№ 282
гр. Бургас , 09.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на девети август, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Таня Т. Русева Маркова
Членове:Елеонора С. Кралева
Детелина К. Димова
като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно гражданско
дело № 20212100500977 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по две Жалби против
действията на Частен съдебен изпълнител Георги Михалев, изразяващи се в
изготвено Разпределение от 17.05.2021г. по изпълнително дело №
20157030400651 по описа на ЧСИ Михалев.
Жалба с вх. № 4086/21.05.2021г. по описа на съдебния изпълнител
Михалев е подадена от „Виа Салария“ ЕООД и от страна на С.К.С. – двамата
жалбоподатели в качеството им на присъединени взискатели в
изпълнителното производство, а Жалба с вх. № 4087/21.05.2021г. е подадена
от „Росойл Плам“ ЕООД – длъжник в изпълнителното производство и от
С.М.С. – лице, чийто имот е ипотекиран като обезпечение дълга на длъжника
– „ипотекарен длъжник“.
Атакуваното разпределение е извършено на 17.05.2021г., а двете
жалби са депозирани чрез куриер на 20.05.2021г., поради което и съдът
намира, че е спазен тридневния преклузивен срок за атакуване на
извършеното разпределение. Жалбите са против извършено действие на
съдебния изпълнител, което подлежи на обжалване и са от лица, които са
легитимирани да атакуват посоченото действие, поради което и съдът намира,
че същите са допустими.
Двете депозирани жалби са с абсолютно идентично съдържание и
се посочва, че така посоченият размер на вземането на „Обединена Българска
Банка“ АД не отразява извършените след издаване на изпълнителния лист
1
директни плащания от страна на длъжника „Росойл Плам“ ЕООД по сметка и
в полза на Банката. Посочва се, че така установените задължения на длъжника
към НАП не са установени по законовия надлежен ред и са оспорени като
несъществуващи. В жалбите се оспорва и определената сума за разноски по
изпълнението, тъй като съществува значително разминаване между размера
на посочените и действителни задължения на „Росойл Плам“ ЕООД към
взискателя и към НАП, подлежащи на събиране по изпълнителното дело.
Ответната страна по жалбата – „Обединена Българска Банка“ АД
със седалище гр. София депозира по делото писмено възражение, в което
посочва, че жалбите са неоснователни и следва да бъдат оставени без
уважение. Посочва се, че с обжалваното разпределение, съдебният
изпълнител правилно е приложил разпоредбата на чл. 136 от ГПК, като е
предвидил, че с първа по ред привилегия се ползват разноските за такси, вкл.
и тези по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ, а остатъкът от сумата правилно е
предвидена за погасяване вземането на Банката – взискател.
На основание чл. 436, ал. 3 от ГПК, Частен съдебен изпълнител
Георги Михалев е представил копие от изпълнителното дело и е изложил
мотиви към обжалваните действия съгласно чл. 436, ал. 3 ГПК. Счита
жалбите за неоснователни.
Бургаският окръжен съд като взе предвид исканията и твърденията
на страните, разпоредбите на закона и събраните по делото доказателства
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството по изпълнително дело № 20157030400651 по
описа на ЧСИ Георги Михалев е образувано по искане на взискателя
„Сибанк“ ЕАД, ЕИК ********* – с универсален правоприемник „Обединена
Българска Банка“ АД, ЕИК ********* (съгласно извършена служебна справка
в търговския регистър), срещу „Росойл плам“ ЕООД, ЕИК ********* въз
основа на изпълнителен лист № 4968 от 17.09.2015 г., издаден на основание
Заповед № 3379 от 16.09.2015г. по ч. г. д. № 5983/2015 г. по описа на Районен
съд – Бургас, за присъждане на сумата от 105 372, 06 евро, дължима съгласно
извлечение от счетоводните книги на банката към 15.09.2015 г., съставено въз
основа на договор за /револвиращ/ банков кредит от 21.09.2013 г., от която
главница в размер на 100 000 евро, договорна лихва в размер на 2 797, 40
евро, наказателна лихва в размер на 2 574, 66 евро, както и законна лихва
върху главницата от 15.09.2015 г. до окончателното изплащане, ведно със
сумата от 7 743, 30 лева – разноски по делото. Производството е образувано и
въз основа на Изпълнителен лист № 4974 от 17.09.2015г., издаден на
основание Заповед № 3389 от 16.09.2015г., постановена по ч. г. д. №
5984/2015 г. по описа на Районен съд – Бургас за присъждане на следните
суми: 16 256, 98 лева – главница по договор за предоставяне на кредитен
лимит по револвираща фирмена кредитна карта, 1 131, 34 лева – договорна
лихва, 510, 39 лева – наказателна лихва, ведно със законната лихва върху
2
главницата от 15.09.2015 г. до окончателното изплащане, както и сумата от
360, 25 лева за заплатена държавна такса и 777, 47 лева – юрисконсултско
възнаграждение.
