Р Е Ш Е Н И Е
№ 524
22.11.2023г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Плевен, седми състав, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти
октомври две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА
при
секретаря Бранимира Монова, като разгледа докладваното от съдия Христова адм.д. № 661/2023г. по описа
на АдмС Плевен, и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на чл.145
и сл. от АПК във връзка с чл.16, ал.1, т.1 от АПК.
Административното
дело е образувано по протест на Анна Баракова – прокурор в Окръжна прокуратура
Плевен, подаден против волеизявлението на Началник сектор „Пътна полиция“ при
ОД на МВР Плевен за издаване на Свидетелство за управление на моторно превозно
средство с № *********, издадено на 17.03.2022г. на името на М.С.М. за
категория „В“ със срок на валидност до 15.03.2027г., и издаденото въз основа на
него СУМПС № *********/17.03.2022г.
С протеста се
иска обявяване на волеизявлението на Началник сектор ПП при ОДМВР Плевен и
издаденото въз основа на него СУМПС за нищожни. Излага се, че на 07.08.2009г. М.С.М.
с ЕГН ********** подал в сектор ПП при ОДМВР Плевен заявление за първоначално
издаване на СУМПС, към което представил Свидетелство за основно образование
рег.№ ***г., издадено от СОУ „Христо Смирненски“ гр. Плевен. Производството
приключило с издаването на СУМПС от 11.08.2009г. за категории „В“ и „М“. В
последствие на 24.11.2016г., 11.06.2018г. и 17.03.2022г. на М. били издадени
нови СУМПС, последното валидно до 15.03.2027г., връчено на заявителя на
18.03.2022г. и неоспорено по административен или съдебен ред. С влязла в сила
заповед от 12.05.2023г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“ били анулирани резултатите на М. от проведените
теоретичен и практически изпит за придобиване на правоспособност за управление
на МПС от категория „В“, с което отпаднало и основанието за издаване на
първоначалното СУМПС на М.М. със задна дата, съответно отпаднало основанието за
издаване и на всички последващи СУМПС на това лице. Горното е довело до тежко
нарушение на закона при издаването на СУМПС № *********/17.03.2022г. – пълна
липса на правно основание и непреодолимо противоречие с целта на закона, водещо
до нищожност на волеизявлението на ответника и на издаденото въз основа на него
СУМПС.
В съдебно заседание протестът се
поддържа от прокурор в Окръжна прокуратура Плевен, който излага доводи за
неговата основателност.
Ответникът в съдебно заседание не се
явява, не се представлява и не взема становище по протеста.
Заинтересованата страна М.С.М. се явява
лично в съдебно заседание, като излага съображения за неоснователност на
протеста.
Съгласно чл.145, ал.1 от АПК,
административните актове могат да се оспорват пред съда по отношение на тяхната
законосъобразност, като според чл.147, ал.2 от АПК, прокурорът може да подаде
протест срещу акта в случаите по чл.16 от АПК. В чл.16, ал.1, т.1 от АПК е
предвидено, че прокурорът следи за спазване на законността в административния
процес, като предприема действия за отмяна на незаконосъобразни административни
актове, споразумения, административни договори и съдебни актове.
Съгласно чл.3, ал.3 и чл.50, ал.1 от ЗБЛД, свидетелството за управление на моторно превозно средство е индивидуален
удостоверителен документ за правоспособност за управление на моторно превозно
средство, т. е. представлява индивидуален административен акт по смисъла на
чл.21, ал.3 от АПК, тъй като в него е материализирано волеизявление за издаване
на документ от значение за признаване и упражняване на права и задължения, а
именно за притежаване на правоспособност за управление на МПС.
От горното следва извода, че
законодателят е предоставил правомощията по оспорване на административен акт
чрез подаване на протест на прокурора, без разграничение за йерархическата му
поставеност в системата на прокуратурата, с оглед общата компетентност на
прокуратурата по чл.127, т.5 от Конституцията на РБ и чл.16, ал.1, т.1 от АПК.
Ето защо прокурорът при ОП Плевен притежава процесуална легитимация за
оспорване на волеизявлението на Началник сектор ПП при ОДМВР Плевен и
издаденото въз основа на него на името на М.М. СУМПС. С разпоредбата на чл.149,
ал.5 от АПК е регламентирано, че административните актове могат да се оспорят с
искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето. Следователно
настоящото производство е резултат от валидно и допустимо сезиране на съда.
Разгледан по същество, протестът е
основателен.
От доказателствата по делото, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
Със заявление рег.№ 13766/07.08.2009г. М.С.М.
с ЕГН ********** подал в сектор ПП при ОДМВР Плевен заявление за първоначално
издаване на СУМПС, съгласно чл.13, ал.1 от Наредба № I-157/01.10.2002г.
за условията и реда за издаване на свидетелства за управление на моторни
превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина. Към заявлението си М.
