Определение по адм. дело №825/2025 на Административен съд - Велико Търново

На второ четене след спазване разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК на именното повикване в 9,35 часа страните се представят, както следва:

 

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – Я. Н. В., редовно призован, не се явява и не се представлява.

 

Ответникът по жалбата – П. ИНСПЕКТОР В РАЙОННО УПРАВЛЕНИЕ – ГОРНА ОРЯХОВИЦА КЪМ ОД НА МВР – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, издал ЗППАМ № 25-0268-000085/ 26.09.2025 година, редовно призован не се явява и не се представлява.

 

Съдът, като взе предвид, че страните са редовно призовани и не сочат причини, които обективно да ги препятстват от явяване лично или чрез пълномощник намира, че се са налице основания за отлагане на делото от вида на визираните в чл. 139, ал. 1 от АПК. Съобразно това и като не установи други процесуални пречки за даване ход на делото,

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата. Образувано е по жалба на Я. Н. В. с [ЕГН], адрес [населено място], [улица], общ. Г. О., срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0268-000085/ 26.09.2025 г., издадена от полицейски инспектор в РУ – Горна Оряховица към ОД на МВР – Велико Търново. С оспорената заповед на жалбоподателя, на основание чл. 171, т. 1, б. „з)“ „дд)“ от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, е наложена принудителна административна мярка „временно отнемане на СУМПС“ до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 12 месеца и е отнето свидетелство за управление на МПС № *********. Като фактическо основание за налагането на процесната ПАМ е посочено, че като собственик и водач на лек автомобил „БМВ 330Д“ с рег. № [рег. номер], Я. В. е управлявал същия, използвайки пътя за обществено ползване за други цели а не в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари, като чрез форсиране на двигателя, демонстративно занася МПС вляво и вдясно, създавайки опасност с тези си действия за останалите участници в движението. Посоченият начин на управление на автомобила е бил установен по свидетелски показания в преписка рег. № 268 Р-22017/ 16.09.2025 г., на 13.09.2025 г., около 23:00 часа, при движение в [населено място], на [улица]в посока пл. „България“. При тези констатации на Я. В. е бил съставен и АУАН серия GA, № 3833052/ 26.09.2025 г., за извършено нарушение на чл. 104Б, т. 2 от Закона за движение по пътищата. Жалбоподателят прави оплаквания за нищожност на оспорения административен акт, като издаден от орган без съответната материална компетентност. Алтернативно твърди незаконосъобразност на ЗППАМ, поради издаването й при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби на закона и несъответствие с неговата цел. Счита, че същата е издадена въз основа на нередовен АУАН, в който липсват императивно изискуеми реквизити, самото нарушение не е установено на място от компетентен за това орган, а по показания на свидетели, актът е съставен едва седмица след датата, на която се твърди да е извършено противоправното деяние. Изтъква и че АУАН и ЗППАМ са издадени от един и същ служител на РУ – Горна Оряховица, в нарушение на административно производствените правила и при ограничаване правото му на защита. По същество намира, че ПАМ е наложена при недоказаност на административното нарушение, сочено от издателя на обжалваната заповед, чрез използване от него на собствения му автомобил за цели различни от обществено ползване. С тези доводи се иска оспорената ПАМ, да бъде обявена за нищожна, алтернативно да бъде отменена.

 

 

Съдът ДОКЛАДВА, молба с вх. № 5307/11.11.2025 г., подадена от адв. Д. П. от ВТАК като пълномощник на Я. Н. В.. В молбата се заявява, че жалбоподателят оттегля подадената жалба срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка. Моли да бъде прекратено производството по делото.

 

Съдът като взе предвид докладваното по-горе и молбата от днешна дата от пълномощника на жалбоподателя намира, че изявлението за оттегляне на жалбата е извършено от лице с разпоредителна власт по отношение предмета на делото, чрез пълномощник с надлежна представителна власт, включително за извършване на действия по чл. 34, ал. 3 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК. Същото е направено в изискуемата от чл. 155, ал. 3 от АПК форма и в срока по чл. 155, ал. 2 от същия кодекс, при което за оттеглянето на жалбата не е необходимо съгласието на ответния административен орган. Налице е валидно направено изявление за оттегляне на оспорването, представляващо основание за прекратяване на делото, съгласно чл. 159, т. 8, предложение първо от същия кодекс, като съдът е десезиран от разглеждането на повдигнатия спор.

 

Независимо от изхода на делото, разноски на ответника не следва да се присъждат, тъй като не са поискани, а няма и данни такива да са направени.

 

Съобразно горното и на основание чл. 159, т. 8, предложение първо от АПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОСТАВЯ без разглеждане жалбата на Я. Н. В., с [ЕГН], адрес [населено място], [улица]срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0268-000085 от 26.09.2025 г., издадена от полицейски инспектор в РУ - Г. О. при ОД на МВР - [населено място].

 

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 825/2025 г. по описа на Административен съд – Велико Търново.

 

Определението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 9,50 часа.