По делото е представен Нотариален акт 05.11.2013 г. за учредяване
на договорна ипотека върху недвижим имот, по силата на който за
обезпечаване на вземанията /главница, лихви, такси, неустойки и разноски/ по
договор за /револвиращ/ банков кредит, сключен на 21.09.2013 г. между
„СИБАНК“ ЕАД като кредитор и „Росойл плам“ ЕООД като
кредитополучател, С.М.С. учредява в полза на „СИБАНК“ ЕАД договорна
ипотека върху собствените си недвижими имоти: самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 07079.617.134.1.27 и самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 07079.617.110.1.19.
По делото се установява, че с Постановление от 22.04.2019г. „Виа
Салариа“ ЕООД е присъединено като взискател по изпълнително дело №
20157030400651 на ЧСИ Георги Михалев въз основа на изпълнителен лист №
1824 от 19.04.2019 г., издаден въз основа на Заповед за изпълнение № 1661 от
19.04.2019 г. по ч. г. д. № 3158/2019 г. по описа на Районен съд – Бургас, за
присъждане на сумата от 15 000 лева, представляваща вземане по запис на
заповед от 15.02.2019 г., ведно със законната лихва от 17.04.2019 г. до
окончателното изплащане, а с Постановление от 12.04.2021г. е присъединен
като взискател С.К.С. въз основа на Изпълнителен лист от 06.04.2021г.,
издаден въз основа на Заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 от ГПК по частно гр. дело № 2324/2021г. по
описа на Районен съд – Бургас за заплащане на сума в размер на 13 000 лева,
дължима солидарно от длъжниците „Росойл Плам“ ЕООД и С.М.С. по запис
на заповед, издаден в гр. Бургас на 01.09.2020г.
По делото се установява и обстоятелството, че първоначално е
проведена една публична продан и недвижимите имоти са възложени на
присъединения взискател – „Виа Салария“ ЕООД, но след като
разпределението е влязло в законна сила дружеството не е заплатило
определената сума и недвижимите имоти отново са изнесени на публична
продан. При извършена за периода от 12.03.2021 г. до 12.04.2021 г. публична
продан с протокол от 13.04.2019 г. присъединеният взискател С.К.С. е обявен
за купувач на ипотекираните от С.М.С. в полза на „Сибанк“ ЕАД
(понастоящем „Обединена Бългаска Банка“ АД недвижими имоти, а именно
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.617.134.1.27 за сумата
от 91 919, 19 лева и самостоятелен обект в сграда с идентификатор
07079.617.110.1.19. за сумата от 50 050, 91 лева – или общо за сумата от
141 970, 10 лева.
По делото безспорно се установява, че е постъпило писмо с вх. №
3573/08.05.2019г., с което Община Бургас уведомява ЧСИ, че към 16.04.2021
г. за недвижимите имоти на С.М.С. с идентификатори 07079.617.134.1.27 и
3
07079.617.110.1.19 не се дължат суми за местни данъци и такси към Община
Бургас.
По делото е постъпило и Удостоверение за наличие на публични
задължения от страна на „Росойл Плам“ ЕООД, дължими към Държавата в
размер на 95 741, 61 лева, поради което и правилно съдебният изпълнител е
присъединил Държавата в качеството й на взискател и точно е посочено
задължението, което има дружеството – длъжник. В този смисъл, настоящата
инстанция намира, че е неоснователно възражението на жалбоподателите, че
не става ясно откъде произтича задължението, дължимо на Държавата. От
друга страна – по делото се установява, че съдебният изпълнител въз основа
на извършеното разпределение не е заделил суми, които да погасяват това
задължение на длъжника, поради което и това възражение е и ирелевантно,
тъй като не се е достигнало до погасяване и на това задължение посредством
атакуваното разпределение.
