№ 14
гр. П. , 01.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание
на двадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Адриан Д. Янев
като разгледа докладваното от Адриан Д. Янев Гражданско дело №
20201720104580 по описа за 2020 година
Производството по делото е образувано по искова молба на “Топлофикация – П.” АД,
с която се иска да се признае за установено по отношение на М. Д. М. и И. С. М., че дължат
солидарно сума в размер на 408,94 лева, представляваща главница за ползвана, но
незаплатена топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в гр. П., кв. «Д****, за
периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., както и сумата от 53,07 лева - законна лихва за
забава на месечните плащания за периода от 10.07.2018 г. до 29.05.2020 г., ведно със
законната лихва върху размера на главницата, считано от предявяване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно
правоотношение, възникнало по силата на приети от държавен орган (КЕВР) общи условия,
които са публикувани по установения ред и по отношение, на който ответникът не е изразил
несъгласие. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия се намира в
топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил задължението
си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване.
Ответниците са подали отговор на исковата молба, с който оспорват исковете.
Твърди, че не са представени доказателства за договорни отношения между страните по
делото, както и за доставеното количество топлинна енергия.
Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
„Топлофикация П.” АД е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение
1
по реда на чл. 410 ГПК срещу М. Д. М. и И. С. М., отнасящо се за вземания, които са
предмет на настоящите искове. Районният съд е издал заповед за изпълнение на парично
задължение по ч. гр. д. № 02751 по описа за 2020 г. на Пернишки районен съд, за която е
подадено посоченото заявление.
По делото са приложени извлечение от сметка и общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди.
Представени са договор от 04.12.1989 г. за продажба на държавен недвижим имот и
удостоверение изх. № 20/СЛУ-8859/23.12.2019 г. за идентичност на имот, от които е видно,
че М. Д. М. е придобил възмездно правото на собственост върху процесния имот с адрес гр.
П., кв. «Д****. От представения препис на удостоверение изх. № 227/31.03.2017 г. за
семейно положение на М. Д. М. се налага извод, че същият има сключен граждански брак с
И. С. М., за което е състаявен акт за граждански брак № АД-716 от 18.11.1979 г. от
длъжностно лице към Община П.. С оглед сключения граждански брак от 1979 г. и чл. 19,
ал. 1 СК (обн. ДВ от 1985 г. – отм.) се налага извод, че процесният имот е придобит в
условията на съпружеска имуществена общност, т. е. двамата ответници са собственици.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно - техническа експертиза. От
същата се установява, че процесният имот се намира в топлоснабдена сграда. Установява се
наличието на система за дялово разпределение в СЕС. Установява се наличието на сключен
договор между ищцовото дружество и фирмата за дялово разпределение. От заключението
на същата експертиза се установява, че уредът за търговско измерване, монтиран в
абонатната станция (топломер), е преминал задължителните периодични метрологични
проверки, съответства на одобрения тип, годен е да се използва за търговски измерване и
показанията му могат да се счетат за достоверни. Вещото лице посочва, че показанията на
топломера са отчитани ежемесечно, което е констатирано от направената проверка по
карнетите, водени в топлофикационното дружество. Нетното количеството топлинна
енергия е определяно съгласно Наредбата №16 – 334 от 06.04.2007г., тъй като от брутната
топлинна енергия (отчетената по показанията на топломера) са приспаднати технологичните
загуби на топлоенергия. Изпълнено е изискването на посочената наредба, касаещо
разпределение на нетното количество потребена топлинна енергия между собствениците на
имоти в сграда на етажна собственост (СЕС). Не е констатирана разлика между нетната
енергия и енергията за разпределение по имоти в СЕС. От обсъжданото заключение съдът
достига до извод, че изравнителните сметки са изготвяни ежегодно, след проведени отчети
за потреблението на топлинната енергия в СЕС. Преизчислените суми са отразени в
индивидуалните сметки по имоти.
Съгласно заключението през процесния период е начисляван прогнозно разход за
топлинна енергия за БГВ. В имота имало монтиран водомер и количеството топла вода се
начислявало според показанията на уреда. Впоследствие прогнозно начислените суми били
сторнирани след годишния отчет, като определената разлика била отразена в
2
индивидуалните годишни изравнителни сметки.
Посочва се, че в имота липсват радиатори, тъй като същите са демонтирани.
Отоплителното тяло в банята е щранг – лира, за което разходът е начисляван по
изчислителен път. При извършването на годишния отчет, стойността на начислената
топлинна е преизчислена и отразена в индивидуалните изравнителни сметки.
Топлоенергията, разпределяна за имота за отопление отдадена от сградната
инсталация е разпределяна по изчислителен път. Той е част от общия доход, отчетен от
топломера в абонатната станция и е пропорционален на обема на отоплявания имот.
Определените суми за компонента „сградна инсталация“ са отразени в индивидуалната
сметка на имота.
Отразено е, че в общите части няма работещи отоплителни тела, поради което за тях
няма разпределяна топлинна енергия и не са начислявани разходи. Отразено е, че от
предоставените справки на топлофикационното дружество и ФДР е видно, че са
начислявани суми за услугата „дялово разпределение“ ежемесечно.
Вещото лице е посочило, че начислените суми, които е посочил по компоненти за
разпределяна топлоенергия, са в съответствие с действащите по време на процесния период
цени на топлоенергията. Експертът посочва, че стойността на доставената топлинна енергия
за процесния период е в размер на 408,94 лева.