представил Свидетелство за основно образование рег.№ ***г., издадено от СОУ
„Христо Смирненски“ гр. Плевен. Производството приключило с издаването на СУМПС
№ ********* от 11.08.2009г. за категории „В“ и „М“ със срок на валидност до
11.08.2009г. На 23.11.2016г. М. подал в сектор ПП при ОДМВР Плевен заявление рег.№
6373 за издаване на СУМПС, и му било издадено СУМПС № *********/24.11.2016г. за
категория „В“ със срок на валидност до 24.11.2021г. На 11.06.2018г. М. подал в
сектор ПП при ОДМВР Плевен заявление рег.№ 3620 за издаване на дубликат на СУМПС,
и му било издадено СУМПС № *********/11.06.2018г. за категория „В“ със срок на
валидност до 30.09.2021г. На 16.03.2021г. М. подал в сектор ПП при ОДМВР Плевен
заявление рег.№ 2260 за подмяна на СУМПС поради изтичане срока на валидност, и
му било издадено СУМПС № *********/17.03.2022г. за категория „В“ със срок на
валидност до 15.03.2027г., връчено на заявителя на 18.03.2022г. и неоспорено по
административен или съдебен ред.
С писмо от 19.04.2023г. Директорът на
ОДМВР Плевен уведомил Изпълнителния директор на ИААА, че М. по НОХД №
1869/2012г. по описа на РС Плевен бил признат за виновен в това, че за
допускане до обучение и явяване на изпити, а в последствие и при подаване на
заявление за издаване на СУМПС на 07.08.2009г. съзнателно се е ползвал от
неистински официален документ – Свидетелство за основно образование рег.№ ***г.,
издадено от СОУ „Христо Смирненски“ гр. Плевен.
Със Заповед № РД-01-212/12.05.2023г. на
Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, влязла
в законна сила на 02.06.2023г. (съгласно писмо № 16-00-00-3710/24.07.2023г. на
ИААА) били анулирани резултатите на М.С.М. от проведените теоретичен и
практически изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС от
категория „В“.
От Справка рег.№
316000-31149/08.08.2023г. на Началник сектор ПП при ОДМВР Плевен се установява
още, че поводът за издаване на СУМПС № *********/24.11.2016г. преди изтичане
срока на валидност на предходното от 2009г. е, че към датата на подаване на
заявление рег.№ 13766/07.08.2009г. М.С.М. не е имал нужната за целта
образователна степен – завършено най-малко основно образование, след като
съзнателно се ползвал от неистински официален документ – Свидетелство за
основно образование рег.№ ***г., издадено от СОУ „Христо Смирненски“ гр. Плевен.
Към заявлението от 2016г. М. представил Свидетелство за основно образование № 17-7
от 21.06.2013г., серия Е-13 № ***, издадено от ОУ „Антон Страшимиров“ с. Бохот.
При така установената фактическа
обстановка, която не се оспорва от страните, съдът прави следните правни
изводи:
Преди да се изложат правни изводи по
основателността на подадения протест, съдът следва да изясни характера на
претенцията за нищожност на протестираното СУМПС. Безспорно е, че
административните актове, които противоречат на законите или на други
нормативни актове са недействителни-невалидни актове (с нередовно действие).
Основното разграничение на порочните актове на администрацията е разделението
им на нищожни и унищожаеми в зависимост от степента и качеството на порока
(дефекта), от който е засегнат акта. В административното право, за разлика от
гражданското право липсва специален законов текст, който да регламентира кога
съответният акт е нищожен и в кои случаи е унищожаем. Общоприето е становището,
че нищожни са тези административни актове, които поради радикални, основни и
тежки недостатъци, се дисквалифицират като административни актове и въобще като
юридически актове и се третират от правото като несъществуващи, поради което
изобщо не могат да породят правни последици. Във всеки отделен случай
действителността на административния акт се преценява конкретно с оглед
тежестта на порока, от който е засегнат и дали той е годен да предизвика
промяна в правната сфера на адресатите на акта. С оглед на всеки един от
възможните пороци на административните актове, теорията е изградила следните
критерии кога един порок води до нищожност и кога същият води до унищожаемост.
Теорията и съдебната практика приемат, че всяка некомпетентност винаги е
основание за нищожност на акта. Порокът във формата е основание за нищожност,
само когато е толкова сериозен, че практически се приравнява на липса на форма,
а оттам – на липса на волеизявление. Съществените нарушения на административнопроизводствените
правила са основания за нищожност, също само ако са толкова съществени, че
нарушението е довело до липса на волеизявление. Нарушенията на материалния
закон касаят правилността на административния акт, а не неговата валидност,
поради което нищожен би бил на посоченото основание само този акт, издаден при
пълна липса на материалноправните предпоставки, визирани в хипотезата на
приложимата материалноправна норма; който изцяло е лишен от законово основание;
когато акт с такова съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв
закон от нито един орган. Нищожен е и административен акт при липса на предмет,
когато обектът на разпореждането в него не съществува или разпореждането е с
невъзможен предмет. Следователно, следва да бъдат преценявани всяко едно от
изискванията за законосъобразност на административния акт, така, както те са
регламентирани в нормата на чл. 146 от АПК и в случай, че се констатира
нарушение на някое от изискванията, неговата интензивност и тежест следва да
бъдат достатъчно съществени, за да обосноват извод за нищожност на акта.
