 ГПК към мотивите на първоинстанционното решение,
досежно определения техен размер.
По изложените съображения, исковете са
основателни и доказани до присъдените от първоинстанционния съд размери, а предвид
съвпадението на изводите на двете инстанции, решението следва да бъде
потвърдено.
Предвид изхода на правния
спор пред настоящата съдебна инстанция в полза на въззиваемия - ищец следва на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 273 ГПК да бъдат присъдени сторените
от него разноски за заплатено възнаграждение за особен представител на
въззивника – ответник Т.Т. в размер от 211,29 лв., както и възнаграждение за
особен представител на въззивника – ответник И.Т.в размер на 150,00 лева. Съдът
при съобразяване на действителната фактическа и правна сложност на делото,
намира, че размерът на юрисконсултското възнаграждение, определен на основание
чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането
на правната помощ, следва да бъде определен в размер от 100 лв. Следователно
общият размер на сторените от ищеца разноски във въззивното производство е 411,29
лв., която сума следва да му бъде присъдена.
С оглед цената на иска,
въззивното решение не подлежи на
касационно обжалване по правилата на 280,
ал. 2 ГПК,
във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 143651 от
17.06.2019г., постановено по гр. д. № 14410/2018 г. по описа на Софийски
районен съд, ГО, 140 състав, поправено по реда на чл.247 ГПК с решение № 169527
от 18.07.2019г. постановено по гр. д. № 14410/2018 г. по описа на Софийски
районен съд, ГО, 140 състав в обжалваната част.
ОСЪЖДА Т.И.Т., ЕГН **********
и И.Т.Т., ЕГН ********** да заплатят разделно в полза на „Т.-С.“ ЕАД, ЕИК *******,
на основание чл.78, ал.1 ГПК сума в общ размер на 411,29 лева – ответникът Т.И.Т.
¾ части от посочената сума, а ответникът И.Т.Т. – ¼ част от
посочената сума, представляваща разноски във въззивното производство.
Решението е постановено при участието на
трето лице-помагач на страната на въззиваемия – „Т.с.“ ЕООД.
Решението не подлежи на касационно
обжалване, на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.