Констатациите в заключението съответстват на представения от ответниците
протокол от 02.04.2012 г. (принципно неотносим, доколкото е изготвен по друго дело), в
който е отразено, че радиаторите са демонтирани в стаите, но е налична щранг – лира в
банята, както и водомер.
Съдът напълно кредитира заключението на вещото лице. При изготвяне на
експертизите вещото лице е работило въз основа на документи, представени му от ищеца и
фирмата за дялово разпределение, т. е. въз основа на всички предвидени по закон
документи, съставяни във връзка с доставката, ползването и заплащането на потребена
топлинна енергия. На следващо място, вещото лице - топлотехник последователно е
анализирал и преценил всички релевантни при формиране на задължението на ответника
елементи - отчети на общ топломер, коректно приложение на методиката за дялово
разпределение и други.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав прави следните правни изводи:
Предявени са искове по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1, вр. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 150, ал. 1
ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Исковете са предявени за установяване вземането на ищеца към ответника за
3
доставена топлинна енергия и лихва за забава, за което е издадена посочената по – горе
заповед за изпълнение на парично задължение. Предвид изложеното за ищеца е налице
правен интерес от предявяване на настоящите искове.
В тежест на ищеца е установяването, че между страните по делото е налице
облигационна връзка за продажба на топлоенергия. В тежест на ищеца е още установяване
изпълнението на задължението си за реално доставяне на топлинна енергия, както и нейната
стойност.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови
нужди, в това число и за общите части в сградите етажна собственост, се осъществява при
публично известни общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от КЕВР. В това
отношение, облигационната връзка между топлопреносното дружество и потребителя
възниква по силата на закона, от момента на възникване качеството клиент на топлинна
енергия. Следва да се посочи, че облигационна връзка може да възникне и при подписването
на договор за продажба на топлинна енергия.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо
лице - собственик или титуляр на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение.
Отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на
закона от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна
енергия. Това качество е определено в цитираната по - горе разпоредба и е свързано с
притежаването на правото на собственост или ограничено вещно право върху даден имот,
както и при наличието на писмен договор за продажба на топлинна енергия.
От приложените писмени доказателства се установи, че ответниците са собственици
на процесния имот в условията на съпружеска имуществена общност. Това води до извод, че
между страните по делото е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди при публично известни общи условия за продажба. Съгласно общите условия
потребителят е длъжен да заплаща месечните дължими суми за доставяната топлинна
енергия в 30 - дневен срок, след изтичане на периода, за който се отнасят.
Освен наличието на облигационна връзка между страните, дружеството следва да
установи и размера на претендираната сума. По делото се установи, че до имота е доставяна
топлинна енергия на стойност 408,94 лева за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г.
Съгласно чл. 86, ал. ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл. 34, ал. 1
от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, клиентите са длъжни
да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30 – дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят. Следователно вземането за цената за потребена енергия за
текущия месец става изискуемо от първо число на втория месец следващ отчетния. Съдът
4
съобразявайки падежните датите на съответните месечни вземания от процесния период,
размерите на дължимите месечни вземания и размера на законната лихва, намира, че
обезщетението за забава е в размер на 53,07 лева, считано от 10.07.2018 г. до 29.05.2020 г.
Съгласно чл. 32, ал. 2 СК съпрузите отговарят солидарно за задължения, поети за
задоволяване на нужди на семейството. Доставянето на топлинна енергия е насочено за
задоволяване на нужди на семейството, поради което двамата ответници отговарят
солидарно за задълженията за заплащане на главница и лихва.
Горното налага извод за основателност на исковите претенции.
По разноските:
Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят
направените разноски в исковото и заповедното производство, съобразно уважената част на
исковите претенции.
В настоящото исково производство ищцовото дружество е направило следните
разноски: 25 лева - държавна такса, 100 лева – юрисконсултско възнаграждение (в
минимален размер), 150 лева – депозит за особен представител и 5 лева – такса за съдебно
удостоверение, т. е. общо 280 лева, които следва да се заплатят солидарно от ответниците.
В заповедното производство ищецът е направил разноски както следва: 50 лева –
юрисконсултско възнаграждение и 25 лева – държавна такса, т. е. направените разноски са в
общ размер на 75 лева, които следва да се заплатят солидарно от ответниците.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че М. Д. М., ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес село З., ул. „Ален мак” № 39, Община П. и И. С. М., ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес гр. П., кв. „**** ДЪЛЖАТ солидарно на „Топлофикация – П.”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., кв. „Мошино”, ТЕЦ
„Република”, сума в размер на 408,94 лева, представляваща главница за ползвана, но
незаплатена топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в гр. П., кв. «Д****, за
периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., както и сумата от 53,07 лева - законна лихва за
забава на месечните плащания за периода от 10.07.2018 г. до 29.05.2020 г., ведно със
законната лихва върху размера на главницата, считано от предявяване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението, за които
вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 02751 по
описа за 2020 г. на Пернишки районен съд.
5
ОСЪЖДА М. Д. М., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес село З., ул. „Ален
мак” № 39, Община П. и И. С. М., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес гр. П., кв.
„**** ДА ЗАПЛАТЯТ солидарно на „Топлофикация – П.” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. П., кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република” сумата в размер на
280 лева, представляваща направени разноски в исковото производство и 75 лева - разноски
в заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д. № 02751 по описа за
2020 г. на Пернишки районен съд да бъде върнато на съответния състав, като към него се
приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
6