С обжалваното пред настоящата инстанция разпределение,
обективирано в протокол от 17.05.2021г., ЧСИ Георги Михалев е извършил
разпределение по реда на чл. 495 ГПК. Посочено е, че взискателят
„Обединена Българска Банка“ ЕАД има вземане в размер на 196 937, 25 лева,
вземането на присъединен взискател НАП – Бургас е в размер на 95 741, 61
лева, вземането на присъединеният взискател „Виа Салариа“ ЕООД е в размер
на 18 145, 83 лева, а вземането на присъединения взискател С.К.С. възлиза на
сума в размер от 13 000 лева. Постановено е, че купувачът С.К.С. следва да
внесе сума за изготвяне на постановленията за възлагане на недвижимите
имоти в размер на 6 552, 80 лева, представляваща такси на ЧСИ, сума в
размер на 12 лева, представляваща дължими държавни такси на ЧСИ и сума в
размер на 135 405, 30 лева в полза на ипотекарния кредитор – „Обединена
Българска Банка“ АД.
Съгласно разпоредбата на чл. 460 от ГПК, ако събраната по
изпълнителното дело сума е недостатъчна за удовлетворяване на всички
взискатели, съдебният изпълнител извършва разпределение, като най-напред
отделя суми за изплащане на вземанията, които се ползват с право на
предпочтително удовлетворение, а остатъкът се разпределя между другите
вземания по съразмерност. При извършване на разпределението съдебният
изпълнител следва да съблюдава разпоредбите на чл. 136 ЗЗД относно реда за
удовлетворяване на вземанията. Разпределението е акт на съдебния
изпълнител, в който следва да бъдат посочени подлежащите на
удовлетворяване вземания, редът за тяхното удовлетворяване и каква сума се
полага за пълно или частично изплащане на всяко едно от тях. Редът за
удовлетворяване на вземанията се определя съобразно с реда на привилегиите
по чл. 136 от ЗЗД, а степента на удовлетворяване на вземанията се определя
според правилото на чл. 136, ал. 3 от ЗЗД за съразмерно удовлетворяване на
вземания с еднакъв ред. С оглед на това, за да се приеме, че е налице
4
незаконосъобразност на разпределението като процесуално действие,
налагащо неговата отмяна, е необходимо същото да съдържа съществени
пороци, водещи до накърняване основните права на обжалващия. Нарушения
от такъв характер са неправилно определяне реда на привилегиите, а оттам -
неправилно погасяване на едни вземания за сметка на други; неправилно
изчисляване на дължимите суми, както и всякакви други, с които се
накърняват имуществени и/или процесуални права на обжалващата страна. В
конкретния случай такива нарушения не се сочат, като една част от
оплакванията са изцяло бланкетни.
Установява се по делото, че присъединеният взискател С.К.С. е
обявен за купувач на два недвижими имота, ипотекирани от С.М.С. за
обезпечаване на дълга на кредитополучателя „Росойл Плам“ ЕООД към
„Сибанк“ ЕАД (понастоящем „Обединена Българска Банка“ АД), за сумата от
общо 141 970, 10 лева. Съдебният изпълнител е определил като
привилегировани сума в размер на 360 лева, представляваща обикновени
такси, неплатени на ЧСИ в размер на 360 лева с ДДС, държавни такси,
платени от ЧСИ в размер на 12 лева, както и сума в размер на 6 192, 80 лева с
ДДС – такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ, след което съдебният изпълнител е
определил, че на взискателя, в полза на когото е учредена ипотека върху
недвижимите имоти следва да бъде внесен остатъка от сумата, а именно –
сума в размер от 135 405, 30 лева. С обжалваното разпределение съдебният
изпълнител правилно е приложил разпоредбата на чл. 136 ЗЗД, като е
предвидил, че с първа по ред привилегия се ползват разноските за такси,
включително и тези по т. 26 ТТРЗЧСИ, които представляват разноски по
изпълнението по смисъла на чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД – в този смисъл е и
приетото по т. 6 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г., постановено
по тълкувателно дело № 2/2013г. по описа на ОСГТК на ВКС на РБ.
Остатъкът от сумата правилно е предвиден за погасяване на вземане,
обезпечено с ипотека, съгласно чл. 136, ал. 1, т. 3 ЗЗД.
Следва да се отбележи, че наведените от жалбоподателите
оплаквания за незаконосъобразност, неправилност и непълнота на
обжалваното разпределение по същество са неотносими към приложението на
чл. 136 ЗЗД, а касаят размера на задължението на длъжника в изпълнителното
производство. Следва да се отбележи и обстоятелството, че е бланкетно
оспорването за неяснота на оспорвания акт в частта, съдържаща посочване на
отделните дължими такси. Не се сочат конкретни доводи и по отношение на
коя от такси жалбоподателят счита, че липсва достатъчно информация.
Следва да се посочи, че съдебният изпълнител е направил подробно
изброяване на отделните суми, представляващи дължими такси по
изпълнението, като е посочено и основанието за тяхното начисляване
съобразно тарифата към ЗЧСИ. Доколкото в производството по чл. 463 от
ГПК съдът действа като контролно-отменителна инстанция, то проверката му
е ограничена до изложените от жалбоподателя доводи и основания.
5
По отношение на наведените възраженията от страна на
жалбоподателите, че са извършени плащания от страна на длъжника „Росойл
плам“ ЕООД в размер на над 150 000 лева, които плащания не са отразени по
изпълнителното дело, съдът намира, че по делото не се спори между
страните, че за периода от 01.04.2016 г. до 26.06.2018 г. длъжникът „Росойл
плам“ ЕООД е извършвал доброволни плащания към взискателя „ОББ“ АД в
общ размер на 46 247, 78 евро (с парична равностойност 90 183, 17 лева).
Безспорно е също, че на 01.04.2016 г. задълженията на „Росойл плам“ ЕООД
по изпълнителен лист № 4974 от 17.09.2015г. са погасени изцяло, като в тази
част изпълнителното производство е прекратено с постановление на съдебния
изпълнител от 07.06.2019г. По делото не са представени доказателства, а и не
се излагат твърдения от страните, че по изпълнително дело №
20157030400651 са постъпвали суми от други изпълнителни способи,
различни от проведената за периода от 22.03.2019 г. до 22.04.2019 г.
публична продан, нито че е извършвано друго разпределение, различно от
обжалваното.
Безспорно е и обстоятелството, че в случаите, в които след
възникване на изпълнителното основание длъжникът твърди погасителни
плащания, извършени извън изпълнителното производство, които не са
потвърдени и не се признават от взискателя, длъжникът разполага с
възможността да се защити само по реда на чл. 439 от ГПК – тоест – чрез
предявяване на иск. Мотивиран от изложеното, настоящата инстанция
намира, че наведените с жалбите оплаквания, че ЧСИ не е определил
правилно размера на дълга, не са годни да обосноват извод за
незаконосъобразност на обжалваното разпределение. По гореизложените
съображения неоснователни се явяват и доказателствените искания за
допускане на съдебно-икономическа експертиза относно действителния
размер на задълженията на длъжника.
Мотивиран от изложеното, съдът намира, че депозираните жалби,
с които се оспорва извършеното и предявено на 17.05.2021г. разпределение по
изпълнително дело № 20157030400651 по описа на ЧСИ Георги Михалев са
неоснователни и като такива следва да бъдат оставени без уважение.
Мотивиран от горното, Окръжен съд – Бургас
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ Жалба с вх. № 4086/21.05.2021г.,
подадена от „Виа Салариа“ ЕООД, със седалище гр. Бургас, ЕИК ********* и
адрес на управление гр. Бургас, ул. „Гурко“ № 9, ет. 3, представлявано от
С.К.С., в качеството му на присъединен взискател по изпълнително дело №
20157030400651, както и от С.К.С., ЕГН ********** от гр.*** к-с *** бл.**
вх.* ет.* ап.** – в негово лично качество като присъединен взискател против
6
действията на частен съдебен изпълнител Георги Михалев, рег. № 703 на
КЧСИ, район на действие - Окръжен съд – Бургас, изразяващи се в
Разпределение от 17.05.2021г., обективирано в Протокол от 17.05.2021г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 4087/21.05.2019г.,
подадена от „Росойл плам“ ЕООД, със седалище гр. Бургас, ЕИК ********* и
адрес на управление гр. Бургас, кв. „Долно Езерово“, ул. „Китен“ № 18,
представлявано от С.М.С., в качеството му на длъжник по изпълнително дело
№ 20157030400651, както и от С.М.С. в нейно лично качество като длъжник
против действията на частен съдебен изпълнител Георги Михалев, рег. № 703
на КЧСИ, район на действие - Окръжен съд – Бургас, изразяващи се в
Разпределение от 17.05.2021г., обективирано в Протокол от 17.05.2021г.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Бургас в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7