Във връзка с горното, по искането за
прогласяване нищожност на процесното СУМПС и на волеизявлението за издаването
му съдът съобрази следното:
За да притежава право да управлява МПС,
водачът следва да притежава валидно издадено свидетелство за управление на
моторно превозно средство, съобразно чл.150а от ЗДвП, което се издава от
органите на МВР при наличие на предвидените в закона условия и удостоверява правоспособността
на водача, т.е. че посоченото в него лице има право да управлява МПС от
съответната категория. Условията за издаване на СУМПС са регламентирани в чл.151,
ал.2 от ЗДвП, като в редакцията на нормата, действала към 2009г., лицето следва
да е завършило основно образование, да е физически годно да управлява моторни
превозни средства за съответната категория, да е преминало обучение за водач на
моторно превозно средство и за оказване на първа долекарска помощ и успешно да
е издържало изпит за водач на моторно превозно средство. При всички следващи
редакции на текста изискването лицето да е издържало успешно изпит за водач не
е променяно.
Процесното СУМПС е издадено от компетентен
орган, съобразно чл.151, ал.2 от ЗДвП и съдържа изискуемите реквизити по чл.7
от Наредба № І-157/01.10.2002г. на министъра на вътрешните работи за условията
и реда за издаване на свидетелства за управление на МПС, отчета на водачите и
тяхната дисциплина. При издаването му не са допуснати толкова съществени
процесуални нарушения, които да водят до неговата нищожност.
Но след неговото издаване със заповед на
Изпълнителния директор на ИААА са били анулирани резултатите на Младен М. от
проведените теоретичен и практически изпит, поради факта, че по протокол № 462
от 19.07.2012г. на РС Плевен лицето се е признало за виновно, че на
07.08.2009г. съзнателно се е ползвал от неистински официален документ – свидетелство
за основно образование с рег. № ***г., издадено от СОУ “Христо Смирненски“ гр.
Плевен. Заповедта на ИД на ИААА не е обжалвана и е влязла в законна сила. С анулирането
резултатите от изпита е отпаднало със задна дата и едно от задължителните
материалноправни основания за издаване на СУМПС от съответната категория, тъй
като водачът не отговаря на изискванията на чл.151, ал.2 от ЗДвП и чл.13, ал.1
от Наредба № І-157/01.10.2002г. за издаване на СУМПС – успешно да е издържал
изпит за водач на МПС.
Във връзка с доводите на
заинтересованата страна за валидно свидетелство за завършено основно
образование следва да се посочи, че Свидетелство за основно образование № 17-7
от 21.06.2013г., серия Е-13 № ***, издадено от ОУ „Антон Страшимиров“ с. Бохот е
неотносимо към спора, тъй като същото не е съществувало към момента на
явяването му на проведените теоретичен и практически изпит за придобиване на
правоспособност за управление на МПС категория „В“, съгласно анулираните резултати
на лицето по протоколи с № 667/27.04.2009г. и № 708/08.05.2009г. на Областен отдел
„Автомобилна администрация“ гр. Враца към ГД „Автомобилна инспекция“.
Изискването за завършена минимална образователна степен от друга страна не
дерогира другото задължително условие за издаване на СУМПС – лицето да е
положило успешно теоретичен и практически изпит за придобиване на
правоспособност за управление на МПС от съответната категория.
Ето защо съдът намира протеста за
основателен, тъй като при издаване на процесното свидетелство за управление на
МПС на името на М.М. с валидност до 15.03.2027г. е допуснато изключително тежко
нарушение на изискванията на чл.13, ал.1 от Наредба № I-157/1.10.2002г. и на
чл.151, ал.2 от ЗДвП, водещо до нищожност. Волеизявлението за издаване на СУМПС
е направено при пълна липса на правно основание, както и в непреодолимо
противоречие с целта на закона, посочена в чл.1, ал.2 от ЗДвП, която е да се
опазват животът и здравето на участниците в движението по пътищата, да се
улеснява тяхното придвижване и да се опазват имуществото на юридическите и
физическите лица. Посочените тежки нарушения на материалния закон, изразяващи
се в липса на законово основание за издаване на СУМПС, опорочават
волеизявлението за неговото издаване и самото свидетелство до степен на нищожност,
която следва да бъде обявена.
Водим от горното и на
основание чл.172, ал.2, предл. първо от АПК, Административен съд Плевен, седми
административен състав
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНО волеизявлението на
Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Плевен за издаване на СУМПС на
лицето М.С.М. и издаденото въз основа на него Свидетелство за управление на
моторно превозно средство с № *********/17.03.2022г.
за категория „В“ на името на М.С.М. с
ЕГН **********, с валидност до 15.03.2027г., издадено от сектор ПП при ОД на
МВР Плевен.
Решението може да се обжалва с
касационна жалба пред Върховен административен съд, подадена чрез Административен
съд Плевен в 14-дневен срок от съобщението.
Препис от решението да се изпрати на
страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: